Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
09.03.2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. ПЛЕВЕН, VІІІ- ми състав, в закрито
съдебно заседание, на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
Като разгледа докладваното от съдията Маринска адм.д.№26/2021г. по описа на АдмС-Плевен, на основание закона и
данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК.
Производството по адм.д.№26/2021г. по описа на Административен
съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от Д.Т.Г., чрез адв. З. М.,
против Заповед №204/18.12.2020г. на Директор Басейнова дирекция „Дунавски
район“, за изменение на Заповед №225/07.11.2019г. на Директора на БДДР- Плевен,
в частта й относно основанието му за назначаване, като след изменението следва
да се чете, че същото се извършва по реда на чл.9, ал.1 и чл. 12, ал.1 от ЗДСл,
считано от 08.11.2019 г. Производството по настоящето дело е образувано
служебно, след разделянето на производството по първоначално образуваното адм.
дело №20/2021г. на АдмС- Плевен, с определение № 61/11.01.2021г. Твърди се, че
издадената заповед за изменение е в разрез с основните принципи на ЗАП,
съобразно която, адм. акт има действие за в бъдеще, като за да се придаде
обратно действие на акта, следва да има изрично овластяване за това. Твърди се,
че в ЗДСл няма предвидена правна възможност органа по назначаването да измени
заповедта за назначаване, с обратна сила. Твърди се, че не са налице
предпоставки за назначаване на Г. със срок за изпитване, като се посочва, че за
същият това не е първо назначение на държавна служба, тъй като за периода
01.09.2000г.-31.03.2008г., е бил държавен служител по ЗМВР, а за периода
01.04.2008г.- 07.11.2019г.- държавен служител по ЗДАНС. В заключение моли съда
да отмени издадената Заповед №204/18.12.2020г. на Директор Басейнова дирекция
„Дунавски район“, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
По делото, заедно с преписката по оспорената заповед,
от страна на ответника, е депозирано становище по жалбата, в което се заявява,
че същата като недопустима, тъй като
заповедта не подлежи на оспорване. Допълнително в с.з. се посочва, че на
обжалване подлежат заповедите, с които се прекратява служебното правоотношение,
а процесната е само за допълнение на първоначалната, основна заповед.
Евентуално се посочва, че жалбата е неоснователна, като се посочва, че е установено,
че жалбоподателят Г. постъпва за първи път на държавна служба в БДДР- Плевен.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на
основание закона и събраните поделото доказателства, намира за установено
следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на
Заповед №225/07.11.2019г на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“,
на основание чл. 9, ал.1от ЗДСл, вр. чл. 3, ал.1 от НПКДС, в чл. 10, ал.1 от
ЗДСл, жалбоподателя Д.Т.Г., е назначен на длъжност „директор Дирекция Контрол“,
с място на работа гр. Плевен, считано от 08.11.2019г. Съобразно отразеното в
самата заповед за назначаване, Г. е назначен след проведен конкурс, въз основа
на подадено от заявление- приложено към преписката. По делото се установява, че
въз основа на процесната Заповед №204/18.12.2020г. на Директора на БДДР, е изменена
заповед №225/07.11.2019г., в частта й относно посоченото основание за
назначаване, като същото следва да се чете: „на основание чл. 9, ал.1, вр. чл.
12, ал.1 от ЗДСл...“; посочено е, че издадената заповед за изменение е
неразделна част от Заповед №225/07.11.2019г. В мотивите на оспорената заповед
се посочва, че същата се издава на основание писмо изх.№ЧР-232, екз.
2/29.01.2020г. на ДАНС, че не е приложима нормата на чл. 17, ал.1 и ал.6 от
ЗДСл., и е прието, че лицето постъпва за
първи път на държавна служба. По делото съдът намира за установено също, че със
заповед №205/23.12.2020г., служебното правоотношение на Д. Г. е прекратено, на
основание чл. 12 ал.1 от ЗДСл.; законосъобразността на тази заповед е предмет
на адм. дело №20/2021г на АдмС- Плевен.
По делото се установява също, че с писмо изх.№ЧР-24-1/15.01.2020г.
на БДДР, адресирано до ДАНС, САД „Човешки ресурси“, по реда на чл. 17, ал.1 и
ал.6 от ЗДСл, е изискано служебното досие на Д.Г.. В отговор, е представено
писмо рег.№ ЧР.232, екз.2/29.01.2020г- цитирано като основание на процесната
заповед, с което се посочва, че в случая не са приложими нормите на чл.17, ал.1
и ал.6 от ЗДСл и служебното досие няма да бъде изпратено.
По делото, като част от адм. преписка е прието удостоверение
рег.№ 48-1845/19.09.2019г на Директор САД „Човешки ресурси“ към ДАНС, с което
се удостоверява, че Д.Г., считано от 01.04.2008г. е държавен служител в ДАНС, с
месторабота гр. Плевен. Приетото по делото удостоверение изцяло кореспондира
със съдържанието на удостоверение изх.№ФС-5418/2019г на ДАНС, приложено с
жалбата, в което е отразено, че Г. е държавен служител по ЗМВР, за периода
01.09.2000-31.03.2008г., и държавен служител по ЗДАНС, за периода
01.04.2008-07.11.2019г.– общо 19 години 2 месеца и 7 дни. Посочено е също, че
осигурителния стаж е I– ва кат. труд по ЗМВР и ЗДАНС и
е равен на зачетения трудов стаж. В удостоверението е посочено, че се издава
въз основа на изплащателни документи- финансова книжка и ведомости на работни
заплати. По делото е приета и кадрова справка рег.№ ЧР-257/25.01.2021г, на
жалбоподателя Д.Г., изготвена от Директор САД „Човешки ресурси“ ДАНС, в която
справка е отразено последователно заеманите от жалбоподателя длъжности на
държавен служител. Посочено е, че считано от 07.11.2019г, служебното
правоотношение на Г. с ДАНС е прекратено по негово искане. Изрично е посочено,
че кадровата справка е изготвена по материали, намиращи се в служебното досие
на Г..
При така установеното от фактическа страда, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Процесната Заповед №204/18.12.2020г. на Директора на
БДДР, за изменение на Заповед №225/07.11.2019г. за назначаване, в частта й
относно посоченото основание за назначаване на жалбоподателя Д.Г., е
незаконосъобразна, поради допуснати нарушения на материалния закон, поради
което следва да бъде отменена като такава. Съдът намира, както вече е посочил в
определението си насрочване на делото за разглеждане в о.с.з., че депозираната
жалба е допустима, като насочена против адм. акт, който засяга правата и
интересите на жалбоподателя и в този смисъл, същата подлежи на съдебен контрол.
В случая адм. орган е счел за необходимо издаването на такава заповед, поради
което и в негова тежест е да установи наличието на фактическите основания за
нейното издаване, в каквато насока са и указанията на съда при разпределението
на доказателствената тежест. Съдът приема, съобразно събраните по делото
доказателства, за безспорно установен факта, че жалбоподателя Г., е имал
качеството на „държавен служител“, по предходно заеманите от него длъжности в
МВР и ДАНС. Съобразно нормата на чл. 2, ал.1 от ЗДСл, държавен служител е лице,
което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна
длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при
осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които
специален закон предоставя статут на държавен служител, при спазване
изискванията на този закон. Съобразно нормата на чл. 43, ал.1, от ЗДАНС, служители
на ДАНС са държавните служители по този закон /ЗДАНС/, държавни служители и
лица, работещи по трудово правоотношение. Нормата на чл. 43, ал.3 от ЗДАНС
изрично предвижда, че статута на държавните служители на ДАНС се урежда от
ЗДСл. В случая безспорно е по делото, че Г. е бил държавен служител в ДАНС, въз
основа на посочените по- горе удостоверения и кадрова справка, като официални
свидетелстващи документи, имащи материална доказателствена сила за
удостоверените с тях факти. Тези писмени доказателства не са оспорени от страна
на ответника, по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. В тази
връзка, изложеното в становището на ответника, че Г. е бил държавен служител по
ЗМВР и ЗДАНС, но не и по ЗДСл, не намира законова опора, още повече, че ЗДСл е
общ закон, спрямо специалните ЗМВР и ЗДАНС. Неоснователно е и твърдението на
ответника, че Г. е заемал длъжност в ДАНС по трудово правоотношение, също
съобразно изложеното в посочените удостоверения и кадрова справка, изготвена
въз основа на служебното му досие. Следва да се посочи също, че в представеното
писмо рег.№ ЧР 232, екз.2/29.01.2020г на ДАНС, в което се посочва, че в случая
не са приложими нормите на чл.17, ал.1 и ал.6 от ЗДСл и служебното досие няма
да бъде изпратено, не се съдържа изявление, че такова служебно досие не
съществува, какъвто извод прави ответника. Още по- малко, това писмо може да се тълкува в насока, че Г. не е имал
качеството на държавен служител по предходно заеманите от него длъжности. Съобразно
цитираната норма на чл. 17, ал. 1 от ЗДСл, за всеки държавен служител,
съответната администрация съставя и води служебно досие, като по реда на ал.6,
при преминаване на служба от една администрация в друга, служебното досие се
изпраща за съхранение при администрацията на новоназначението. От своя страна,
нормата на чл. 60, ал.1 от ЗДАНС постановява, че за всеки служител в агенцията
се съставя и води служебно досие, в което е съхраняват документи относно:
възникването и прекратяването на правоотношението, професионалното развитие,
наградите и отличията, отпуските, наложените наказания, временното отстраняване
от длъжност, длъжностната характеристика, както и декларациите по чл. 50, ал.
6, чл. 51, ал. 1, чл. 54, ал. 7 и чл. 56.- чл.60, ал.2 от ЗАНС. В изпратеното
от ДАНС до БДДР писмо рег.№ ЧР 232, екз.2/29.01.2020г., е посочено само, че не
са приложими нормите на чл. 17, ал.1 и ал.6 т ЗДСл, без да се посочва конкретни
причини за това, въз основа на което се отказва изпращането на служебното
досие. Съдът намира за безспорно установен факта на съществуването на такова
служебно досие, като следва да се посочи, че сам по себе си факта на
съществуването на служебно досие не обосновава качеството на държавен служител
на едно лице.
За пълнота следва да се посочи, че съобразно нормата
на чл. 12, ал.1 от ЗДСл, въведена с процесната заповед като основание за
назначаване, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в
едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по
назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие; в
случай, че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за
изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Следва да
се посочи, че посочването на нормата на чл. 12, ал.1 от ЗДСл, в акта за
назначаване на държавния служител, или в случая- за изменение, е ирелевантно,
доколкото същата визира прекратяването на служебното правоотношение, без предизвестие
и няма отношение към факта на назначаването на служителя, респ.- приложението
на тази норма не подлежи на изследване в настоящето производство. Съдът намира
също, че представянето на декларация по
чл. 111, ал.2 от ЗДСл, за постъпване на държавна служба за първи път, от страна
на Г., заедно със заявлението му за участие в конкурса, не може да обоснове
извод, че същият не е заемал длъжност на държавен служител преди това. В случая
адм. орган е следвало да отчете обстоятелството, че Г. е заемал длъжност на
държавен служител, съобразно нарочно изготвеното удостоверение, рег. №
Ц8-1845/19.09.2019г. на ДАНС, също приложено към заявлението за кандидатстване
на служителя. Съдът намира също, че фактът, че от страна на БДДР за първи път е
издадена служебна книжка на жалбоподателя Г., който факт не се оспорва, също не
може да опровергае удостовереното от официалните свидетелстващи документи-
описани по- горе, неоспорени от страна на ответника, че Г. е имал качеството на
държавен служител, преди назначаването му в БДДР.
На основание гореизложеното, оспорената Заповед
№204/18.12.2020г. на Директора на БДДР, за изменение на Заповед
№225/07.11.2019г. за назначаване, в частта й относно посоченото основание за
назначаване на жалбоподателя Д.Г. е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на спора следва в полза на жалбоподателя
да бъдат присъдени сторените разноски в общ размер 310лв., от които сумата от
300лв.- адв. възнаграждение/половината от общо уговореното и заплатено
възнаграждение по представеният договор за правна защита и съдействие/ и 10лв.-
държавна такса. Съдът намира, че направеното от страна на ответника възражение за
прекомерност на разноските е неоснователно, доколкото нормата на чл. 8, ал.3 от
Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждение- приложима в случая,
предвижда минимален размер на адв. възнаграждение от 500лв. Доколкото претендиранато
адв. възнаграждение е под установения минимум, не следва да се обсъждат
предпоставките по чл.78, ал.5 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №204/18.12.2020г. на Директора на Басейнова
дирекция „Дунавски район“, за изменение
на Заповед №225/07.11.2019г. Директора на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ДУНАВСКИ РАЙОН“, гр. Плевен, ул.
„Чаталджа“, №60, ЕИК114597909, ДА ЗАПЛАТИ НА ДАНИИЕЛ Т.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 310лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в 14 дневен срок от съобщението до страните, пред ВАС.
АДМ. СЪДИЯ: /П/