Определение по дело №57241/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8435
Дата: 1 април 2022 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20211110157241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8435
гр. София, 01.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110157241 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………/ 01.04.2022 г.,
гр. София

СOФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 50 с-в, в закрито съдебно заседание на първи
април две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

Съдия: Десислава Тодорова

като разгледа гр. дело № 57241/2021 г. по описа на Съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
С искова молба вх. № 400/21.05.2021г., ведно молба-уточнение от 01.06.2021г.
(първоначално заведена пред РС-Дупница ) ЕТ „Г.Г. – АИС“ предявява срещу Българска
академия на науките осъдителен иск с правно основание чл. 72 от ЗС за заплащане на сумата
5847,88 лева за главница, представляваща стойност на подобрения, направени в периода от
2003-2012 г. в поземлен имот и намиращата се в него производствена сграда (бивша
туристическа спалня), с площ 160 кв.м, посочени в искова молба, за положена външна
бетонова настилка, покривни елементи, подмяна на входна врата, поставяне настилка от
теракот в коридор и три помещения, поставяне настилка от ламинат в едно помещение,
облицовка стени с гипсокартон, облицовка таван с гипсокартон.
Ищецът твърди, че упражнявал фактическа власт върху поземлен имот № ............ по
КК и КР гр. Сапарева баня и построените в него сгради, на осн. договор от 18.09.1996 г. за
закупуване на предприятие „А.“ ООД. С влязло в сила решение на ВКС по гр. дело
№4751/2015 г. ответникът Българска академия на науките е признат за собственик на
поземления имот и на производствена сграда -бивша туристическа спалня. Ищецът предал
владението върху поземления имот, с ключ от входна врата на имота на 09.07.2017 г. Към
1
този момент отказал да предаде ключ за сградите, тъй като за периода на ползване подобрил
терена и обектите в него, и поискал тяхното заплащане. Сочи, че извършените подобрения
са на стойност 5847,88 лв. и подробно изброява в табличен вид в искова молба, но сборът им
е друга сума. Счита, че с тази сума се е увеличила пазарната стойност на имота, без
стойността на столовата, и претендира като добросъвестен владелец. Туристическата спалня
предал на ответника с протокол за въвод във владение от 19.11.2019 г.
Съдът счита, че ищецът следва да уточни размера на своя иск предвид
констатираното противоречие между сбора на изброените стойности отделно на ремонтните
дейности и заявения размер на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на искова молба и насрещен
иск по реда на чл. 211 от ГПК. Оспорва иска по основание и размер. Навежда възражение за
изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Счита, че вземането на ищеца е станало
изискуемо, а давността е започнала да тече от датата на предявяване на иска по чл. 108 от
ЗС на БАН-16.01.2013 г. по гр. дело №73/2013 г. по описа на РС-Дупница. Оспорва
твърдението, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху бивша туристическа спалня
или т.нар. производствено-административна сграда, вкл. на годно правно основание, което
да го направи собственик. Поддържа, че този обект не е бил предмет на договора за
продажба на „А.“ ООД и в този смисъл ищецът е държател, а не владелец.
Българска академия на науките предявява срещу ЕТ „Г.Г. – АИС“ насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 22025,99 лева
за главница, представляваща обезщетение за ползване на чужд имот без основание- 124 кв. м
от туристическа спалня (производствената сграда) за периода 27.05.2016-19.11.2019г . В
подкрепа на искането се твърди, че на 27.05.2016 г.е влязло в законна сила Решение №36 на
ВКС по гр. дело № 4751/2015 г. (приложено и от ищеца по главния иск), съгласно което се
съдът признава за установено по отношение ЕТ „Г.Г. – АИС“, че БАН е собственик на 1/
поземлен имот с идентификатор ............, стар пл. № 032198, с площ от 1227 кв. м., при
граници на ПИ: от две страни улица, ПИ ............, ПИ ............., заедно с изградената в него
производствена сграда /бивша туристическа спалня/ със застроена площ 160 кв.м; 2/
1476/1772 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ............., стар пл. № 032185, целия с
площ от 1761 кв.м., при граници на ПИ: ПИ ............, улица, ПИ ............, ПИ ............. и улица;
3/ 310/1263 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ............, стар пл. № 032132, целия с
площ от 1259 кв.м., при граници: ПИ ............., ПИ ............, улица, ПИ ............., ПИ ..............; 4/
бунгало № 1 с площ от 36 кв.м., попадащо в имот с идентификатор ............. и бунгало № 2,
със застроена площ от 39 кв.м., попадащо в имоти с идентификатори ............. и ............,
всички по кадастрална карта на гр. Сапарева баня, находящи се в местността „Турски
гробища“ - гр. Сапарева баня. ЕТ „Г.Г. - АИС“, на основание чл. 108 от ЗС, и осъден да
предаде на БАН владението върху първите три гореописани недвижими имота. На
09.06.2017 г. Г. ЯНК. Г., в лично качество и в качеството си на представляващ ЕТ „Г.Г. -
АИС“, е предал на БАН държането на ПИ с идентификатор ............ с площ 1227 кв. м., ведно
с 36 кв. м. складово помещение, представляващо част от изградената в поземления имот
производствена сграда /бивша туристическа спалня/, цялата със застроена площ от 160 кв. м.
С протокол за въвод във владение от 19.11.2019 г., Г. ЯНК. Г., в лично качество и в
качеството си на представляващ ЕТ „Г.Г. АИС“, предал част от производствена сграда
/бивша туристическа спалня/ представляваща 124 кв. За разликата до цялата застроена площ
на сграда/бивша туристическа спалня/ от 160 кв. м. фактическата власт е предадена на БАН
на датата, на която е изготвен протокола за въвод във владение - 19.11.2019 г.
Ответникът по насрещния иск в срока за отговор оспорва претенцията по основание
и размер, като след подробен анализ на изброените документи счита, че разполага с правно
основание, по силата на което да ползва обекта.
За да възникне правото на парично вземане на ищеца ЕТ „Г.Г.- АИС“ по чл. 72, ал.1
2
от ЗС е необходимо в обективната действителност да са възникнали следните материални
предпоставки (юридически факти): ищецът през посочения период да упражнява фактическа
власт върху вещта, а като владелец е добросъвестен, т.е. да упражнявал фактическа власт
(corpus) върху вещта с намерение да я свои (animus) на вещноправно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена, а след придобиване на владението, вкл. и че към момента на
извършването на подобренията той е имал качеството на добросъвестен владелец, да са
извършени посочените ремонтни дейности, полезни разноски – такива, чрез които обективно
да се е увеличила стойността на вещта към момента на постановяване на съдебното
решение. При установяването на тези обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да установи наведеното правопогасяващо спорното право възражение за изтекла давност
и/или че е заплатил претендираното вземане, за което се указва, че не сочи доказателства.
За бъде уважен иска на Българска академия на науките с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД е необходимо по делото ищецът да установи, че е собственик на описания имот през
процесния период; ответникът е упражнявал фактическа власт върху него и размера на
ползата, от която са бил лишен. При установяването на тези обстоятелства, съобразно
наведените твърдения и възражения в отговор на искова молба ответникът следва да
установи основанието за ползване и/или че е погасил задължението за плащане на
обезщетение, за което се указва, че не сочи доказателства.
Представените от страните документи са допустими и относими за правилното
решаване на спора, както и искането по чл. 195 от ГПК на всяка страна; а по чл. 164 от ГПК
по двама свидетели на всяка страна, като е ненеобходимо искането за събиране на гласни
доказателства, за експертиза и по чл. 190 от ГПК на ответника по насрещна искова молба.
Предвид изложеното, на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба на ЕТ „Г.Г. – АИС“.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена
молба с препис за връчване на ответника, да отстрани противоречията и уточни фактически
твърдения коя сума претендира – сборът от стойността на посочените подобрения от 6908,79
лв., като в този случай в указания едноседмичен срок по сметка на СРС да довнесе 42,35 лв.
за държавна такса и представи за това доказателства; или сумата 5847,88 лв., като в този
случай уточни при вече изложените фактически твърдения за вида и периода на
подобренията кои са относими за тази сума; поясни защо са положени външни бетонови
настилки около сградата; защо е извършена подмяна на покривни елементи от „Ондолин“,
защо е подменена входна врата; защо са поставени настилките от теракот и ламинат, и
облицовка по стени и таван. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в
цялост и в срок искова молба ще бъде върната.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и
проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в
срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на
3
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят
възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи, както и служебно
събрани от Съда – всички обявени съдебни актове на ВКС по гр. дело №4751/2015 г. от
интернет-платформата на ВКС, като писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит по двама свидетели на ищеца и на ответника, при режим на
довеждане, за датата на насроченото съдебно заседание. УКАЗВА на страната, че ако не
доведе свидетел в с.з., делото ще се гледа без тези доказателства, на основание чл. 253, вр.
чл. 158 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 164, 190 и чл. 195 ГПК на ответника по
насрещния иск.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице да отговори на
въпросите: -по иска по чл. 72, ал.1 от ЗС – каква е стойността по средни пазарни цени на
извършените строителни работи към посочения период, описани на стр.2 от искова молба; в
какъв размер възлиза увеличената стойност на имота към настоящия момент /дата на
изготвяне на заключението/ в резултат от извършени ремонтни дейности; -по иска по чл. 59,
ал.1 от ЗЗД на БАН - в какъв размер възлиза среден пазарен наем за 124 кв. м от процесната
туристическата спалня (производствена сграда) за периода 27.05.2016-19.11.2019г .
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 500 лв., вносимо от ищеца-250 лв., а от
ответника – 250 лв., по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, като в този срок представи доказателство. При неизпълнение –
доказателството не се събира.
ВЪЗЛАГА изготвянето на СТЕ на вещо лице Бойко Терзиев.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.
234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2022г. от
4
10,50 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните; на ищеца по насрещния иск –
БАН, и препис на отговор на искова молба, ведно с приложенията, чрез пълномощник, вкл.
на посочен електронен адрес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението.

СЪДИЯ:






Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5