Определение по дело №136/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-895 от 03.04.2024 г., подадена от «Г. П.» АД, Габрово, [ЕИК], против Решение № 38 от 18.03.2024 г. на директор ТД на НАП – Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № [рег. номер]-125-0062769 от 23.02.2024 г. на главен публичен изпълнител при същата администрация, в обжалваната му част.

С Разпореждането, на основание чл. 219, във вр. с чл. 240 от ДОПК, е направено разпределение на плащането в размер на 44 753.94 лв., което е постъпило на 12.02.2024 г. по изпълнително дело срещу дружеството, като се започне от задължения от 2013 година по декларация – обр. 6, задължения по ЗДДС, декларация по ЗКПО, задължения за 2017 година по АУПДВ, декларация по ЗКПО, задължения за 2019 г. по АУПДВ, задължения за 2020 г. по декларация по ЗКПО.

В жалбата си дружеството е посочило, че разпределението касае периоди, за които е изтекла абсолютна погасителна давност от 10 години към 31.12.2023 г. Задълженията са и обжалвани по административен и съдебен ред – т.е. същите са спорни. На тези основания се моли за отмяна на административния акт по отношение на конкретно посочени негови части по точки, а именно – по отношение на всички задължения, касаещи 2013 година.

С процесното Решение жалбата е оставена без уважение, т.к. административният орган по контрол е счел, че за събирането на задълженията на дружеството е образувано изпълнително дело № ********** от 2002 г. С възражение от 29.12.2023 г., обективирано в жалба на същото, е поискано погасяване по давност на задълженията по това ИД, като по този повод се е произнесъл публичен изпълнител с Разпореждане № [рег. номер]-137-0000898 от 02.02.2024 г., отказвайки погасяването им по давност. Това разпореждане е било оспорено по административен ред и с Решение № 26 от 21.02.2024 г. директорът на ТД на НАП – В. Търново е отменил частично разпореждането и оставил жалбата без уважение в другата й част. Решението на директора е оспорено пред АС – Габрово на 01.03.2024 г. По този повод е образувано адм. д. 96 от 2024 г. на АС – Габрово, към момента висящо пред същия съд. Със Заявление от 12.02.2024 г. длъжникът е поискал спиране на принудителното изпълнение и е внесъл сумата, разпределена с разпореждането. Административният орган не приема, че по отношение задълженията от 2013 година е налице изтекла погасителна давност, като се препраща към мотивите на Решение № 26 от 21.02.2024 г. на директора на ТД на НАП. Оплакванията в жалбата са свързани с изтичането на такъв срок, но нормата на чл. 174 от ДОПК предвижда, че не подлежат на връщане доброволно платени суми, а постъпилото плащане е доброволно и с него са погасени задължения, които е следвало да бъдат отписани. Освен това при постъпване на плащане публичният изпълнител прави разпределение след като извърши проверка за наличие на молба/възражение за погасяване на задължения по давност, постъпила преди плащането, по която няма все още произнасяне. Проверява се наличието на вземания, за които е изтекъл 10-годишния срок на абсолютната погасителна давност и принудителното им събиране е прекратено, както и за отсрочване и разсрочване на задължения. Едва след такива проверки публичният изпълнител разпределя постъпилите суми, като се съобразява с нормата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК и процесната хипотеза е именно такава. Спазена е последователността за погасяване по години и в поредността: разноски - главница – лихви. С разпределените суми са погасени съразмерно главниците на най-старите задължения от един ред, съгласно чл. 169, ал. 6 и ал. 8 от ДОПК, след което е пристъпено към погасяването на лихвите.

В жалбата си по настоящото дело дружеството се позовава на изтекла абсолютна погасителна давност от 10 години по отношение на задълженията, касаещи 2013 година. Изтъкват се подробни съображения по отношение този мотив на жалбоподателя, като се обръща внимание и на тълкуване на разпоредби от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.3030 г. и за преодоляване на последиците, от страна на ВАС.

В о.с.з. от 25.04.2024 г. жалбоподателят е поискал спиране на производството до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по адм. д. № 96 от 2024 г. по описа на същия съд, т.к. намира за преюдициален въпросът за това, дали по отношение на някои от задълженията е изтекла погасителна давност, считайки че от внесената от него сума не следва да се погасяват такива и същата да се разпределя за тяхното покриване.

Процесуалният представител на ответника намира искането за неоснователно, т.к. сумата е внесена от жалбоподателя доброволно, с оглед на което и на основание чл. 174 от ДОПК дори с нея да са погасени покрити по давност задължения, то тя не подлежи на връщане и ново разпределение.

Съдът намира, че искането на жалбоподателя е основателно и следва да бъде уважено. Част от въпросите, които следва да се решат по същество в случая по настоящото дело е и този, дали са налице погасени по давност публични задължения на същия жалбоподателя, за които са налице разпределени суми от направената парична вноска от същия по същото изпълнително дело, който въпрос следва да се реши в адм. д. № 96/2024 г. и дали ако са налице такива обстоятелства, то с част от така внесената сума следва ли да се покриват погасени по давност задължения служебно при направеното разпределение от административния орган, което разпределение е оспорено по настоящото дело най-вече по тази причина. Тъй като това е въпрос по съществото на спора по адм. д. № 136 от 2024 г., съдът не може да откаже спиране на делото и да не счете решението по другото дело за преюдициално, т.к. това би означавало да приеме за установени фактически и правни положения преди да е обявил делото за решаване по същество, което е недопустимо. Едва в решението си по настоящото дело съдът следва да коментира начина на приложение на чл. 174 от ДОПК, но за да го направи, на първо място следва да е бил решен въпросът за това, дали са налице погасени по давност задължения, като предпоставка за евентуалното приложение и на тази нормативна разпоредба. За правна чистота и неоспоримост на приетите за установени факти и приложимо право и с цел решаване на този преюдициален за настоящото производство въпрос, производството по настоящото дело следва да се спре до решаване на въпроса за законосъобразността на Решение № 26 от 21.02.2024 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново по адм. д. № 96 от 2024 г.

Воден от изложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд- Габрово

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по адм. д. № 136 от 2024 г. по описа на същия съд до решаване на правния спор по адм. д. № 96 от 2024 г. по описа на АС – Габрово с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневенсрок от съобщаването с частна жалба, подадена чрез АС – Габрово до Върховен Административен съд.

Препис от Определението да се връчи на страните в едно със съобщението за изготвянето му.