РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Монтана, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20231600100466 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Банка ДСК“ АД твърди, че на 29 юни 2018 г. с ответника бил сключен
договор за кредит за текущо потребление и предоставена сумата 35 000 лв със срок на
издължаване 29 юни 2028 г. Ответникът се задължил за връща кредита на равни
месечни вноски, които да внася до 20-то число на месеца съгласно утвърден от
страните погасителен план. След като ответникът изпаднал в забава и не внесъл 15
месечни вноски на стойност общо 7 659,75лв, банката обявила кредита за предсрочно
изискуем, като отправила до длъжника нотариална покана. Тя била връчена от
нотариуса по реда на чл. 47 от ГПК, тъй като В. напуснал адреса, посочен при
сключване на договора за кредит. По реда на чл. 417 от ГПК ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение срещу Е. В. по ч. гр. д. № 1030/2021 г. по описа на Районен съд
– Монтана. Връчването на заповедта за изпълнение било извършено от съдебния
изпълнител по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, затова след получаване на съобщение от
заповедния съд ищецът предявява иск за установяване съществуването на вземане и
моли да бъде признато за установено по отношение ответника съществуването на
следните вземания:
31947,74 лв главница по договор за кредит за текущо потребление от 29 юни
2018 г.;
4714,39 лв договорна лихва за периода 20 август 2019 г. – 16 декември 2020 г.;
1
211,14 лв лихва за забава за същия период;
1100,42 лв законна лихва за периода от обявяване на предсрочната изискуемост;
120 лв разходи и законна лихва върху главницата, считано от 21 април 2021 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът Е. В. се представлява в процеса от назначения по реда на чл. 47, ал.
6 от ГПК особен представител адв. К. К., който в писмен отговор взема становище за
погасяване на вземанията по давност. Посочва, че за лихвите давността е три години и
тя е изтекла. Излага становище, че нотариалната покана за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит не е надлежно връчена, тъй като
нотариусът не е проверил дали длъжникът има регистриран трудов договор, за да
извърши връчване по месторабота. При липса на редовно връчване давност не е
започнала да тече. Същевременно излага твърдение, че до предявяване на иска на 20
декември 2023 г. давността е изтекла и вземанията са погасени. В писмена защита
въвежда и доводи за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски
кредит. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доказателствата по делото са писмени, прието е заключение по съдебно-
счетоводна експертиза. Съдът обсъди доводите на страните във връзка със събраните
доказателства и приема за установено следното:
По заявлене на „Банка ДСК“ АД Районен съд - Монтана издал на основание чл.
417 от ГПК заповед № 260631/22.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1030/2021 г. за изпълнение на
парично задължение за вземане на банката срещу Е. В.. След образуване на
изпълнително производство частният съдебен изпълнител М.И.предприела действия
по връчване на покана за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, но
длъжникът не бил открит на адреса. Връчването е осъществено по реда на чл. 47 от
ГПК чрез залепване на уведомление. МРС указал на заявителя възможността да заведе
установителния иск по чл. 422 от ГПК, като съобщението е връчено на Банката на 30
ноември 2024 г. В указания от заповедния съд едномесечен срок ищецът е предявил
настоящия иск, който се явява допустим, а по същество и основателен.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 29 юни
2018 г. между страните бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по
силата на който банката предоставила в заем сумата 35 000 лв, а ответникът се
задължил да я върне в срок до 29 юни 2028 г. на равни месечни вноски, които да внася
до 20-то число на месеца съгласно утвърден от страните погасителен план. След като
ответникът изпаднал в забава и не внесъл 15 месечни вноски на стойност общо 7
659,75лв, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като отправила до
длъжника нотариална покана. Тази покана е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, за което нотариусът е съставил протокол на 17 декември 2020 г. Изследван е
въпросът кои са постоянният и настоящият адреси на ответника, той е бил търсен на
2
четири различни дати, вкл. в почивенден, но не е бел открит. Събрани са сведения от
живеещ на адреса, че В. работи и постоянно пребивава в Н.
От приетото от съда заключение по съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че заемната сума е била предоставена на ответника на 29 юни 2018 г. чрез
банков превод. В периода от юли 2018 г. до август 2019 г. В. внасял дължимите според
погасителния план месечни вноски, чрез които погасил 3052,26 лв от главницата и
2 539,11 лв от договорната лихва. Последното плащане по кредита е осъществено на 20
август 2019 г. Към датата на прогласяване на предсрочната изискуемост – 17 декември
2020 г., са били натрупани 17 неплатени месечни вноски (от септември 2019 г. до
ноември 2020 г.), като общият размер на задължението по тях за главница е 2851,08 лв,
а за договорна лихва – 4257,39 лв. Заключението по счетоводната експертиза е
изпълнено професионално и след анализ на счетоводните записвания при банката-
ищец, поради което съдът го приема като обективно и компетентно.
При така установените факти съдът намира, че между страните е възникнала
облигационна връзка, по която всяка от тях е поела насрещни задължения. Договорът
за кредит за текущо потребление от 29 юни 2018 г. е създал задължение за банката да
предостави на кредитополучателя договорената заемна сума, което е било изпълнено в
деня на сключване на договора. Ответникът първоначално е изпълнявал задължението
си да връща на части получената по кредита сума, но е преустановил изпълнение на
договорното задължение през септември 2019 г.
Банката е упражнила правото си по чл. 18.2 от договора да обяви кредита за
изцяло предсрочно изискуем, тъй като е било налице забавено изпълнение над 90 дни.
Правопроменящото волеизявление на кредитора се счита достигнало до длъжника
поради законовата фикция на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Длъжникът е променил адреса си за
контакт, който е предоставил на банката, без да посочи актуален. Връчването на
нотариалната покана с изявлението на кредитора е осъществено от нотаруис при
спазавне изискванията на ГПК и се счита надлежно изпълнено. Неоснователно е
възражението на представителя на ответника, че нотариусът не е проверил дали
ответникът има сключен трудов договор. Предприемането на такива действия не е
било необходимо след като са събрани данни, че В. трайно се е установил в
Нидерландия (чл. 47, ал.1, изр. 4 от ГПК). МОС приема, че са настъпили целените от
кредитора последици цялото вземане да стане изискуемо преди настъпване на
крайната падежна дата – 29 юни 2028 г. МОС приема, че кредитът е станал изцяло
изискуем на датата на съставяне на протокол от нотариуса – 17 декември 2020 г.
Съгласно заключението на експерта по счетоводната експертиза дължимият
остатък от главницата е 31 947,74 лв, а непогасената договорна лихва е 4 257,39 лв за
периода от 20 август 2019 г. (датата, следваща деня на последното плащане) до 16
декември 2020 г. (обявяване на предсрочната изискуемост). За същия период се дължи
3
обезщетение за забавено плащане, което експертът е изчислил на 211,14 лв. За периода
от обявяване на предсрочната изискуемост – 17 декември 2020 г., до заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 19 април 2021 г., законната лихва е в размер на
1100,42 лв. Установено е и задължение от 120 лв разходи по събиране на кредита.
В тежест на ответника е да представи доказателства за изпълнение на
договорните си задължения, но такива липсват, от което следва извод за основателност
на иска. Налице са изискуеми и ликвидни задължения по договор за банков кредит.
Ответникът като неизправна страна следва да бъде осъден на основание чл. 79 от ЗЗД
във вр. с чл. 430 от ТЗ да плати на ищеца посочените по-горе суми.
Възражението за погасяване на част от лихвите поради изтичане на 3-годишна
давност е неоснователно. Последното плащане, извършено от В., е на 20 август 2019 г.
С поканата за плащане и обявяване на вземането за предсрочно изискуемо от 17
декември 2020 г. давността е прекъсната. Започналата да тече от този момент нова
давност също е прекъсната с исковата молба по настоящото дело, като тя е заведена на
20 декември 2023 г., но искът се счита предявен на 20 април 2021 г., когато е
образувано заповедното производство. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, с разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от
ГПК, според която искът за установяване съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
е създадено изключение от общото правило на чл. 125 от ГПК искът да се счита
предявен от постъпване на исковата молба в съда. Законодателното разрешение
свързва настъпването на последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ
упражненото материално право с подаване на искова молба. От това следва, че
течението на погасителната давност е прекъснато с подаване на заявление за издаване
на заповед по чл. 417 от ГПК, което е станало преди да са изтекли 3 години за
погасяване на вземането за лихви (чл. 111, б.“в“ от ЗЗД).
От името на ответника е заявено твърдение за наличие на неравноправна клауза
в договора за кредит, като се твърди, че договорената лихва е прекомерно висока,
нарушава добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора, затова е
направено искане за обявяване на клаузата за договорна лихва за нищожна и
отхвърляне на иска в тази част. МОС намира възражението за неоснователно.
Действително сключеният между страните договор носи белезите на
потребителски (чл. 9, ал. 1 от ЗПК), но твърдяната като неравноправна клауза не е
такава. Видно от чл. 8 от договора за кредит от 29 юни 2018 г. страните са договорили
възнаградителна лихва от 6,65 % годишно. Този размер не надхвърля приетия от
практиката като справедлив размер от два пъти основния лихвен процент при
обезпечен кредит и три пъти при необезпечен. При 10 % размер на основния лихвен
процент към датата на сключване на договора, клаузата в процесния договор за кредит
4
за лихва от 6,65% не е несправедлива и не са налице предпоставки за прогласяването й
за нищожна като накърняваща потребителските права на ответника. Никой от
критериите по чл. 143 от ЗЗП не е налице, за да се приеме, че клаузата е
наравноправна.
Останалите разсъждения в писмената защита относно неравноправни клаузи в
договора за потребителски кредит, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Е. В., са общо
изложени без да посочват конкретни клаузи, които са уговорени във вреда на
потребителя.
МОС намира, че по делото е установено съществуването на вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1030/2021 г. на
МРС, поради което предявеният иск е основателен.
При този изход на процеса ответникът дължи на ищеца разноските, направени в
заповедното производство в размер на 811,87 лв, както и тези в настоящото в размер
на 5 096,47 лв. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско
възнагражедние на представителя на ищеца в размер на 540 лв съгласно чл. 25, ал. 1
във вр. с ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК *, сс седалище в гр. *, ул. „*“ № *, представлявана от Б. С. и Д. М., срещу
Е. В., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № *, както следва:
31947,74 лв главница по договор за кредит за текущо потребление от 29 юни
2018 г.;
4714,39 лв договорна лихва за периода 20 август 2019 г. – 16 декември 2020 г.;
211,14 лв лихва за забава за периода 20 август 2019 г. – 16 декември 2020 г;
1100,42 лв законна лихва за периода от обявяване на предсрочната изискуемост;
120 лв разходи и законна лихва върху главницата, считано от 21 април 2021 г. до
окончателното изплащане,
За което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
260631/22.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1030/2021 г. по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Е. В. да плати на „БАНКА ДСК“ ЕАД разноски по водене на делото в
размер на 5 636,47 лв, както и 811,87 лв за заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
6