№ 2541
гр. Варна, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20243110111832 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е предявена от С. Д. Д., ЕГН ********** ***, чрез
адвокат А. Т. А. от АК Варна, вписан в ЕАР с № ***, с адрес ***, съдебен
адрес *** против О. В., ЕИК ***, адрес: ***, представлявана от кмета на
общината.
Предявените с исковата молба искове са с правно основание чл.49 от
ЗЗД, чл.86 във вр. с чл.84 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца, сумата от 7000лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания вследствие на падане на 22.07.2024 г., поради неизправност на
пътната настилка на велоалеята в Морската градина в гр. Варна,
представляваща публична общинска собственост на О. В., ведно със
законната лихва върху сумата от увреждането - 22.07.2024г. до окончателното
плащане, както и сумата от 110 лева /сто и десет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи
медицински разходи за снабдяване с медицинско удостоверение и лекарствени
продукти, вследствие на същия инцидент, ведно със законната лихва върху
сумата от увреждането - 22.07.2024 г. до окончателното плащане, на основание
чл. 49 от ЗЗД и чл. 84, ал.1 от ЗЗД.
Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищецът твърди, че живее и работи в гр. С.. През месец юли е в отпуск
и на 22.07.2024 г. той и един негов приятел пристигат в гр. Варна, където
1
решават да останат за вечерта, а на другия ден да отидат на гости на брат му в
Добрич. След като се настаняват, вечерта отиват да се разходят в морската
градина. Към 21.40 часа наемат електрически тротинетки от паметника на А.
Новак в морската градина във Варна. Движат се по велоалеята в посока
Делфинариума. По алеята има доста неравности и затова не се е движил с
висока скорост. Приятеля му също. Малко след делфинариума има дупка,
която не е забелязал и попада в нея. По-точно предната гума на тротинетката
попада в дупката и той изхвърча от тротинетката и при падането си удря
главата в земята. Няма спомен с каква точно скорост се е движел, но
максималното ограничение на тротинетката е 25 км/h. След падането
приятеля му спира до него и му помага да се изправи. После подкрепяйки го
го завежда до улицата, където се движат МПС, за да хванат такси, с което да
отидат до спешното отделение в най-близката болница в град Варна. Ищецът
е с натъртвания на рамото и с външни наранявания в областта на дясното око,
от където тече доста кръв, което налага да бъдат залепени раните. Правят му
рентген на главата и рамото, защото му е обездвижена ръката и изпитва остра
болка. След извършените манипулации в МБАЛ Света Анна се прибира, но
цяла нощ не мигва от болки.
На следващата сутрин отива в гр. Добрич при брат му и по препоръка
на лекарите прекарва целия ден в почивка, вечерта, въпреки болките успява да
заспи с помощта на прием на болкоуспокояващи лекарства.
На 24.07.2024 г. се събужда с главоболие и замайване, но мисли че ще
отмине и не предприема по сериозни действия, освен пиенето на
обезболяващи.
На 25.07.2024 г. главоболието не е отминало и затова посещава спешно
отделение в болница в град Добрич, от което го отпращат поради наличието
на много пациенти. Отново пие само болкоуспокояващи и прекарва деня в
почивка.
След като и на 26.07.2024 г. се събужда със засилено главоболие и
замаяност отива до друго лечебно заведение в гр. Добрич за преглед и
консултация с невролог - д-р И. Н.. След обстоен преглед му предписва
лекарства паратрамол и го изпраща на скенер. Правят му и скенер и разчитат
резултатите.
Понеделник, когато е в С., посещава личния лекар, който го насочва
при невролог за още един преглед, тъй като главоболието, замаяността и
постоянната сънливост не отшумяват. Неврологът му дава 14 дневен
болничен от 01.08 до 14.08.2024 г. с диагноза мозъчно сътресение с право на
продължение при нужда.
На следващия ден 02.08.2024 г. е освидетелстван от „съдебна
медицина", при УМБАЛ „Александровска", ЕАД-С.. При прегледа и от мед.
документация на С. Д. Д. се установяват следните травматични увреждания:
контузия на главата и лицето с разкъсно-контузни рани на дясна вежда, на
горния клепач на дясно око, охлузване на дясна скула и мозъчно сътресение
2
(по мед. документация), контузия на горния десен крайник с обширно
охлузване на рамото му. Тези травматични увреждания са получени в резултат
от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики има и терена
и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните
сведения. Причинено е временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
През тези 14 дни не успява да се възстанови напълно и още има
симптомите на мозъчното сътресение, но се връща на работа, тъй като
работодателя му го предупреждава, че ще го уволни. На работата разбира, че
все още не е способен да извършва тежък физически труд, в каквото се състои
неговата длъжност. На 15.08.2024 г предвид здравословното му състояние, му
дават още 10 дни болничен.
Моли работодателя му да направи компромис и да го изчака да се
възстанови, за да може да изпълнява длъжността си, представя новия си
болничен на 15.08.2024 г., но въпреки болничния му, работодателят
прекратява трудовото правоотношение с мотив, че им трябват хора за работа.
И до ден днешен има главоболие, когато направи по рязко движение или се
наведа все още има замайване.
Случаят се отразил крайно неблагоприятно не само върху физическото
здраве, но и върху психиката на Д., същият се затворил, ограничил контактите
с други хора, бил напрегнат и нервен, имал проблеми със съня.
В общност след инцидента живота му се променил в отрицателна
посока.
По съществото: Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-
обезпечителна, като се явява изключение от принципа, че всеки носи
отговорност за себе си и своите деяния. Законодателят е предвидил
възможност да се репарират вредите, причинени от друг правен субект, като в
този смисъл отговорността е за чуждо противоправно и виновно деяние, с
което е причинена вреда на пострадалия.
Предявените осъдителни искове намират правното си основание в
разпоредбите на чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Така предявеният иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца да установи при условията
на пълно и главно доказване следните материалноправни предпоставки, а
именно наличието на вреди, причинени на пострадалия, техния вид, обем и
интензитет; същите да са причинени виновно и противоправно от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил някаква работа,
респективно неполагане на дължимата грижа; вредите да са причинени при
или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника за
поддържане на уличната пътна мрежа и тротоарите към нея. Вината се
предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в
тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени
3
при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата
лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени
вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата
и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност. Когато вредоносните последици настъпват от действие или
бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа,
то възложителят на тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД,
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност
улиците и тротоарните настилки, намиращи се на територията на общината.
Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД /в този смисъл т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС;
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Съгласно § 7 от ПЗР на
ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред
които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл.
11 ЗОС имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин, а по силата на силата на чл. 31 от ЗП, общината следва да
поддържа пътищата, като осигурява необходимите изисквания за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Безспорно велоалеите в гр.Варна, се поддържат и стопанисват от О. В.,
респ. че е нейно задължението по ремонт и поддръжка на пътя, включително и
на тротоарите като част от пътя, по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗП и § 6, т. 6 от
ДР на ЗДвП, предвиден за осъществяване за движение на пешеходци - чл. 31
ЗП, като наред с това в чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение да
сигнализират незабавно препятствията по пътя и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок. За изпълнение на задължението за поддържане в изправност
на тротоарната и пътната настилка кметовете на общини определят служби за
контрол, които контролират в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка. В случая изпълнение на описаното законодателно
задължение на служители на ответната община не се установява да е налице.
Съгласно гражданския закон – чл. 51 от ЗЗД виновният за
непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, вкл.
неимуществени, причинени на пострадалия.
Обезщетението се дължи за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от съответното длъжностно
лице. Вредите да са „пряка и непосредствена последица" на увреждането (да
съществува причинна връзка) Преки са вредите, които са закономерно и
4
необходимо следствие на увреждането, а не негов случаен резултат.
Непосредствени са вредите, които са настъпили по време и място на
увреждането; Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално,
на принципа на "справедливостта", залегнал в чл.52 от ЗЗД, като се отчитат
всички обстоятелства по делото - т. 11 от TP № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС.
Съдът е длъжен да отчете също така и всички други конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, които имат отношение към размера на
обезщетението (т.П на ППВС № 4/23.12.1968 г.).
В срока за отговор на исковата молба, ответникът О. В.,
представлявана от Б. К. - Кмет на О. В., чрез Юрисконсулт Л. Г. Дирекция
„Правно-нормативно обслужване" при О. В. с административен адрес:
***,депозира отговор.
Счита исковата молба за процесуално допустима, но необоснована и
неоснователна по следните съображения:
За да е налице отговорност на О. В. по смисъла на чл. 49 от ЗЗД,
необходимо е да се докаже по безспорен начин виновното действие или
бездействие на общината, представляващо нарушение по тази разпоредба.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното с работата лице
при или по повод на изпълнението й виновно причини вреди на пострадалия.
Следователно, за ангажиране отговорността на О. В. е необходимо наличието
на следните предпоставки: наличие на вреди в патримониума на пострадалия;
вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена
от ответника; изпълнителят на работата да е осъществил вредоносните
действия или бездействия виновно.
В исковата молба са изложени твърдения, че са настъпили вреди
вследствие на падане от електрическа тротинетка на неравност по велоалея в
Морската градина на 22.07.2024 г. Оспорва, че на посочената дата и място е
съществувала неравност, която да е в причинно - следствена връзка с падането
на ищеца. Оспорва и описаните в исковата молба увреждания да са в
причинно-следствена връзка с описания инцидент. Съгласно пар.1, т.19 от
ППЗДвП „препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие,
като предметите, вещества и други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. Причинната връзка представлява
зависимост , при която деянието е предпоставка за настъпване за вредата като
следва да се установи дали определената вреда, би настъпила ако определено
човешко поведение би било извършено или не. Следва да се установи дали
резултатът е необходимо следствие от деянието, което им се вменява като
противоправно или поведението и невниманието на ищеца.
От изложеното в исковата молба се излагат следните твърдения: На
22.07.2024 г. ищеца е отишъл на разходка в Морската градина, наел е
електрическа тротинетка от паметника на А. Новак и я е управлявал около
21.40 часа по велоалея около Делфинариума. Счита, че тези твърдения не
дават описание нито на мястото, където е настъпил инцидента, нито дават
5
яснота за скоростта, с която е управлявано електрическото превозно средство.
Тези обстоятелства са важни с оглед възможността за защита на ответната
страна и ангажиране на допълнителни доказателства. Следва да се установи
точното място, на което е осъществен инцидента, както и наличието на
неравност и в какво се изразява тя, за да се прецени дали същият е по повод
противоправното им поведение или има принос и от поведението на ищеца.
Твърди се, че максималното ограничение на тротинетката е 25 км. в
час. Обръща внимание, че това е ограничението на скоростта, описано в чл.
80а, ал.2, т.4 от ЗДвП, но не и единственото ограничение, с което следва всеки
водач на индивидуализирано електрическо превозно средство да се
съобразява. Счита, че не се ангажират доказателства за спазване на всички
правила, визирани в разпоредбата на чл.80а от ЗДвП, още по-малко на
приетите с Решение № 176-6(10) от 25.04.2024 г. особени правила за някои
участници в движението, описани в чл.20а и чл. 206 от Наредбата за
организация на движението на територията на О. В.. Съгласно чл.20а, ал.2 от
посочената Наредба, движението с индивидуално електрическо превозно
средство в паркове, градини, площади, детски площадки, площи,
предназначени само за пешеходци, тротоари е забранено, с изключение на
обозначените за това места. Не става ясно от изложеното в исковата молба,
процесната велоалея обозначена ли е за движение на индивидуализирано
електрическо превозно средство, дали е спазено ограничението, визирано в
чл.20а, ал.3 от Наредбата, както и не става ясно дали процесната неравност е
на територията на Приморски парк.
Тежест на доказване на ищеца, съобразно правилата, визирани в чл.
154, ал. 1 от ГПК е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
извършеното от О. В. неправомерно деяние, в резултат на което на лицето са
причинени вреди от посочения вид и размер. За да е възникнало спорното
право за обезщетяване на ищеца, същият следва да докаже факти, които се
субсумират под хипотезата на гражданския деликт: виновно и противоправно
поведение, в причинна връзка, от което да са настъпили вредите, както и
фактите, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагане
на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да
се извърши от ищеца в условията на пълно и главно доказване.
С оглед на гореизложеното моли съда да отхвърли исковата претенция
в цялост.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на О.
В..
В случай на алтернативност моли съда значително да намали размера
на иска за претендираните неимуществени вреди, съобразно правилата
визирани в чл. 52 от ЗЗД и в съответствие с преобладаващата за подобни
случаи съдебна практика. Размера на претендираните вреди е прекомерно
завишен, имайки предвид, че при определянето му следва да се вземат под
6
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетение
подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на
увредения, общественото му положение. Наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния
резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на инцидента. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили
инцидента, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител
адв.А. поддържа исковете. В хода по същество на делото моли съда да уважи
исковете, като му присъди сторените по делото разноски. Представя писмени
бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник юк.Гоцева
поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете с
присъждане на разноски. Представя писмени бележки.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приетото по делото съдебномедицинско удостоверение
№262/2024год. се установява следното:
Ищецът съобщава,че на 22.07.2024год. около 21.40ч.в град Варна в
Морската градина, докато карал електрическа тротинетка, пропаднал в голяма
дупка на велоалеята.
При прегледа е установено следното обективно състояние: В областта на
и над дясната вежда в средната й трета има косо разположена заздравяваща
рана, покрита с тъмно червеникава коричка, отпадаща по периферията с добре
адаптирани ръбове и дължина 0.9см. В дясната половина на горния клепач на
дясното око има друга подобна рана с напречен ход и дължина 1 см. На
дясната скулна област има розов участък с неправилна форма и размери около
4,5/2.5см. с почти напречно разположение/състояние след охлузване с
отпаднала коричка/. Подобен участък от обширно охлузване и по горно
страничната повърхност на дясното рамо с диам. около 7 см.
7
Дадено е следното заключение: При прегледа и от мед.документация
на С. Д. Д. се установяват следните травматични увреждания: контузия на
главата и лицето с разкъсно-контузни рани на дясна вежда, на горния клепач
на дясно око, охлузване на дясна скула и мозъчно сътресение/по
мед.документация/, контузия на горния десен крайник с обширно охлузване
на рамото му.
Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на
твърди тъпи предмети, каквито характеристики има и терена и могат да се
получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения.
Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По повод установяване на получените увреждания, ищецът ангажира и
следните доказателства: лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№004236/23.07.2024год.издаден от МБАЛ „Света Анна-Варна“АД с поставена
основна диагноза по МКБ: Открита рана на други области на главата.
Придружаващи заболявания-Контузия на раменния пояс на мишницата.
Открита рана на клепача и околоочната област. Анамнеза: паднал с
тротинетка, рана на лицето, дясно над веждата, рана на клепача, болка в дясно
рамо, Терапия ТАП, ПХО, лепене; Болничен лист № Е 20241792332, издаден
от ДКЦ VII С. ЕООД с диагноза – мозъчно сътресение; Резултат от
Компютъртомографско изследване, издаден от „ДКЦ-I Добрич“ ООД
гр.Добрич на 26.07.2024год.
За установяване размера на претендираните имуществени вреди в
размер от 110лева по делото са приети квитанция за 60лева и касов бон за
50лева/л.11/.
Към доказателствата по делото е приета заповед № 146/16.08.2024год.,
съгласно която е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ***
ЕООД, считано от 19.08.2024год. в срока за изпитване по инициатива на
работодателя.
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез
показанията на свидетелите Д. В. И. и М. Н. Г. .
От показанията на свидетеля Д. В. И., ***, висше образование,
неженен, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните се
установява следното:
Съученици са с брата на ищеца от първи клас и познава и него. Живеят в
един квартал. На 22.07.2024г. са заедно със С. по време на инцидента и през
цялото време. Пристигат във Варна, настаняват се, разхождат се в Морската
градина. Решават да се разходят, наемат си тротинетки, карат лекичко, за да
може да видят всички възможни неща, тъй като е изключително красиво. Кара
зад него и го гледа, както си кара изведнъж колелото се удря в дупка и той се
претъркулва напред. Веднага спира, поглежда го - цялата му дясна страна е в
кръв. Изплашва се и веднага го извежда на булеварда, вземат първото
възможно такси и отиват към болницата, където го преглеждат. Него не го
допускат в болницата, чака го отвън. След като излиза от болницата се
8
прибират в хотела и го оставя да си почива. На следващия ден като се събужда
казва, че го боли глава. Отиват все пак на гости при брат му и целия ден е
супер омърлушен, сънлив, не изглежда добре. На по-следващия ден вече го
убеждава отново да отидат на лекар, защото го вижда, че това не е неговият
приятел, когото познавам над десет години, при което казва, че са му
направили скенер, и че има мозъчно сътресение. Това е, което си спомня като
диагноза, предвид, че това е преди около година. След инцидента цялата му
страна е в кръв, движи се, но понакуцва, виждаше се, че е човек след удар. С
подкрепата, която му дава го завежда до болницата и после не са се
разхождали, а вземат такси до хотела. След като му поставят тази диагноза
знае, че пие хапчета. Знае, че и до ден днешен пие някакви хапчета, защото
той редовно казва, че го боли главата все още. От тогава не е карал
тротинетка, изплашва се много, както и той. Тогава към момента на инцидента
работи като доставчик на аптеки. Взел си отпуск, болничен след травмата и
няма търпение да се възстанови и да отиде на работа. Казва, че му е било
изключително тежко, тъй като работата му е натоварваща. Отива на
работа,прави един работен ден, при което не се почувства добре. Споделя му,
че се чувства още по-зле и пак се започва с болките в главата и сънливост,
замаяност. Казва, че още в края на смяната са му казали, че трябва да си
тръгне, след което той е много депресиран. Сега мисли, че вече работи. Без
работа е може би поне още един месец. След инцидента не са се чували всеки
ден, както се чуват преди това. Той се затваря много в себе си. Не го е
засичал в квартала да излиза. Живеят в С., в кв.***. Той живее с родителите
си. Вижда го че се придвижва по-трудно, все пак е паднал, мисли, че рамото,
нещо с ръката. Преди инцидента се виждат с него. Преди инцидента е душата
на компанията, винаги е бил супер весел, позитивен. След като се случва това
нещо, не може да го познае, не е същият, неговият приятел, който познава от
над десет години. Вече доста по-рядко общуват. Вече у него вижда някаква
депресия, която изпитва, нищо, че вече работи и уж трябва да е по-добре, но
не. Тази дупка в средата може би на велоалеята. Не може да каже точно къде
е, защото града не го познава. Кара зад него, защото има и други хора. Карат
лекичко, бавно, говорят си на по-висок глас, за да се чуват и я вижда дупката
дълбока поне два-три пръста хоризонтално (свидетелят онагледява
дълбочината на дупката с три пръста в хоризонтално положение). Приятелят
му казва, че до ден днешен почти всеки ден има болки в главата. Но мисли, че
след около месец, два болките му са изцяло преминали и просто остава болка
като мигрена. Сега ги получава не постоянно, а от време навреме. Сега работи
като доставчик на храна.
От показанията на свидетеля М. Н. Г., ***, висше образование,
омъжена, български гражданин, неосъждана, майка на ищеца и без дела със
страните се установява следното:
За инцидентна разбира не веднага на същия ден,а малко по-късно й
казват, спестяват й точно в момента на падането. Разбира, че след взимане на
тротинетка в Морската градина е пропаднал в една дупка и си е ударил
9
главата. Разбира, че са ходили по лекари, но постоянно е имал главоболие в
дните, в които е бил все още в Добрич. Когато се прибира в С. вече тогава
отиват при всякакви лекари. Личният лекар го изпраща на невролог, заради
главоболието, което не спира, което и до днес не спира, защото и до днес
казва, че го боли глава, не толкова силно, но продължава да си има главоболие.
Този инцидент му попречва на работата много, защото след като е в болничен,
заради главоболието и неможенето да си изпълнява служебните задължения,
му прекратяват трудовото правоотношение. Без работа е може би около
четири – пет месеца. Преди този инцидент никога не е казвал, че го боли
толкова често глава. Главоболието започва много силно да се изразява след
това и продължава да се проявява. Сега не живеят заедно, но до декември
2024г. живеят заедно. Освен във физиологичен смисъл този инцидент му се
отразява и по друг начин, защото той много се затваря. Обича да излиза преди
това, доста често ходи с приятели навън. След този инцидент просто се
затваря в къщи и започва известно време даже и да страни от приятелите си,
повече лежи. Така че доста зле му се отразява. Може да каже, че става и по-
нервен даже, ако иска да сподели нещо той не иска да каже. Нервен е, винаги
отговаря много сопнато. Отразява му се доста зле. След този инцидент става
друг човек, не може да го познае. Лечението е на успокоителни, за да не го
боли предимно главата. Имат скенери, които минава. Мисли, че с
болкоуспокояващи предимно го лекуват, някакво силно лечение не са му
давали. Във връзка с това силно главоболие, което продължава и към
настоящия момент, той ходи отново на невролог и то доста скоро. Отива и на
очен лекар също, за да види дали случайно не е от очите, но не е от очите.
Никой не ги насочва за нещо друго. Те правят какво могат. Казват от къде
тръгва главоболието, пък все пак лекарите са хората, които трябва да ги
насочат какво да направят. Всичко, което е необходимо за провеждане на
правилното лечение счита, че е предприето, но все пак не е лекар.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Съгласно нормата на чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. пар.7, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, О. В. е
собственик и стопанин на пътния участък, където е настъпил инцидента.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗОС имоти и вещи – общинска собственост се
управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата,
които стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Съгласно чл.167, ал.2, т.1 ЗДвП служби за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират в населените места изправността и
състоянието на пътната настилка. Съгласно чл.3 ЗДвП лицата, които
стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
10
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че
да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно пар. 6, т.1 от
ДР на ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците.
От събрания по дело доказателствен материал, безспорно се установява,
че на 22.07.2024 г. в гр. Варна от паметника на А. Новак в морската градина
по посока Делфинариума на велоалеята, към момента на пътнотранспортното
произшествие, осъществено с електрическо превозно средство - тротинетка,
управлявано от ищеца, е имало необезопасена, необозначена и
несигнализирана дупка, в която попада и управляваното от ищеца
електрическо превозно средство. В резултат от попадането в дупката, ищецът
е паднал, като при падането е получил открита рана на други области на
главата,контузия на раменния пояс на мишницата, открита рана на клепача и
околоочната област и мозъчно сътресение.
От гласните доказателства събрани, чрез показанията на свидетеля Д. В.
И., които съдът кредитира в цялост, тъй като същите са последователни,
обективни, депозирани от лице пряк очевидец на инцидента, съдът приема за
безспорно установен механизма на увреждането на ищеца, че дупката не е
била обезопасена, обозначена или сигнализирана по какъвто и да е начин, в
резултат на което тротинетката е пропаднала в нея, както и причинно-
следствената връзка между необезопасяването на пътното платно и липсата на
сигнализация за наличното препятствие – дупка с процесното
пътнотранспортно произшествие и настъпилия вредоносен резултат.
От посоченото в приложените по делото медицински документи, ценени
в съвкупност с гласните доказателства е видно, че претърпените от ищеца
увреждания са в резултат от падане с тротинетка, поради което съда намира,
че са налице всички елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност - противоправно деяние на ответната община - бездействие при
изпълнение на вменените със закон задължения, настъпило увреждане,
претърпени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между
същите.
Неизпълнението на задълженията на О. В. по чл.167, ал.1 и чл.3 от ЗДвП
да сигнализира и обезопаси наличното препятствие на пътното платно е
основание за ангажиране на нейната отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД.
Съгласно чл.49 от ЗЗД отговаря този, който е възложил на друго лице някаква
работа. В случая общината отговаря за бездействието на работниците,
служителите или службите за контрол, на които е възложила дейността по
поддържането на пътя. Съгласно чл.167,ал.2 ЗдвП служби за контрол,
определени от кметовете на общините контролират в населените места
изправността и състоянието на пътната настилка. Т.е. Общината изпълнява
дейностите по чл.167,ал.1 и ал.2, т.1 вр.чл.3,ал.1 ЗДвП чрез служителите си
или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените
11
задължения, като носи обективно гаранционна, обезпечителна отговорност
при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършване на
възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Съгласно т.3 от ППВС №4/1975год. собственикът
на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 от ЗЗД при невъзможност
за обезопасяване на вещта, ако това не е направено. В настоящия случай
собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. параграф 7,ал.1,т.4
от ЗМСМА е О. В., която съгласно чл.11, ал.1 от ЗОС, следва да я управлява с
грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на улицата, чрез обозначаване и /или сигнализиране на
наличното пътно препятствие или чрез своевременен ремонт на дупката.
Предвид на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се
причина за ПТП е резултат от бездействието на службите за контрол, чрез
които О. В. по закон осъществява изпълнението на горепосочените
задължения, която се явява и собственик на улицата при наличие на обективна
възможност за обезопасяването й, отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл.49 от ЗЗД./ в тази насока Решение №15 от 25.07.2014год. на ВКС
по т.д.№1506/2013год. на І т.о./
Ищецът не е могъл да съобрази поведението си с разпоредбата на
чл.20,ал.2 ЗдвП и с наличното препятствие на пътя, защото дупката не е била
обезопасена, сигнализирана и обозначена, което е довело до невъзможност да
бъде възприета от него по какъвто и да е начин.
От друга страна, ответникът не ангажира доказателства, годни да
установят възраженията за изпълнение на вменените му задължения за
поддържане на конкретния обект в изправно състояние, предвид
предназначението му за обществено ползване.
Горното обуславя извода, че вредите са в резултат от неправомерното
бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на
задължението по чл. 167 ЗДвП, а именно - за поддържка на пътя и пътните
принадлежности в изправно състояние, в резултат на което на ищеца са
причинени неимуществени вреди – болки и страдания и имуществени,чрез
направен разход от 110лева, поради което и за последния е възникнало
правото да получи обезщетение за същите.
Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени
вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, намиращи
не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи
прояви в здравословното му състояние.
Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението, като
прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и
периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД), както и икономическите
12
условия в страната към датата на увреждането, периода на продължилото
увреждане, възрастта на пострадалото лице към същия момент, вида и
степента на увреждането, приложеният метод на възстановяване, ако такъв е
приложен, периодът на възстановяване, възможни усложнения и дългосрочни
последици от увреждането – белези, болки, и т.н., както и продължителност на
болките и страданията в душевния мир на пострадалото лице.
В настоящия случай, след анализ на събраните по делото доказателства
се установява, че травматичните увреждания са обусловили трайно
проявявано главоболие, дискомфорт и промяна в начина на живот на ищеца.
Последният в резултат на претърпените травми е бил с болки в главата,
изпитвал е сънливост и замаяност, които състояния са го поставили в
невъзможност да изпълнява трудовите си задължения , което е провокирало
работодателя да прекрати трудовия му договор . В тази насока са напълно
кореспондиращите се гласни доказателства, събрани чрез разпита на
свидетелите Г. и И.. Категорично от показанията на тези свидетели се извежда
и извода, че този инцидент се отразява зле на ищеца. Това сочи в показанията
си св. Г., според която инцидента се отразява доста зле на ищеца , освен във
физиологичен смисъл този инцидент му се отразя и по-друг начин, защото
много се затваря.Ищецът се затваря в къщи и започва известно време даже и
да страни от приятелите си, повече лежи. Става по-нервен, става друг човек.В
същата насока са и показанията на св.И., който сочи, че преди инцидента
ищецът е душата на компанията,винаги е бил супер весел, позитивен. След
като се случва това нещо, той не може да го познае, не е същият, неговият
приятел, който познава от над десет години. Вече доста по-рядко общуват.
Вижда у него някаква депресия, която изпитва, нищо, че вече работи и уж
трябва да е по-добре, но не.
Ето защо, съобразявайки тези обстоятелства, както и практиката на
съдилищата, възрастта на пострадалия, характера и интензитета на
претърпените болки и дискомфорт, съдът намира за справедливо и съобразено
с обема и интензитета на претърпените вреди, претендираното от ищеца
обезщетение за причинените му в резултат на процесния инцидент,
неимуществени вреди, в предявения размер от 7000 лв.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД основателна е и акцесорната претенция за
присъждане за законна лихва върху главницата, считано от датата на деликта –
22.07.2024 год. до окончателното изплащане на задължението.
На основание 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по
делото разноски. Същите възлизат в размер на 284.40лева и се изразяват в
заплатена държавна такса.
Претендира се и адвокатско възнаграждение в полза на адвокат А., което
да бъде определено в хипотезата на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че размера
на адвокатското възнаграждение следва да съответства на предвидения
13
минимален такъв, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. В., ЕИК ***, адрес: ***, представлявана от кмета на
общината да заплати на С. Д. Д., ЕГН ********** ***, чрез адвокат А. Т. А.
от АК Варна, вписан в ЕАР с № ***, с адрес ***, съдебен адрес ***, сумата от
7000лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, вследствие
на падане на 22.07.2024 г., поради неизправност на пътната настилка на
велоалеята в Морската градина в гр. Варна, представляваща публична
общинска собственост на О. В., ведно със законната лихва върху сумата от
увреждането - 22.07.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 110
лева /сто и десет лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, представляващи медицински разходи за снабдяване с
медицинско удостоверение и лекарствени продукти, вследствие на същия
инцидент, ведно със законната лихва върху сумата от увреждането -
22.07.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 84,
ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА О. В., ЕИК ***, адрес: ***, представлявана от кмета на
общината да заплати на С. Д. Д., ЕГН ********** ***, чрез адвокат А. Т. А. от
АК Варна, вписан в ЕАР с № ***, с адрес ***, съдебен адрес ***, сумата в
размер на 284.40лева,представляваща заплатена държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О. В., ЕИК ***, адрес: ***, представлявана от кмета на
общината да заплати на адвокат А. Т. А. от АК Варна, вписан в ЕАР с № ***, с
адрес ***, сумата в размер на 1011лева,представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл.38,ал.1,т.2 от
ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14