НОХД № 1793/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. Г.С.И. ***, е
за престъпление по чл.129 ал.1 от НК, а именно за това, че на 13.03.2018г. в с.
Л., обл.Пазарджик, ул. „А.П.“ чрез нанасяне на два удара с нож в лявата част на
гръдния кош, довели до две прободно-прорезни рани, е
причинил средна телесна повреда на К.В.С. ***- разстройство на здравето,
временно опасно за живота, изразяващо се в последвало шоково състояние.
В съдебно заседание представителят на
РП- Пазарджик не поддържа повдигнатото обвинение, но прави предложение съдът да
признае за виновен подсъдимия за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК и
алтернативно предлага да бъде признат за виновен и осъден за престъпление по
чл.130 ал.1 от НК при условията на чл.287 ал.3 от НПК.
Подсъдимият се явява в съдебно
заседание лично и с упълномощен защитник, като не се признава за виновен и дава
обяснения по обвинението. Лично и чрез защитника си пледира да бъде признат за
невиновен и оправдан, както по повдигнатото обвинение, така и по обвинението за
по-леко наказуемото престъпление.
Против
подсъдимия Г.И. бе предявен и приет за разглеждане в наказателния процес,
граждански иск от пострадалия К.С. за сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното й
изплащане.
С протоколно
определение на съда пострадалият С. бе конституиран като граждански ищец и
частен обвинител в процеса. Гражданският ищец и частен обвинител, чрез
повереника си, прави искане
по реда на чл.287 ал.5 от НПК, а именно съдът с присъдата си да се произнесе и
за престъплението, което се преследва с тъжба на пострадалия, като пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен за това престъпление и предлага да му
бъде наложено съответното наказание. Претендира уважаване на
гражданския иск в пълен размер.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.301 ал.1 от НПК и прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. Г.И. е родом от гр. Д., но през 2013 г. се преместил
да живее в с. Л., обл. Пазарджишка, за да бъде по-близо до сина си, който
живеел в гр. София. За целта закупил къща, в селото, на ул. „А.П.“№ 6. Тъй като
къщата била стара, подс. И. започнал ремонт по нея, за който използвал услугите
на постр. К.С., срещу заплащане. В края на лятото на 2017 г. отношенията между
постр. С. и подс.И. се влошили. Повод за това била
претенцията на пострадалия за сумата от 110 лева, която според него И. не му
изплатил за извършена услуга. Подсъдимият пък от своя страна твърдял, че му бил
изплатил всичко дължимо и отказвал да даде поисканите пари. Няколко пъти постр.
С. искал парите си, като се обаждал по телефона на подс. И., като дори му се
заканвал. Подсъдимият обаче отказвал да плати и постепенно спрял да отговаря на
обажданията му.
Към 13.03.2018 г., предстояло поредното болнично лечение на
майката на постр. С.- св. Г.Б.. На посочената дата, постр. С., след като
употребил алкохол, се сетил отново за парите, които подс. И. му дължал, с
мисълта че могат да бъдат необходими за лечението и решил да отново да ги
поиска от подс. И.. Около 17,00 часа той тръгнал към дома на подсъдимия. Като
стигнал къщата на подс. И., постр. С. започнал да вика силно. Съборил кофа за
боклук, намираща се в близост до входната врата на къщата. След това се насочил
към автомобила на подсъдимия, който бил паркиран пред дома му. Счупил
страничното ляво огледало за задно виждане и изкъртил дръжката задната врата на
колата, като продължавал да вика силно и държейки сметка за неплатената дължима
парична сума.
По това време подс. И. бил в двора си. Той чул шума от
блъскане и виковете от улицата и разпознал гласа на С.. Предположил, че постр. С.
е дошъл да се „разправя“ с него. Подс. И. минал покрай навеса в двора и от
намиращата се там маса взел един нож и излязъл на улицата. През това време
постр. С. вече бил тръгнал да се връща обратно по улицата. В това време постр. С.
се обърнал и видял подс. И. и му извикал „Кога ще ми върнеш парите?“
Между временно двамата приближили един към друг. Пострадалият видял острието на
ножа в ръката на подсъдимия и извикал „Какво ще ме колиш ли? Айде,ела...“
Тогава подс. И. посегнал с ръката, в която държал ножа и нанесъл два удара с
него в тялото на пострадалия, в лявата му гръдна област, като го пробол и му
причинил две прободно-прорезни наранявания. Постр. С. се хванал за гърдите,
усетил и видял кръвта по ръката си, като успял да каже на И. „Какво направи
бе, човек?“, след което му прилошало и паднал на земята. Подс. И. нищо не
отвърнал, вдигнал кофата за боклук, огледал пораженията по автомобила си и се
прибрал в дома си.
След като се изправил, постр. С. тръгнал да се прибира.
Влязъл в двора, а после и в къщата, където била св. Б. и й казал „Нищо не
съм направил, искам адвокат“. Постр. С. обяснил на майка си, че подс. И. го
е намушкал с нож, като самата тя видяла кръвта по дрехите му. Пострадалият взел
телефона и се обадил на тел. 112, за да съобщи за случилото се. На оператора
казал, че е бил намушкан. Докато обяснявал му прилошало и в разговора се
включила св. Б., която описала състоянието на сина си и посочила лицето, което
го е наръгало.
След като се посвестил, постр. С. излязъл на двора, като
седнал на пейката и си сипал голямо количество ракия, която изпил наведнъж.
След приемането на сигнала на постр. С., такъв от своя
страна, на тел. 112 подал и подс. И., в който обяснил „...аз си бях в двора,
работих и чувам някой вика, крещи и излязох да видя. Гледам- колата ми
отворена, дръжката на земята, кофата на улицата изсипана и той на другия край
на улицата, крещи там, псува, след това дойде и се сбихме.“
На подадения сигнал, били изпратени
полицейските служители Г.П., И.Д. и Г. В.. Те пристигнали в дома на пострадалия
едновременно с медицинския екип, в чиито състав бил св. В.Т.. Когато влезли в
двора, те видели постр. С., седнал на пейката и пиел ракия. Той бил във видимо нетрезво
състояние, говорил завалено и не могъл да разпознае служителите на полицията и
медицинските лица. След като поговорили с него и го поуспокоили,
св. Т. успял да свалили потника на постр. С. и установил двете прободно-порезни рани в лявата гръдна област, които
кървели. Опитал се да ги промие и превърже, но постр. С. буйствал много.
Разкъсал бинтовете, ритал, дърпал. Тъй като кръвта от по-дълбоката рана
продължавала да тече, медиците преценили, че следва да транспортират
пострадалия до болничното заведение. С помощта на полицаите, пострадалият бил
качен в линейката и откаран в МБАЛ- Пазарджик. Там бил прегледан и консултиран,
след което му била извършена оперативна интервенция и пролежал следващите няколко
дни в хирургичното отделение, от където би изписан.
По повод на
всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
На ДП е била назначена Тройна съдебномедицинска експертиза,
чието заключение беше изслушано в съдебно заседание. Според вещите лица д-р Б.П.,
д-р Б.Х. и д-р М.П. на постр. С. са били причинени
травматични увреждания две прободно-порезни
наранявания в лявата част на гръдния кош, непроникващи в гръдната кухина.
Първото нараняване- в областта на стернума (гръдната кост) с дължина около
1см., на ниво 3-4 ребра и второто- по предната аксиларна линия между 3 и 4
ребро с дължина 2-2.5см. Експертите са приели, че тези наранявания са причинени
от действието на остър, режещ предмет, чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени при намушкване с нож към инкриминираната дата. По
време на намушкването нападателят и пострадалият са били прави с лице един към
друг. Ударите с ножа били нанесени с неголяма сила, т.к. те не са проникнали в
дълбочина, не са засегнали ребра и не са проникнали в гръдната кухина. Тези две
прободно-порезни рани заедно и поотделно били
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота
за около 10-тина дни от датата на травмата по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Вещите лица са приели също, че постр. С. е бил приет в болничното заведение в
шоково състояние и настъпване на срив в хемодинамиката му и дишането. Според
тях шоковото състояние, в което бил изпаднал пострадалият представлявало срив
на хемодинамиката в резултат на кръвозагубата и загубата на течности. При шоков
индекс 1.2 можело да се предполага кръвозагуба между 500 мл и 1000 мл, а
шоковото състояние само по себе си представлявало медикобиологичен признак
разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.
Вещите лица са приели, че била налице причинна връзка между прободно-порезните
рани, причинени на постр. С. и шоковото състояние, в което е изпаднал
последният, макар и повлияно от тежка степен на алкохолно опиване- 3,05 промила
алкохол.
Останалите травматични увреждания- контузия на гръдния кош и
корема са причинили на пострадалия болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2
от НК.
В разпита си вещите лица в съдебно заседание потвърдиха
даденото заключение за наличие на шоково състояние на пострадалия, като
изложиха аргументи в подкрепа на своите изводи.
В хода на разследването обаче се
събраха противоречиви данни за медицинските показатели, които постр. С. е имал
при приема си в Спешното отделение и впоследствие при извършената му оперативна
интервенция, и преди всичко тези за артериално налягане и в частност систулното
такова, пулсова честота, както и това за наличието на остра кръвозагуба и срив
в хемодинамиката му, на които основано се базира заключението на ТСМЕ,
посредством приложените писмени доказателства- медицинска документация и гласни
такива- показанията на свидетелите- д-р Г.П., д-р Г.С., д-р А.Т., д-р В.К. и
д-р Ж.Д.- лекарите, които са участвали при прегледите, консултациите,
оперативната интервенция и лечението на постр. С..
Всичко това даде основание на съда да
назначи Повторна тройна съдебномедицинска експертиза с включване на експерти от
областта на съдебната медицина, хирургията и анестезиологията и реанимацията.
От заключението на същата, което съдът цени като обективно и компетентно, е
видно, че на постр. С. е причинено прободно-порезно непроникващо нараняване на
гръдния кош в ляво, посредством две прободно-порезни
наранявания, които заедно и поотделно са му причинили разстройство на здравето,
неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК за около 10-тина дни от
датата на травмата. Локализацията на двете наранявания е съответно в областта
на стернума (гръдната кост) с дължина около 1см., на ниво 3-4 ребра и второто-
по предната аксиларна линия между 3 и 4 ребро с дължина 2-2.5см. Експертите са
приели, че тези наранявания са причинени от действието на остър, режещ предмет,
чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при намушкване с
нож към инкриминираната дата. По време на намушкването нападателят и
пострадалият са били прави с лице един към друг. Ударите с ножа били нанесени с
неголяма сила, защото не били проникнали в дълбочина, не са засегнали ребра и
не са проникнали в гръдната кухина.
Вещите лица са заключили, че не са
налице клинични данни за шоково състояние на постр. С., като са се обосновали с
това, че шоковото състояние не фигурирало в окончателно поставената му
диагноза. Предоперативно не били регистрирани ниски стойности на артериалното
налягане. За въвеждане в обща анестезия са използвани медикаменти, които се
използват при пациенти с нормоТ.я, както било
регистрирано в анестезиологичния лист на пострадалия. Регистрираният по време
на операцията спад в нивото на кръвното налягане (хипоТ.я)
не представлявало шок и било нормална и очаквана реакция, предвид лекарствата и
инхалационните газове, които са били използвани. Преди или след операцията не
се било наложило преливане на кръв и биологични продукти, както и на
вазопресори (лекарства, които да поддържат нормалното или по-високо кръвно
налягане). Ранната екстубация и адекватно спонтанно дишане на пациента
предполагало само по себе си стабилна хемодинамика Вещите лица са заключили
също, че по отношение на пострадалия е била налице кръвозагуба от първа степен
без стрес за организма, която не водела до промени в жизнените показатели, с
оглед на показателите на лабораторните изследвания на кръвта в динамика,
липсата на значителен спад в стойностите на хемоглобин и хематокрит,
както и липсата на преливане на кръв и плазма, а също и с оглед на липсата на
достоверни данни за загубена кръв.
Със съгласието
на страните в процеса, експертното заключение бе прието без разпит на вещите
лица.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на
свидетелите К.С., В.К., А.Б., И.Д., Г.П., В.Т., Д.Т., Г.Ч., Г.Б., частично от
показанията на свидетелите Г.П., Г.С., А.Т., В.К., Ж.Д., частично от
обясненията на подс. Г.И., а също от заключението на коментираната по-горе
Повторна тройна съдебномедицинска експертиза, както и от писмените и веществени
доказателства, приети по делото.
В показанията си постр. К.С. бе категоричен, че на
инкриминираната дата именно подс. Г.И. му е нанесъл с нож два удара в областта
на лявата гръдна половина на тялото, след като подсъдимият е излязъл от дома
си, носейки в ръката си нож, като двамата са били един срещу друг лице в лице.
Постр. С. беше категоричен, че не е нападал от своя страна подсъдимия физически
или словесно, а единствено го е попитал кога ще му даде парите, които му дължи,
като поясни, че ако е очаквал че ще го нападне с нож е щял да се отбранява.
Обясни също, че е успял да види само острието на ножа в ръцете на подс. И..
Постр. С. заяви, че веднага след като е бил намушкан, се е хванал с ръка за
мястото, където бил прободен и виждайки кръвта по ръката си, му прилошало и
паднал на земята. В резултат на тези два нанесени удара с нож, пострадалият е
получил констатираните от експертите травматични увреждания в лявата гръдна
част на тялото. Вярно е, че постр. С. е пострадал и като такъв принципно би
могъл да се счита заинтересован от изхода на делото, но причината съдът да даде
вяра на показанията му е тази, че те напълно се подкрепят от заключението на
Повторната тройната комплексна съдебномедицинска експертиза, коментирана
по-горе, както и от показанията на свидетелите К., Ч., Б., Д. и П., като се
намират във взаимовръзка със същите, не си противоречат и се допълват взаимно,
но също така и от писмените доказателства. Показанията на постр. С. се
подкрепят макар и частично и от обясненията на подс. И.. В последните той не
отрича че е носел със себе си нож, който е взел от дома си преди да излезе на
улицата, според него за да се защитава, като заявява, че е ударил един път с
ножа, но по ръката пострадалия, а в борбата твърди, че явно го е „одраскал“
с ножа, но не е разбрал как и кога, като представя друга версия за случилото
се, която ще бъде коментирана по-долу.
Вярно е, че в показанията на постр. С. има известни
непълноти и разминавания в описанието на инцидента, в сравнение с показанията
на другите свидетели, възприели определени моменти от случилото се, респ.
пресъздаващи чутото от него, непосредствено след случая, както и със съобщеното
от пострадалия на телефон 112. Затова обаче има обяснение. От една страна отдалечеността на времето, в което пострадалият дава
показания в съдебната фаза, а от друга- емоционалното му състояние по повод на
преживяното, а също така и употребеното количество алкохол преди и след
инцидента. По тази причина е напълно логично пострадалият да забрави конкретни
подробности, респ. последователността на отделните моменти от инцидента. Така
напр. дали намушкването е станало пред входната врата на дома на подсъдимия или
на улицата на известно разстояние; казвал ли е пострадалия на подсъдимия думите
„Какво
сега, ще ме намушкаш ли?“; съобщавал ли е броя на намушкванията,
когато е съобщил за случая на тел. 112; дали е ритал или местил контейнера за
боклук пред дома на подс. И. и др. под.
Поради изложеното съдът прие, че постр. С. депозира своите
показания не от стремеж да обвинява необосновано извършителя, а единствено с
цел да се разкрие обективната истина. Поради тази причина и съдът даде вяра на
показанията му като обективни и добросъвестни. Следва да се отбележи също, че
постр. С. няма личен мотив за уличаване на подсъдимия, с оглед на това, че
последният му дължал пари. Пострадалият не отрича, че е отишъл до дома на подс.
И. именно с цел да си поиска дължимата парична сума. Преди това в продължение
на известен период от време, той също търсил по телефона подсъдимия и искал
парите си. Тъй като подсъдимият отричал, че му дължи пари, на инкриминираната
дата, поради обстоятелството, че в тежък за него момент е имал нуждата от тази
сума, постр. С. е направил поредното усилие да си потърси дължимото, като е
добил кураж подкрепен от употребения алкохол. При тези обстоятелства, ядосан от
поведението на подс. И., който не му връщал парите и под влиянието на употребения
алкохол, пострадалият изритал контейнера за отпадъци и нанесъл щети по
автомобила на подсъдимия. Самият той не отрича тези си действия, така както
съобщава и за действията на подсъдимия. Минути след инцидента на
инкриминираната дата той е посочил факти и обстоятелства касаещи действията на
подсъдимия и на своята майка- св. Б., както и на оператора на тел. 112, а
впоследствие и пред полицейските служители свидетелите Д. и П.. Тези съобщени
от него обстоятелства не се различават от дадените впоследствие показания.
Казано с други думи, ако постр. С. имаше мотив да уличава подс. И., заради това
че не му дава дължимите пари, то той би го сторил преди този инцидент, още
повече че те са имали разправии по повод на тази парична сума.
Както се посочи вече, показанията на постр. С. се подкрепят
и допълват от показанията на свидетелите И.Д., Г.П., Д.Т., Г.Б. и П.Ч.. Съдът кредитира изцяло показанията
на тези свидетели, т.к. същите са обективни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се, като по един категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка. Отделно от това първите трима свидетели са и абсолютно
незаинтересовани от изхода на делото.
Факт е, че свидетелите Д., П. и Б.,
не са били преки очевидци на случилото се, а св. Т., само е възприел част от репликите
на пострадалия. Първите двама свидетели посочиха, че са възприели пострадалия в
неадекватно състояние и употребил алкохол, като не могъл да разпознае медиците
и полицейските служители. Те заявиха, че от ОДЧ са разбрали, че постр. С. е бил намушкан с нож от подс. И.,
с каквато информация полицията е разполагала от данните, предоставени от св. Б.
на тел.112. Св. Б. пък разказва онова, което е научила от пострадалия, тоест
посредством чутото от него преразказва за действията на подсъдимия, а именно,
че подс. И. го намушкал с нож два пъти, както и че повтарял „нищо не съм направил“. Същите
обстоятелства според нея синът й заявил и на оператора на тел.112. Св. Б.
посочи, че подробности за станалото е разбрала впоследствие от пострадалия,
след като бил изписан от болницата, а именно, че отишъл да си иска парите от
подс. И., защото се притеснявал, че може да потрябват за предстоящото й
лечение, както и че ядосан от това, че викал, а подсъдимият не излизал изритал
кофа за боклук, след което И. излязъл и го пробол два пъти с нож.
Показанията на тези трима свидетели,
а също и предявеното ВД- записа на разговора с оператора на тел.112, чрез
възпроизвеждането му в съдебно заседание и неоспорен от страните, сочи че в
съобщеното и разказано, непосредствено след случая, по различно време, постр. С.
недвусмислено и еднопосочно е описал действията на подсъдимия- намушкал го с
нож. Св. Б. посочи в съдебно заседание, че е разбрала от сина си, че подс. И.
два пъти го е намушкал с ножа. Свидетелите Д. и П. не посочиха дали са разбрали
колко са нанесените удари на пострадалия, но и двамата бяха категорични, че при
прегледа му от медиците от спешна помощ, са възприели две прободни рани- в
лявата гръдна област. Тези наранявания е възприела и св. Б., което се
установява, както от нейните показания, така и от записа на разговора с
оператора на тел.112.
Всичко това говори за
добросъвестността и обективността на тези свидетели, защото същите заявиха само
обстоятелствата които са видели и чули. Това с особена значимост се отнася за
св. Б.- майка на постр. С., тъй като нищо не и
пречеше да посочи някои обстоятелства или да спести други, като напр. че синът
й е изритал кофата за боклук пред дома на подсъдимия, че е употребил алкохол и
др. под.
С оглед на гореизложеното
показанията на свидетелите П., Д. и Б. се явяват косвени доказателства за
авторството на деянието в лицето на подс. И., както и за причината за случилото
се- ядосан от факта, че за пореден път С. е дошъл да си иска парите.
Важно е да се посочи, че тези
свидетели са и преки очевидци на състоянието на постр. С., защото веднага след
инцидента те са добили непосредствени впечатления, виждайки кръвта по дрехите и
тялото му, двете прободни рани, това че му прилошавало, че бил неадекватен, не
можел да разпознае хората, не можел да си стои на краката, бил е носен до
линейката, като описват това състояние в показанията си, макар че част от това
му състояние свидетелите П. и Д. описват като резултат от употребения от него
алкохол. Такива преки очевидци на състоянието на постр. С. са и свидетелите В.К.
и А.Б.- полицейските служители от АП при РУ- Пазарджик, както и св. В.Т.-
лекарят от медицинския екип на СМП. И тримата са видели прободните
рани, както и наличието на кръвотечение от едната рана. В този смисъл
показанията на всички тези свидетели са в пълен синхрон помежду си, но също
така кореспондират и с показанията на постр. С. и с отразеното в писмените
доказателства- медицинската документация, както и заключението на Повторната
тройна СМЕ. Поради това и съдът ги прие за правдиви и им даде вяра.
От съществено значение са
показанията на свидетелите Д. и П. и досежно това, което им е заявил подс. И.
при посещението им в дома му след инцидента. Св. Д. посочи, че подсъдимият
заявил, че С. викал, блъскал и се заканвал пред дома му, затова той излязъл с
нож в ръка, защото го било страх, както и че заявил, че пострадалия го ударил с
ръка в лицето и той му отвърнал, като посегнал с ръката, в която бил ножът,
като го ударил с ножа, но не знаел къде точно, след което С. паднал на земята.
Св. П. също потвърди в показанията си така заявеното от подс. И., а именно че
пострадалият дошъл пред дома му като започнал да тропа, да вика, претендирал
пари, който не му дължал, затова той излязъл, като взел със себе си нож, за да
се защитавал. Този свидетел също заяви, че пред него подсъдимият заявил, че двамата
с пострадалия се блъскали вънка, че С. го нападнал и
той тогава го „намушкал два пъти“.
Св. Д. заяви още, че едва след като подс. И. намушкал пострадалия и той си
тръгнал, тогава видял пораженията по автомобила си и обърнатата кофа за боклук,
която поставил на мястото й. В този смисъл са и показанията на св. П..
С оглед на посоченото,
показанията на полицейските служители в тази им част отново се явяват косвено
доказателство за действията на подс. И., но този път те съобщават за заявеното
от самия подсъдим и от които става ясно, че той съзнателно е нанесъл двата
удара с нож в тялото на постр. С..
Съдът взе под внимание и
показанията на св. Д.Т., съседът на подс. С.. Той не
е пряк очевидец на случилото се, защото според неговите показания е бил в дома
си, като за кратко е провел разговор с постр. С., който влязъл в съседния двор,
малко преди инцидента, след което излязъл отново на улицата. Тогава, докато бил
в дома си, св. Т. чул отново викове от постр. С., който според него отминал
надолу по улицата, след което чул да изрича думите „Какво, сега ще ме колиш
ли (наръгаш ли), айде ела?“. Св. Т. чистосърдечно заяви, че не е видял
какво точно се е случило, а впоследствие от полицейските служители и разговора
им с подс. И. е разбрал, че последният е намушкал пострадалия. Съдът даде вяра
на неговите показания, не само защото кореспондират с тези на коментираните
гласни доказателства и ги допълват, но и поради това, че този свидетел заяви
само това което е видял и чул, за което съдът прави своя извод и от това, че на
изричните въпроси дали е чул шум от чупене и блъскане по улицата, той
категорично заяви, че не е чул.
С внимание съдът подходи и
към показанията на св. П.Ч., с оглед на събраните данни, че същият е във
влошени отношения с подс. И. и поради това може да бъде пристрастен към изхода
на делото, в този смисъл и да свидетелства в полза на обвинението. Този
свидетел заяви, че е станал очевидец на това, как докато постр. С. бил пред
дома на подс. И., последния изскочил от дома си иззад автомобила, насочил се
към пострадалия, и му нанесъл един удар с дясната ръка в тялото, след което се
върнал към автомобила си, а С. тръгнал по улицата в посока към него. Заяви
също, че вниманието му е било привлечено от виковете, които чувал, че идват от
мястото, където се намирал пострадалия и го видял, че вика и ръкомаха.
Действително показанията му се разминават с анализираните по-горе
доказателства, досежно броя на нанесените удари с нож в тялото на пострадалия,
но следва да се има предвид, че св. Ч. посочи, че той се е намирал на около
100-тина метра от случващото се и че не е видял подсъдимият дали е държал нещо
в ръката, с която е замахнал и нанесъл удар. Освен това показанията му
съответстват и на показанията на св. А.С., в частта в която същия заяви, че
минавайки по улицата е видял постр. С. пред дома на подсъдимия, като викал и
залягал и „правел стойки“, макар че и
към показанията на този свидетел съдът подходи с особено внимание, с оглед на
това, че същият заяви, че е в добри приятелски отношения с подсъдимия и често общуват,
както и че е бил запознат с част от доказателствата по делото, с които
разполагал подсъдимия.
Макар показанията на тези двама свидетели да обхващат част
от случилото се, то от начинът по който описват възприетото от тях, категорично
става ясно, че е имало съприкосновение между пострадалия и подсъдимия и че С. е
бил наранен. Така показанията им, и в частност тези на св. Ч. допълват и в
известна степен подкрепят коментираните по-горе показания на останалите
свидетели. Св. Ч. посочи, че е видял удар с дясната ръка от страна на подс. И.
в тялото на постр. С., независимо че не е възприел подсъдимия да държи предмет
в ръката си и по-конкретно нож и можеше да каже, че е видял такъв. Това
показва, че св. Ч. дава правдиви показания, като заявява само това, което е
видял и чул. Правдиви са и показанията на св. С. досежно съобщеното от него, че
е възприел постр. С. докато е бил пред дома на подсъдимия, преди последният да
излезе от него и да го нападне, като описаните действия на пострадалия кореспондират
с останалите доказателства по делото.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен
състав да си изясни гореописаната фактическа обстановка и да приеме за
безспорно установено, че на инкриминираната дата подс. И. е нанесъл два удара с
нож в тялото на пострадалия и по-конкретно в лявата гръдна област, като
вследствие на нанесените удари му е причинил телесните наранявания, подробно
описани в коментираната по-горе Повторна тройна съдебномедицинска експертиза.
В своите обяснения обобщено подс. Г.И.
лансира друга версия, а именно, че докато бил в двора на дома си чул врява
отвън на улицата и излязъл, като видял, че задните врати на колата му са
отворени, дръжката изкъртена и счупено огледалото, като и че кофата за боклук
била обърната. Възприел постр. С. „вече почти да си заминава“. Той излязъл
с нож, тъй като разпознал гласа на пострадалия и понеже му се бил заканвал
предните дни за парите, които според него не му дължал. След това подс. И.
поясни, че след като видял състоянието на колата, се върнал и взел ножа, за да
се брани, а когато излязъл отново навън, С. го видял и се спрял, при което той
отишъл към него, започнали да се разправят и тогава пострадалият му се „нахвърлил“,
като му нанесъл удари по главата. Твърди че държал постр. С. на дистанция с
лявата ръка и същевременно отстъпвал назад като двамата стигнали близо до
колата и тогава С. посегнал да го ритне, но не успял и паднал на земята.
Твърди, че тогава може би си е ударил лакътя и му потекло кръв. След това
станал и си тръгнал. Категорично отрича да е посягал с ножа срещу постр. С.,
като твърди, че ръката с ножа „държал
отстрани“ и било възможно пострадалият „като
е залитнал да се е одраскал“. Заявява също, че на полицейските служители е заявил,
че не е наръгал С., а последният го нападнал и го удрял с юмруци няколко пъти,
като показал и лявата част на главата си, където бил удрян.
Съдът прие, че обясненията на подс. И.
за развилата се ситуация са само и единствено израз на заетата в процеса
защитна позиция, а не източник за фактите от обективната действителност.
Очевиден е стремежът му да депозира обяснения, с които да се оневинява, респ.
да омаловажава действията си и да покаже, че е налице противоправно поведение
единствено от страна на пострадалия, като твърди, че той само го държал на
разстояние с поставена на гърдите на С. ръка и че последният сам се е наранил
при залитането и падането си на земята, както и че единствено пострадалият е
имал противоправно поведение, в това число и че му е нанесъл няколко удара в
главата, докато той го е държал на дистанция.
На първо място тези му твърдения останаха
голословни и непотвърдени от нито едно от доказателствата по делото. Те
противоречат на показанията на постр. С., който отрече да е нападал подсъдимия
преди последния да го намушка. Противоречат и на показанията на свидетелите Б.,
П., Д. и Ч.. От показанията на първите трима стана ясно категорично, че
подсъдимият е намушкал с нож и е нанесъл установените травматични увреждания на
постр. С.. Извънпроцесните обяснения на подс. И., интерпретирани чрез
показанията на свидетелите П. и Д., са в пълно противоречие със заявеното от
него в съдебно заседание. Пред полицейските служители подсъдимият е признал, че
е наръгал пострадалия, макар отново да е твърдял, че причината за това е че е
бил нападнат и удрян от С.. Не без значение е и обстоятелството, че свидетелите
П. и Д. бяха категорични, че пред тях подсъдимият не е показвал причинени му от
пострадалия наранявания, нито се е оплакал от болки. Освен това и те не са възприели
видими наранявания по тялото му, и в частност по главата на И..
Не убягна от вниманието на съда, че самите обяснения на
подсъдимия са противоречиви досежно обстоятелството кога е взел ножа със себе
си. Първоначално заяви, че е взел ножа още като е чул гласа на С. отвън. След
това заяви, че първо е излязъл без нож, видял е пораженията по пикапа, и тогава
се върнал да вземе ножа, като излязъл втори път навън вече носейки нож. Освен
това твърдението му, че два пъти е излизал навън противоречи и с показанията на
постр. С. и с тези на свидетелите П. и Д., в които те разказват за заявеното от
самия И. пред тях. Това му изявление е и житейски абсурдно, при положение, че
твърди, че е взел ножа за да се отбранява, заради предходните закани на С. и същевременно
още в началото е разпознал неговия глас, като сочи, че се страхувал и взел ножа
за да се отбранява.
Не на последно място обясненията на подс. И., дадени в
съдебно заседание противоречат и на обясненията му дадени в досъдебната фаза на
процеса, които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279
ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от НПК, в които заявява, че
като чул виковете навън и разпознал гласа на постр. С., взел ножа от масата, за
да се защитава и излязъл навън. След като С. се върнал назад към него го
нападнал и ударил и той започнал да размахва ножа, за да се защитава и само
веднъж го ударил с острото на ножа по ръката.
Всички тези вътрешни противоречия в обясненията на подс. И.,
както и противоречията му с посочените по-горе доказателства, бяха достатъчни
за съда, за да не даде вяра на твърдяното от него. Не на последно място, ако
подсъдимият беше нападнат в действителност от пострадалия, и то с няколко удара
по главата, то неминуемо щеше да има следи от тези удари и с оглед на тяхната
локализация, те биха били видими за полицейските служители, които категорично
заявиха, че не са забелязали следи от удари по подс. И.. Също така при такива
наранявания, логично би било подс. И. да потърси медицинска помощ и най-малкото
щеше да се снабди с медицинско удостоверение. Такива доказателства обаче по
делото липсват, което пък е една индиция, че на същия не са нанасяни твърдените
удари от пострадалия.
Тук е мястото да се посочи, че за са подсили своята версия,
че постр. С. е имал намерение да се саморазправя и да наранява подс. И., в
полза на защитата показания даде св. А.С., който заяви, че няколко дни преди
инцидента постр. С. го видял и му заръчал да каже на И., че щял да го бие и да
му „счупи главата“. Съдът намери тези показания на св. С. за
недостоверни, тъй като стана ясно, че той е близък с подсъдимия и че чел
материали от делото, предоставени му от него.
Поради всичко това, съдът прие
обясненията на подс. И. за добре съчинен разказ, с който да избегне
наказателната си отговорност, а не за обективен доказателствен източник за
изясняване на фактологията по делото. При преценката на тези гласни доказателства съдът установи,
че те са житейски нелогични, драстично противоречиви и недостоверни.
С оглед на всичко изложено до тук,
съдът прие за безспорно установено, че на инкриминираната дата, подс. Г.И. с
действията си, нанасяйки удари в лявата гръдна област на пострадалия, му е
причинил телесна повреда. С оглед на констатациите направени в заключението на
ПТСМЕ, напълно споделяни от съда, не е налице шоково състояние, а са налице единствено
две прободно-порезни наранявания в лявата част на
гръдния кош причинени чрез нанасяне на два удара с нож, непроникващи в гръдната
кухина. При това положение това причинено травматично увреждане съгласно медико
биологичния критерий не представлява средна телесна повреда.
С оглед на това настоящият съдебен
състав прие, че подс. Г.И. не е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.129 ал.1 от НК, а именно с действията си не е причинил
средна телесна повреда на постр. К.С., изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота, вследствие на последвало шоково състояние
от причинените пробоно-порезни наранявания, поради което и го оправда по
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129 ал.1
от НК.
С оглед
направеното искане от повереника на частния обвинител по реда на чл.287 ал.5 от НПК, съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва
по тъжба на пострадалия, настоящият съдебен състав при направения анализ на
доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, изложен по-горе, прие че
подс. Г.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 13.03.2018г. в село Л.,
обл.Пазарджик, на ул. „А.П.“ е причинил лека телесна повреда на К.С. ***,
изразяваща се в временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, неопасно за живота, за период около 10 дни от датата на травмата,
в резултат на причинени две прободно-порезни
наранявания в лявата част на гръдния кош чрез нанасяне на два удара с нож.
Видно е, че травматичните увреждания,
получени от постр. С. представляват увреждане на анатомичната цялост на
тъканите, довели до изменения на физиологичните функции, извън болката и
страданието, т.к. се касае за прободно-порезни рани в
лявата гръдна част на тялото без проникване в гръдната кухина, т.е. контузия на
меките тъкани. Поради това съдът приема, че се касае до причиняване на лека
телесна повреда с разстройство на здравето, в резултат на упражненото от
подсъдимия физическо въздействие по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Подсъдимият е имал представи за всички
обективни елементи на престъпния състав и е предвиждал конкретно вероятността
от настъпването им, а и се е съгласил с настъпването на общественоопасните
последици на деянието си. Действал е с евентуален умисъл, т.к. преследвайки
пряката си цел- да нанесе удари в тялото на постр. С. е съзнавал, че
посредством двата удара с нож в тялото, в областта на гърдите, би могъл да му
причини прободно-порезни рани, които да доведат до
разстройство на здравето на пострадалия за определен период от време, но това
не е било достатъчен контрамотив да се откаже от преследването на пряката си
цел. Водещ мотив в поведението на подс. И. е било желанието му да причини
телесно увреждане на постр. С., проявявайки грубост и физическа сила, които са
довели да конкретните причинени на пострадалия увреждания, но и до неговото
унижение.
Не може да бъде споделен довода на
защитата в смисъл, че подс. И. бил действал в условията на неизбежна отбрана.
На първо място подс. И. е излязъл навън, снабден с нож, знаейки че отвън е
постр. С. и когато вече е бил на улицата, пострадалият си е бил тръгнал. Самият
подсъдим заявява това обстоятелство. Освен твърдението на последния, че е бил
нападнат от постр. С., липсва каквото и да е друго обективно доказателство,
което да подкрепя същото, поради което и съдът не прие за несъмнено доказано
наличието на първоначално нападение от страна на пострадалия спрямо подсъдимия,
а напротив без причина подс. И. пръв е нападнал и намушкал с нож пострадалия. И
именно в това нападение се е получило и кратко сборичкване между двамата и
последвалото падане на пострадалия на земята. Недвусмислено от доказателствата
по делото се установи, че чувайки виковете, които извали отвън и разпознавайки
гласа на постр. С., подс. И. е взел ножа и е излязъл на улицата с намерението
да се саморазправи с него, което и е сторил излизайки на улицата, тръгвайки към
отдалечаващия се пострадал. Последният след като се обръща и го вижда,
забелязва острието на ножа в ръцете на подс. И. и е успял единствено да каже „Какво, ще ме намушкаш ли“, което обстоятелство е
пресъздадено от св. Т. в показанията му. Още повече че се събраха и
доказателства, че постр. С. е бил и в нетрезво състояние и неговите реакции са
били забавени, така че едва ли е имал възможността и времето първи да нападне и
нанесе „няколко“ удара в главата на
подсъдимия. При това положение съдът прие, че от страна на постр. С. не е било
налице нападение спрямо подс. И., поради което и действията на последния не
могат да бъдат приети за неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК.
Следва
да се посочи също, че дори и да е било налице нападение от страна на постр. С.,
то няма как да се игнорира факта, че подс. И. е очаквал същото, затова и е
излязъл навън подготвен, снабден с нож, както самият той казва, за да се
„отбранява“ и „защитава“. В този смисъл е и практиката на върховната инстанция
(Решение № 364/1983 г. на І н.д. на ВС).
Не
налице неизбежна отбрана и с оглед посегателствата спрямо имуществените права
на подс. И., доколкото е налице повеждане на имуществото му (неговия лек
автомобил чрез счупените огледало и изкъртена дръжка на врата). Това е така тъй
като това нападение, спрямо имуществото на подсъдимия, реализирано от постр. С.
е било приключило в момента, в който подсъдимият е излязъл навън, а
пострадалият се е бил отдалечил от МПС. Освен това от доказателствата по делото
се установи и че подс. И. е възприел тези щети по автомобила с едва след като е
имал съприкосновение с пострадалия, т.е. след като е причинил телесните
наранявания.
Тук е мястото и да се посочи, макар становище в тази насока
от защитата липсва, че съдът счита че не е налице реторсия по смисъла на чл.130
ал.3 от НК. Установената фактология не поставя дори база за обсъждане на
реторсия поради взаимна размяна на леки телесни повреди. На първо място не се
събраха никакви обективни доказателства, че подс. И. е получил телесни
наранявания в резултат на действия на постр. С., които да са довели до
разстройство на здравето му извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Както се
посочи вече твърденията на подсъдимия, че са му нанесени удари по главата
останаха голословни и непотвърдени от нито едно от доказателствата по делото.
На второ място дори и хипотетично да се допусне, че има причинена такава лека
телесна повреда, получена в резултат на ударите по главата от страна на
пострадалия, то трябва отговорът на увредения в хипотезата на чл.130 ал.3 от НК, да е със същото по степен телесно нараняване, отвръщайки на ударите с
причиняване на вреди в рамките на необходимите предели. Неприложим е института на
реторсията поради обстоятелството, че мъже са си разменили взаимно леки телесни
повреди, които обаче не са от една и съща степен и вид. Категорично се
установи, че причинената на постр. С. телесна повреда по медико-биологичния
критерий представлява разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК (лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК), а на подсъдимия е
причинена телесна повреда изразяваща се в болка (лека телесна повреда по чл.130
ал.2 от НК), поради липса на обективни данни, че имал нараняване на меките
тъкани, разкъсно-контузни наранявания и др. под. Казано с други думи двете
взаимно причинени от пострадалия и подсъдимия телесни увреждания не са еднакви
по характер. Съдебната практика и доктрина е категорична, че за да е налице
института на реторсията по смисъла на чл.130 ал.3 от НК е необходимо двете
взаимно причинени телесни увреждания да са еднакви по степен и характер.
Следва
да се посочи също, че е неприемлив и извода подсъдимият да е действал в състояние на афект по смисъла на
чл.132 от НК. Физиологичният афект е състояние на силно раздразнение на
личността до степен на емоционален срив, който винаги трябва да е предизвикан
от пострадалия и то с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или
негови ближни. По делото не се събраха категорични доказателства (единствено
твърденията на подсъдимия), че пострадалият е упражнил насилие спрямо него и
имуществото му. Напротив събраха се категорични доказателства за това, че и
преди във времето и непосредствено преди инцидента, подс. И. е бил ядосан и
подразнен от това, че С. го търси и си иска пари, които според него не му
дължал. Тези му действия, макар и да не са се нравили на подсъдимия, в никакъв
случай не биха могли да се приемат за неправомерни. Както се посочи по-горе
щетите по МПС, той е установил, едва след като е нанесъл телесните увреждания
на пострадалия. Тоест той дори не е знаел за увреденото си имущество преди да
действа, още по-малко да е бил афектиран от това.
Съдът не възприе и становището на
прокурора за това, че с действията си подс. И. е реализирал състав на
престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК,
тоест закана с убийство чрез действие- намушкване с нож в гръдния кош на постр.
С.. Това е така, тъй като намерението на подсъдимия е било не да възбуди
основателен страх с действията си у пострадалия, а напротив да увреди неговото
здраве чрез увреждане на телесния му интегритет, което всъщност и е сторил.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
Съдът отчете обществената опасност на
телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано в Глава
втора на НК „Престъпления против личността”, раздел ІІ „Телесни повреди” и
засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на индивида-
телесната неприкосновеност на личността.
Съдът прецени и обществената опасност
на конкретното деяние като висока с оглед причиненото конкретно увреждане по
време, място, начин и използвано средство- през деня, на открито, използвайки
нож, нанасяйки ударите с нож и с демонстрирано чувство за безнаказаност, а
освен това и броя и локализацията на раните и техния вид- пробоно-порезни.
Подс. И. е личност с ниска степен на обществена опасност. Не
е осъждан, не е криминално проявен и няма данни за негови негативни
характеристични прояви.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността
на подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и правото на
неприкосновеност на личността, както и очевидно в липсата на изградени навици
за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
съдът прецени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, както и
напредналата му възраст. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете вида на
телесното нараняване, неговата локализация и средството, с което е причинено.
Съдът отчете и обстоятелството, че за престъплението по
чл.130 ал.1 от НК се предвижда като най-тежко наказание- лишаване от свобода до
две години, както и обстоятелствата, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан
към датата на деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени
имуществени вреди. Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени
в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба.
Предвид това и на основание чл.78а
ал.1 от НК съдът намира, че на подсъдимия Г.И. следва да бъде наложено
административно наказание- глоба в размер на 2 200 лева, платима в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
При
определяне размера на глобата съдът съобрази освен наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно относителната им тежест, а
така също и семейното, материалното положение и имотно състояние на подсъдимия.
С престъплението подс. Г.И. е причинил неимуществени вреди
на пострадалия К.С., за които дължи обезщетение, съгласно чл.45 от ЗЗД.
При този изход на делото и след преценка на събраните
доказателства, съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни
увреждания, създадения здравен и душевен дискомфорт у пострадалия, протеклия
оздравителен период, но и като съобрази поведението на постр. С., съдът намери
за частично основателен предявения граждански иск. Предвид на това и воден от
правилата на справедливостта съдът осъди подс. И. да заплати на гражданския
ищец и частен тъжител К.С. сума в размер на 5 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените в резултат на извършеното престъпление по чл.130
ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
13.03.2018 г. (датата на увреждането) до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер
от 15 000 лева, отхвърли гражданския иск като неоснователен.
На основание чл.53 ал.1 бук
„а“ от НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства два броя
кухненски ножа, като вещи принадлежащи на виновния и послужили за извършване на
умишлено престъпление, на съхранение при Домакина на РУ-Пазарджик, като поради
липса на икономическа стойност, постанови да се унищожат след влизане на
присъдата в сила.
По отношение на вещественото
доказателство 1 бр. дръжка от врата на лек автомобил, намиращо се на съхранение
при Домакина на РУ-Пазарджик, съдът постанови да се върне на нейния собственик Г.С.И..
При този изход на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Г.И. беше осъден да заплати в полза на да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- Пазарджик сторените по
делото разноски в размер на 917 лв. за извършените експертизи, а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик съдебно-деловодни
разноски в размер на 110 лева, както и ДТ 4 % върху размера на уважения
граждански иск, но не по-малко от 50 лева, т.е. ДТ в размер на 200 лева.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: