Р Е Ш Е Н И Е
Номер
252 Година 17.02.2020
Град Стара
Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети декември Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 3106 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът В. твърди в исковата
си молба, че за имота в -, имало открита при него партида с № -, която се
откривала или по заявено желание от абоната, или служебно, след представяне на
документи, удостоверяващи основание за прехвърлянето й, и изготвени справки за
това. С открИ.ето на партидата, между него и абоната възниквали договорни
отношения, по силата на които ищецът се задължавал да доставя питейна вода и
отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се
задължавал да му заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през
месеца, следващ този на засичането, за което свое задължение абонатите били
уведомени по надлежния ред, както от длъжностните му лица, така и били
задължени с чл. 33, ал. 2 от общите условия за предоставянето на В. услуги на
потребителите му, като при закъснения се начислявали и лихви съгласно чл. 40,
ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ответницата и брат й К.Б.Г., като съсобственици на процесния имот, се
споразумели и партидата била открита на брат й. След смъртта му, ответницата
продала имота на П.Т.Т. и Д.Ж.Т.. На 24.08.2018 г. новите му собственици подали
заявление за промяна на партидата, с вх. № КЦ 3838/24.08.2018 г. и представили
копие от н.а. № 186/2017 г., от който било видно, че единствен продавач на
процесния водоснабдяван имот била ответницата. Поради това на основание чл. 64,
ал. 2 от ОУ, ищецът променил партидата на нейно име и преиздал квитанциите с
името на същата. За периода от 15.01.2017 г. до 24.11.2017 г. тя му дължала 3
241.57 лева за изконсумираната от домакинството й вода за същия период, за
което задължение били издадени 7 броя квитанции, приложени като доказателства
към исковата молба. За закъснялото им плащане от 28.06.2018 г. до 07.03.2019
г., същата му дължала и лихва в размер на 199.92 лева. Поради обстоятелството,
че в срока по чл. 33, ал. 1 и 2 от ОУ същата не му била платила задълженията
си, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Образувано било ч.гр.д. № 1626/2019 г. на СтРС и издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, срещу която обаче същата подала възражение, че не дължала
изпълнение на вземането, без да посочвала конкретни причини. За ищецът бил
налице правен интерес от предявените искове. Искането е да се признае за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 3241.57 лева за главница
от неплатена цена на доставена питейна и отведена и пречистена канална вода по
партида № - за имот в Стара Загора, кв. Три чучура-север № 70, вх. 0, ет. 6,
ап. 18, за периода от 15.01.2017 г. до 24.11.2017 г., със 199.92 лева мораторна
лихва от 28.06.2018 г. до 07.03.2019 г. и законна лихва върху главницата от
14.03.2019 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1626 по описа за
Ответницата Д.Б.Г. оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и й присъди
сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от
пълномощниците й в представения в срок отговор, в хода на делото по същество и
в представена писмена защита.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 14.03.2019 г. заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 1626/2019 г. на СтРС, по
което на 18.03.2019 г. е издадена исканата заповед, срещу която на 02.05.2019
г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответницата е подала възражение, поради което
на 10.06.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните
искове, които поради това се смятат предявени на 14.03.2019 г., когато е подал в
съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение срещу ответницата (чл.
422, ал. 1 ГПК).
Страните не спорят, че ответницата
е била в периода от - г. до 24.11.2017 г. собственик на процесния водоснабден имот
в -, който е придобила по наследство от своя брат К.Б.Г., починал на - г. и
продала на 24.11.2017 г. на третите лица П.и Д.. Т.с представения н.а. №
186/2017 г. (л. 17).
По делото са назначени
първоначална съдебно-икономическа експертиза и нова съдебно-икономическа
експертиза, които са представили заключения, от които съдът възприема, поради
неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства, само заключението на новата съдебно-икономическа експертиза, както
и т. IV-6 от заключението на първоначалната съдебно-икономическа
експертиза (чл. 202 ГПК). От т. 1 на КСЧ на
ЗНСИЕ се установява, че за процесния водоснабден имот има открита при ищеца
партида с № 6480, която до 28.06.2018 г. се е водила на името на покойният брат
на ответницата – К.Б.Г. (л. 103).
Това обстоятелство се установява и от представените от ответницата с отговора й
квитанции, с които тя на 07.10.2008 г. и на 07.11.2008 г., след неговата смърт,
е заплатила оставените й в наследство от същия задължения към ищеца за
доставена питейна и отведена и пречистена канална вода до процесния имот (л.
39-46). С плащането на тези наследствени задължения, тя мълчаливо
е приела наследството му (чл. 49, ал. 2 ЗН).
Това му приемане е произвело действие от открИ.ето му на - г. (чл.
48, изр. 2 ЗН). От която дата, поради това, тя е придобила с приемането
му и правото на собственост върху процесния водоснабден имот, и станала на
същата дата негов собственик (чл. 48, изр. 1 ЗН). При
това положение, следва да се приеме, че на същата дата страните са сключили при
действалите до 27.09.2014 г. публично известни общи условия на ищеца за
предоставяне на В. услуги на потребителите (които макар и последният
да не е представил, са публикувани на страницата му в интернет)
- договор
за предоставяне на В. услуги. По силата му ищецът се задължил да доставя
питейна и отвежда и пречиства канална вода до и от този наследствен имот на
ответницата, а тя се задължила да му я плаща ежемесечно в 30-дневен срок от
датата на фактурирането й (чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 8, ал. 4 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, чл. 6, т. 2, вр. с
чл. 31, ал. 2 от общите условия, в сила до 27.09.2014 г. и чл. 5, т. 6, вр. с
чл. 33, ал. 2 от общите условия, в сила от 27.09.2014 г. – л. 18-27).
Въпреки това няма данни
по делото ответницата да е изпълнила задължението си по чл. 61, ал. 1 от действалите
до 27.09.2014 г. ОУ на ищеца и в 30-дневен срок от смъртта на своя брат, да е уведомила
ищеца за същата и поискала да се промени на нейно име партидата с № 6480 на процесния
водоснабден имот. Поради това и ищецът не е променял на нейно име тази партида
до 28.06.2018 г., видно от т. IV-1 от ЗНСИЕ (л.
103). Въпреки, че на 24.11.2017 г. същата е продала този имот
на трети лица П.и Д.. Т., нито те, нито тя са уведомили ищеца и за тази промяна
в собствеността му, въпреки че са били длъжни да сторят това в 30-дневен срок
от продажбата му на 24.11.2017 г. (чл. 61, ал. 1 от действащите
ОУ, л. 26). Последният също не е сменил служебно партидата на този
имот на името на новите му собственици, въпреки, че още на 12.06.2018 г., по
тяхна молба, негови служители са сменили и двата индивидуални водомера в банята
и тоалетната на същия имот, видно от представените с първоначалното ЗСИЕ два
протокола за същата смяна, в които, като потребител/негов представител, се е
подписала именно новата собственица на имота - Д.Т. (л. 65-66). Едва
на 28.06.2018 г. ищецът служебно е променил титуляра на партидата на имота, но на
името на ответницата, въпреки, че тя от 24.11.2017 г. не е собственик на този
имот, като едва на 27.08.2018 г. вписва като титуляр на същата партида купувача
на този имот П.Т. (т. IV-1 от ЗНСИЕ,
л. 103).
Последният едва на 24.08.2018 г. подава заявление до ищеца за тази промяна,
прилагайки към него н.а. за закупуване на имота от ответницата и споразумение със
съпругата му, той да бъде вписан като титуляр на тази партида му при ищеца (л.
15-16).
От представените от
ищеца горепосочени протоколи от 12.06.2018 г. е видно още, че в процесния имот
е имало за исковия период от 15.01.2017 г. до 24.11.2017 г. два индивидуални водомера.
Първият от тях е бил с номер 3360986 и е бил монтиран в тоалетната, като при
смяната му в протокола е посочено, че липсват пломби на холендрите му, а показанията
му са 481 м3. А вторият е бил с номер 3363378 и е бил монтиран в банята, като
при смяната му в протокола е посочено, в графата му за номер на пломбите на
холендрите – „липсва/ремонт ?“, а в графата му за показания – „809 м3“ (л.
65-66). От възприетата т. IV-6 на ЗПСИЕ е видно още,
че именно отразените в тези протоколи показания на тези два сменени водомера,
ищецът е разпределил в процесните квитанции за плащане от ответницата (л.
57). Последните той сам признава в исковата си молба, че
преиздал на нейно име на 28.06.2018 г., когато служебно е променил на името й и
партидата на имота (л. 3 и 7-14). В същите квитанции
ищецът й фактурирал за плащане цената от 3241.57 лева на доставени за миналия
период от 15.01.2017 г. до 24.11.2017 г. общо 1190 м3 питейна и отведена и
пречистена канална вода до и от процесния водоснабден имот (л. 7-14).
Възраженията на ответницата
в отговора обаче, че не му дължи плащането на тази цена по тези квитанции,
защото ищецът не й е предоставил фактурираните й с тях В. услуги по доставка на
посочените в същите квитанции количества питейна и отведена и пречистена канална
вода до и от имота, са основателни. Според нормите на чл. 32, ал. 1-4 от
Наредба № 4/14.09.2004 г., в относимата им за случая част, услугите В. се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери,
данните от които се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с
датата на отчитането им и подписа на потребителя или негов представител, освен
в случаите на отчитане по електронен път. Тежестта да докаже при това положение
по делото пълно и главно, тоест несъмнено, че двата индивидуални водомера на
ответницата в имота са отчели за исковия период от 15.01.2017 г. до 24.11.2017
г. фактурираното й в процесните квитанции за плащане количество от 1190 м3 изразходвана
вода, се носи от ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК). По
делото няма данни тези водомери да са се отчитали по електронен път през исковия
период. Нещо повече. До смяната им през 2018 г., те не са се отчитали по
електронен път, видно и от отговорите на вещото лице в първото съдебно
заседание (л. 90). Поради това, отчетените
от тях данни за изразходваните за същия период количества вода, следва да се
установят според нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба 4/14.09.2004 г. - от
представените от ищеца карнети (л. 67-72). В
същите обаче не са отразявани изразходвани количества вода, което се
потвърждава и от писмото до вещото лице на законния представител на ищеца (л.
70). Тъкмо напротив. В тези карнети, за периода от 2008 г. до края
на 2017 г., тоест и за исковия период от 15.01.2017 г. до 24.11.2017 г., е
отразено само, че процесния имот е бил необитаем и поради това инкасаторът на
ищеца не е отбелязвал в тях никакви отчетени от водомерите количества вода,
нито е начислявал служебно такива (л. 67-72). Това
се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Г.,
които съдът кредитира, тъй като са непосредствени последователни и логични, и
не противоречат на останалите доказателства (чл. 172 ГПК).
Вярно е, че по делото
няма и данни в подкрепа на твърденията на ответницата, да е
уведомявала ищеца след смъртта на брат си, че имота няма да се ползва, нито да
е осигурила за периода от - г. до 24.11.2014 г., през който е била по
наследство собственик на този имот, достъп до същия на служители на ищеца, за
отчитане през него на индивидуалните му водомери, което е нейно задължение по чл.
35, ал. 3 от Наредба 4/14.09.2004 г., във вр. с чл. 5, ал. 1, б. „а“ от ОУ, в
сила от 27.09.2014 г. Няма и данни да е уточнявала с ищеца удобно за двете
страни време за отчитането им в срок не по-късно от една година от последното им
отчитане (чл. 35, ал. 4 от Наредба 4/14.09.2004 г.).
Но също така е вярно, че при това положение ищецът е бил длъжен да състави за
това обстоятелство протокол по чл. 35, ал. 5 от Наредба 4/14.09.2004 г. и да
изчисли разхода на вода, включително и за исковия период, по реда на чл. 35,
ал. 6 от Наредба 4/14.09.2004 г., което няма данни да е сторил.
Нещо повече. От карнетите
е видно, че до 18.01.2008 г., когато собственик на този имот е бил все още братът
на ответницата, в тези канрети е посочено само, че водомерите в процесния имот са
били повредени и поради това в същите инкасаторът не е отразявал показанията
им, а е начислявал служебно само по 7 или 8 м3 вода месечно (л.
67-69). Че това е било така ясно личи и от представените с
отговора на ответницата квитанции за платените от нея на ищеца наследствени задължения
на брат й, в които квитанции процесните водомери също са отразени от самия
ищец, който ги е издал, като „повр.“ (л. 39-44).
А по делото няма данни някой да е отстранил повредата им до смяната им на
12.06.2018 г., от закупилите този имот от ответницата нови негови горепосочени собственици.
А именно въз основа на показанията на тези повредени водомери, посочени в тези
протоколи при смяната им, ищецът е фактурирал на ответницата за плащане
процесните количества вода, в издадените й на 28.06.2018 г. квитанции, видно от
възприетата от съда т. IV-6 от ПЗСИЕ.
Тези показания обаче,
не могат да послужат като основание на ищеца за начисляване на същите количества
вода за плащане от ответницата за миналия исков период от 15.01.2017 г. до
24.11.2017 г. Не само защото в карнетите няма отразявани никакви първоначални
показания на същите водомери от 2007 г. до смяната им с тези протоколи на
12.06.2018 г. Нито пък страните са съставяли протокол по чл. 42, ал. 1 от ОУ с
първоначалните им показания, та да може да се фактурира за плащане на
ответницата разликата при реалния им отчет при смяната им съгласно чл. 42, ал.
2 ОУ (л. 24). Поради това
неоснователно пълномощникът на ищеца оправдава с тази клауза на чл. 42, ал. 2 от
ОУ начисляването в процесните квитанции на ответницата за плащане на посочената
в тях разлика от показанията на същите свалени с тези протоколи водомери,
защото същата клауза на чл. 42, ал. 2 от ОУ безусловно предпоставя за своето
приложение, тази разлика да е определена по реда на ал. 1 на чл. 42 ОУ – с
изготвен от страните още при спиране на отчитането им констативен протокол, с
отразени в него първоначални показания на тези водомери, какъвто по делото няма
данни страните да са изготвяли до смяната им на 12.06.2018 г. Освен това по
делото има данни, че служители на самият ищец са отразявали в карнетите тези
водомери като повредени до 18.01.2008 г., а след това никой от тях не е отчитал
реално показанията им до смяната им с тези протоколи на 12.06.2018 г., при
което съвсем не могат да се приемат за достоверни и посочените в тях показания на
същите водомери при смяната им. Още по-малко те/част от тях може/могат да се
отнесе/ат точно за исковия период от 15.01.2017 г. до 24.11.2017 г., при
положение, че няма и данни тези водомери да са реално отчитани от 2007 г. до
смяната им на 12.06.2018 г., та да може да се отнесе тази разлика за същия
период. От друга страна показанията им в тези протоколи не могат да се
фактурират на ответницата за плащане и защото, към датата на смяната им на
12.06.2018 г., същата вече не е била собственик на имота, в който са били
монтирани, а няма данни, въз основа на които да се приеме, че именно тя, за
миналия исков период от 15.01.2017 г. до 24.11.2017 г., а не новите му собственици
от 24.11.2017 г. до 12.06.2018 г., са разходвали посочените в тези протоколи
количества вода/части от тях. А в този случай, тъй като нито те, нито ответницата,
са спазили изискванията на чл. 61, ал. 1 от действащите ОУ, и не са уведомили
ищеца в 30-дневен срок от смяната на 24.11.2017 г. на собствеността на този
имот, то съгласно чл. 63, ал. 2 от общите условия, новият му собственик следва
да заплати всички дължими суми за същия имот след датата на промяната на
собствеността му на 24.11.2017 г. (л. 26).
Този извод не търпи
промяна от посочената от пълномощника на ищеца клауза на чл. 64, ал. 1 от ОУ, която
в случая е неприложима, защото, макар и ответницата да не е уведомила ищеца за
смяната на собствеността на този имот, по делото няма и доказателства, от които
да се установява несъмнено, дали и какви са дължимите от нея суми до датата на
открИ.е на партида на новия му собственик, съобразно обаче акта за прехвърляне
на собствеността му на 24.11.2017 г., както е уговорено в чл. 64, ал. 1 от ОУ
(чл.
154, ал. 1 ГПК). Наличието/липсата на такива дължими суми се определя съгласно
чл. 32, ал. 1-4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. - въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на ищеца, отчетено
чрез монтираните водомери, данните от които се установяват чрез отбелязването
им в карнета, заедно с датата на отчитането им и подписа на потребителя/негов
представител, тъй като в случая е нямало отчитане по електронен път. А в представените
от ищеца карнети няма отчетени/отразени за същия период никакви количества доставена/разходвана
вода до този имот. Поради това, въпреки неоснователните доводи за противното на
пълномощника на ищеца, и клаузата на чл. 64, ал. 1 от ОУ, не би могла в случая
да оправдае начислената от последния в процесните квитанции за плащане на
ответницата цена от общо 3241.57 лева за доставена й за миналия исков период от
15.01.2017 г. до 24.11.2017 г. питейна и отведена и пречистена канална вода до
същия имот. А други несъмнени доказателства
за измереното от водомерите му за същия период количество изразходвана вода за
посочените в тези квитанции месеци от исковия период, ищецът, чиято е тук доказателствената
тежест, не е представил и липсват по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Този извод не търпи
промяна и от посоченото в т. IV-3 и 4 на ЗНСИЕ
обстоятелство, че ищецът е фактурирал на ответницата за плащане тази цена в
процесните квитанции, които след това е и осчетоводил в счетоводството си (л.
104-106). Не само защото това им издаване и осчетоводяване е
нередовно, видно от т. IV-3 и 4 на ЗНСИЕ, защото
вписаните в тях количества вода, не отговарят на карнетите, а липсват и данни
за начина на начисляването им в отделните квитанции, които освен това са
издадени осем месеца след продажбата на имота от ответницата на горепосочените
други лица, при което няма основание да се твърди, че издаването и
осчетоводяването им от ищеца е редовно, съгласно ЗСч и приложимите счетоводни
стандарти, при спазване на принципите за текущо начисляване и документална
обоснованост (л. 105). А тези нередовно
издадени и осчетоводени от него квитанции, не могат да му служат сега по делото
като доказателство/основание за дължимост от ответницата на фактурираната й в
тях за плащане искова сума от общо 3241.57 лева за доставена за миналия исков
период от 15.01.2017 г. до 24.11.2017 г. питейна и отведена и пречистена
канална вода до процесния водоснабден имот (чл. 182 ГПК и чл. 55,
ал. 2 ТЗ). Но и защото, основанието за плащане на същата цена, не са
нито тези издадени от ищеца за плащането й квитанции, нито редовността на осчетоводяване
им от същия, а само реално доставените/разходвани количества вода до имота за
исковия период (в този смисъл Р 1064-2003-I г.о. и Р
987-2004-ТК на ВКС). А последните се установяват според чл.
32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. – само чрез отбелязването им в карнета,
с подписа на потребителя/негов представител, а в представените по делото
карнети няма отразени никакви количества доставена/разходвана вода до имота за
исковия период, респективно не са отразени и посочените в тези квитанции
количества доставена и отведена до същия имот вода за исковия период. А други
доказателства да е доставил посочените в тези фактури/квитанции количества
питейна и отведена и пречистена канална вода до и от този имот на ответницата за
исковия период, ищецът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил и
липсват по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените от него искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК за признаване по отношение на ответницата, че му дължи процесните
вземания за 3241.57 лева главница от неплатена цена на доставена й питейна и отведена и пречистена канална вода за
исковия период, със 199.92 лева мораторна лихва за забава в плащането й от 28.06.2018
г. до 07.03.2019 г. и законна лихва върху главницата от 14.03.2019 г. до
изплащането й, за изпълнение на които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, са
недоказани още в своето основание, защото тази фактурирана й за плащане цена за
посочените в процесните квитанции В. услуги за същия период, се определя според
чл. 32, ал. 1 и 4 Наредба № 4/14.09.2004 г. именно въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на ищеца, отчетено от
водомерите на ответницата в процесния имот, чрез отбелязването им в карнета, а в
представените от ищеца карнети не са отчетени никакви количества вода за
исковия период. А други доказателства, които да доказват пълно и главно, тоест
несъмнено, да е доставил за същия период на ответницата фактурираните й в процесните
квитанции количества вода до процесния имот, не са представени по делото, каквито
доказателства не представляват с оглед изложеното посочените два протокола за
смяната на водомерите му на 12.06.2018 г. А именно доставката/разходването на
такава вода от същия имот е основанието по чл. 32, ал. 1 Наредба № 4/14.09.2004
г. за възникване и съществуване на претендираното от ищеца главно вземане за
плащане от същата на фактурираната в тези квитанции цена на същата вода от общо
3241.57 лева. Ето защо предявеният от ищеца главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
съществуване на такова негово вземане за тази цена, се явява недоказан още в
своето основание. Такива, с оглед обусловеността им от основателността му, се явяват
поради това и предявените от ищеца в обективно съединение с него акцесорен иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на негово вземане и за 199.92 лева мораторна
лихва за забава от 28.06.2018 г. до 07.03.2019 г. в плащането на тази цена, и акцесорното
му искане за признаване съществуването на негово вземане и за законна лихва
върху същата цена от 14.03.2019 г. до изплащането й (чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл.
40, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). Поради това, като неоснователни,
тези предявени против ответницата искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да бъдат
изцяло отхвърлени, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния
размер, защото това се явява безпредметно.
При този изход на делото,
само ответницата има право да й се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер от 1000 лева, от които 250 лева внесено възнаграждение за вещото лице и
750 лева платено за един адвокат адвокатско възнаграждение, които поради това
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца (чл. 78, ал. 3 ГПК). Неоснователно
е възражението на пълномощника му за прекомерност на това възнаграждение от 750
лева, защото надвишава само с 279.10 лева минималното такова от 470.90 лева по
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.04.2004 г., при което не би могло, с оглед
конкретната фактическа и правна сложност на делото (в което са проведени
две заседания, приети са множество писмени доказателства, разпитани са двама
свидетели и са назначени и изслушани две икономически експертизи), да
се приеме за прекомерно и намали (чл. 78, ал. 5 ГПК). При
този изход делото, само ответницата има право да й се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК и т.
12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК). В същото обаче няма
данни тя да е сторила такива, поради което такива не й се присъждат (чл. 78,
ал. 3 ГПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от В., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -,
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Д.Б.Г.,
с ЕГН **********, с адрес ***, че му дължи сумата от 3241.57 лева за главница
от неплатена цена на доставена питейна и отведена и пречистена канална вода по
партида № - за имот в -, за периода от 15.01.2017 г. до 24.11.2017 г., със
199.92 лева мораторна лихва от 28.06.2018 г. до 07.03.2019 г., и законна лихва
върху главницата от 14.03.2019 г. до изплащането й, за които парични задължения
е издадена заповед № 968/18.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1626 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА В. с п.а., да
заплати на Д.Б.Г. с п.с., сумата от 1000 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: