№ 848
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100501236 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е образувано по жалба на СТ. К. М., ЕГН
********** против Решение № 655 от 14.03.2022 година, постановено по
гр.дело № 58 от 30.03.2022 година, постановено по гр.дело № 891/2021 година
на ПРС, с което са били отхвърлени исковете на въззивницата против
„АВАНГАРД СОД“ ЕООД, ЕИК ********* за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 197 от 25.06.2021 година,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; за присъждане на обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение, в размер на 650 лева за всеки
месец, или общо за сумата от 3250 лева, считано от 22.06.2021 година до
22.11.2021 година., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Според жалбата атакуваното решение се явява неправилно,
необосновано и незаконосъобразно - съдът не е отчел наличието на
множество писмени и гласни доказателства, което прави акта несъобразен с
материалите по делото.Изрично се сочи, че въззивницата не е имала желание
да напуска работната си позиция, както и че е била принудена да стори това и
че уволнителната заповед се явява незаконосъобразна.По същество настоява
ВОС да отмени атакувания съдебен акт и да уважи исковете.
С депозиран по делото отговор, въззиваемото дружество намира
жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди решението.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата е редовно призована, не се
явява, но чрез адв.К. поддържа жалбата си и моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна – „Авангард СОД“ ЕООД, редовно призовани, се
1
представляват от адв.С., които моли съдът да потвърди решението.
След преценка на представените по делото доказателства и като
съобрази аргументите на страните, както и техните искания, ВОС прие за
установено от фактическа страна, следното:
От материалите по делото е видно, а и не се спори от страните, че по
силата на делото Трудов договор №212 от 10.07.2020 година между С.М. и
ответника „Авангард СОД” ЕООД, ищцата е заела длъжността „Охранител” в
ответното дружество.Този основен ТД е бил изменен с Допълнително
споразумение от 04.01.2021 година и че основното й месечно трудово
възнаграждение е в размер на 650лв.
Видно е още, че със заявление Вх.№249 от 24.06.2021 година от С.М. е
отправено искане до управителя на "Авангард СОД" ЕООД, за освобождаване
от заеманата длъжност.
Със Заповед № 197 от 25.06.2021 година, издадена от С. К. – управител
на ответното дружество, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на
длъжност „Охранител”. Като основание за прекратяване на трудовия договор
е посочено – "по взаимно съгласие на страните". Със заповедта е разпоредено
на лицето да се изплати обезщетение по чл.224 КТ – за неизползван годишен
отпуск за 2021г.
Пред ВРС са били разпитани свидетелите Л.Н.Л., Д.Н.К. и Г.Я.Г.. От
показанията на първия свидетел Л. става ясно, че ищцата е работила около
година и един месец, че причината тя да не е на работа, според собственика на
фирмата е, че тя е идвала редовно пияна на работа. Това лично той му го е
казал. Разказва, че имало международен фестивал през месец юни в
Исторически парк. С. тогава била в отпуск, а той заедно с друг колега отишъл
на събитието да подсилят охраната. Там бил и С. К.. През вечерта той отишъл
при тях и ги попитал дали са видели, че С. е там и е пияна. Те му отговорили,
че не са. Той обяснил, че е в групата с младежи, че е пияна и че уронва
престижа на фирмата. Според него редовно ходела и на работа пияна. Казал,
че С. от този момент вече не е служител на фирмата. Заплашил ги, че и тях ще
изгони, защото го лъжели, че не са виждали тя така да ходи и на работа. След
ден разбрал какво е станало със С.. Лично говорил с нея и разбрал, че си е
написала молбата под влиянието на така наречената психическа атака, което
г-н К. умеел. Излага, че той така разполага хората, че те да се чувстват
унизени и унищожени. С. била много разстроена, била принудена да напусне
под страх от дисциплинарно уволнение и че няма да си намери работа. Не
може да каже с кого е говорила М., дали Н., който бил управител или К.,
който е собственик на фирмата.
Свидетеля К. сочи, че не работи при ответника, но е колега на М. в
Историческия парк. Твърди, че от всички служители, които са охрана тя най-
съвестно си е вършела работата, но била уволнена дисциплинарно, изгонена,
изритана, смачкана. Никога не я е виждал или усещал да е пияна на работа. За
фестивала споделя, че е била отпуска. Видял я е сред тълпата от млади хора,
облечена с едни носии – кафтан и се е веселяла с другите хора, танцувала. Не
я е видял да употребява алкохол. На събитието имало само бира и
2
безалкохолни. От нейните колеги разбрал, че К. ще я уволнява, защото е била
пияна там. След няколко дни и с нея се видял, когато тя плачейки му
споделила, че са я карали да подпише молба за доброволно напускане. Тя му
казала, че няма да подпише и че ще се стигне до съд. Знае, че са я натиснали
по някакъв начин или са я заплашили, за да напусне. Тя си харесвала
работата. Г-н К. редовно ходел в парка, за 3 години 200 човека е сменил.
Свидетеля Г. Г. излага, че е Началник охрана в ответното дружество.
Знае от другите, че ищцата добре си е вършила работата. Той като е бил в
една смяна с нея също е нямал забележки. Никой не го е питал за качествата
й. Дори не знаел, че тя няма да бъде на работа. Не знае кога й е прекратен
договора. Бил на работа, когато г-н Н. му се обадил и му казал да извика С. да
говори с нея нещо. Тя дошла на обекта, разговора водила в контейнера по
телефона. След приключването му тя била разстроена и тръгнала.
Подробности не знае. След указания на Н. я е върнал, за да си подпише
молбата – предизвестие. После той го изпратил по Еконт в офиса. К. и Н.
ходели по няколко пъти в месеца в парка. К. бил доста строг човек, Н. също.
Преди това не знае началниците да са имали забележка към М..
Виждането на настоящия съд е следното:
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения, в конкретния случай са свързани със
следните оспорвания: волята на ищцата за прекратяване на трудовото
правоотношение не е била формирана и изразена свободно и безусловно
- напротив волеизявлението било направено под заплаха, че ще бъде
дисциплинарно уволнена; молбата била изготвена от друго лице, а не от
служителя; заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не
е достигнала до ищцата, в изискуемата писмена форма и в
законоустановения 7-дневен срок.
Установи се, че между страните в производството е съществувало
валидно трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността
"Охранител ". С атакуваната заповед работодателят е прекратил
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по
взаимно съгласие. Твърдените и поддържани възражения за нищожност
на същата поради липса на валидна воля и липсата на отговор в 7
дневен срок, са неоснователни.По делото е представено копие от
процесната заповед, подписана от управителя на работодателя, която е с
идентично съдържание с екземпляра, представен от работника. Ищецът
не твърди представената от ответното дружество заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение да е антидатирана, т. е. да е
издадена и подписана от законния представител на работодателя извън
3
установения в нормата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ седмодневен срок.
Установено е също, че молбата от 22.06.2020 година е попълнена от
ищцата и е подписана от нея, след като съдържанието на същата е бил
прочетено от нея и тя се е съгласила с написаното там.
По приложението на разпоредбата на чл. 325, ал 1, т. 1 от КТ е
създадена константна практика на ВКС, намерила израз в Решение №
4/21.02.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г., IV ГО, Решение № 86/22.07.2015
г. по гр. д. № 5957/2014 г., III ГО, Решение № 265/15.11.2013 г. по гр. д.
№ 1383/2012 г., IV ГО, Решение № 406/20.12.2012 г. по гр. д. №
537/2012 г., III ГО на ВКС и др и в нея безпротиворечиво се приема, че
взаимното съгласие по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ означава, че и
двете страни искат сключеният между тях трудов договор да престане
да съществува занапред. Взаимното съгласие се отнася и до датата, от
която трудовият договор се прекратява. Несъвпадането на волята на
страните относно датата на прекратяването на трудовия договор
означава липса на взаимно съгласие /така решение № 86 от 22.07.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5957/2014 г., III ГО/. Предложение за прекратяване
на трудовото правоотношение може да направи всяка от страните по
индивидуалното трудово правоотношение без да е необходимо да се
посочват причини, нито точното правно основание по КТ.
Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която
форма е за действителност, без да е нужно да е посочен точния текст от
закона – достатъчно е от изявлението да следва, че се желае трудовото
правоотношение да бъде прекратено. Именно поради обстоятелството,
че единствената хипотеза по КТ, в която всяка от страните по трудовия
договор може да предложи на насрещната прекратяването му без да
сочи причини за това е по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, поради което нито
предложителят следва да посочва изрично основанието за прекратяване
на трудовия договор, нито за това е задължен приемащият
предложението, ако от писменото му изявление следва ясно изразено
съгласие за прекратяването. Основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ за
прекратяване на трудовия договор следва да бъде посочено
задължително само в заповедта за уволнение, предвид различните
последици от прекратяване на трудовото правоотношение в зависимост
от основанието за това. Всяка от страните по правоотношението трябва
4
да направи категорично, ясно и несъмнено писмено изявление за
прекратяване на трудовото правоотношение. Страната, към която е
отправено предложението за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие трябва да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не
бъде направено се смята, че предложението не е прието. Съгласието на
работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на
работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал и връчил
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо
наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на
оспореното прекратяване на трудовото правоотношение поради липса
на отделно уведомяване за приемане на предложението от страна на
работодателя са ирелевантни за спора. Трайната практика на ВКС по
приложението на чл. 325, т. 1 КТ е в смисъл, че прекратяването
настъпва в момента на съвпадане на двете волеизявления на страните.
Под "съвпадане" се има пред вид волята на насрещните страни да е с
едно и също съдържание. Съгласно Решение № 183 от 21.12.11 г. по гр.
д. № 565/10 г. на ІІІ ГО ВКС, Решение № 400 от 13.05.10 г. по гр. д. №
1109/09 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 1333/19.01.2009 г. по гр. дело
№ 704/2005 г. на ІІІто гр. отд. на ВКС и т. н., взаимното съгласие се
счита постигнато в момента, когато напълно и точно съвпаднат двете
писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. При
разминаване в съдържанието на двете волеизявления или при
изразяване на съгласие под условие или друго разминаване на
волеизявленията, не е налице взаимно съгласие на страните за
прекратяване на трудовото правоотношение. (в този смисъл решение №
346 от 14.12.2013 г. по гр. д. № 3625/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС,
решение № 146 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 935/2012 г., Г. К, ІV ГО на
ВКС и т. н., постановени по реда на чл. 290 ГПК.).Когато работодателят
издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и
обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на
закона, който го урежда, а сезиран с искане за разрешаване на трудов
спор за незаконно уволнение съдът трябва да изследва дали твърдените
факти за наличие на съответното основание по КТ са се осъществили
/така решение № 99 от 05.04.0211 г. по гр. д. № 380/2009 г. на ВКС, IV
5
ГО и решение № 258 от 23.09.2013 г. по гр. д. № 1231/2012 г. на ВКС,
IV ГО.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите на
фактическия състав на основание по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните по взаимно
съгласие. За да стигне до този извод съобрази следното:
По делото е установено, че съдържанието на молбата от
22.06.2020 година, за прекратяване на трудовото правоотношение е
попълнено от ищцата. Ищцата се е запознала с нейното съдържание
преди да я подпише, което се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства, а и това обстоятелство не е спорно по делото;
също тя не е оспорила автентичността на документа, поради което
следва да се приеме, че изявленията, които се съдържат в молбата, са
направени от лицето, посочено за автор на документа, в частност –
молбата отразява изявления именно на М.. Волеизявлението в молбата е
безусловно – противно на възраженията на жалбоподателя настъпването
на правните последици на молбата за прекратяване на
правоотношението по взаимно съгласие по предложение на работника
не е обусловено от условие или срок. Съгласно разясненията, дадени с
решение № 326 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 706/2009 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО, трудовото правоотношение може да бъде прекратено на
разглежданото основание по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, само ако и
доколкото двете страни по него за изразили воля за това.
Волеизявленията трябва да бъдат направени в писмена форма и
взаимното съгласие следва да бъде се счита постигнато в момента, в
който съвпадат двете волеизявления за прекратяване на трудовия
договора, като волеиязвленията на двете страни следва да имат едно и
също съдържание.На 26.07.2020 година е издадена оспорената заповед
за прекратяване на трудовия договор. Жалбоподателят поддържа, че
Работодателят не е приел предложението му в 7 - дневен срок, тъй като
заповедта не била връчена в този срок.
Не се спори от страните в случая, че работника е подал
заявлението си за прекратяване на Трудовия договор на 22.06.2020
6
година; че Заповедта е била изготвена на 25.06.2020 година и че на
същата дата е била изпратена на домашния адрес на ищцата /вж.л.6/От
показанията на свидетеля Д. П. П. - куриер/вж.л.180/ става ясно, че
пратката е била доставена, но е получен отказ от страна на ищцата за
нейното приемане.Действително, за да породи правни последици
Заповедта, е редно преди това да се изрази писмено съгласие от страна
на Работодателя и то да бъде съобщено на Работника.Връчването става
лично или когато това е невъзможно - с препоръчано писмо с обратна
разписка, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.195 ал.2 от КТ, която е
приложима в настоящия случай.Страните не спорят, че към момента на
издаване на съгласието Работодателя е приел, че следва да го връчи (а
то е било писмено) лично на въззиваемата на домашен адрес.Поради
това, заповедта е изпратено на домашния й адрес (идентичен с
посочения от нея в исковата молба и в сключения трудов договор,
адрес) с препоръчано писмо с обратна разписка по
ЕКОНТ.Получаването на пратката обаче е било отказано .Т.е.съдът
приема, че Работодателя е процедирал в рамките на установения в
нормата на чл.325 т.1 от КТ срок и по тази причина, настоящия съд го
приема за валидно.Невръчването на това съгласие не е резултат от
неизпълнение на задължението на самия Работодател и / или
куриерските служби за връчването му на адресата.
Жалбоподателят поддържа във въззивното производство
възражението си, че е депозирал молбата за прекратяване на трудовия
договор под натиск – заплаха, упражнена от Работодателя.На първо
място следва да се посочи, че мотивите за отправянето на
предложението, както и за неговото приемане, нямат значение за
законосъобразността на уволнението, извършено на разглежданото
основание, поради което не следва да се обсъждат.В случая обаче, с
оглед разпоредбата на чл.154 ГПК, в тежест на ищцата е било при
условията на главно и пълно доказване, да установи твърдяните и
изгодни за нея факти от състава на чл. 30 ЗЗД, а именно наличието на
поведение на насрещната страна или трето лице, което да е възбудило
основателен страх за непосредствена опасност за живота и здравето на
волеизявяващия или негови близки, или за увреда на имуществото му,
който страх да е единствения мотив за страната да отправи
7
едностранното волеизявление.Страната по договора може да
претендира унищожаването на волеизявлението й за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 30, вр. с чл. 44 ЗЗД, само
когато насрещната страна по договора или друго лице са оказали
въздействие върху психиката й, като е била принудена да отправи
едностранното волеизявление за прекратяване на трудовия договор чрез
използване на средства за психическа принуда, водещи до изявяване на
воля, която е изтръгната по непозволен начин - чрез създаване на
основателен страх за живота, здравето, честта или имуществените й
интереси /в този смисъл Решение № 216/17.07.2012 г. по гр.д. №
724/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО/.
В тази връзка е редно да се посочи, че не всеки психически
натиск, въздействие, притеснение или разстройване са равнозначни на
заплаха от ответника спрямо ищеца, която да е основание за
унищожение на едностранното му волеизявление за прекратяване на
трудовото правоотношение. По смисъла на чл. 30 ЗЗД заплашването
може да доведе до унищожаемост на волеизявлението за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие
само ако е в резултат на НЕПОЗВОЛЕНИ ДЕЙСТВИЯ.Както
предходната, така и настоящата съдебна инстанция приема, че по делото
не се установява наличието на посоченото поведение - изявленията за
евентуално предстоящо дисциплинарно уволнение на ищцата, съдът
приема, че не е от категорията на тези, които да имат за последица
възбуждането на основателен страх у работника/служител за
живота или имуществото му, след като дисциплинарното уволнение
е законово установена правна възможност за прекратяване на
трудовото правоотношение за работодателя, а при незаконност на
същата - работникът разполага с исковия път за защита по чл.344
от КТ - в този смисъл е Определение № 344/27.03.2017 г. по гр. д. №
60222/2016 г. на ІV ГО на ВКС.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема,
че от събраните по делото доказателства не се установява твърдяното от
ищцата опорочаване на волята й при подаване на молбата за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,
следователно не е опровергана установената с чл. 8, ал. 2 от КТ
8
презумпция за добросъвестно упражняване на права от страна на
ответника-Работодател при прекратяване на трудовото правоотношение
на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.Съдът намира, че
уведомяването на служителя, че Работодателят ще упражни
дисциплинарната си власт, не съставлява създаване на страхови
представи за имуществените й интереси, доколкото се касае за
регламентирана в КТ възможност за едностранно прекратяване на
трудовия договор по инициатива на работодателя поради извършени от
служителя дисциплинарни нарушения. От значение е също така
обстоятелството, че КТ регламентира провеждането на дисциплинарно
производство, в рамките на което служителят да може да се защити, да
възрази и съответно да не се стигне до ангажиране на дисциплинарната
му отговорност.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемото дружество следва да
се присъди сумата от 800 / осемстотин/ лева, съобразно представения списък.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 655 от 14.03.2022 година, постановено
по гр.дело № 58 от 30.03.2022 година, постановено по гр.дело № 891/2021
година на ПРС, трети състав.
ОСЪЖДА СТ. К. М., ЕГН ********** да заплати в полза на
„АВАТГАРД СОД“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 800 / осемстотин/ лева,
представляващи съдебно – деловодни разноски пред ВОС – адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от
01.07.2022 година пред състав на Върховен Касационен Съд на Р
България, на основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9