Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Пирдоп, 01.11.2019 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп),
I-ви състав, в публичното заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на
съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 694
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е
образувано по искова молба вх.№1007/30.10.2018 г. на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, със седалише и адрес на управление: гр.София, пк 1784, район
Младост, бул. Цариградско шосе 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
представлявано от Кремена Стоянова, ЕГН ********** и Ярослав Бергер, лична
карта *********, чрез адв. Р.Д., ЕГН **********, преупълномощена от АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ „СТОЯНОВ, Д. И ПАРТНЬОРИ”
peг. на осн чл. 52 от ЗА с Протокол от 09.06.2009г. БУЛСТАТ ********* на
основание пълномощно с peг. No 9249/21.09.2017г. на Нотариус Маргарита
Иванчева, вписан в РНК под No 260, район на действие - района на PC София и
пълномощно за преупълномощаване, със съдебен адрес ***, р-н Красно село, ПК 1612, бул. „Цар Борис III” № 19,
вх.В, ет.1, ап.6 ; тел. 02/837 2111 СРЕЩУ: П.М.П., с ЕГН **********, с
ИТН 300131343736, с адрес: ***. В исковата молба се твърди, че ищецът „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯАД се е намирал в облигационни правоотношения с ответника,
които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”
АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния
печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Съгласно тях Доверителят им е изпълнил задължението си за
доставка на електрическа енергия за периода 23.01.2018 г. до 23.05.2018г. От
своя страна ответникът, не е изпълнил/а задължението си да заплати доставената
ел.енергия по издадени от Доверителя ми фактури. В исковата молба се твърди, че
ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД
е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в
Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Твърди се, че Дружеството е
доставяло на П.М.П., с ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в гр.
Златица, ул. Събко Милков 28, с ИТН 300131343736 ел.енергия за периода от
23.01.2018 г. до 23.05.2018г., за което е издало отделни фактури. Твърди се, че
в тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:
1. Фактура No ********* от 31.05.2018г. на стойност
137.44 (сто тридесет и седем лв. и четиридесет и четири ст.) лева за
периода 24.04.2018 - 23.05.2018
2. Фактура No ********* от 30.04.2018г. на
стойност 266.4 (двеста шестдесет и шест лв. и четиридесет ст.) лева за периода
24.03.2018 - 23.04.2018
3. Фактура No ********* от 31.03.2018г. на
стойност 504.88 (петстотин и четири лв. и осемдесет и осем ст.) лева за периода
22.02.2018 - 23.03.2018
4. Фактура No ********* от 28.02.2018г. на
стойност 596.82 (петстотин деветдесет и шест лв. и осемдесет и две ст.) лева за
периода 23.01.2018 - 21.02.2018
В исковата молба се
твърди, че така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми, тьй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”
АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за
консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Твърди се, че чл.19, ал.8 от Общите
условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В исковата молба
се твърди, че на основание чл. 107 от ЗЕ ищцовото дружество е потърсило начин
да защити интересите си, като е подало заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд PC Пирдоп, по което е образувано
ч.гр.дело 487/2018г. Твърди се, че длъжникът е упражнил правото си по чл.414,
ал.1 ГПК да подаде Възражение в законоустановения срок срещу така издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на
кредитора. Твърди се, че с подаването на възражение от страна на длъжника
издадената заповед за изпълнение не се обезсилва, а присъдените с нея вземания
следва да бъдат установени със сила на присъдено нещо в настоящото
производство, за да може същата да релевира търсеният правен ефект, а именно да
влезе в сила и въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист за
процесните вземания. Твърди се, че настоящата искова молба се подава в тази
връзка и следва да се има предвид, че същата представлява доказателство за
предявен иск относно вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК и следователно за
ищцовото дружество е налице задължение само да довнесе дължимата държавна такса
и следователно съгласно чл.422, ал.1 от ГПК за момент на предявяване на
настоящата следва да бъде приета датата на подаване на Заявлението с произтичащите
от това законови последници. В исковата молба се твърди, че в съответствие със
ЗЕ, ищцовото дружество е издало справка за възникналите задължения, което
съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури. Твърди се, че по всички
тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
плащане от страна на длъжника не е постьпило. В исковата молба се твърди, че
съгласно действащото законодателство ищцовото дружество има право и е
начислило лихвата за процесния период,
както следва:
1. 0.34 (тридесет и четири ст.) лева за
периода от 26.06.2018 - 04.07.2018г. за фактура No *********.
2. 2.66 (два лв. и шестдесет и шест ст.)
лева за периода от 29.05.2018 - 04.07.2018г. за фактура No *********.
3. 9.4 (девет лв. и четиридесет ст.) лева
за периода от 28.04.2018 - 04.07.2018г. за фактура No *********.
4. 16.26 (шестнадесет лв. и двадесет и
шест ст.) лева за периода от 27.03.2018 - 04.07.2018г. за фактура No *********.
В исковата молба се
твърди, че ОБЩАТА СТОЙНОСТ НА НЕПОГАСЕНИЯ ПАРИЧЕН ДЪЛГ НА П.М.П., с ЕГН **********,
ВЪЗЛИЗА КЪМ датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - на 1505.54 (хиляда петстотин и пет лв. и петдесет и четири ст.) -
ГЛАВНИЦА ПО НЕПЛАТЕНИ ФАКТУРИ - 28.66 (двадесет и осем лв. и шестдесет и шест
ст.) лева ЗАКОННА ЛИХВА ЗА ЗАБАВА, СЧИТАНО ОТ 27.03.2018 г. ДО 04.07.2018г. В исковата молба се твърди, че
така посочените вземания са пресъдени в издадената Заповед за изпълнение, но
тъй като същите са оспорени от страна на длъжника, чрез подаването на
възражение, ищецът моли, същите да бъдат установени със сила на присъдено нещо
с настоящото производство. Ищецът моли от страна на съда да бъде взето предвид
срещу коя част на издадената Заповед за изпълнение е подадено Възражението -
относно вземането за главница, лихва и/или разноски. В случай, че подаденото
Възражение не се отнася за издадената Заповед за изпълнение в цялост, а само за
част от задълженията, присъдени с нея моли съдът да приеме за безспорни
вземанията, срещу които не е възразено, като в този случай, за тях следва да
бъде издаден изпълнителен лист на основание чл.416 ГПК. По отношение на
оспорените вземания предявява за установяване на същите. В исковата молба се
твърди, че възражението на ответника е неоснователно и като такова не следва да
бъде кредитирано от съда.
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че длъжникът П.М.П., с ЕГН **********, с
електроснабден имот находящ се в гр. Златица, ул. Събко Милков 28, ИТН
300131343736 по издадената Заповед за изпълнение дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД следните суми:
•
Сумата от 1505.54 (хиляда
петстотин и пет лв. и петдесет и четири ст.) лева - главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 23.01.2018 г. до 23.05.2018г.;
•
Сумата от 28.66 (двадесет
и осем лв. и шестдесет и шест ст.) лева - законна лихва за забава, считано от
27.03.2018 г. до 04.07.2018г., съгласно приложената по делото справка за
възникнали задължения;
•
Законна лихва за забава
върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата;
Ищецът моли с оглед
практиката на ВКС при постановяване на решението съдът да съобрази Тълкувателно
решение No 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело No 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Според т.12 от горното ТР съдът, който разглежда иска по чл.422, респ.чл.415
ал.1 от ГПК, следва да се произнесе изрично за отговорността по отношение на
разноските направени в заповедното производство. Това правомощие е законна
последица от уважаване или отхвърляне на иска, като следва и от разпоредбата на
чл.81 от ГПК за произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. С оглед изложеното, ищецът моли съда
да осъди ответника П.М.П. с ЕГН: **********, да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, разноски за
образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 88.68
(осемдесет и осем лева и шестдесет и осем ст.) лева, както и разноски за
образуване на настоящото производство в размер на 117.68 (сто и седемнадесет
лева и шестдесет и осем ст.), както и допълнителни предстоящи разноски, за
чиито конкретен размер и основание в хода на съдебното производство ше бъде
представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Адвокат Н.З.
от САК – особен представител на ответника П.М.П. с ЕГН **********,***, в дадения му от
съда срок, е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е
направил доказателствени искания, в писмения отговор изразява становище, че
предявения иск е допустим, но е недоказан и неоснователен. В съдебно заседание заявява становище да бъде
постановено решение, съгласно приетите в с.з. съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени и приети
копие на Счетоводна справка за
консумация на клиента, издадена на осн.чл. 107 от ЗЕ; Справка - извлечение за
възникнали задължения и постъпили плащания; Фактури с номера: *********,
*********, *********, *********; Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,
публикувани в електронната страница на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, на интернет адрес: www.cezelectro.bg; Лицензия No Л-409-17/01.07.2013г.;: Споразумителен протокол от 04.03.2014
г.; Заявление за разсрочване от 07.04.2016 г.; Пълномощно от 21.09.2005 г.;
Споразумителен протокол от 07.04.2014 г.; Справка ИКАР по партидата на
ответницата, приложено е ч.гр.д.№ 487/2018 г. по описа на РСПп, по което е издадена
Заповед №493/18.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото производство, от което се
установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД
с ЕИК *********, е предявен срещу
ответника П.М.П. с
ЕГН **********, в установения едномесечен срок от подаденото от
ответника възражение.
От допусната Съдебно-счетоводна
експертиза и изслушано вещо лице М.Л.
в съдебно заседание
се установява, че общата стойност на непогасения паричен дълг на П.М.П., с ЕГН**********,
към 04.07.2018 година на 1505.54 лева главница по неплатени фактури и 28.66
лева законна лихва за забава, считано от 27.03.2018 година до 04.07.2018
година. Настоящият съдебен състав счита заключението за безпристрастно, пълно и
компетентно.
От допусната
Съдебно-техническа експертиза и изслушано вещо лице К.Т. в съдебно заседание се
установява, че на името на П.М.П. в системата на „ЧЕЗ
Електро България" АД е налична клиентска сметка №300131343736. Монтирано е
СТИ в табло на стълб и се отчита с абонатен №**********. Консумираната ел.
енергия през процесния период е отчитана чрез електромер № 3671466
редовно/ежемесечно/ и коректно. СТИ № 3671466 е монтирано в имота на
ответницата м. 10.2017 г., след като е преминало последваща лабораторна
проверка. В протокол №3023932/31.08.2017г. е отразено, че електромер № 3671466
с обхват по ток 5(60) Ампера и напрежение - 230 Волта съответства на изискванията
съгласно нормативната уредба. При проверката е маркиран със съответния знак,
който може да бъде видян на мястото на текущото потребление. Срокът на
валидност на проверката е 6 години - до 2023г. Размерът на дължимите
суми за ел. енергия, потребена през процесния период по месеци: Фактура
№**********/28.02.2018г. Снабдяване:
347,77 лв Разпределение: 149,58 лв 347,77+149,58=497,35 ДДС 20% = 99,47 497,35+99,47= 596,82 лв.;
Фактура №**********/31.03.2018г Снабдяване:
293,74 лв Разпределение: 126,99 лв 293,74+126,99=420,73 ДДС 20%=44,40 420,73+44,40= 504,88 лв.;
Фактура №**********/30.04.2018г. Снабдяване: 155,58 лв Разпределение:66,42 лв
155,58+66,42=222,00 ДДС 20%=44,40
222,00+44,40=266,40 лв.; Фактура №**********/31.05.2018г. Снабдяване: 81,54 лв Разпределени: 32,99 лв
81,54+32,99=114,53 ДДС 20%=22,91
114,53+22,91=137,44 лв.; Общо за процесния период:
596,82+504,88+266,40+137,44=1505,54 лв. Настоящият съдебен състав счита
заключението за безпристрастно, пълно и компетентно.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той
е кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането,
като ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск
по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се обуславя от наличието на следните
предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице, като договорената сума е предадена
на ответника. От събраните по делото доказателства се установи задължението на
ответника по облигационното му отношение с ищеца, като не се доказа
изпълнението на същия от длъжника. Съобразно представените и ценени
доказателства, настоящия съдебен състав не установи нелоялни и заблуждаващи
търговски практики от страна на ищеца спрямо ответника.
С оглед на изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че ответника П.М.П. с ЕГН ********** дължи на ищеца „ЧЕЗ
Електро България” АД с ЕИК *********, Сумата от 1505.54 (хиляда петстотин и пет
лв. и петдесет и четири ст.) лева - главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 23.01.2018 г. до 23.05.2018г.; Сумата от
28.66 (двадесет и осем лв. и шестдесет и шест ст.) лева - законна лихва за
забава, считано от 27.03.2018 г. до 04.07.2018г., съгласно приложената по делото
справка за възникнали задължения; Законна лихва за забава върху главницата, считано от 13.07.2018 г.-момента
на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
№493/18.07.2018г. до окончателното заплащане на главницата.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски
е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в
ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете
предпоставки: ответника П.М.П. с ЕГН ********** да не е дал повод за завеждане
на иска и да признае иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски от
процесуалния представител на ищеца „ищеца
„ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК *********, съобразно приложените доказателства
по делото, а именно приложен списък на същите по чл.80 ГПК(л.78), следва да бъдe уважено, като на ищеца се
присъдят и разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 487/2018 г. по описа на РСПп, предвид
разрешението в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, като П.М.П.
с ЕГН ********** следва да заплати ищеца „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК
*********, общо разноски в размер на 858,96 лева.
По изложените
съображения, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ответника П.М.П. с ЕГН **********, че дължи на ищеца
„ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК *********: Сумата от 1505.54 (хиляда петстотин
и пет лв. и петдесет и четири ст.) лева - главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 23.01.2018 г. до 23.05.2018г.; Сумата от
28.66 (двадесет и осем лв. и шестдесет и шест ст.) лева - законна лихва за
забава, считано от 27.03.2018 г. до 04.07.2018г., съгласно приложената по
делото справка за възникнали задължения; Законна лихва за забава върху главницата, считано от
13.07.2018 г.-момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение №493/18.07.2018г. до окончателното заплащане на главницата.
ОСЪЖДА П.М.П.
с ЕГН **********, да заплати на ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК *********, общо
разноски в размер на 858,96 лева, от
които 770,28 лв. - разноски по настоящото производство и 88,68 лв. - разноски
по ч.гр.д.№487/2018 г. по описа на РСПп.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: