Р Е Ш Е Н И Е

 

       №   47           10.03.2020                   Гр. Търговище

                                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият районен съд          второ наказателно отделение

На двадесет и седми февруари                          2020 година

В публично заседание в състав :

                                                                                   

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ДИМИТРОВА

 

Секретаря Красимира Кирилова

Като разгледа докладваното от Председателя

 АНД                       № 116                 по описа за 2020 г.

 за да се произнесе, взе предвид следното:

                                   

Постъпила е жалба от М.Г.С. ***, чрез адвокат Н.С.,  против НП № 8 от 14.01.20 г. на зам.директор РЗИ гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 56, ал. 1  от Закона за здравето и на основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето е наложено  административно наказание  “глоба ” в размер на 300/триста/ лева. Жалбоподателят моли на основанията изложени в жалбата, съдът  да отмени издаденото НП. В с.з.  жалбоподателката  не се явява лично.За нея, като процесуален представител се явява адвокат Н.С. Жалбата се поддържа.

Ответната страна, редовно уведомена,  изпраща представител- юрисконсулт А.. НП се счита за правилно и законосъобразно, с молба да бъде потвърдено.

След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът  установи следното: в обстоятелствената част на НП е описана, като извършена следната фактическа обстановка – при извършена проверка на 14.12.19 г. в 01.00 в снек-бар „ Но мърси“, стопанисван от  „МЕКС“ ЕООД, находящ се в гр. Търговище, ул. „Ст.Караджа“ № 11 е установено, че жалбоподателят М.Г.С., клиент на заведението, пуши цигара и изтръсква пепелта от нея в пепелник поставен на масата. Цигарата не е електронна. Обектът е закрито обществено място, с плътни стени и таван и е без възможност за естествена циркулация на атмосферен въздух. При така установената фактическа обстановка е прието, че М.Г.С. не е спазила изискванията на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, поради което е ангажирана административнонаказателната и отговорност по този текст от закона.

За констатираното нарушение е  съставен АУАН № 111 от 14.12.19 година, в присъствие на  жалбоподателя. Жалбоподателката е отказала да подпише Акта, като отказа е удостоверен с подпис на свидетел. Постъпили са писмени възражения срещу АУАН, в срока по ЗАНН, разгледани от наказващия орган и приети, като неотносими към установеното адм. нарушение . На основание АН е издадено и обжалваното НП № 8  от 14.01.20 година.

Жалбата е процесуално допустима, издадена  е от компетентен орган в рамките на правомощията му съгласно представена по преписката Заповед № РД-15-84 от 09.05.17 година.

След запознаване с доказателствата по делото- писмени и гласни , съдът счита жалбата за не основателна по следните съображения :

При проверка законосъобразността  по отношение спазване императивните изисквания при издаване на процесното НП , съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон, водещи до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, НП следва да съдържа определени от закона задължителни реквизити. В конкретния случай, съдът намира, че както в АУАН, така и в НП  са налице  задължителните по силата на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН реквизити- описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата при което е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Изложената в НП фактическа обстановка се потвърждава и от събраните в съдебно заседание гласни доказателствени средства- показанията на разпитаните свидетели М.А. и П.А.- присъствали при установяване на адм. нарушение.

Св. М.А. в съдебно заседание пояснява начина на извършване на проверката и констатациите по нея. Той уточнява дата и място на извършване на проверката, а именно  снек-бар  „Но мърси“, в гр. Търговище. Заявява, че при пристигане в заведението първо  са минали през него, огледали са  какво има по масите, има ли пушачи, поставени пепелници и дали се спазва забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. Установили, че в заведението има лица, които пушат цигари, които не са електронни и сред тях е и жалбоподателката, която била в компания с още няколко жени. Свидетелят пояснява, че  при проверката с колежката му се легитимирали , пояснили, че не  могат да пушат  цигари в заведението, поради това, че е закрито обществено место. При поискване, жалбоподателката С.  доброволно  предоставила документите си за самоличност. Св. А. категорично завява, че и дори в този момент, в хода на проверката тя  продължила да пуши цигари, като едва след направените няколко забележки , изгасила цигарата си в пепелник, който бил поставен на масата. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателката, като тя отказала да го подпише и отказа бил удостоверен с подпис от служител на МВР. На зададените от защитата въпроси, св. А. категорично заявява, че цигарите, които М.С. пушила са били фабрично производство, а не билкови, като билкови не се продават от години .

Св. А.  в показанията си в съдебно заседание потвърждава в пълнота казаното от св. А.. Тя също категорично заявява, че е видяла лично жалбоподателката да пуши в заведението, което е закрито обществено място, като продължила да пуши и в тяхно присъствие , за което била помолено да изгаси цигарата си  в поставен на масата пепелник.Свидетелката заявява че цигарата не е била електронна, а фабрично производство с филтър. .   Съдът приема и кредити изцяло показанията на св. А. и А., които са обстойни, последователни, непротиворечиви и в пълно потвърждение на изложената в АУАН и НП  фактическа обстановка.

Св. П.- водена от защитата и допусната до разпит от съда, заявява в съдебно заседание, че е колежка с жалбоподателката. На 14.12.19 г. била заедно с нея в бар „Но мърси“, където била извършена проверка за тютюнопушене. Тя пояснява, че в заведението  имало пушачи. Св. П. обяснява, че М.С. пуши цигари, но те са различни, тънки  и имат мирис на билки, а не на тютюн. Казва, че са фабрични. Свидетелката пояснява че с жалбоподателката са колежки. Когато са на работа С. пушела, но в почивката, като заедно останалите излизала навън, като в работното помещение не е пушила.

Съдът приема показанията на св. П.. Те не опровергават фактическите констатации по НП, както и не потвърждават защитната теза на жалбоподателката.

В жалбата е посочено, че описаното адм. нарушение не е доказано по безспорен начин. Посочено е, че контролните органи не са установили по безспорен начин, търговската марка на цигарите , какъв е техния състав и съдържат ли те изобщо тютюн. Посочва се , че цигарите били билкови, не съдържали тютюн , поради което  неправилно контролните органи и наказващият орган презюмирали, че е осъществен състав на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.

Съдът счита посочено основание за отмяна, като  несъстоятелно, недоказано , поради което и го приема като защитна версия.  Ако жалбоподателката е пушила  „билкови цигари“/ без в жалбата да се конкретизира какви точна, като в съдебно заседание е посочена марка, която  е нереална и липсва в търговската мрежа/ резонно и в реда на нещата е било при  съставяне на АУАН тя да посочи на контролните органи вида на цигарите , че те не са тютюневи изделия, а билкови, като отрази това под формата на възражения в самия акт - нещо което не е направено. Нещо повече, ако изделията или т.н. „билкови цигари“ /такива не се продават в страната/са разрешени за пушене в закрити обществени места, то жалбоподателката е следвало да пуши и на работното си место, но това тя не си е позволявала, видно от показанията на св.  П., нейна колежка.

Административнонаказателната отговорност е лична.  Закона за здравето и приетите законови разпоредби относно забрана за пушене в закрити обществени места е  обсъждан в продължение на години и няма как на жалбоподателя да не му е известно, че при нарушаване на въведената забрана  може да му бъде потърсена адм.отговорност и съответна наложено наказание за неизпълнение на  въведеното в закона задължение да не се пуши в закрито обществено место, такова каквото е било  заведението , където се е намирал  при съставяне на АУАН.

Относно  довода за отмяна на НП поради лиса на произнасяне по реда на чл. 28 от ЗАНН, съдът счита , че такова произнасяне е налице, макар и твърде формално. В конкретния случай не са налице предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Наложеното наказание е в минимален размер, като явно наказващият орган е направил преценка на обстоятелствата по реда на чл. 27 ЗАНН при определянето му.

По гореизложените съображения, съдът намира, че НП № 8 от 14.01.20 година е правилно и законосъобразно, не са установени  съществено нарушаване процесуалните изисквания на ЗАНН ,  както и на материалния закон, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице, поради което и следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение..

Водим от горното,съдът

 

 

                             Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 8 от 14.01.20 година на зам.Директор РЗИ –Търговище, с което на М.Г.С. ***, ЕГН ********** , за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето  и на основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето е наложено  административно наказания “глоба” в размер на 300/ триста/ лева, като правилно и законосъобразно.

Осъжда М.Г.С. ***, сумата от 80 / осемдесет/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му,  пред Административен съд - Търговище.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: