№ 5871
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Стою Хр. Згуров
Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело №
20231100505469 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Граждански процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на Д. Я. Щ. и Н. К. Ж.-заместен в хода на
процеса от правоприемниците му П. Н. К. и К. Н. К., срещу Разпореждане от
21.03.2023г. на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 съгласно регистъра на КЧСИ, с което е
постановен отказ за вдигане на наложена възбрана върху недвижим имот по
изпълнително дело № 20188440403452, вписана в СВ-София на 19.05.202г., вх.
рег. № 32154/19.05.2021г., върху имот с идентификатор 68134.1006.848.7.20,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 201Б, находящ се в гр. София, р-н
Триадица, с което действие изпълнението е насочено спрямо собствения на
жалбоподателите имот.
Съгласно дадените указания в Определение №277/06.11.2023г.,
постановено по в.ч.гр.д.№2507/2023г. по описа на САС, жалбата следва да се
счита за такава срещу насочването на изпълнението срещу имот на
жалбоподателите, при което срокът за обжалване в случая започва да тече от
връчването на съобщението за насрочване на проданта, поради което тя е
подадена в срок.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното
постановление, поради допуснати нарушения на процесуалния закон,
аргументирани се с това, че ЧСИ не е извършил проверка на собствеността
1
върху имота, преди да наложи възбраната, защото той е бил придобит преди
това от жалбоподателите след публичен търг и въз основа на постановление за
възлагане от 05.09.2018г. по изп. дело №22140004093/2014г. по описа на
старши публичен изпълнител М.И., ТД на НАП-София, поради което вече не е
бил собственост на длъжника по изпълнително дело № 20188440403452.
Наред с това, по отношение на този апартамент още през 2012г., е била
наложена възбрана във връзка с публични вземания на длъжника, а
постановлението за възлагане на имота също е било вписано.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК постъпи възражение от взискателя по
изпълнителното дело - "И.**** " ООД, в което се поддържа, че жалбата е
неоснователна, тъй като по отношение на недвижимия имот е била наложена
през 2012г. обезпечителна възбрана във връзка с различни вземания от тези, за
които е било образувано изпълнителното дело, по което в полза на
жалбоподателите този имот е бил възложен, а взискателят преди вписването
на постановлението за възлагане е вписал исковата си молба срещу длъжника,
с която е бил предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД и тази възбрана от
2012г., както и постановлението за възлагане на имота на жалбоподателите, са
му непротивопоставими. Представени са в срок и мотиви от ЧСИ С.Я., в които
се изразява становище за неоснователност на жалбата и се преповтарят
посочените от взискателя аргументи в тази насока.
В съдебното заседание жалбоподателите се представляваха от
пълномощниците им адв.М. и адв.А., които поддържат жалбата, молят съда я
уважи и да присъди в полза на доверителите им разноските по делото.
Взискателят „И.****“ ООД в съдебното заседание се представлява от
пълномощника му адв.К.-Toм., която оспорва жалбата, като сочи, че
обезпечените с вписаната през 2012г. възбрана върху процесния имот
вземания са били погасени преди извършената публична продан, поради което
към този момент възбраната не е имала действие по отношение на този имот.
Релевира възражение за прекомерност на заплатеното в полза на
процесуалния представител на жалбоподателите адвокатско възнаграждение.
Длъжникът „К.“ ЕООД (в несъстоятелност) не изпрати представител в
съдебното заседание и не ангажира становище по спора.
Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените
писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:
С нарочно протоколно определение на съда от 13.12.2023г., за безспорно в
отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване в процеса беше
обявено обстоятелството, че от датата на въвода им във владение и до
момента, жалбоподателите владеят процесния недвижим имот.
Съгласно Протокол за въвод във владение с изх.№C180022-115-
0000236/11.09.2018г., купувачът е бил въведен във владение на имота на
основание чл.246, ал.10 ДОПК и Постановление за възлагане от 05.09.2018г.
(л.70 от делото). Следователно, упражняването на фактическа власт от
жалбоподателите върху апартамент №201Б с идентификатор
2
68134.1006.848.7.20 беше установено в настоящото производство.
Процесната възбрана е наложена от ЧСИ С.Я. с рег. № 844 съгласно
регистъра на КЧСИ по изпълнително дело № 20188440403452, като е вписана
в СВ-София на 19.05.2021г., вх. рег. № 32154/19.05.2021г. От приложеното към
това изпълнително дело Решение от 21.12.2017г. постановено по т.д.
№1174/2017г. съгласно описа на СГС, ТО, VI-16 състав, влязло в сила на
16.03.2020г. се установява, че за относително недействителен по отношение на
„И.****“ ООД съгласно чл.135,ал.1 ЗЗД е обявен извършения от „К.“ ЕООД по
партидата на „Н.И.Т.“ ЕООД, учредителен апорт на правото на собственост с
обект недвижими имоти, сред които и процесният апартамент с
идентификатор 68134.1006.848.7.20. Исковата молба, с която е бил предявен
този иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД е била вписана на 12.06.2017г.,
т.е. преди постановлението за възлагане на имота след проведената публична
продан.
В настоящото производство не се установи, че апартамент №201Б с
идентификатор 68134.1006.848.7.20 е бил собственост на длъжника „К.“
ЕООД, ЕИК **** към датата на налагане на възбраната-19.05.2021г., защото
този имот е бил обект на осъществена публична продан и придобит на
основание чл.246 ДОПК след търг с тайно наддаване от жалбоподателя Н. Ж.
по време на брака му с втория жалбоподател Д. Щ..
По отношение на същия имот, видно от Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № 2553-00-3448/19.12.2012 г., вписано в Служба
по вписванията- гр. София с № от вх. per. 60417/20.12.2012 г. и Справка чрез
отдалечен достъп от АВ, във връзка със събирането на публични вземания от
длъжника „К.“ ЕООД по ЗДДС, ЗКПО и задължителни осигурителни вноски в
общ размер на 427 500,75 лв., установени със СД № 29000958298/ 16.01.2012
г.; СД № 29000959892/ 14.02.2012 г.; СД № 29000961347/14.03.2012г.; СД№
29000963021/17.04.2012 г.; СД № 22250994757/ 14.06 2012 г.; СД №
22251000813/14.08.2012 г.; СД № 22251010071/ 14.11.2012 г.; ГДД №
2900И008168/01.04.2012 г. и Декларация, обр. 6
№22250021205723436/08.10.2012г., е била наложена от публичен изпълнител
обезпечителна възбрана.
Съгласно Писмо с изх. № С 240022- 178-000 1445/16.01.2024г. на ТД на
НАП-София, за събирането на публичните задължения на дружеството „К."
ЕООД, посочени в Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.
№ 2553-00-3448/19.12.2012 г., първоначално е образувано изп. дело №
720/2013 г. на Дирекция СДО при ТД на НАП София, като поради смяната на
териториалната компетентност по отношение на задълженото лице, от
дирекция СДО в Дирекция „Събирания“ при ТД на НАП -София на 01.07.2014
г., дело № 720/2013 г. към Дирекция СДО е заК.о и същото е продължено в
Дирекция „Събиране“ под № 22140004093/2014г.
Публичните задължения посочени в постановлението за налагане на
обезпечителни мерки са били предмет на събиране по образуваното изп. дело
3
№ 22140004093/2014 г. От приложените многобройни документи по изп. дело
№ 4093/2014 г. е видно, че по него са присъединени значителен брой
допълнителни задължения на “К.“ ООД с публичен характер, като част от тези
посочени в постановлението за налагане на обезпечителната възбрана от 2012
г., са съществували съгласно справка за задълженията актуална към
12.10.2018г., приложена на л.151 от том 7 от изп.дело №22140004093/2014г. и
са изцяло погасени чак през 2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК предвижда две предпоставки за
основателност на жалбата на третото лице. Положителна, а именно
упражнявано от лицето владение, разбирано като фактическа власт върху
имота и отрицателна – пълно доказване по делото, че имотът не е бил
собственост на длъжника, в случая „К.“ ООД към датата на налагане на
възбраната – 19.05.2021 г.
В производството по делото се установи, че жалбоподателите владеят
имота, както и че той към 19.05.2021г. не е бил собственост на „К.“ ЕООД.
Обстоятелството, че взискателят "И.**** " ООД е провел успешно
установяване по отношение на длъжника „К.“ ЕООД и „Н.И.Т.“ ЕООД във
връзка с обявяването за относително недействителен по отношение на него
на извършения от „К.“ ЕООД по партидата на „Н.И.Т.“ ЕООД учредителен
апорт на правото на собственост върху процесния апартамент, не означава, че
може да насочи изпълнението към този обект, който междувременно е
придобит от трето лице въз основа на осъществена публична продан.
Съгласно разпоредбата на чл.239, ал.2 ДОПК купувачът става собственик
на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако
до изтичането на една година от обнародването в "Държавен вестник" на
постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост. Предвид това,
дори да се приеме, че въз основа на осъществения апорт процесният
апартамент към датата на публичната продан да не е бил собственост на „К.“
ЕООД, а на „Н.И.Т.“, то при положение, че постановлението за възлагане е
публикувано в неофициалния раздел на ДВ на 21.09.2018г., а иск за
собственост срещу жалбоподателите не е бил предявен, то считано от
21.09.2019г. те са придобили имота на това оригинерно основание.
В случая оповестително-защитната функция на вписването на исковата
молба по предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД не се
разпростира по отношение на жалбоподателите, защото те не са
правоприемници на „Н.И.Т.“ ЕООД. Целта на Павловия иск е кредиторът-
ищец по паричното вземане, да получи възможността да насочи изпълнението
за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество,
независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. Той касае само
апорта и евентуално последващи сделки осъществени от прибретателя по
него, а не извършена публична продан за събиране на вземания на държавата
4
от длъжника и прехвърлител по атакуваната сделка.
Предвид изложеното по-горе е без значение обстоятелството, че исковата
молба на взискателя „И.****“ ООД, с която е предявен иска по чл.135, ал.1
ЗЗД е била вписана преди постановлението за възлагане, както и дали
обезпечителната възбрана от 2012г. е произвеждала своето действие по
отношение на процесния апартамент и към датата на публичната продан от
2018г. Въпреки това, за пълнота следва да се отбележи, че съгласно
Тълкувателно решение №1/2015г. на ОСГТК, ВКС, наложената обезпечителна
възбрана цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия
патримониум и да осигури ефективната реализация на установеното със сила
на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие
имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от
законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на
последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни
права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната
последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са
непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са
непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако
исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на
вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната. Поради това
действие на възбраната всискателят и присъединените кредитори по чл. 456
ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи
разпореждания на длъжника и независимо от основателните претенции на
трети лица към възбранения имот.
Наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след
извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като
същата брани интереса и на купувача от публичната продан. Въз основа на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права върху
закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на вписването на
възбраната и на него не може да се противопоставят никакви права на трети
лица, които са непротивопоставими на взискателя и присъединените
кредитори. Купувачът от публичната продан „встъпва” едновременно в
правното положение, както на длъжника, като придобива неговите права
върху имота, така и в правното положение на кредиторите – в смисъл, че на
него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено
на кредиторите-в случая на фиска. Правата на „И.****“ ООД в случая не са
противопоставими на държавата. Вписаната възбрана осигурява по–ранна
противопоставимост на правото на собственост на купувача по публичната
продан, за времето от датата на вписване на възбраната спрямо лицата,
вписали свои актове относно недвижимия имот след този момент, до вписване
на постановлението за възлагане.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата за основателна, поради което
отказът на ЧСИ за вдигане на наложена възбрана по изпълнително дело №
20188440403452, вписана в СВ-София на 19.05.202г., вх. рег. №
5
32154/19.05.2021г., върху имот с идентификатор 68134.1006.848.7.20,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 201Б, находящ се в гр. София, р-н
Триадица, с което действие изпълнението е насочено спрямо собствения на
жалбоподателите апартамент, следва да бъде отменен.
Предвид основателността на жалбата в полза на жалбоподателя Д. Щ.
следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 2685 лв., от
които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2670 лв. с ДДС и 15
лв. за внесена държавна такса, а в полза на П. К. и К. К. сумата от 2842 лв., от
които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2670 лв. с ДДС и 174
лв. за внесени държавни такси и такси за изготвяне на преписи от документи
по т.4 от ТТР към ЗЧСИ. Съдът намира, че с оглед правната и фактическа
сложност на спора, продължителността на производството и обема на
събраните доказателства, размерът на заплатеното в полза на процесуалния
представител на жалбоподателите адвокатско възнаграждение в общ размер на
5340 лв. с ДДС не е прекомерен, поради което релевираното възражение от
страна на взискателя е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ С.Я., с рег. №844, съгласно регистъра на КЧСИ,
постановен по изп.дело №20128440401974, инкорпориран в Разпореждане от
21.03.2023г. за вдигане на наложена възбрана, вписана в СВ-София на
19.05.2021г., вх. рег. № 32154/19.05.2021г., върху имот с идентификатор
68134.1006.848.7.20, съгласно КККР на гр.София, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 201Б, находящ се в гр. София, р-н Триадица, с което
действие изпълнението е насочено спрямо собствения на жалбоподателите Д.
Я. Щ. и Н. К. Ж.-заместен в хода на процеса от правоприемниците му П. Н. К.
и К. Н. К., апартамент.
ОСЪЖДА „И.****“ ООД, ЕИК **** да заплати на Д. Я. Щ., ЕГН
********** сумата от 2685 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „И.****“ ООД, ЕИК **** да заплати на П. Н. К., ЕГН
********** и К. Н. К., ЕГН ********** сумата от 2842 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7