№ 43
гр. Ботевград, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221810101846 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал. 1 от ГПК.
”*****”АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“******, Мецанин, с
ЕИК:*****, чрез пълномощник адв.Р. И. Д., моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника Т. В. М. от с.*****, с ЕГН: ********** за съществуване на
вземането на ”*****”АД, за което е издадена Заповед № 690 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 10.06.2022г. по ч.гр.д.№ 1060/2022г. по описа на РС-
Ботевград, както следва: за сумата-главница от 800лв., представляваща парично вземане по
Договор за потребителски кредит „Екстра” № 113825/09.04.2021г., както и за законната
лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 07.06.2022г. до окончателното
заплащане, както и за сумата от 240лв., представляваща договорна лихва за периода от
09.05.2021г. до 09.02.2022г., както и за сумата от 573.36лв., представляваща договорна
такса „Гарант” за периода от 09.05.2022г. до 09.02.2022г., както и за сумата от 97.32лв.,
представляваща законната лихва за забава за периода от 10.05.2021г. до 01.06.2022г., както и
да се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.Р. Д. е депозирала писмена молба с вх.
№ 885 от 09.02.2023г., изпратена по пощата с п.кл. от 07.02.2023г., с която моли да бъдат
уважени изцяло предявените искове и се присъдят направените разноски съгласно приложен
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.61/.
Ответникът-Т. В. М. от с.Врачеш не е направил възражение по исковете и не е
представил писмен отговор в предвидения в закона срок.
1
В с.з. ответникът Т. В. М. заявява, че има договорка с ищеца за доброволно
плащане, но не може да разбере каква е цялата сума, която се иска да плати, тъй като е
много голяма сумата, която ищецът претендира.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1060/2022г. по описа
на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 10.06.2022г. е
разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 690 от 10.06.2022г. по ч.гр.д.
№1060/2022г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както
следва: за сумата-главница от 800лв., представляваща парично вземане по Договор за
потребителски кредит „Екстра” № 113825/09.04.2021г., както и за законната лихва за забава
върху горната сума-главница, считано от 07.06.2022г. до окончателното заплащане, както и
за сумата от 240лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.05.2021г. до
09.02.2022г., както и за сумата от 573.36лв., представляваща договорна такса „Гарант” за
периода от 09.05.2022г. до 09.02.2022г., както и за сумата от 97.32лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 10.05.2021г. до 01.06.2022г.
Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на
05.08.2022г., след като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№1060/2022г. по описа на БРС на 08.07.2022г., като във възражението е посочено, че е
недействителна сумата, незаконно изчислена лихва.
Ищецът е бил уведомен на 13.09.2022г. за възражението на ответника и
възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с разпореждане №927 от 22.08.2022г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1846/2022г. по описа
на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е постъпила на 12.10.2022г. в РС-
Ботевград, след като е изпратена по куриер с дата 10.10.2022г., т.е. в едномесечния срок,
предвиден за това в ГПК от връчване на горното разпореждане.
Ищецът твърди, че с ответникът са сключили договор за потребителски кредит
„Екстра” № 113825/09.04.2021г. чрез предоставяне на финансова услуга от разстояние.
Заемната сума от 800лв. е преведена чрез системата на и-пей и получена от ответника на
09.04.2021г. на каса на „Изипей”АД срещу представена от него лична карта. В тази насока
са представени от ищеца и неоспорени от ответника копия от извлечение от заявка за кредит
от Т. В. М., разписка за извършено плащане № 2000000250794837 от 09.04.2021г., договор за
потребителски кредит „Екстра” № 113825/09.04.2021г., Общи условия на „*****” АД,
приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит, договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г.
Ответникът като кредитополучател по описания по-горе договор от 09.04.2021г. е
приел Общите условия по договора и се е съгласил да върне на ищеца предоставения кредит
от 800лв. с договорна лихва от 240лв. и такса „Гарант” от 573.36лв. или сума в общ размер
2
от 1613.36лв. за срок от 10 месеца, на месечни вноски, определени по размер съгласно
Приложение 1 към договора и крайна дата на погасяване на 09.02.2022г.
Страните не спорят, че ответникът не е направил нито едно плащане по договора.
Спорното между страните е основанието на сумите, които следва да бъдат заплатени
от ответника, който заявява, че търсените суми са завишени и недействителни с оглед на
получената заемна сума.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество всеки един от обективно съединените исковете по чл.422,
ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от
800лв., представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит „Екстра” №
113825/09.04.2021г., както и за законната лихва за забава върху горната сума-главница,
считано от 07.06.2022г. до окончателното заплащане, както и за сумата от 240лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 09.05.2021г. до 09.02.2022г., както и за
сумата от 97.32лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 10.05.2021г. до
01.06.2022г., е основателен и следва да се уважи като доказан, по следните правни
съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца
срещу ответника е на основание сключен между страните на 09.04.2021г. договор за
предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на
ответника, който е кредитополучател или заемател по същия.
Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.6, ал.1
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, според който текст
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението за
сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите
на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор предоставяне на
кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на
услугата.
За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /чл.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
3
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според
разпоредбата на чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис или електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква
писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде
спазена, щом е съставен електронен документ.
С Решение №70 от 19.02.2014г по гр.д.№ 868/2012г., 4-то гр. отделение на ВКС е
прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиката му. Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 от ГПК, той се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
С оглед на горното и съгласно представените по делото писмени доказателства-
извлечение от заявка за кредит от Т. В. М., разписка за извършено плащане №
2000000250794837 от 09.04.2021г., договор за потребителски кредит „Екстра” №
113825/09.04.2021г., Общи условия на „*****” АД, приложими към договорите за
предоставяне на потребителски кредит, съдът приема, че между страните е възникнало
валидно правоотношение, по силата на което за страните са възникнали права и задължения
във връзка със сключения между тях договор за потребителски кредит „Екстра” № №
113825/09.04.2021г., който договор ответникът не оспорва.
Ответникът се е съгласил да получи кредит в размер на 800лв. от ищеца при
предложените от последния условия, отразени в сключения договор и Общите условия.
Общия размер на сумата, която следва да върне на ищеца съдът намира, че е сумата-
главница от 800лв., договорната лихва от 240 лв. за периода от 09.05.2021г. до 09.02.2022г.,
който размер страните са уговорили в договора, както и законната лихва за забава върху
неплатената главница за периода от 10.05.2021г. до 01.06.2022г., която е в размер на
97.32лв., тъй като се установи, че ответникът не е заплатил нито една вноска по договора за
кредит с последна дата на плащане на 09.02.2022г. Ответникът дължи и законната лихва
върху сумата-главница от 800лв., считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№
1060/2022г. по описа на РС-Ботевград, а именно от 07.06.2022г. до окончателното
заплащане.
Съдът намира, че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника за съществуване на вземането на ищеца за сумата от
от 573.36лв., представляваща договорна такса „Гарант” за периода от 09.05.2022г. до
09.02.2022г. е неоснователен и следва да се отхвърли, по следните правни съображения:
Съгласно чл.8.1 от Общите условия, с цел гарантиране и обезпечаване
погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към
кредитополучателя, до три дни след одобрение на кредита последният следва да представи
4
оригинал на банкова гаранция, покриваща пълния размер на дължимата по кредита сума,
което е задължително условие за отпускане на кредита. Ако такава гаранция не бъде
представена, кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от
посочено и одобрено от страните дружество гарант, като в този случай кредитодателят се
задължава да събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от
кредитополучателя дружество гарант. В чл.4 от Договора е указано, че кредитополучателят
е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските
по кредита, за което се е съгласил да заплати на кредитодателя и такса "Гарант", разсрочена
към месечните му вноски.
Съдът приема, че при тълкуване на чл.4 от Договора във връзка с чл.8 от ОУ, клаузата,
установяваща дължимост на такса "Гарант" в размер на 573.36ллв., заобикаля закона –
чл.21, ал.1 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ и противоречи на добрите
нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните
обезпечителни и обезщетителни функции. В случая сключения между страните договор е
потребителски и таксата "Гарант", посочена като глобална сума от 573.36лв., се кумулира
към погасителните вноски, което води до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност
за неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. Тази такса в размер
над 71% от размера на главницата, заобикаля и изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК и
установените максимално допустими размери на годишния процент на разходите по
потребителски кредити.
С оглед изложеното, предвид нищожността на чл.4 от процесния договор за кредит,
липсва основание за заплащане на такса "Гарант", поради което следва да се преизчисли
размера на задължението като се изключат задълженията на кредитополучателя, начислени
въз основа на тази клауза.
Предвид изложеното, съдът намира за основателен и доказан иска за съществуване
на вземане на ищеца за сумата от 800лв., представляваща главница по договора за
потребителски кредит от 09.04.2021г., за сумата от 240лв., представляваща договорна лихва,
сумата от 97.32лв., представляваща законна лихва за забава от 10.05.2021г. до 01.06.2022г. и
за законна лихва върху главницата от 800лв. от деня на подаване на заявлението на
07.06.2022г. до окончателното заплащане, а в останалата част искът е неоснователен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищеца сумата от 200лв. за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ 1060/2022г. по описа на БРС/, както и сумата от 262лв. за
направени разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса и платено
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на
ответника Т. В. М. от *****, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на
”*****”АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“******, Мецанин, с
ЕИК:*****, за което е издадена Заповед № 690 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 10.06.2022г. по ч.гр.д.№ 1060/2022г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 800лв./осемстотин лева/, представляваща парично вземане по
Договор за потребителски кредит „Екстра” № 113825/09.04.2021г., както и за законната
лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 07.06.2022г. до окончателното
заплащане, както и за сумата от 240лв./двеста и четиридесет лева/, представляваща
договорна лихва за периода от 09.05.2021г. до 09.02.2022г., както и за сумата от
97.32лв./деветдесет и седем лева и 32 стотинки/, представляваща законна лихва за забава за
периода от 10.05.2021г. до 01.06.2022г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от ”*****”АД,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“******, Мецанин, с ЕИК:***** срещу
Т. В. М. от *****, с ЕГН: ********** за установяване на вземането по описаната по-горе
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1060/2022г. по
описа на РС-Ботевград за сумата от 573.36лв./петстотин седемдесет и три лева и 36
стотинки/, представляваща договорна такса „Гарант” за периода от 09.05.2022г. до
09.02.2022г., произтичаща от сключен между страните Договор за потребителски кредит
„Екстра” № 113825/09.04.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. В. М. от с.*****, с ЕГН: ********** да заплати на *****”АД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“******, Мецанин, с ЕИК:***** сумата от
200лв./двеста лева/ за направени разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№
1060/2022г. по описа на РС-Ботевград/, както да заплати и сумата от 262лв./двеста
шестдесет и два лева/ за направени разноски по настоящето дело съразмерно на уважената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6