№ 132
гр. София , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
в присъствието на прокурора Емилия Михайлова Русинова (АП-София)
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600080 по описа за 2021 година
С Присъда №26007 от 10.11.2020 г., Окръжен съд – Враца по НОХД № 246/2020 год., е
признал подсъдимия Г. Г. Ч. за виновен в това, че на 26.09.2019 г. на ГП Е- 79, км. 172+300,
между селата Люти дол и Ребърково, при управляване на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с per.
№ ********, негова собственост, е нарушил правилата за движение, а именно- Чл.21.(1) пр.1
от ЗДвП - При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта, а именно категория „В" извън
населено място 90км./ч, като е управлявал със 122,7 км./ч.; чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП
"като преди да предприеме изпреварване, не се е убедил, че има видимост и свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване", чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП "като е предприел
изпреварване, забранено поради разстоянието на видимост, ограничено поради характера на
пътя - ляв завой и при условията на действие на пътен знак В24 /забранено е изпреварването
на автомобили и мотоциклети, и е по-малко от необходимото за изпреварването при
избраната скорост на движение“ и чл.63, ал.2 т.1 от Правилник за прилагане на ЗДвП - като
е пресякъл единична непрекъсната линия (Ml), разделяща платната за движение „Мездра -
Ботевград" и „Ботевград - Мездра", като по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Б. К.,
на 25г. от гр. София и средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
- Три средни телесни повреди на Б. К. Б. - 53г от с. Х., общ. Х, изразяващи се в 1.
травматичен шок, което увреждане й е причинило разстройство на здравето, временно
опасно за живота;2.Счупване на ребра вляво от 1-во до 6-то по една линия, което й е
причинило трайно затруднение на движенията на снагата; 3.счупване на дясна лъчева кост
на типично място, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на
горен десен крайник;
1
- средна телесна повреда на И.П. Р., на 9 г., от гр. София, изразяваща се в счупване на
малкия пищял на дясна подбедрица, което увреждане й е причинило трайно затруднение на
движенията на долен десен крайник и
- средна телесна повреда на П.П. Р., на 11 г, от гр. София, изразяваща се в счупване на
десен голям пищял, което увреждане му е причинило трайно затруднение движенията на
долен десен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.2, б."б", пр.1, вр. ал.4, вр.
чл.342, ал.1, вр. чл. 58а, ал.1 НК го е осъдил на 2 години и 8 месеца "Лишаване от свобода",
което да изтърпи при първоначален "Общ" режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС.
На основание чл.343г вр. чл.37, т.7 НК съдът е лишил подсъдимия Г. Г. Ч. от правото
да управлява МПС за срок от 4 години, като е приспаднал времето, през което е бил лишен
от това право по административен ред.
Произнесъл се е по разноските и веществените доказателства както следва:
Срещу присъдата са депозирана въззивна жалба от Ч. с молба за изменение като се
приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.
Депозирана е жалба и от адв.Т. – повереник на Б.К., Б., К., М.К., Е.К. с молба за
изменение на присъдата и увеличение на наказанието.
В хода на съдебните прения пред САС, САП предлага да бъде потвърдена присъдата
като правилна и законосъобразна.
Повереникът поддържа въззивната жалба.
Защитниците – Д. и П. освен относно наказанието молят да се преразгледа атакуваната
присъда и по същество.
В своя защита подсъдимият поддържа своите адвокати, а в последната си дума моли за
справедливо наказание.
САС, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата и
възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Правилно и законосъобразно, съобразявайки се с доказателствата по делото и
анализирайки същите подробно, задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност,
решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която настоящата инстанция
споделя, а именно:
Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава 27 НПК и по конкретно по чл.371, т.2 НПК.
2
Следва да се обърне, че при това производство в пълна степен, както при общите
правила на производството извън диференцираното, са от значение същите принципи, които
са свързани с обективно, всестранно и пълно установяване на обективната истина, с
разкриване на всички доказателства и доказателствени средства, които са от значение за
изясняване на фактическата обстановка, за това че една присъда не може да се основава на
предположения, че фактическата обстановка следва да се подкрепя от доказателствата по
делото.
На следващо съдът следва да действа съобразно и в изпълнение на задълженията си по
чл.301 от НПК, както и в съответствие с разпоредбите на чл.13, чл.14, ал.1, чл.18 и чл.107,
ал.3 и ал.5 от НПК. Тоест, първоинстанционният съд, в дейността си по събиране, проверка
и преценка на доказателствата, при проведено съкратено съдебно следствие - по реда на
чл.371, т. 2 от НПК, следва да даде правилна и законосъобразна оценка на депозираните
експертни заключения, да обсъди показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели, излагайки мотиви кои и защо кредитира и за какви обстоятелства и едва след
това да приеме, че извършеното от подсъдимия деяние е безспорно установено или не, тъй
като доказателствата са довели до единствено възможния извод, че деянието е осъществено
от подсъдимия по възприетия и изложен в обвинителния акт начин и самопризнанието се
подкрепя от доказателствата по делото.
В тази връзка относно приложението на чл.371, т.2 НПК следва да се има предвид, че
процесуална предпоставка за одобряване на съгласието на страните е съответните действия
по разследването да са извършени по реда и условията на НПК – да са осъществени в
рамките на досъдебната фаза при съобразяване на чл. 234, ал.7 НПК, протоколите за разпит
да имат съответните реквизити, да са спазени специалните правила за разпит на свидетели,
експертизите да са назначени със съответно постановление, да са спазени изискванията за
форма и съдържание на заключението на вещото лице и т.н. С оглед на това е добре да се
отбележи, че в практиката си ВКС е имал случай да приеме, че съдът допуска съществено
нарушение на процесуалните правила, ако в дейността по постановяване на присъдата
извършва нова преценка на доказателствените източници по отношение на съдържание и
процесуални изисквания за валидност, за които предварително с оглед на даденото от
страните съгласие е приел, че са безспорни и не се нуждаят от събиране и проверка по
общия ред. Пререшаването на въпросите за достоверността и процесуалната годност на
свидетелските показания и експертните заключение по реда на чл. 305, ал. 3 НПК, без да се
възобнови съдебното следствие, лишава прокурора, а когато има частен обвинител –
безспорно и него, от право да участва в събирането и проверката на доказателствата, като в
крайна сметка това рефлектира и върху процесуалните права на подсъдимия, поради което
искането на защитата направено пред САС няма как да бъде възприето и уважено.
Прави и още нещо впечатление, което се смесва като основания и от защитата, че при
изписване на мотивите си е налице различие при производството по реда на т.1 и това по
реда на т.2 на чл.371 НПК. По т.1 съдът следва да обсъди всички доказателства така, както
3
по принцип се изписват мотиви при разглеждане и приключване на едно дело по общия ред.
Следва да се има предвид и още нещо, че структурата и съдържанието на мотивите към
присъдата по принцип не се различават от тези към съдебен акт постановен при разглеждане
на делото по общия ред – изисква се цялостен анализ на доказателствата, излагане на
съображения по противоречията на доказателствените материали, мотивиран отговор на
възраженията на страните по доказателствената съвкупност и пр. Единственото специфично
ограничение е, че при постановяване на присъдата съдът не може да преразглежда
положителната си оценка, предмет на определението по чл.372, ал.3 НПК, относно
спазването на реда и условията за извършване на досъдебните следствени действия, с които
са били приобщени съответните свидетелски показания и експертни заключения.
За разлика от т.1 при т.2 се наблюдава единственото отклонение от изискването за
подробен анализ на доказателствата в мотивите на присъдата, които се съдържа в чл. 373,
ал. 3 НПК. В този случай, по силата на изричната разпоредба на процесуалния закон, съдът
в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
От друга страна, безспорно е, че по т.1 на това диференцирано производство
страните могат да искат от втората инстанция събирането на всякакви доказателства – както
в подкрепа на обвинителната теза, така и обосноваващи тезата на защитата, съответно –
опровергаващи обстоятелствената част на обвинителния акт. По тяхно искане или по
собствена инициатива (служебно) при въззивната проверка, съдът може да събира
доказателства за всички факти, включени в предмета на доказване. За установяването им
втората инстанция може да допусне разпит на нови свидетели и изслушване на експертизи с
нови задачи; може да допусне преразпит на разпитаните в хода на първоинстанционното
производство свидетели и вещи лица
Такъв подход на въззивния съд няма да влезе в противоречие с естеството на
диференцираната процедура, което не създава преграда съдът по установяване на
правнорелевантните факти (първоинстанционен или въззивен) да реши, че за разкриване на
обективната истина е наложително провеждането на съдебно следствие по общия ред.
При т.2 възможностите са съвсем различни, лимитативно посочени и в ТР№1/2009 год.
на ВКС, където в т.8 е отбелязано, че при процедура по чл.372, ал.4 и чл.373, ал.3 НПК
първият съд и въззивният такъв не могат да допускат и събират доказателства, които са
несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения в обвинителния акт. При
проверката на първоинстанционната присъда, постановена след надлежно проведено по
чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и ал.3 НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да
реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Още повече, че изявлението на подсъдимия не
може да бъде оттеглено след постановяване на съдебното определение по чл.372, ал.4 НПК.
4
Именно поради тази причина в случая нямаше как да се допуснат направените от защита
искания за събиране на доказателства свързани с гореизложените обстоятелства или да се
уважи възражението им свързано с промяна на установената фактология съобразно техните
претенции. В случая единственото, което въззивният съд може да направи е, ако
самопризнанието не се подкрепя от доказателствата по делото да отмени атакувания акт и да
върне делото за ново разглеждане във връзка с продължаване на производството по общия
ред. Процесният случай не е такъв, тъй като самопризнанията категорично се подкрепят от
доказателствата по делото.
Факт е, че въззивното производство не разкрива особености и по отношение на
правомощията на втората инстанция, но само във вр. с т.1, където в зависимост от събраните
доказателства, въззивният съд може да приеме фактическа обстановка, която се различава
както от описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и от възприетата в
мотивите на проверяваната присъда. Той може да измени, отмени или потвърди присъдата
на същите основания, по които е оправомощен да го направи по общия ред. Това е така,
защото законът изрично отбелязва, в тази хипотеза на съкратено съдебно следствие, че
подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните
повереници дават съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и
вещи лица, от което следва, че при постановяване на присъдата непосредствено ще се
ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство. Целта е да се отдели предварително спорното от безспорното, като по този
начин се избегне извършването на съдебни следствени действия, насочени към изясняване
на обстоятелства, за които страните не застъпват различни тези и на практика не спорят по
тях. В случая, обаче, не може да се възприеме този подход, както се иска от защитата,
защото производството, както многократно бе посочено, е по т.2 на чл.371 НПК.
С оглед така изясненото след собствена преценка САС прецени, че от фактическа
страна правилно и законосъобразно решаващата инстанция е приела, че самопризнанията на
подсъдимият се подкрепят от доказателствата по делото и в този смисъл се установява
следното:
Подсъдимият Г. Г. Ч. е с ЕГН:**********, правоспособен водач на МПС и притежава
СУ за категория ''В" и "АМ", считано от 04.03.1998г. и валидно до 14.06.2020г.
Собственик е на л.а. марка „Сеат Ибиза" per.№********/справка за регистрация л.142
т.1 ДП /.
Като водач на МПС не е наказван по ЗДвП - съставен му е акт от РУ Мездра за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП на 26.09.2019г. Няма данни да му е наложено
наказание. С фиш от 13.02.2009г., издаден от РУ-Мездра, има наложена глоба за нарушение
по чл.21 ал.1 ЗДвП, като наказанието е заличено на основание реабилитация.
На 26.09.2019г., през деня, подсъдимият пътувал заедно със сестра си - св.Л. В. от
5
гр.Враца за гр.София с управлявания от него л.а. "Сеат Ибиза". На връщане от гр.София за
гр.Враца около 19:30ч. по ГП Е-79, в участъка - с.Люти дол по посока с.Ребърково
/Ботевград-Мездра/се е движил след колона от леки автомобили и ТИР-ове. Наближавайки
с.Ребърково, при излизане от ляв завой предприел маневра „изпреварване" на колоната от
автомобили. Изпреварването реализирал с навлизане от ляв завой в прав хоризонтален
участък от лентата за насрещно движещи се автомобили, с голяма скорост и продължил
движението си в насрещната лента. Движението в този участък от пътя е организирано
двупосочно върху две ленти на платното за движение, разделени с непрекъсната осева линия
между тях.Участъкът по посока с.Ребърково е сигнализиран с пътни знаци "Завой наляво" и
„Забранено изпреварването".
По същото време, в този участък от пътя, в обратна посока, пътували автомобили,
образували също колона. В началото на колоната пътували семейство К.и, с водач Г. К.,
който управлявал л.а."Мазда 3" per.№******** с около 70 км./ч., който следвал автомобила
на пострадалия К.. В показанията този свидетел пояснява причината за това, а именно
времето било дъждовно, настилката - мокра, с нормална видимост. Автомобилът на
подсъдимия се е движил много бързо и „връхлетял" върху автомобила на пострадалите, без
опит да спре. Последвал челен удар между двата автомобила като л.а. "Сеат Ибиза“ се
издигнал във въздуха, насочил се странично вдясно, след което паднал на пътното платно,
обърнат странично, напречно на пътя, насочен към десния банкет. От удара л.а.„Мазда"
отхвръкнал назад с въртеливо движение, което заставило св. М. да маневрира с волана, за да
избегне удара. Още във въздуха от л.а.„Мазда" се разхвърчали части, след което
автомобилът паднал на пътното платно и се установил в покой, в посока обратна на
първоначалното му движение, в лявата страна, извън пътното платно в канавката. За
събитието свидетелства Г. Д., който бил първа кола в колоната и пътувал по посока
Ботевград-Мездра, следван от колона от леки коли и ТА „ТИР". От показанията на този
свидетел се установява, че лекият автомобил управляван от подсъдимия се „изнесъл" от
колоната, след ляв завой, който е с голяма дъга и по-голяма дължина, продължил
движението си с „голяма скорост" в лявата лента, като предприел изпреварване на
множество автомобили от колоната. Според свидетелските показания на Д., а по-късно
установено от протокола за оглед и АТЕ в този участък е имало знак „забранено
изпреварването", а пътното платно - обозначено с непрекъсната разделителна линия.
След подаден сигнал до тел.112 на местопроизшествието пристигнали екипи от МВР и
Спешна помощ, които закарали пострадалите в МБАЛ "Хр.Ботев"- Враца за оказване помощ
на пострадалите.
Св.М. пресъздава субективните си възприятия от произшествието и действията на
участниците.Той пояснява по какъв начин са били позиционирани в л.а."Мазда" пътниците
и реакцията им след инцидента. В показанията му се съдържат данни, че л.а.„Мазда" е бил
управляван от пострадалия Г. К., а до него на предна дясна седалка се е намирала по -
възрастната жена - Б.Б., на задната седалка се е намирала по-младата жена с три деца, от
6
които едното-бебе, настанено в столче за кола. Видимо всички били с наранявания, защото
се оплаквали, че чувстват болки, с изключение на по-младата/Е.К./. В най-критично
състояние е бил Г. К., който бил притиснат зад волана, със затруднено дишане, в
безсъзнание.Този свидетел установява, че подсъдимият не е оказал помощ на пострадалите.
Същата фактическа обстановка се установява и от св. Д..
При така възникналото ПТП и от получените наранявания настъпила смъртта на Г. К..
Возещите се в този автомобил получили наранявания, водещи до увреждане на здравето
им.
За изясняване вероятния механизъм на произшествието и от техническа гледна точка
непосредствената причина за настъпилото ПТП и каква е причината за настъпилата смърт и
телесните увреждания на пострадалите, по делото в ДП са назначени вещи лица, изготвили
СМЕ от МБАЛ "Хр.Ботев" гр.Враца - д-р Р.А. и д-р Ф.Т., съдебни лекари; САТЕ, изготвена
от в.л. инж.Г.В./л.63—74/; съдебно-химическа/токсикологическа експертиза, изготвена от
маг.химик Г. К. и д-р В. А.-съдебен токсиколог /л.115-117/, комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена от инж. Г.В., д-р Р.А. и д-р Ф.Т.,приложена на л.397-404
т.3 ДП/.
От назначената СМЕ в ДП /т.1 л.84-86/, изготвена от д-р Р.А.-съдебен лекар при МБАЛ
- Враца се установява, че смъртта на пострадалия Г. К. се дължи на настъпилата
тромбоемболия, възникнала като усложнение от получените при ПТП счупвания и е довела
до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. В условията на ПТП е получил
следните наранявания: съчетана травма, изразяваща се в белодробна тромбоемболия;
счупване на тазови кости; счупване на левите мишнична и бедрена кости;
кръвонасядане на меките тъкани на черепа; охлузване на дясната буза; на гръдния кош
вдясно и коремната стена вдясно; охлузване на дясната мишница, ляв лакът, лява длан,
дясно коляно и десен глезен; разкъсно - контузна рана на дясната подбедрица.
Настъпил е мозъчен отток с вклиняване. Смъртта е настъпила бързо и по механизъм, при
който уврежданията отговорят да са получени в купето на автомобила в условията на ПТП /
т.1,л.84-86/. В кръвта на пострадалия не са открити наркотични вещества или алкохол.
От заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р Р.А. /т.1 л.90-91/ се установява, че
пострадалият П.Р. в условията на ПТП е получил счупване на голям десен пищял, довело до
трайно затруднение движението на долен десен крайник, с оздравителен период около 4
месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. Получените разкъсно-
контузни рани от типа на аркада - челно и тръбно по лявата длан, лекостепенно
разстройство на съзнанието са довели до временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
От даденото заключение в изготвената от д-р Р.А. СМЕ, приложена на л.109-110,
т.1 ДП се установяват травматичните увреждания на пострадалата Б.Б., получени в
условията на ПТП, изразяващи се в травматичен шок, което й е причинило разстройство на
7
здравето, временно опасно за живота; счупване на ребра вляво от 1-во до 6-о по една линия,
водещо до трайно затруднение на движението на снагата за повече от 1 месец; счупване на
дясна лъчева кост на типично място, което увреждане й е причинило трайно затруднение на
движенията на горен десен крайник за повече от 1 месец; двустранен плевриален излив и
кръвонасядания в областта на крайниците и тялото, които са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В ДП т.1 стр.95-96 е приложена СМЕ, изготвена от в.л. д-р Ф.Т.-съдебен лекар, от
чието заключение се установява, че Е.К. в условията на ПТП е получила разкъсно-контузна
рана на челото, кръвонасядания на долен ляв клепач, кръвонасядания по тялото и двата
леви крайника, охлузвания на лявото бедро, които са й причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Според заключението на д-р Ф.Т., /дадено на л.100-т.1/возещият се в колата, поставен в
детско столче Б.К. в условията на ПТП е получил контузия на челната област на главата с
наличен отток, която му е причинила болка и страдание.
От съдържанието на СМЕ, приложена /на л.104-105 т.1 ДП/, изготвена от в.л. д-р Ф.Т.
се установява, че И. Р. е получила счупване на малкия пищял на дясна подбедрица, довело
до трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за срок повече от 1 месец,
както и разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата; охлузвания и разкъсвания на
лицето, които са й причинили болки с временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От изготвената в ДП АТЕ/л. 63-74 т.1 / и доказателствата по делото - протокол за оглед,
скица на ПТП, приложения фотоалбум, показанията на разпитаните в ДП свидетели
приобщени от съда, от признанията на подсъдимия по фактите в обвинителния акт, СМЕ и
приложената медицинска документация, от комплексната автотехническа-медицинска
експертиза/т.3 л.397- 404/,от данните в токсикологическата експертиза се установява
механизма на причиненото ПТП, както и причината за настъпилата смърт и телесни
увреждания на пострадалите.
В заключението на в.л. Г.В., изготвил АТЕ, се съдържат данни за установяване
скоростите на движение на двата автомобила, преди, по време и след удара.
В.л. В. поддържа, че мястото на удара е изцяло в лентата за движение на пострадалия
К. и е с отстояние от 1 до 1-7 м. спрямо левия ръб на платното за движение по посока на
огледа Ботевград - Мездра. Моментът на възникване на опасност за удар между двете
превозни средства е този, в който двамата водачи са имали възможност директно да се видят
и установят траекториите си на движение и са могли да се възприемат като опасност от
разстояние около 88 м., като до мястото на удара пострадалият К. е изминал 27.4 м., а
подс.Ч. - 60.6 м. Опасната зона за спиране за управлявания от подсъдимия л.а."Сеат Ибиза"
със скорост 122.7 км.ч. е определена на 138 м., а при разрешената /максимално допустима/
8
от 90 км./ч. е 81.9 м. За л.а „Мазда", управляван от пострадалия К. със скорост от 55.5 км./ч.
е 37.88 м.
При несъобразяване с хоризонталната и вертикална пътна маркировка и
произтичащите от нея ограничения, подс.Ч. е предприел маневра "изпреварване" със скорост
122.7 км./ч. Преди и по време на удара скоростта на движение на този автомобил е доказано,
че е останала непроменлива от 122.7 км./ч. След удара скоростта е определена на 48.5 км/ч.
Скоростта на л.а. „Мазда" в условията на ПТП преди и след удара е била около 55.5 км.
/ч., като след удара била 23 км./ч. Не са установени наличие на спирачни следи в участъка на
станалото ПТП в посока и направление на двата автомобила, видно от данните отразени в
протокола за оглед.
От техническа гледна точка мястото на удара се явява пресечната точка на
траекториите за движение на л.а „Мазда" в областта му на предна челна част - предна броня
в лявата й половина и на л.а. "Сеат Ибиза" в предната част в областта на предна броня в
лявата част. Инициалният удар е бил в областта на предните им челни части, в условие на
прав, хоризонтален участък от пътя, след ляв завой в посока гр.Ботевград- гр.Мездра. За
ориентир е приет металната тръба на знак В 31, намиращ се вдясно от пътя по посока
гр.Ботевград-гр.Мездра /посоката на огледа/. Пътното покритие на пътя е от дребнозърнеста
асфалтова смес, но било мокро.
Мястото на удара в надлъжно направление е на разстояние около 15.3 м. от линията на
ориентира, в посока обратна на огледа /посока Мездра- Ботевград/. Ударът е настъпил в
лентата полагаща се за движение на л.а „Мазда". В момента на удара и двата автомобила са
се намирали изцяло в лентата за движение в посока Мездра-Ботевград /с.Ребърково - с.
Люти дол/.
Подсъдимият Ч. е имал техническа възможност да възприеме и оцени пътните условия,
състоянието на релефа на пътя преди мястото на произшествието и без да навлиза в
насрещната пътна лента би предотвратил реализираното ПТП. При определените скорости
на движение, водачите на автомобилите не са имали техническа възможност да
предотвратят удара чрез аварийно спиране. Подсъдимият Ч. като водач на л.а."Сеат Ибиза" е
имал техническа възможност да възприеме л.а.„Мазда" като опасност за ПТП намирайки се
на разстояние 60.6 м. от мястото на удара, но поради липса на време и разстояние не е могъл
да го предотврати. Пострадалият К. е могъл да възприеме подсъдимия като опасност за
движението, движещ се в неговата лента, когато се е намирал на разстояние от 21 м. от
мястото на удара, но не е имал техническа възможност да го предотврати.
Причина за станалото ПТП са допуснатите нарушения на правилата за движение от
подсъдимия като водач на МПС, който в извън населено място е управлявал с превишена
скорост, след излизане от завой е предприел маневра "изпреварване" на колона от
автомобили, без да се е убедил че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за
9
изпреварване. Навлязъл е в лента за насрещно движение и продължил да се движи по нея,
без да е убеден, че ще извърши изпреварването за кратко време. Предприел е изпреварване в
участък, обозначен с пътен знак забранено изпреварването при наличие на непрекъсната
единична линия, разделяща платната за движение, която пресякъл.
Нарушавайки правилата за движение, подсъдимият Ч. е поставил сам себе си и
пострадалия водач К., който се е движил правомерно в полагащата му се лента за движение,
в невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП.
При така предизвиканото ПТП, подсъдимият по непредпазливост е причинил смъртта
на Г. Б. К. - 25 г. и средни телесни повреди на три лица - на Б.Б. - 53г., майка на загиналия,
като увредата за нея се изразява с три средни телесни повреди, описани по-горе; на И.Р. – 9
г. и на П.Р. - 11 г. - също средни телесни повреди.
Пострадалият К. няма принос за настъпилия резултат. Според експертите изготвили
комплексната автотехническа и медицинска експертиза /т.3 л.399- 404/ броят на пътниците в
л.а."Мазда" е допустим за превоз с конкретния автомобил, ползвали са обезопасителни
колани. Возещите се на задната седалка деца - И. и П., съобразно ръст и години, могат да се
придвижват без поставени допълнителни столчета, но са били обезопасени с колан. Бебето е
било поставено в кошница, обезопасена с ползване на колан.
От така установеното от фактическа страна, правилно и законосъобразно съдът е
достигнал до следните правни изводи, но с известни корекции от страна на въззивната
инстанция, както следва:
От правна и фактическа страна извършеното от подс.Ч. деяние представлява
престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б."б" пр.1 вр. с ал.4 вр. с чл.342, ал.1 НК.
Налице е квалифицирания състав-причиняване на смърт на едно лице и средни телесни
повреди на повече от едно лице.
Движението на подсъдимия и пострадалия с управляваните от тях автомобили в пътния
участък на инцидента, нарушенията на правилата за движение от подсъдимия са факти,
намерили отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимия.Установено е, че пострадалият К. не е нарушил правило за движение, пряко
свързано с обществено-опасното поведение на дееца, поради което липсва негов принос
като участник в ПТП за настъпване на съставомерните последици. Пострадалият К. не е
имал възможност да вземе мерки за избягване на произшествието, защото опасността е
възникнала изненадващо и в момент на близко отстояние на автомобилите, движещи се
един срещу друг. Бил е поставен в ситуация на непредвидима опасност и не е бил в
състояние от техническа гледна точка да предотврати настъпването на удара. Възприетата с
обвинителния акт и призната от подсъдимия фактология, не сочи това ПТП да се дължи и на
неправомерно поведение от страна на пострадалия К., тъй като видно от заключението на
10
АТЕ ударът за него е бил непредотвратим, тъй като опасната зона за спиране е била по-
голяма от отстоянието и от мястото на удара в момента на възникване на опасността.
По отношение на извършените нарушения САС констатира, че първият съд не е
съобразил следното, а именно:
От една страна правилно решаващата инстанция е приела, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.1, пр.1 ЗДвП – „ при избиране на скоростта на движение на водача
на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта, а
именно категория „В“ извън населеното място 90 км/час“, чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП „като преди
да предприеме изпреварване, не се е убедил, че има видимост и свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване“ и чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП като е пресякъл единична
непрекъсната линия(М1), разделяща платната за движение, но от друга страна следва да
бъде оправдан за инкриминираните нарушения по чл.42, ал.2, т.2, т.3 и чл.43, т.1 ЗДвП .
Това е така поради няколко причина.
На първо място извършените нарушения от подсъдимия, за които правилно е осъден, са
в основата на създалите се усложнения в пътната обстановка. Неизпълнението на комплекс
от задължения, свързани с навлизане в лентата за движение на правомерно движещият се
при забрана за това, дължащо се на избраната висока скорост на движение.
На второ място, САС прецени, че следва да оправдае подсъдимия по посочените по-
горе бланкетни норми свързани с нарушения на ЗДвП, тъй като е налице припокриване на
нормата на чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП с тази по чл.43, т.1, чл.42, ал.2, т.2 и т.3 свързана с това,
че и в трите случая става въпрос за навлизане в насрещната лента и предприемане на
изпреварване, което е забранено на процесното място. Действително налице са различни
детайли, които не се припокриват помежду си, но като се вземе предвид, че от една страна с
оглед наличната фактическа обстановка нарушените разпоредби изцяло се припокриват с
бланкетните норми на чл.21, ал.1, чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП и от друга
като се съобрази обстоятелството, че в присъдата липсват част от квалификациите, които с
мотивите си окръжният съд е приел, а именно тези по чл.42, ал.2, т.3 и чл.43, т.1 ЗДвП САС
прецени, че най-законосъобразното и правилното в случая е да се постанови оправдателна
присъда за посочените разпоредби. Факт е, че окръжният съд е пропуснал да осъди в
диспозитива си за посочените разпоредби подсъдимият, но с оглед на обстоятелството, че
все пак е коментирал същите в мотивите към присъдата въззивната инстанция приема, че
решаващата инстанция е имала предвид и това, че по нейно разбиране подсъдимият е
нарушил и тези разпоредби, а и още повече, че липсва оправдателен диспозитив към
крайния съдебен акт за посочените бланкетни норми. Действително, с оглед посоченото и
във връзка с обстоятелството, че са допуснати множество пропуски при изписването на
диспозитива (включително и словесното объркване на една от нарушените разпоредби)
съдът прецени, че с въпросната оправдателна част при налагащото се изменение на
първоинстанционния акт в най-пълна степен ще бъдат гарантирани правата на подсъдимия.
11
На следващо място следва да се има предвид и още едно обстоятелство, а именно, че
все пак съдът е възприел в пълна степен инкриминираното деяние по НК, за което е било
повдигнато обвинение и го е осъдил без да има разминаване като го е съобразил и с
доказателствата по делото. Именно поради тази причина не може да се коментира и, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, още повече, че въззивната инстанция с
оправдаването за част от бланкетните разпореди санира допуснатия пропуск. Но дори и
хипотетично да се приеме, че е налице процесуално нарушение, то с оглед обстоятелството,
че делото е инициирано по жалба на подсъдимият, то при едно връщане ще се влоши
положението на подсъдимия, което с оглед принципа reformacio imperius няма как да се
реализира. Това, че е налице въззивна жалба от частните обвинители в случая също няма как
да се коментира в обратния смисъл и в противоречие с вече отбелязаното за влошаване на
положението, тъй като тези въззивни жалби са единствено за наказанието и са съответни,
което показва, че се приема крайният съдебен акт за признаването на вината по процесната
квалификация.
Следва да се променят мотивите на първоинстанционният съд и по отношение на
субективната страна, тъй като в случая няма как да се приеме самонадеяност при деянието, с
оглед на обстоятелството, че по обвинителния акт прокуратурата е приела небрежност като
форма на непредпазливостта и подсъдимият е признал именно това - деецът не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
И този съд е на мнение, че деецът е нарушил няколко правила за безопасно движение
по пътищата, тъй като като водач на МПС категория "В" не се е съобразил с изискването на
чл.21 ал.1 пр. 1 ЗДвП, защото в извъннаселено място е избрал скорост за движение,
надхвърляща максимално разрешената от 90 км./ч.
Предприел е изпреварване, без да се е убедил, че има видимост и свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване, съгласно чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП и е пресякъл единична
непрекъсната линия, разделяща платната за движение - чл.63 ал.2 т.1 ПП ЗДвП.
Няма съмнение, че причината за настъпилото ПТП е неправомерното поведение на
подс.Ч.,свързано с извършване на посочените по-горе нарушения на правилата за движение
по пътищата.
Правилно е преценено, че изложената фактическа обстановка се установява от
признанията на подсъдимия по фактите, изложени в обвинителния акт.Тези признания са
подкрепени от показанията на разпитаните свидетели в ДП - Л.В./л.35 т.1/, М.М. /л.37-
38,т.1/, Б.К. /л.39-42,т.1/, Е.К. л.44-48,т.1/,Г.Д.-л.50 т.1, Б.К., л.51-52 т.1 ДП, М.К. л.54, т.1,
Г.К. - л.59, които в своята съвкупност и еднопосочност установяват, че при усложнена пътна
обстановка от създалата се колонна от превозни средства двупосочно, мокра пътна настилка,
натоварено движение, в забранен за изпреварване участък, при скрита видимост,
12
подсъдимият е предприел изпреварване. В резултат на което, при навлизане след ляв завой в
опасния участък, представляващ лента за движение на насрещните автомобили, не е могъл
да избегне опасността, в резултат на което предизвикал ПТП, от което са настъпили
транспортните злополуки за пострадалите.
Горната фактическа обстановка се подкрепя и от изготвените СМЕ, АТЕ, Комплексна
АТЕ и Медицинска експертиза, от Химикотоксилогичните експертизи, от протоколите за
оглед, от приложените фотоалбуми и от всички писмени доказателства по делото.
При индивидуализация на наказанието, съдът е отчел следните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства:
Подсъдимият Ч. е с чисто съдебно минало. В дългогодишната си практика на
правоспособен водач на МПС, установено от прочита на справката от КАТ, приложена по
делото е видно, че до момента не е наказван по ЗДвП, което дава отговор, че не е нарушител
на правилата за движение. Правилно е прието, че това дава основание да се приеме, че е
дисциплиниран водач. Критичен е към извършеното от него деяние. Той е млад човек и е
трудово ангажиран като програмист. Правилно е преценено, че извън поведението си като
водач на МПС в конкретния казус, подс. Ч. не представлява голяма обществена опасност и
не съществува риск от извършване на незаконосъобразни прояви от друго естество видно от
приложената характеристика на л.367, т.3 ДП. Ползва се с име на скромен и неконфликтен
по местоживеене човек и няма криминални регистрации.
С оглед вече коментираното, нарушенията на ЗДвП не са шест както е приел първият
съд, а три, което е и единственото отегчаващо отговорността обстоятелство. Останалото,
отбелязано като отегчаващи отговорността обстоятелства, не може да се приемат като
такива, тъй като става въпрос за обстоятелства попадащи в състава на деянието от обективна
страна, които бяха коментирани и които нямат отношение към определяне на наказанието
като отделни аргументи. Разбира се, субективната страна може да се приеме като
отегчаващо обстоятелство, но единствено, ако съдът възприеме по-тежката форма на вината
от възприетата с повдигнатото обвинение. В случая, ако се приеме, че съдът е бил на
мнение, че прокуратурата е преценила форма на вината самонадеяност, то няма как да се
коментира същото като отегчаващо, което би било различно, ако в обвинителния акт се
приеме небрежност, а съдът счита, че е самонадеяност. Но с оглед на това, че видно от
словесното изписване в обвинителния акт е възприета форма на вина небрежност, която е и
призната от подсъдимия при неговото самопризнание в хода на съкратеното производство,
то при това положение в конкретния случай и с корекцията по отношение на субективната
страна отбелязана в настоящото решение не може същата да се възприема като отегчаващо
отговорността обстоятелство.
Неправилна е констатацията на първия съд и за това, че смъртта на едно лице и средни
телесни повреди на три лица е отегчаващо обстоятелство, тъй като те са част от
13
квалификацията на престъплението и са отразени от законодателя с по-високата
наказуемост. Следва да се отбележи, че САС осъзнава последиците от това деяние и това
как са се отразили върху пострадалите, но същите са включени в квалифициращото
обстоятелство на инкриминираната норма и е недопустимо за втори път да се приема като
отегчаващо, така както е направил окръжният съд.
Именно поради гореизложеното неправилно е преценено, че по своя брой или тежест
отегчаващите обстоятелства превишават смекчаващите такива. Напротив, точно обратното
е, защото в случая отегчаващото е само едно, а всички останали са смекчаващи.
Във връзка с изложеното, а и поради факта, че макар и смекчаващите обстоятелства да
са болшинство, то не може да се приеме, че следва да се определи наказанието в абсолютния
му минимум, за това по отношение на размера може да се прие, че определеното от първия
съд към средния размер наказание е справедливо и отговарящо на чл.36 НК. В тази част
съдът е допуснал противоречие в мотивите си като от една страна е отбелязал, че
отегчаващите са болшинство, докато при определяне на размера сочи, че смекчаващите са
при превес. Въпреки това САС прие и, че това не е съществено процесуално нарушение, тъй
като справедливостта като краен размер на наказанието отговаря на посоченото като
съотношение между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и това гарантира правата на
подсъдимия.
За реализиране на генералната и специална превенция, определеното наказание от
4(четири) години "лишаване от свобода“, което по правилата на чл.373 ал.2 НПК вр. с
чл.58ал.1 НК след редукция с 1/3 е справедливо, а именно – 2(две) години и 8(осем) месеца
"лишаване от свобода".
На следващо място САС прецени, че първият съд неправилно е преценил, че
наказанието следва да се изтърпи ефективно, тъй като най-правилното и отговарящо на
спецификата на деянието и изпълняващо целите му би било приложението на института на
условното осъждане. Това е така, защото подсъдимият е млад човек, трудоустроен,
въпросното деяние е инцидентно в неговия живот, съжалява за извършеното и има критично
отношение, тоест, психологическият му профил не предпоставя да се приеме, че
поправянето му не би настъпило при условията на чл.66, ал.1 НК. Напротив, съдът приема,
че едно такова изпълнение на наказанието в най-пълна степен ще спомогне за това, докато
при едно ефективно наказание ще се постигне точно обратния ефект. Горното, комбинирано
с това, че ще се постанови най-дългия изпитателен срок предвиден по НК от 5(пет) години в
още по-голяма степен ще въздейства превантивно за възпирането му за бъдещи подобно
противоправни прояви. В допълнение правилно определеното допълнително наказание, а
именно на осн. чл.343г вр. с чл.37 НК "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
4(четири) години, като законосъобразно е приспаднато времето, през което е бил лишен от
това право по административен ред, ще представлява допълнителна гаранция и по
отношение на генералната превенция. Именно с оглед всичко изложено исканията на
14
повереника и частните обвинители за определяне на по-тежко наказание се явяват
неоснователни, а тези на защитниците и подсъдимия за приложението на чл.66, ал.1 НК за
основателни.
По отношение на разноските, правилно същите са определени в тежест на подсъдимия
със съответния размер от 3249.96лв. в полза на ОД МВР- Враца.
Що се отнася до искането на повереника за заплащане на адвокатското възнаграждение
във връзка с чл.38 от Закона за адвокатурата, то същото няма пречка да се реализира и след
влизане в сила на присъдата в производството по чл.306, ал.1 т.4, пр.2 НПК, още повече, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане, което е било направено и пред
решаващата инстанция.
Пред настоящата инстанция не са реализирани нови разноски.
Съдът се е произнесъл правилно и законосъобразно и по въпроса за веществените
доказателства - леките автомобили иззети и оставени на отговорно пазене в база на МВр-
Враца да се върнат на собствениците им; регистрационните табели да се върнат на
наследниците на Г. К., а останалите веществени доказателства да се унищожат след влизане
на присъдата в законна сила.
При служебна проверка въззивната съдебна инстанция не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
първоинстанционната присъда.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.334, т.3 и т.6 от НПК, VІІІ
състав на САС - НО,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №26007 от 10.11.2020 год. на Окръжен съд – Враца по НОХД
№246/2020 год., в частта относно инкриминираните нарушения, като оправдава подсъдимия
Г. Г. Ч. с ЕГН ********** да е нарушил чл.42, ал.2, т.2, т.3 и чл.43, т.1 ЗДвП.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта относно наказанието като на основание чл.66, ал.1 НК,
отлага изпълнението на определеното такова от 2(две) години и 8(осем) месеца за
изпитателен срок от 5 (пет) години, считано от влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16