РЕШЕНИЕ
№ 1672
гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110108967 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния му представител –
адв. К. Т., срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ******, иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
8400.46 евро, с левова равностойност 16429.06 лв., представляваща
стойността на извършена на 27.05.2024 г. неоторизирана /неразрешена/
банкова платежна операция и преводни такси от неговата банкова сметка с
IBAN: ******, с посочен получател ******, с IBAN: ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 16.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът В. Г. С. излага, че по силата на сключен
договор от 07.02.2013 г. с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД му е открита
разплащателна сметка в евро и му е издадена дебитна карта, като е заявена
регистрация за пасивен достъп в интернет банкиране Райфайзен ОНЛАЙН. На
02.10.2020 г. при посещение в офис на посочената банка при депозирано
Искане – Договор за откриване и обслужване на банкова сметка и
предоставяне на банкови услуги на физически лица са заявени активни права
по всички настоящи и бъдещи сметки и продукти за банкиране чрез интернет
сайта на услугата и чрез специално приложение за мобилни устройства
РайМобайл, като изрично е заявено потвърждението на активните операции
да се извършва чрез SMS авторизация на мобилен номер *******.
На 10.06.2024 г. при внасяне на средства по банковата си сметка
установил, че от същата липсват 8400.46 евро. Непосредствено след това
1
посетил банков офис и депозирал жалба-рекламация, в която заявил, че на
27.05.2024 г. е направен валутен превод от неговата сметка по друга сметка на
стойност 8400 евро, като този превод е неоснователен и не е направен от него
като титуляр на сметката. Моли транзакцията да бъде сторнирана и сумата да
му бъде възстановена по неговата банкова сметка. Получил отговор от
ответната банка, че е изпълнила коректно и в цялост платежните инструкции,
приложими при нареждането, като счита оспорената платежна операция за
разрешена и оторизирана.
Твърди, че не е бил уведомен за процесната транзакция от страна на
банката. Излага, че за успешното извършване на преводни операции е
необходимо „подписване на паричния превод“ – действие, което той поддържа,
че не е предприемал. Не е получавал и SMS съобщение за извършеното
преводно нареждане. Ето защо счита, че тази платежна операция е
неразрешена по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС. Посочва, че е уведомил
банката непосредствено след узнаването за неоторизираната транзакция.
Поддържа, че е спазил задължението си да ползва само лично
потребителското си име и паролата за достъп до интернет банкирането. Не е
проявявал небрежност при съхранението на тези данни, същите не са били
предоставени на трето лице. По изложените съображения моли предявеният
иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, чрез процесуалния му
представител – адв. С. С.. Поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди, че оспорената от ищеца платежна
операция е автентична, като нито едно от ангажираните от ищеца
доказателства не дава дори индиция за предпоставка за ангажиране
отговорността на банката, установена в чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Посочва, че
електронните записи на банката /проверими в рамките на съдебно-техническа
експертиза/ демонстрират и доказват по безспорен начин, че за оспорената от
ищеца платежна операция е дадено съгласие по установените между ищеца
/платеца/ и банката, като доставчик на платежни услуги, ред и начин.
Съгласно чл. 7.4 от ОУ на ОББ АД за платежни услуги на физически лица, в
сила от 01.09.2023 г., подписването на изявленията на клиента до банката при
извършването на операции в системата за онлайн банкиране чрез средствата за
идентификация и подпис имат действието на електронен подпис по смисъла
на ЗЕДЕУУ, като на основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ банката и клиентът
договарят, че ще считат този подпис за саморъчен в отношенията между тях.
Тези правила, на основание чл. 7.13 от ОУ се прилагат и по отношение на
мобилното банкиране при употреба на приложението за мобилно банкиране
на банката – ОББ Мобайл.
Твърди, че оспорената платежна операция е изпълнена от ищеца чрез
приложението за мобилно банкиране на банката. Наредена е от познатото за
клиента и банката устройство, а именно – единственото устройство на
клиента, на което е активирано мобилното приложение ОББ Мобайл, като
активацията е успешно направена на 22.08.2022 г. Към момента на изпращане
на процесното платежно нареждане мобилното устройство на клиента е
свързано към позната за клиента и банката компютърна мрежа.
Търсейки логично обяснение на клиентското поведение, а в последствие
и на процесуалното поведение на ищеца, достига до предположението, че той
е бил подмамен да участва в инвестиционна схема с криптовалута, като
2
доброволно захрани непозната за него сметка с процесната сума. Индикатори
за това са както посочването на неговите имена като получател на
нареждането, така и че банковата сметка на получателя е в банка Harmoniie
SAS, за която е известно, че обслужва операции, свързани с криптовалута.
Счита обаче, че не може да бъде изключено и недобросъвестно поведение на
ищеца с цел неоснователното му обогатяване – той да е извършил съзнателно
превод към банкова сметка в процесната чуждестранна банка, титуляр на
която е самият той или свързано с него лице, след което да е завел иск срещу
ОББ АД за същата сума.
Излага, че освен процесната платежна операция ищецът е оспорил още
един превод – на стойност 860 евро от 28.05.2024 г., предмет на разглеждане
по образуваното гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС, 16 състав. Твърди, че
от датата на оспорената в настоящото производство платежна операция В. С.
има многобройни влизания в онлайн и мобилното си банкиране, като оспорва
този превод след около 2 седмици от извършването му. Посочва, че при
посещението си в клон за оспорване на втория превод клиентът получава нова
парола, която променя чак на следващия ден. Счита, че това забавяне от
страна на клиента демонстрира, че той лично е извършил оспорените преводи
или е предоставил персонализираните си защитни характеристики на 3-то
лице, което да работи от негово име в пълен разрез с правилата за работа през
дигиталните канали на ОББ.
Поддържа, че процесната платежна операция е автентична, точно
регистрирана и надлежно осчетоводена. Не е засегната от техническа повреда
или друг недостатък на услугата, предоставена от банката. Оспорената
платежна операция е с дата 27.05.2024 г., а ищецът е подал рекламация за този
превод на 10.06.2024 г., като междувременно има 5 успешни входа в ОББ
онлайн банкиране, 5 успешни входа в мобилното приложение ОББ Мобайл,
както и 18 неоспорени превода чрез фирмената му сметка /в дигиталните
канали на ОББ се прилага единен достъп – едно потребителско име и
парола/мобилно банкиране за всички сметки на клиента, до които има права/.
Посочва още, че индикатор, че процесната операция е автентична, като
изходяща от ищеца, е времевият период от логването в приложението до
извършване на процесното платежно нареждане – около 2 минути, каквото е
обичайното му клиентско поведение.
Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че е следвало да
получи SMS за авторизация на посочената платежна операция. Заявява, че
това положение е било относимо за период, в който мобилното банкиране се е
осъществявало чрез изведеното от експлоатация мобилно приложение
РайМобайл. След окончателното мигриране на услугите, използвани от ищеца
към банката-правоприемник – ОББ АД, същият се е съгласил да бъде обвързан
от ОУ на банката, като още на 04.09.2023 г. писмено е декларирал, че е
запознат с тези Общи условия. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание
на 16.04.2025 г. ищецът се представлява от адв. К. Т., която заявява, че
поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. В предоставения й
от съда срок представя писмена защита.
Ответникът се представлява от адв. С. С., който поддържа становище за
неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Представя писмена защита, предвид дадената от съда възможност за
3
депозиране на такава.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
За основателността на исковата претенция е необходимо ищецът в
условията на пълно и главно доказване да установи следните
правнорелевантни факти, от които се ползва, а именно: 1. че съществува
валидна облигационна връзка между него и ответното дружество по открита
разплащателна сметка в евро; 2. че процесната платежна операция от
27.05.2024 г. на стойност 8400 евро е била действително извършена, като за
осъществяването й е начислена такса превод в размер на 0.46 евро, както и 3.
че е уведомил своевременно и без неоснователно забавяне банката за
неразрешената платежна операция, след като е узнал за същата.
В тежест на ответника, за да бъде отхвърлен искът, е да установи
правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, в това число, че процесната платежна операция от 27.05.2024 г. е
автентична, разрешена, точно регистрирана и осчетоводена, че не е засегната
от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от
доставчика на платежни услуги, че е наредена от познато за клиента и банката
устройство, свързано към позната компютърна мрежа, в това число, че след
датата на оспорената платежна операция до датата на подадената рекламация
– 10.06.2024 г. ищецът има успешни влизания в мобилното си приложение
ОББ мобайл и неоспорени преводи през фирмената му сметка; че процесната
платежна операция е извършена в пълно съответствие с уговорения между
ищеца и банката ред и начин, както и че ищецът е подписал декларация от
04.09.2023 г., че е запознат с ОУ на ОББ АД за платежни услуги за физически
лица.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните: 1. че „ОББ“ АД
е правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ АД, със старо наименование
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД; 2. че в процесния период ищецът е
ползвател на платежни услуги, предоставяни от „ОББ“ АД, включително и по
сметка ******, с титуляр В. Г. С., както и 3. че процесната платежна операция
от 27.05.2024 г. на стойност 8400 евро и 0.46 евро – преводна такса, е
действително извършена.
В първото проведено по делото на 11.12.2024 г. открито съдебно
заседание е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните и обстоятелството, че процесната платежна
операция от 27.05.2024 г. на стойност 8400 евро и 0.46 евро – преводна такса, е
надлежно осчетоводена, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
Не е спорно, а и от представената жалба-рекламация от 10.06.2024 г. се
установява, че ищецът е заявил пред банката, че направеният на 27.05.2024 г.
валутен превод на стойност 8400 евро, с посочен получател ******, е
неоснователен, не е направен от него, поради което е поискал сумата да бъде
сторнирана и да бъде възстановена по сметката му.
ОББ АД е отговорило на подадената жалба, като в приложеното писмо
/л. 10 от делото/ се посочва, че банката е изпълнила коректно платежната
операция и счита същата за разрешена и оторизирана от ищеца, като няма
4
основания да предприеме последващи действия. Изложено е още, че в отговор
на искането им за връщане на превод, КБС са изпратили съобщение до банката
на получателя със срок на отговора до 21.06.2024 г. Банката на получателя е
отказала да отговори на искането им за канселиране/връщане на превода.
Следва да се отбележи, че жалба-рекламация /л. 63 от делото/ ищецът е
подал пред банката и на 18.06.2024 г. във връзка с друг извършен от него
валутен превод на 28.05.2024 г., със същия получател както и настоящият,
който е предмет на водено между страните гр. д. № ******2024 г. по описа на
ВРС, 17 състав.
От представената декларация от 04.09.2023 г. /л. 64/ се установява, че
ищецът е запознат със съдържанието на Общите условия за платежни сметки
и услуги, безконтактни дебитни карти и КВС Online Bulgaria за физически
лица, Тарифата за физически лица и действия Лихвен Бюлетин на Обединена
Българска Банка АД на траен носител на интернет страницата на Банката
www.ubb.bg, като е приел и се е съгласил същите да се прилагат за услугите,
които банката-ответник му предоставя.
Съгласно заключението на вещото лице инж. К. К. по изслушаната и
приета в производството съдебно-техническа експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно дадено, посредством приложението ОББ
Мобайл /което е ползвал ищецът, което обстоятелство не е спорно между
страните/ могат да се извършват както неактивни /справки за движение по
сметка, трансакции по карта, ползвани кредит и т. н./, така и активни операции
/нареждане на преводи, плащане на битови сметки, потвърждаване на онлайн
плащане с карта, покупка на винетка, сключване на застраховка и т. н./. При
активиране на ОББ Мобайл на клиентското устройство се инсталира вграден в
приложението софтуерен токън. Той е част от приложението, като за него в
сървъра за идентификация се създава връзка на ключови параметри:
потребител, device ID, лиценз, дата на активиране и т. н. Клиентът активира
приложението с конкретно потребителско име и парола, на конкретно
устройство, с вграден софтуерен токън и получава SMS за активация на
валиден телефонен номер, предоставен на банката. Приложението може да е
активно само на едно устройство. При опит за инсталиране на друго
устройство приложението се деактивира автоматично и е необходимо
преминаване през нова активация, с получаване на SMS. В случая, мобилната
апликация е активирана от актуалния и към момента телефонен номер на
клиента.
В експертизата се посочва, че, за да може да се ползва, софтуерният
токен трябва да мине процес по Активация, при който се извършва обвързване
на конкретното приложение, инсталирано от потребителя на неговото
устройство, с конкретен лиценз, който е издаден на потребителя. Процесът на
активация се извършва чрез активация на Мобилно банкиране, за което е
необходимо потребителят да въведе потребителско име и парола /нещо, което
зная/ в комбинация с еднократен код, изпратен на деклариран от потребителя
мобилен телефонен номер /нещо, което притежавам/. След активацията
приложението вече е обвързано с устройството, тоест то не може да се
премести на друго устройство, без да е необходимо да се извърши отново
активацията. Ако Мобилното банкиране се инсталира на второ устройство, то
предходната активация на старото устройство се анулира. По този начин се
гарантира, че има само една инстанция, обвързана с лиценз на потребителя и
активирана чрез двата фактора знание и притежание. След активацията,
5
Факторите са Притежание /Имам устройството/ + Знание /ПИН код за вход/
или Нещо, което съм /биометрични характеристики за вход в мобилно и
токен/.
Според вещото лице, платежната операция е извършена чрез
приложението ОББ Мобайл и е потвърдена чрез вградения в приложението
софтуерен токен, като същото счита, че тя съответства на уговорения между
ищеца и банката начин за тяхното нареждане и потвърждаване. След справка
в записания системен лог за завършената операция експертът е установил, че
преводът е нареден от IP адрес 212.5.158.6.
Не е спорно, а и съгласно експертизата, клиентът е активирал ОББ
Мобайл 3 пъти, като първата активация е била активна в периода 30.05.2022 г.
– 22.08.2022 г. Процесната операция е извършена с втората активация,
действаща в периода 22.08.2022 г. – 19.06.2024 г. Третата активация е
направена на 19.06.2024 г. със същия телефонен номер на клиента: ******.
В заключението се посочва, че банката използва уникален електронен
идентификатор на устройство, който се генерира и предоставя от системата
IBM Trusteer. Идентификаторът, на който е активирано приложението ОББ
Мобайл, е същият с този, от който е наредена процесната платежна операция.
Обяснено е, че TR. Device Machine ID е уникален идентификатор, който се
генерира по строго класифицирана методология от IBM Trusteer единствено и
само за целите на превенция на измамите. Банката разполага с данни за IP
мрежата, от която е наредена процесната платежна операция, като ищецът има
минали платежни операции през тази мрежа, които не са оспорени от него,
видно и от Приложение № 1 – таблица с клиентското му поведение.
Според вещото лице, транзакцията, предмет на настоящото дело, не се
дължи на техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставяна от
банката. Клиентът подава искане за връщане на преводите на 18.06.2024 г.
/това е втората рекламация във връзка с извършената на 28.05.2024 г.
платежна операция/, като междувременно има 9 успешни входа в ОББ онлайн
и 6 успешни входа в ОББ мобайл, както и 26 неоспорени превода през
фирмената сметка /за да стигне до която, първо е виждал личната си сметка/.
Подробно в експертизата е изложено какви препоръки за сигурност
банката е поставила в специален раздел в приложението ОББ Мобайл.
Съгласно експертизата, няма данни клиента на банката да е бил обект на
фишинг атака. Това е така, тъй като софтуерният токен, изпълняващ елемента
на притежание се обвързва с конкретното физическо мобилно устройство и
евентуална фишинг атака би била възможна, само в случай че приложението
бъде успешно активирано на мобилно устройство на атакуващия. Новата
активация задължително би регистрирала нов софтуерен токен и би анулирала
токена на устройството на клиента, съответно това задължително би било
отразено в електронните записи на банката. В случая такова отразяване
липсва, което означава, че нова активация на приложението не е извършвана.
Фишингът се извършва най-често чрез имейл, смс, вайбър или по телефона и
има за цел клиентът да предостави своите персонализирани средства за
сигурност /потребителски имена, пароли, токен кодове, номера на карти и др./,
чрез които да се извърши трансакция/и от трето лице. При фишинг
обикновено се нареждат всички възможни средства на клиентите и те
разбират по време на самата измама чрез получените смс-и за нова активация
и известия за движение по сметка, ако са абонирани, или непосредствено след
6
това като влязат в онлайн/мобилно банкиране, за да проверят сметките си. Не
е възможно фишинг атака да бъде изпълнена, без клиентът да е допуснал
узнаване от трети лица на персонализираните си средства за сигурност, които
съставляват елементите на двуфакторната автентификация /ЗУИ/, която
банката прилага.
Инвестиционните измами се извършват обикновено чрез платени
съобщения в различни платформи /социални мрежи, youtube и др./ или
директен контакт чрез телеграм, what`s app и др. Целта при тях е да се убедят
клиентите сами да преведат определени суми с обещания за големи печалби
от влизането в определени инвестиционни схеми. Тези схеми изискват
извършването на преводи най-често към сметки на криптоплатформи, а ако са
неуспешни, то се превеждат на други лица, най-често мулета. При този тип
измами е характерно, че оспорването на трансакцията става след по-дълъг
период, защото до определен момент клиентът наистина вярва, че ще получи
печалба от участието си. Характерен белег е и че клиентът не превежда
абсолютно всички пари от сметките си, до които има достъп, както е при В. С..
Вещото лице посочва, че ищецът има многобройни влизания в онлайн и
мобилното си банкиране и оспорва първия превод след около 2 седмици, а
втория превод след около 3 седмици. При посещението си в клон за оспорване
на втория превод клиентът получава нова парола, която я променя чак на
следващия ден, като след това прави нова активация на мобилно банкиране.
Човек, който оспорва преводи през дигитални канали, не би се забавил за
смяната на паролата му с нова, така че да предпази останалите си средства.
Също така най-често блокирането на дигиталните канали при неразпозната
трансакция се извършва при позвъняване веднага на контактен център, а
инсталацията на мобилно приложение още в офиса, веднага щом клиентът
получи новата си парола, с което да се деактивира предишното мобилно. Нито
едно от двете действия не са извършени от В. С..
Относно мигрирането на сметките на ищеца от Кей Би Си Банк България
АД в ОББ дигитални канали в експертизата се посочва, че клиентът е общ,
тоест бил е клиент и на ОББ дигитални канали, и на КВС дигитални канали,
вследствие на което е мигриран. Първата регистрация в ОББ дигитални канали
е през офис на банката на 30.05.2022 г. След мигрирането на фирмените
сметки от КВС дигитални канали на 12.05.2024 г. клиентът прави първи вход в
ОББ онлайн на 13.05.2024 г., 14:11 часа, и ОББ Мобайл на 13.05.2024, 13:25
часа.
От експертизата се установява още, че ищецът е заявил и получил нова
парола на 18.06.2024 г., като активацията на ново мобилно банкиране е на
19.06.2024 г.
Салдото преди изходящия валутен превод е 8517.62 евро, а след
излъчването – 117.16 евро.
Уведомлението, заедно с линк към Общите условия за платежните
услуги на физически лица на ОББ АД от 09.10.2023 г., е публикувано на
страницата на банката на 09.08.2023 г.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от Закон за платежните услуги и платежните
системи /ЗПУПС/, платежната операция е разрешена, ако платецът я е
наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие
платежната операция е неразрешена. Ал. 2 предвижда, че разрешението от
платеца се дава преди изпълнението на платежната операция или ако е
7
уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги – след
изпълнението на операцията. Съгласно ал. 3 на същия текст, съгласието за
изпълнение на платежна операция или на поредица от платежни операции се
дава по ред и начин, уговорени между платеца и съответния доставчик или
съответните доставчици на платежни услуги. Съгласието за изпълнение на
платежната операция може да бъде дадено и чрез получателя или доставчика
на услуги по иницииране на плащане.
Редът и начинът за изпълнение на платежните операции е уговорен в т.
7.14 и т. 7.15 от Общите условия на ОББ АД за платежни услуги за физически
лица, съгласно които за активиране на приложението за мобилно банкиране,
клиентът се идентифицира с въвеждане на валидните за онлайн банкиране
потребител, парола за вход и код, изпратен на мобилния му телефон. За
достъп, извършване на справки, регистрация за услуги и подаване на
платежни нареждания към банката, клиентът се идентифицира със зададените
за мобилното приложение при активирането ПИН код или пръстов отпечатък
и вграден софтуерен токън. Подписването на изявленията на клиента до
банката, включително и при извършването на операции през мобилното
приложение чрез ПИН код или пръстов отпечатък, както и в комбинация с
избор/маркиране на полета и/или бутони, и/или менюта за изявление, и/или
потвърждение от клиента в мобилното банкиране, представляват електронен
подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, като на основание чл. 13, ал. 1 от последния
банката и клиентът договарят, че ще считат този подпис за саморъчен в
отношенията между тях.
От заключението на вещото лице и от изявленията му, дадени лично
пред съда в проведеното по делото на 16.04.2025 г. открито съдебно заседание
по делото във връзка с изслушване на заключението, съдът намира, че може да
се направи единствения възможен извод, че процесната платежна операция от
27.05.2024 г. не е неразрешена по смисъла на закона, а напротив – разрешена е,
доколкото платецът я е наредил или най-малкото е дал съгласие за
изпълнението й. Процесният превод е точно регистриран и осчетоводен, не е
засегнат от техническа повреда или друг недостатък в услугата, нареден е от
познато за клиента и банката устройство. Вещото лице изрично посочва, че на
13.05.2024 г. има влизане с това устройство онлайн, след това на 17.05., на
19.05., на 25.05. и още няколко пъти след тази дата. С това именно устройство
е извършена оспорената операция. Уточнява още, че самото извършване на
превода се осъществява по начина, по който е уговорен в Общите условия на
банката, в смисъл: клиентът е инсталирал приложението /има предвид ОББ
Мобайл/, чрез него е извършен преводът, има въведен или пин код или
пръстов отпечатък.
Неоснователно в този смисъл е възражението на ищеца, че не е
получавал SMS съобщение за извършеното преводно нареждане. Както
правилно подчертава ответникът, това положение е било относимо в периода,
в който мобилното банкиране се е осъществявало посредством старото
мобилно приложение – РайМобайл. В случая обаче преводът е извършен чрез
приложението ОББ Мобайл, по отношение на което са валидни Общите
условия на ОББ АД за платежни услуги за физически лица, с които ищецът е
бил надлежно запознат. Както се посочи вече, съгласно тези Общи условия,
клиентът се идентифицира със зададените за мобилното приложение при
активирането ПИН код или пръстов отпечатък и вграден софтуерен токън.
Установява се още, че след датата на оспорената платежна операция –
8
27.05.2024 г., до датата на подадената рекламация – 10.06.2024 г. ищецът има
успешни влизания в мобилното си приложение ОББ Мобайл и неоспорени
преводи през фирмената му сметка. Ето защо и доколкото сметките на лицето
са обединени в един акаунт, съдът намира, че действително ищецът много
преди да подаде рекламацията пред банката е знаел за извършения от сметката
му превод. В тази връзка няма как да бъдат ценени показанията на
ангажирания от него свидетел Кирил Великов, в смисъл, че ищецът е узнал за
операцията едва на процесната дата 10.06.2024 г. Знанието е факт от
субективния вътрешен свят на човек, като в случая това знание се предполага,
предвид реалното многократно ползване на мобилното банкиране от страна на
ищеца след датата на оспорената платежна операция. Дори да се приемат за
достоверни показанията на свидетеля Великов, който пресъздава споделеното
му от ищеца, то това не опровергава извода, че всъщност последният вече е
знаел за превода, като не го е оспорил своевременно /а чак след две седмици/,
най-вероятно очаквайки, че ще получи съответна печалба, в който смисъл е и
заключението на вещото лице по приетата СТЕ. Още повече, имайки предвид
обстоятелството, че получател по превода е самият В. С. /******, IBAN:
******/.
Не без значение е и обстоятелството, че едва на 18.06.2024 г., след
оспорване на още един превод към същия получател, извършен на 28.05.2024
г., ищецът е поискал предоставянето на нова парола. Новото мобилно
банкиране обаче е активирано едва на следващия ден – 19.06.2024 г., което
обстоятелство действително е показател за липса на притеснение от негова
страна относно средствата, с които разполага, в който смисъл също е
изложеното от вещото лице в заключението, коментирано по-горе в
изложението.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Неоснователно в този
смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.07.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира присъждането на сумата в общ размер от 3066 лв., в това число:
800 лв. – депозит вещо лице, 11.58 лв. – такса за изготвяне на преписи, както и
2254.42 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
прекомерност, в случай че възнаграждението не отговаря на минимума
съгласно Наредбата. Съдът, като взе предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото, проведените 3 открити съдебни заседания, в
които процесуалният представител на ответника е взел лично участие,
ангажирания в производството доказателствен материал, както и цената на
иска, намира така направеното възражение за неоснователно /още повече, че
размерът му е в рамките на посочения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/. Ето защо ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски в общ
размер от 3066 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
******, срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ******, иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
8400.46 евро, с левова равностойност 16429.06 лв., представляваща
стойността на извършена на 27.05.2024 г. неоторизирана /неразрешена/
банкова платежна операция и преводни такси от неговата банкова сметка с
IBAN: ******, с посочен получател ******, с IBAN: ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 16.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ******, сумата 3066 лв. /три
хиляди шестдесет и шест лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10