Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на тридесет и първи
януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2674 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.186,
ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба
на „Естетик 1“ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление – гр.Варна, ул.“************“№17,
представлявано от управителя Н.Й.П.- Б., подадена чрез адв.Д., съдебен адрес-***
против заповед №192-ФК/26.11.21г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която
е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- клиника „*****“, находящ се в гр.Варна, ул.“************“№17 и забрана на достъпа до него за срок от 14
дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
Жалбоподателят твърди,
че издадената заповед е незаконосъобразна. Оспорва изцяло констатациите
в нея. Твърди, че органите по приходите не са изяснили обстоятелствата, при
които е извършена евентуална продажба. Не са установили конкретни елементи на
тази продажба, обстоятелствата по издаване на ФКБ, начин на плащане, време за
издаване на ФКБ, легитимация при започване на проверката, както и други
обстоятелства характеризиращи извършването на една продажба с всичките и
елементи. Липсва пълно описание на нарушението. В конкретния случай органите по
приходите не са установили и разлика между касовата наличност и тази по
фискално устройство, която следва да е налице поне в размер на 120 лв. от
неотчитането на евентуална продажба. Твърди, че не е осъществен нито един от
съставите на чл.186 от ЗДДС, които да водят до налагане на принудителна
административна мярка. В тежест на органа издал заповедта е да докаже по
безспорен начин извършено административно нарушение и неговите изводи не следва
да почиват на предположения или да са изведени при липса на доказателства,
досежно извършеното нарушение. Твърди, че в процесната заповед липсват
конкретни мотиви на органа досежно определената продължителност на срока за
налагане на ПАМ от 14 дни и не са налице доказателства, които да водят до
заключението, че търговецът „има поведение, насочено срещу установената
фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел
спазване на данъчното законодателство“. Органът по приходите не е отчел, че
нарушението, което оспорва изцяло - е за първи път. Липсват данни да има
образувани изпълнителни производства за невнасяне на задължения за данъци и
осигуровки или други нарушения на данъчното и осигурителното законодателство,
като тези обстоятелства, опровергават извода на административния орган за
възможността ако не бъде приложена ПАМ търговецът да извърши ново нарушение, от
което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди. С оглед целите
по чл.22 ЗАНН налагането на принудителна административна мярка е последица от
налагане на административно наказание, а в случая не е издадено наказателно
постановление. Принудителната мярка следва да се използва като средство за допълнително
въздействие върху наказаното лице, за да се отстранят последиците от
извършеното административно нарушение. Тя се налага, когато при определени
обстоятелства, държавните и обществените интереси не могат да бъдат защитени по
друг начин и с други средства. Единствено наличието на опасност с висока степен
на вероятност от реално увреждане предопределя задействането на принудителна
административна мярка, като в тежест на органите, прилагащи принудителни
административни мерки е да докажат непосредствена и висока степен на опасност
на деянието, представляващо административно нарушение. Затова и в чл. 186 ал.3
от ЗДДС е въведено изискване за мотивиране на заповедта, а в случая оспорената
не съдържа подобни мотиви. Жалбоподателят твърди и че в случая налагането на принудителната
административна мярка не отговаря на нито една от целите закрепени в закона,
по-специално в чл.22 от ЗАНН, т.к. не предотвратява и не преустановява
извършване на административно нарушение, както и не предотвратява и
преустановява вредните последици от такова. В съответствие с чл.25, ал.3 от наредбата
моментът, в който лицето по чл.3 следва да издаде фискалния бон е този на
извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го
предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и
достъпа да търговския обект, то с налагането на мерките не се цели
преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или
възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение,
тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския
обект - издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Предвид
горното е нарушен принципа на съразмерност регламентиран в чл.6 от АПК и чл.6
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
което ще доведе до засягане на права и законни интереси на дружеството в по-
голяма степен от необходимото за целта, за която е издаден акта. Принудителната
административна мярка е наложена преди издаването на наказателно постановление,
поради което производството по издаването й е изначално опорочено, което
обосновава извод за нарушение на целта вложена в закона за този вид
административна принуда. Твърди, че запечатване на обекта за период от 14 дни
ще доведе до вреди, които се явяват значителни или трудно поправими.
Търговската репутация, с която се ползва посочения търговски обект, ще бъде
силно накърнена. Запечатване за 14 дни би означавало отлив от клиенти,
представляващо дори непоправима вреда. Преките вреди ще надхвърлят дори
най-високият размер на наложено наказание предвиден в закона за подобен вид
нарушение. Моли да бъде отменена обжалваната заповед.
Ответната страна – началник
на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Александрова, в писмена молба поддържа
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се заповед №192-ФК/26.11.21г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна
мярка- запечатване на търговски обект- клиника „*****“,
находящ се в гр.Варна, ул.“************“№17 и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, на
основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
От протокол за
извършена проверка № 0055682/25.11.21г. се установява, че на 25.11.21г. след
скрито наблюдение органите по приходите са установили, че на клиент не е
издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация ФУ в обекта за извършена
процедура околоочен контур на стойност 120лв., която е заплатена в брой на
регистратурата, като не е издаден фискален касов бон от въведеното в
експлоатация ФУ в обекта, нито касова бележка от прономерован кочан с ръчни
касови бележки. Установено е, че разчетената от ФП касова наличност е в размер
на 125 лв. /в т.ч. служебно въведени в касата 50 лв./ при фактическа касова
наличност /по съставен опис/ в размер на 120 лв. Съгласно изведена от
фискалното устройство 1 бр. КЛЕН със записи на всички фискални бонове за дата
25.11.2021г. се установява, че не е отчетена продажба на услуга в 11:20 часа на
стойност 120 лв. Приложен е дневен отчет, разпечатка КЛЕН, опис на паричните
средства в касата. От АУАН № F 636230/29.11.2021г. се
установява, че е съставен на търговеца за това, че не е регистрирало и отчело
извършената на 25.11.2021г. продажба от търговския обект чрез издаване на
фискален касов бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с
което е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1 вр. ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.06г. на Министъра на финансите.
От заповед № 192-ФК/26.11.21г. се
установява, че началникът отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“ФК“ при ЦУ на
НАП е приел, че от събраните доказателства се установява извършването на
нарушение, което изпълнява състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС и на основание
чл.186 ЗДДС е наложил принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект- клиника „*****“, находящ се в гр.Варна, ул.“************“№17 и забрана на достъпа до него за срок от 14
дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС. Посочено е, че на 25.11.2021г. е извършена проверка
в обекта от 15.40ч. до 17.20ч., при която е констатирано, че дружеството в
качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. не е регистрирало и
отчело от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство покупката на
услуга от клиент на стойност 120лв., платена в брой в 11:20ч., за която не е
издадена ФКБ или касова бележка от кочан.
Относно размера на
срока за запечатване на търговския обект в заповедта са посочени мотиви, че
определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект
указва значимостта на охраняваното обществено отношение, като в конкретния
случай са взети предвид вида и тежестта на извършеното нарушение-неиздаване на
фискална касова бележка за извършената продажба на стока за сумата от 120лв.,
последиците от същото- отклонение от данъчно облагане, местонахождението на
обекта- в централната част на областен град със значителен клиентопоток, работното
време на обекта- понеделник- петък: от 10:00 до 19:00ч., събота: от 10:00 до
16:00ч., почивен ден - неделя /по график/, вид на продаваните услуги и стоки:
лазерно-дерматологични услуги и стоки, потребявани предимно от физически лица
при активна пазарна конюнктура, други нарушения - установена отрицателна
разлика в размер на 5 лв. между разчетената от ФУ в обекта касова наличност и
фактически установената; несъответствие на часовника на ФУ с астрономическото
време, други обстоятелства- размерът на неотчетената продажба на 25.11.2021г. в
размер на 120 лв. надхвърля със 160 на сто регистрирания във ФУ оборот за деня
в размер на 75лв. и се налага извод, че следва да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати изврършването на нови нарушения.
Органът, издал
оспорения акт е посочил и че следва да се отчете фактът, че с нарушението се
засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на
извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща
възможност за проследяване на реализираните обороти, като правилното отчитане
на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по
закон документи в търговския обект издавани от или във връзка с ФУ, както и
предаването на данни по чл.118 ЗДДС са нормативно установени задължения на
субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се
изпълняват при определени предпоставки, като извършеното деяние показва
поведение на лицето, насочено срещу установената финансова дисциплина и показва
организация в обекта, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Посочил е, че с оглед целта на ПАМ ако не бъде наложена
мярката съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за
фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко
интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби
водещо до неправилно определяне на дължимите данъци. При определяне на срока е
съобразен и принципа на съразмерност, като срокът е съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца. Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно заповед
№ЗЦУ-1148/25.08.20г.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването
пред съда е допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установи, че с АУАН № F 636230/29.11.2021г. е
установено, че е извършено от жалбоподателя нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно не е издаден фискален касов бон от наличното
в обекта фискално устройство за извършена от него продажба, за което в чл.185,
ал.1 ЗДДС е предвидено налагане на наказание-глоба или имуществена санкция.
Съгласно чл.186 ал.1
т.1 б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118. В конкретния случай е прието, че дружеството не е изпълнило
задължението за издаване на касова бележка - чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС.
Безспорно неиздаването
на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба - фискален
бон е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка по чл.186 от ЗДДС. В тежест на административнонаказващият
орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане
на ПАМ. В случая не е установено по безспорен начин, че е извършена продажба,
че е получено плащане за което не е издаден надлежен документ. Посочено е, че
продажбата е констатирана при скрито наблюдение от органите по приходите, но не
са налице доказателства за това. Видно от доказателствата е установена
отрицателна разлика в размер на 5 лв. между разчетената от ФУ в обекта касова
наличност и фактически установената. Съгласно отразеното в протокола от
извършена проверка, проверката е извършена на обекта в периода от 15.40ч. до 17.20ч., а покупката на услуга, за която се твърди, че не е
издадена ФКБ или бележка от кочан е извършена в 11:20ч. Събраните доказателства
не установяват извършено плащане/съответно прието, за което да не е издаден
надлежен документ.
Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази
произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с
целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка
една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски
обект в случаите по чл.186, ал.1, б „а” ЗДДС има превантивно действие, а именно
да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност следва да е мотивиран и
обоснован, за да се направи извод, че нарушителят може да извърши друго
административно нарушение. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания
за издаването му. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.
За да е осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ЗДДС следва в обекта да има въведено в
експлоатация ФУ и от него да не е издадена касова бележка за получено плащане в
брой. При установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане
на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при
условията на обвързана компетентност, налага на търговеца принудителна
административна мярка. Неиздаването
на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба е предпоставка
за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.
В случая е прието, че при извършена продажба и плащане в брой не е издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо ФУ в обекта, но приетото
не се установява от събраните доказателства.
Съдът намира, че в обжалваната заповед липсват конкретни мотиви относно
срока на запечатване на търговския обект. Заповедта съдържа пасаж „Мотиви
относно продължителността на срока“, но съдържанието му не се отнася нито за
конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Посочено
е, че не е издадена фискална касова бележка за извършена услуга на 25.11.21г.,
че обектът се намира в централната част на областен град, работното време на
обекта и стойността на неотчетената продажба. Посочените в акта фактически и
правни основания относно срока на запечатването са общи и бланкетни, като не са
анализирани нито конкретната дейност на търговеца, нито взаимоотношенията му с
фиска, обекта, в който осъществява дейността- местоположение, стоки, вид,
оборот, наличието на други нарушения по наредбата и закона, тежестта на
нарушението, последиците от него, други обстоятелства от значение за определяне
на срок около средния размер, предвиден от законодателя.
Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната
административна мярка „запечатване на обект”, съставлява нарушение на
изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи
дали актът е в съответствие с целта на закона - чл.146, т.5 от АПК. С
обжалваната заповед административният орган е определил срок на запечатването на
обекта и забрана на достъпа за 14 дни. Разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 ЗДДС
установява срок до един месец за налагане на тази
мярка и административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил срок
от 14 дни, като мотиви относно продължителността на мярката не може да се
извлече и от останалите документи на административната преписка.
Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност
при определяне на срока на ПАМ, но следва да обоснове законосъобразното
упражняване на тази самостоятелност, като изложи съответни на установеното
нарушение и конкретния нарушител мотиви. Законодателят е определил срок на
мярката до един месец и административният орган следва да обоснове
упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона
и като не е направил това съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил това
свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията,
посочени в чл.146 АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение е
особено съществено и е основание заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №192-ФК/26.11.21г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна,
ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Естетик 1“ООД е наложена принудителна административна мярка-
запечатване на търговски обект- клиника „*****“,
находящ се в гр.Варна, ул.“************“№17 и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, на
основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: