Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.04.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛАДШИ СЪДИЯ СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 4812/2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 24.01.2019 г., постановено по гр.д. № 52550/2016, СРС осъжда, на основание чл. 15 ал. 3 от Наредба № 2 от 06.02.2006
г. за задължителното З. на ЧСИ, вр. чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл. 441 от ГПК,
ДЗИ- О. З. ЕАД, ЕИК ******** да заплати на У.Б. АД, ЕИК********сумата от 18 754,61 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, резултат от незаконосъобразно разпределение,
обективирано в протокол № 1128/31.03.2014 г. на ЧСИ Петко Митев, по
изпълнително дело № 65/2012 г., с взискател У.Б. АД и длъжник М.Г.К., ведно със
законната лихва от датата на увреждане - 31.03.2014 г. до окончателното изплащане. Разпределя и
разноски по правилата на чл. 78 от ГПК.
Недоволен от съдебното решение е останал ответникът ДЗИ- О. З. ЕАД, който
подава настоящата въззивна жалба, с която твърди неправилност на същото.
Излага, че неправилно съдът е приел, че след като е обявена относителна
недействителност на сделката за прехвърляне на ½ ид.ч. от имота, тази част от имота се счита за част от
патримониума на длъжника единствено по отношение на кредитора – взискател,
който е провел успешно иска по чл. 135 от ЗЗД. Навежда, че държавата е присъединен
по право взискател и се ползва с привилегия по чл. 136, т.2 от ЗЗД, поради
което в нейна полза правилно е разпределена сумата от 18754,61 лв. от
продажната цена на ½ ид.ч. от процесния имот.
В
срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба, с който се изразя
становище за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното съдебно
решение. Моли се същото да бъде потвърдено.
Страните не представят нови
доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, освен във връзка с приложението на императивни правни
норми към спора.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Безспорно е между страните, че
взискател по изпълнително дело №201284504000065/2012 г. на ЧСИ П.М.е У.Б. АД,
ЕИК********. Същото е образувано срещу
длъжника М.Г.К. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.01.2012 г., по
ч. гр. дело 1732/2912 г. по описа на СРС, 35 състав за сумата от 100 000 лв.
главница, законна лихва от 13.01.2012 г. и 2000 лв. разноски за държавна такса.
Присъединен по право взискател в изпълнителното дело е държавата, чрез НАП.
Не се спори, че У.Б. АД, ЕИК********е
провела успешен Павлов иск по чл. 135 от ЗЗД ( по гр. дело 22119/2010 г. СРС 30
състав) и спрямо нея е била обявена за относително недействителна сделка-
дарение на ½ ид. част от
Апартамент в гр. София ул. ********трети надпартерен етаж, с таванско и
зимнично помещение и идеални части от общите части на сградата.
Безспорно е и че с оглед
постановеното съдебно решение, влязло
в законна сила на 26.09.2012 г., постановено по гр. дело 22119/2010 г. СРС 30
състав, У.Б. АД, ЕИК********, с молба вх. №3488/22.10.2012 г. по изпълнително
дело 65/2012 г., е поискала от ЧСИ да впише възбрана и да извърши опис и
продажба на идеалната част от имота. Публичната продан била извършена и с
Постановление за възлагане на недвижим имот от 9.01.2014 г. гореописаната ½
ид. част от апартамента била възложена
на купувача Милко Александров Тодоров за 25 950 лв.
С протокол за разпределение от 31.03.2014
г., постановен по изпълнителното дело № 65/2012
г., ЧСИ е разпределил продажната цена на ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот като в полза на У.Б. АД, ЕИК********е определил сумата от 2025,10 лв. на
основание чл. 136, т.1 от ЗЗД, а сумата от 18 754,61 лв. е разпределил в полза на Държавата /НАП/, която е присъединен
по право взискател по делото като е приел, че за нея е налице привилегия по
чл. 136, т.2 от ЗЗД от стойността на
продадените ½ ид. части от процесния недвижим имот.
При така установеното
въззивната инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че
ЧСИ противоправно е разпределил сумата от 18 754,61 лв. в полза на
държавата, като е приел, че е налице привилегия за нея по силата на чл. 136,
т.2 от ЗЗД от продажната цена на ½ ид.ч. от процесния имот, по отношение
дарението на който има влязло в сила
съдебно решение по иск по чл. 135 от ЗЗД в полза на взискателя У.Б. АД, ЕИК********.
В настоящия случай е видно, че единствено У.Б. АД, ЕИК********е провела успешно
иск по чл. 135 от ЗЗД за процесните ½ ид.части от недвижим имот, предвид
което единствено и само спрямо нея тези идеални части от имот се считат за
собственост на длъжника и само тя има право да се удовлетвори от стойността на
продадените идеални части. Държавата от своя страна няма право да се удовлетворява
от тяхната стойност в рамките на принудителното изпълнение, поради което и не
ползва привилегия за реда на удовлетворяването от тази стойност и за този имот.
Предвид изричното препращане на
чл. 441 ГПК към разпоредбата на чл. 45 ЗЗД следва да се посочи, че фактическият
състав на непозволеното увреждане включва: деяние (действие или бездействие),
обусловено от волята на извършителя, то да е противоправно, да е извършено
виновно и да се намира в причинна връзка с реално настъпила вреда. Изрично в
чл. 74, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители законодателят е
посочил, че частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно
е причинил при изпълнение на своята дейност.
Съобразно горното съдът намира,
че правилно първоинстанционният съд е заключил, че с действията си по
извършване на разпределението, ЧСИ е осъществил противоправно поведение, като е
разпредилил суми по привилегия на кредитор, който няма право да се
удовлетворява от стойността на процения недвижим имот, което е в пряка
причинно-следствена връзка с причинените на взискателя У.Б. АД вреди.
Безспорно е по делото, че ЧСИ,
към момента на извършване на противоправното поведение, и имал валидна застраховка с ДЗИ- О. З. ЕАД,
ЕИК ******** на основание чл.3 от Наредба 2 от 6.02.2006 г. за задължителното З.
на ЧСИ, по силата на която и на основание чл. 15 от същата Наредба
застрахователят следва да обезщети вредите, причинени от противоправни служебни
действия на ЧСИ. Съответно правилно първоинстанционният съд е приел предявените
срещу ДЗИ- О. З. ЕАД, ЕИК ******** искове за основателни, включително в частта,
с която се претендира заплащане на законна лихва, считано от 31.03.2014 г.,
доколкото възражението за изтекла в полза на застрахователя давност е
неоснователно и по отношение на главницата, и по отношение на дължимата лихва
за забава.
По разноските:
При този изход на спора
въззиваемият има право на направените от него разноски във въззивното
производство в размер на 540 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
съдебно решение от 24.01.2019г., постановено по
гр.д. № 52550/ 2016 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА ДЗИ- О. З. ЕАД, ЕИК ******** да
заплати на У.Б. АД ЕИК********сумата от 540
лв. разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./