ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1465
гр. Благоевград, 30.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200501233 по описа за 2024 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано е по въззивна жалба, подадена от А. С. С., ЕГН
**********, чрез адв. А. Б., срещу Решение № 481 от 17.06.2024 г. по гр. д. №
2477/2023 г. на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт съдът е
отхвърлил искове на А. С., които тя е предявила срещу Р. С. С., ЕГН ********** и
Д. А. С., ЕГН ********** да се прогласи нищожността поради заобикаляне на
закона, противоречие с добрите нрави и привидност на договор за продажба,
обективиран в нотариален акт № *, том първи, регистрационен номер 2117, дело
№* от 2019 г. на Нотариус К. Т., вписана под № 242 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие - Районен съд - Благоевград, сключена между С. А. С.,
като продавач, от една страна, и Р. С. С. и Д. А. С., като купувачи, от друга страна,
за продажбата на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *, град Б., община Б., област Б., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, зА.гащо самостоятелния обект от дата 14.11.2019 г., с
адрес на обекта: град Б., квартал *; самостоятелният обект се намира на етаж 2, в
сграда с идентификатор *, с предназначение на сградата - жилищна,
многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *,
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент - в жилищна или
вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1,
посочена площ - 95.98 кв. м., прилежащи части - мазе № 3, както и 3.8497%
идеални части от правото на строеж върху мястото; ниво - 1; съседни
самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: *.4, под обекта: *.1, над обекта:
*.5. С решението ищцата е осъдена да заплати на Д. С. 700 лв., представляващи
разноски за адвокат.
От чл. 273 във вр. с чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК следват служебните
задължения на въззивният съд да се произнесе по надлежното си сезиране като съд
по съществото на правния спор, т. е. по допустимостта на предявените искове и
редовността на исковата молба (К. В. и Т. Г.. Въззивно обжалване на съдебни
1
решения и определения. ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 369). Съгласно
мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК на ВКС и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. №
1/2001 г., ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на
исковата молба пред въззивния съд, той прилага чл. 129, ал. 2 ГПК и дава указания
на ищеца да ги отстрани, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт
по съществото на спора, а в случай че указанията не бъдат изпълнени,
първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по делото
се прекрати.
С исковата молба се иска проглА.ване нищожността на договор за продажба
на недвижим имот, като са предявени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1,
предл. 2, чл. 26, ал. 1, предл. 3, чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД. Отправя се и иск по чл.
30 ЗН за възстановяване на запазена част, с който се иска да се намали дарението и
да се възстанови запазената част в размер на 1/3 идеални части от недвижимия
имот.
Окръжен съд Благоевград констатира, че исковата молба и въззивната
жалба са нередовни.
Съгласно чл. 72, изр. 2 ГПК за предявените с една молба искове в защита на
различни интереси минималната такса се събира от всички интереси. С иска по
чл. 30 ЗН се защитава различен интерес от този, който се защитава с исковете по
чл. 26 ЗЗД. По делото обаче е внесена само една държавна такса в размер на 322,01
лв., дължима за исковете по чл. 26 ЗЗД. Така внесената сума не покрива
държавната такса, която се дължи по исковата молба и за иска по чл. 30 ЗН.
Следователно исковата молба е нередовна, тъй като относно иска по чл. 30 ЗН не е
внесена държавната такса за неговото предявяване.
Към въззивната жалба е представен платежен документ за внесена държавна
такса в размер на 161 лв., кореспондиращ с таксата, дължима във въззивното
производство за исковете по чл. 26 ЗЗД. Следователно и въззивната жалба е
нередовна, тъй като по сметка на окръжния съд не е внесена държавната такса,
дължима за иска по чл. 30 ЗН.
Според съдебния състав по аргумент от т. 1А и 1Б от Тълкувателно решение
№ 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, искът по чл. 30, ал. 1 ЗН
е оценяем, тъй като с него се защитава имуществено право и когато има за предмет
вещни права върху недвижим имот, цената му се определя от данъчната оценка на
имота към момента на предявяване на иска – чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК (определение №
26 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г., Г. К., І г. о. на ВКС, определение № 336
от 25.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3511/2018 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, определение №
60252 от 07.06.2021 г. по гр. д. № 1675/2021 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС). В теорията
никога не е имало съмнение, че искът е оценяем (Васил Петров. Оценяем ли е
искът за възстановяване на запазена част от наследството?, „Собственост и право“,
2023 г., кн. 05, стр. 48 и сл.; Кожухаров, Ал. Правилото resoluto jure dantis resolvitur
jus accipientis и искът за намаляване на даренията. Юридическа мисъл, 1946, № 9-
10, стр. 725; Петков, С. Искът за възстановяване на нарушеното право на запазена
част от наследството. Социалистическо право, 1967, № 10, стр. 29).
Данъчната оценка на имота е 32 201,20 лв. (л.13 от гр. д. № 2477/2023 г. на РС
Благоевград). Цената на иска следва да се определи съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК,
като дробна част от имуществото на наследодателя с размер на дробната част
съответен на размера на претендираната от ищеца за възстановяване запазена част
от наследството (определение № 26 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г., Г. К., І
г. о. на ВКС, определение № 336 от 25.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3511/2018 г., Г. К., ІІ
г. о. на ВКС). С иска по чл. 30 ЗН ищцата иска да се намали дарението и да се
възстанови запазената й част в размер на 1/3 идеални части от недвижимия имот.
2
Следователно цената на този иск е една трета от 32 201,20 лв., т.е. 10 733,73 лв.
Държавната такса по иска по чл. 30 ЗН се изчислява по реда на чл. 71, ал. 2
ГПК (виж решение № 919 от 30.06.2022 г. по гр. д. № 5532/2021 г. на Районен съд –
Русе, решение № 4060 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 8519/2022 г. на Районен съд –
Пловдив, решение № 348 от 09.05.2023 г. по гр. д. № 1680/2022 г. на Районен съд -
Добрич), като размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от
цената на иска. Една четвърт от 10 733,73 лв. е 2683,43 лв. Следователно
дължимата държавна такса за предявяването на исковата молба по този иск е 4 %
от 2683,43 лв., т.е. е равна на 107,33 лв.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в
размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху
обжалваемия интерес. Следователно за подаването на въззивна жалба по
отношение на иска по чл. 30 ЗН се дължи такса в размер на 53,67 лв.
В случай, че администриращият жалбата първоинстанционен съд не е
определил правилно дължимата държавна такса, в резултат на което
жалбоподателят е заплатил такса в по-малък размер, въззивната инстанция следва
да му даде указания за заплащане на разликата, като неизпълнението им в срок е
основание за връщане на жалбата и прекратяване на въззивното производство (К.
В. и Т. Г.. Въззивно обжалване на съдебни решения и определения. ИК „Труд и
право“, София, 2023, стр. 376 и определение № 60169 от 22.12.2021 г. по ч. гр. д. №
4593/2021 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Затова въззивната жалба следва да се остави без
движение и да се дадат указания за внА.нето на дължимата държавна такса.
Проверката на допустимостта и редовността на сезирането на въззивната
инстанция предхожда проверката на съда за надлежното му сезиране като съд по
съществото на материалния спор с оглед чл. 274 вр. чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК (К.
В. и Т. Г.. цит. съч., стр. 376). Настоящия съдебен състав счита, че с оглед на
принципа за процесуална икономия следва да укаже на жалбоподателя, който е и
ищец в първоинстанционното производство, да отстрани констатираните
нередовности на исковата молба. Освен невнА.нето на държавна такса за иска по
чл. 30 ЗН в нея са налице и други нередовности.
Когато е налице обективно съединяване на искове ищецът следва по
отношение на всеки иск да уточни дали го предявява кумулативно или в
условията на евентуалност. Ако предявява иск в условията на евентуалност
ищецът следва ясно да посочи условието, при което иска този иск да бъде
разгледан – при уважаването или при отхвърлянето на кой главен иск иска да
бъде разгледан евентуалния.
С исковата молба са предявени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1,
предл. 2, чл. 26, ал. 1, предл. 3, чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД и чл. 30 ЗН. В нея се
посочва, че искът по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е предявен кумулативно, искът по
чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД – алтернативно, а относно иска по чл. 30 ЗН не е заявено
в условията на какво обективно съединяване е предявен.
Поначало алтернативното обективно съединяване на искове е недопустимо
поради неопределеност на петитума (Сталев, Ж. Българско гражданско
процесуално право. Десето преработено и допълнено издание, второ по
действащия ГПК. Сиела Норма АД. София, 2020. стр. 424). Затова ищецът следва
да уточни дали предявява иска по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД в условията на
алтернативност или на евентуалност. Ако го предявява в условията на
алтернативност, той следва да обоснове правния си интерес от предявяването на
иск с такъв петитум. Ако го предявява в условията на евентуалност, ищецът следва
ясно да посочи кой е главният иск и кое е условието, при което иска съдът да
разгледа евентуалния – уважаването или отхвърлянето на главния иск.
3
В исковата молба не се посочва дали искът по чл. 30 ЗН е предявен в
условията на кумулативност или на евентуалност. Ако този иск е предявен
евентуално, ищецът следва ясно да се посочи кой е главният иск и кое е условието,
при което иска съдът да разгледа евентуалния иск по чл. 30 ЗН – уважаването или
отхвърлянето на главния иск.
Ищецът може да предяви към един главен иск няколко евентуални иска. При
предявяване на евентуално съединени искове ищецът следва да посочи
поредността, в която иска те да бъдат разгледани. В противен случай съдът ги
разглежда в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание
(решение № 97 от 08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., Т. К., І т. о. на ВКС).
Съобразявайки гореизложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивната жалба, подадена от А. С. С., ЕГН
**********, срещу Решение № 481 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 2477/2023 г. на
Районен съд Благоевград.
УКАЗВА на жалбоподателката А. С. С. да отстрани констатираната
нередовност на въззивната жалба, като в едноседмичен срок, считано от
получаване на препис от настоящото определение, представи платежен документ
за довнесена държавна такса в размер на 53,67 лв., заплатена по сметката на
Окръжен съд Благоевград.
УКАЗВА на А. С. С., че при неизпълнение на това указание в срок въззивната
жалба ще бъде върната, а въззивното производство – прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, подадена от А. С. С..
УКАЗВА на А. С. С. да отстрани констатираните нередовности на исковата
молба, като в едноседмичен срок, считано от получаване на препис от настоящото
определение:
1/ заплати държавна такса в размер на 107,33 лв., като довнесе същата по
сметката на Районен съд Благоевград. В противен случай първоинстанционното
решение ще бъде обезсилено, а производството – прекратено;
2/ уточни дали предявява иска по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД в условията на
алтернативност или на евентуалност. Ако го предявява в условията на
алтернативност следва да обоснове правния си интерес от предявяването на иск с
такъв петитум. Ако го предявява в условията на евентуалност, следва ясно да
посочи кой е главният иск и кое е условието, при което желае съдът да разгледа
евентуалния иск – уважаването или отхвърлянето на главния иск. В противен
случай съдът ще приеме, че искът по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД е предявен в
условията на евентуалност и че ищецът иска той да се разгледа ако бъдат
отхвърлени другите искове по чл. 26 ЗЗД.
3/ уточни дали предявява иска по чл. 30 ЗН в условията на кумулативност или
на евентуалност. Ако този иск е предявен евентуално, ищецът следва ясно да се
посочи кой е главният иск и кое е условието, при което иска съдът да разгледа
евентуалния иск по чл. 30 ЗН – уважаването или отхвърлянето на главния иск. В
противен случай съдът ще приеме, че искът по чл. 30 ЗН е предявен в условията на
евентуалност – ако бъде уважен искът по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД, че договорът
за продажба е привиден.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на А. С. С., ЕГН
4
**********, чрез адв. А. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5