Р
Е Ш Е Н И Е № 143
гр. Хасково, 10.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Хасково, ГО, I
–ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Д.Х.,
като разгледа докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. гр. д. №
515 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 463,
ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по жалба депозирана от Д.Г.Г. и В.Г.Г., чрез адвокат Г.Г. – член на САК, в
качеството им на длъжници по изпълнително дело № 20128740401029 по описа на ЧСИ
Самуил Пеев, срещу насочване на изпълнението върху имущество, което смятат за
несеквестируемо.
В
жалбата се оспорва Постановление за разпределение на постъпилата по
изпълнителното дело сума в следствие на извършена публична продан.
Жалбоподателите твърдят, че не е спазена разпоредбата на чл. 462, ал. 1 от ГПК,
тъй като разпределението не им е било предявено. Считат, че разпределението е
незаконосъобразно, защото разпределената сума е частично несеквестируема –
получена е от продажба чрез публична продан на недвижим имот, който е бил
несеквестируем. Жалбоподателите посочва, че приземният етаж е самостоятелен
обект и представлява единствено им жилище. Уточняват, че върху приземния етаж е
имало учредено право на ползване, което доказва характера му на жилище. В тази
насока представят Нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № 18, том XIII, дело 3465/1993г., Нотариален акт
за дарение на недвижим имот акт № 9, том XI, дело 2918/1993г., проект за
надстройка и постройка одобрен от ГНС Хасково от 23.02.1960г. и удостоверение
за оценка на имота № 86 от 21.02.1974г. от ГНС, Хасково, отдел „Архитектура и
благоустройство“. Допълват, че приземният етаж като самостоятелен обект не е
бил включен в обезпечението към взискателя. С нотариален акт за договорна
ипотека акт № 83, том IV, рег. 6883, дело 620 от 2007г. била
учредена ипотека в полза на взискателя върху ½ идеална част от правото
на собственост върху дворно място, втори етаж от къща и гараж, но не била
описана като обезпечение идеалната част от приземния етаж, нито същият бил
посочен като прилежаща част. Правят доказателствено искане – назначаване на
СТЕ, която да даде отговор на въпроса дали приземният етаж отговаря на
изискванията за самостоятелно жилище. Молят съда да отмени постановлението за
разпределение и да върне делото на ЧСИ Самуил Пеев за извършена на ново
разпределение със задължителни указания относно спазването на закона.
В
законоустановения срок е постъпило възражение депозирано от взискателя
„Обединена българска банка“ АД („ОББ“ АД), чрез юрисконсулт Е.Ж., в което се
поддържа, че жалбата е недопустима. Твърди, че не е нарушена нормата на чл.
462, ал. 1 от ГПК, тъй като не е имало присъединени кредитори. Също така
посочва, че длъжниците имат право по всяко време да се снабдяват със справки по
изпълнителното дело, като уточняват, че копие от изпълнителното дело е
предоставено на пълномощника на жалбоподателите на 05.07.2019 г. Поради тази
причина взискателят намира жалбата за просрочена, тъй като срокът за обжалване
на постановлението за разпределение е започнал на 05.07.2019 г. Намира жалбата
освен за недопустима и за неоснователна. Твърди, че длъжниците са узнали за
насочване на изпълнението върху приземния етаж още на 09.01.2013г. с налагане
на възбрана. Посочва, че приземният етаж не отговаря на законовите изисквания
за самостоятелен обект – жилище, апартамент. Не споделя възражението, че
приземният етаж не е включен като обезпечение в полза на „ОББ“ АД, тъй като в
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека изрично е вписано, че
ипотеката се учредява и върху прилежащите части към имот с идентификатор
77195.736.138.2. Не на последно място намира, че учреденото право на ползване
не води до извод, че приземният етаж е самостоятелно жилище. Допълва, че преди
насочване на изпълнението ползвателите са направили отказ от ограниченото вещно
право, като представят два броя декларации за отказ от право на ползване. Моли
съда да отхвърли искането за назначаване на СТЕ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
В писмените си
мотиви ЧСИ Самуил Пеев счита жалбата за недопустима, като сочи, че същата е
просрочена, тъй като постановлението за разпределение е от 01.02.2019г., а
жалбата е подадена на 18.07.2019г. Твърди, че не е налице нарушение на чл. 462,
ал. 1 от ГПК, тъй като разпределението не е същинско такова и не е имало нужда
от предявяването му на длъжниците. Същевременно длъжниците са били уведомени за
насочване на изпълнението срещу процесния обект още с първото действие –
възбрана от 09.01.2013г. Счита, че преценката дали приземният етаж е
самостоятелен обект е извън неговата компетентност.
В открито
съдебно заседание, въззивниците Д.Г.Г. и В.Г.Г., редовно призовани, не се
явяват представляват се от адвокат Г.. Подадената жалба се поддържа с
изложените в нея мотиви. В предоставения от съда срок са депозирани писмени
бележки.
Въззиваемите
„ОББ“ АД и община Хасково, не се явяват и не изпращат представител.
Съдът,
след като прецени доказателствата по делото и наведените доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело №
20128740401029 по описа на ЧСИ Самуил Пеев е образувано на 19.12.2012г. по
молба на взискателя „ОББ“ АД въз основа на
изпълнителен лист от 11.09.2012г., издаден за изпълнение на заповед за
изпълнение № 1457 от 10.09.2012г., постановена по ч. гр. д. № 2491/2012г. по
описа на РС – Хасково, с който изпълнителен лист В.Г.Г. е осъдена да заплати на
„ОББ“ АД сумата в размер на 32 906,00 лева – главница по договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 11.07.2007г., 6 806,62
лева – договорна лихва за периода от 20.09.2011г. до 03.09.2012г., 31,97 лева –
наказателна лихва за периода от 20.09.2011г. до 03.09.2012г. и законна лихва
върху главницата от 04.09.2012г. до изплащане вземането, както и направените
разноски по делото: 794,89 лева – платена държавна такса и 1016,94 лева –
адвокатско възнаграждение.
С нотариален акт за договорна ипотека
акт № 83, том IV, рег. № 6883, дело 620 от 11.07.2007г. Д.Г.Г. е
учредил ипотека в полза на „ОББ“ АД, служеща като обезпечение за всички
вземания спрямо В.Г.Г..
На 09.01.2013г. лично от длъжника и от Д.Г.
(ипотекарен длъжник) са получени покани за доброволно изпълнение, в които е
посочено, че на 24.01.2013г. от 11:00 часа ще бъде извършен опис на
възбранените имоти. Едновременно с поканата за доброволно изпълнение е наложена
възбрана върху недвижимия имот, предмет на обезпечение по договорна ипотека от
11.07.2007г.
По искане на взискателя е насрочена нова
дата за опис на възбранения недвижим имот. На 01.02.2017г.
В. и Д. Г. получили призовки за принудително изпълнение, в които било посочено,
че опис на имота ще бъде извършена на 14.02.2017г. от 11:00 часа. Видно от
протокол за опис на недвижими имущества, такъв е извършен на 14.02.2017г. като
с него е насрочена публична продан на описания имот. Срокът за подаване на
наддавателните предложения бил от 16.04.2017г. до 16.05.2017г. С протокол от
17.05.2017г. ЧСИ Самуил Пеев обявил публичната продан за нестанала поради липса
на купувачи.
По искане на взискателя е насрочена нова
публична продан със срок за подаване на наддавателните предложения бил от
28.11.2017г. до 28.12.2017г. В. и Д. Г. получили съобщение за насроченото
изпълнително действие (л. 168 и л. 169 по изп. дело). С протокол от
29.12.2017г. ЧСИ Самуил Пеев обявил публичната продан за нестанала поради неявяване
на купувачи.
С молба от 02.02.2018г. от „ОББ“ АД е
поискано насрочване на нова публична продан при определяне на нова начална
цена. След изготвянето на пазарна оценка с постановление от 16.03.2018г. е насрочена
нова публична продан със срок за подаване на наддавателните предложения бил от
14.04.2018г. до 14.05.2018г. В. и Д. Г. получили съобщение за насроченото
изпълнително действие (л. 217 и 218 от изп. дело). С протокол от 15.05.2018г.
ЧСИ Самуил Пеев обявил публичната продан за нестанала поради липса на валидни
наддвателни предложения.
С молба от 21.05.2018г. от „ОББ“ АД е
поискано насрочване на нова публична продан при определяне на нова начална
цена, равна на 90 на сто от началната цена на предходната продан. С
постановление от 10.09.2018г. е насрочена нова публична продан със срок за
подаване на наддавателните предложения бил от 10.08.2018г. до 10.09.2018г. В. и
Д. Г. получили съобщение за насроченото изпълнително действие (л. 233 и 234 от
изп. дело). С протокол от 11.09.2018г. ЧСИ Самуил Пеев обявил публичната продан
за нестанала поради липса на валидни наддвателни предложения.
С молба от 26.09.2018г. от „ОББ“ АД е
поискано насрочване на нова публична продан при определяне на нова начална
цена. След актуализация на пазарната оценка с постановление от 09.11.2018г. е насрочена
нова публична продан със срок за подаване на наддавателните предложения бил от
07.12.2018г. до 07.01.2019г. В. и Д. Г. получили съобщение за насроченото
изпълнително действие (л. 272 и 273 от изп. дело). С протокол за обявяване на
постъпилите наддавателни предложения от 08.01.2019г. е обявен за купувач
„Бианки естейт“ ЕООД, като предложил най-висока цена, и е определен двуседмичен
срок за внасяне по сметка на ЧСИ Самуил Пеев на остатъка от предложената цена. На
14.01.2019г. е изготвено постановление за възлагане на недвижим имот, в което е
посочен срок за обжалването му. До Д. и В. Г. били изпратени уведомления за
изготвяне на постановление за възлагане, получени лично на 18.01.2019г.
На 01.02.2019г. било изготвено
постановление за разпределение на постъпила сума по изпълнително дело №
20128740401029 по описа на ЧСИ Самуил Пеев.
По искане на купувача на 05.04.2019г. от
10:30 часа е насрочен въвод във владение, за който е съобщено на длъжниците (л.
329 и л. 330 от изп. дело). За извършения въвод е съставен протокол за въвод на
владение от 22.04.2019 г.
Със заявление с вх. № 6876 от
27.06.2019г., подадено от Д.Г., е поискано издаване на копие от всички
материали по изп. дело № 20128740401029. Видно от фактура № ********** на
05.07.2019г. е предадено копието от изпълнителното дело.
На 18.07.2017 г. чрез ЧСИ Самиул Пеев
била подадена настоящата жалба против постановление за разпределение.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение
на допустимостта:
Жалбата е
подадена от процесуално легитимирано лице – длъжниците в изпълнителното
производство. Насочена е срещу действие на съдебния изпълнител, за което се
предвижда съдебен контрол. Съобразно мотивната част на т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК,
срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от
връчването на съобщението за насрочване на проданта. Пропускане на този срок не
осуетява правото на длъжника да иска прекратяване на съответното изпълнително
действие спрямо несеквестируемата вещ. Преклудира се единствено възможността да
иска отмяна на публичната продан. Ето защо длъжникът може да обжалва
разпределението на основание несеквестируемостта на недвижимата вещ.
Разпоредбата на чл. 463, ал. 1 от ГПК изрично предвижда възможността за
обжалване на разпределението, а тази на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК – за обжалване на насочване на изпълнението
върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.
По отношение на срокът за обжалване на
съответното действие е постановено определение № 645 от 01.08.2019г., постановено
по в.гр.д. № 515 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Хасково, с което жалбата е
оставена без разглеждане поради просрочие, а образуваното по нея производство е
прекратено. В законоустановения срок е подадена частна жалба срещи посоченото
определение, по която е образувано ч.в.гр.д. № 522 по описа за 2019г. на
Апелативен съд – Пловдив. С определение № 426 от 28.10.2019г., постановено по
ч.в.гр.д. № 522 по описа за 2019г. на АС-Пловдив е отменено определение № 645
от 01.08.2019г., постановено по в.гр.д. № 515 по описа за 2019г. на ОС–
Хасково, а делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с
мотиви, че липсва редовно уведомяване за предявяването на разпределението,
поради което срок за обжалване не е започнал да тече. Следователно жалбата е
подадена в законоустановения срок и същата се явява допустима.
По отношение на основателността й:
Съгласно
разпоредбата на чл. 463 от ГПК законодателят е предвидил възможност за
осъществяване на съдебен контрол върху извършеното от съдебния изпълнител
разпределение на постъпили суми. Длъжникът може да обжалва извършеното
разпределение на основание несеквестируемост. Следователно при наведен такъв
довод относно разпределение на сума, получена в резултат на насочено изпълнение
върху несеквестируема вещ, следва да се извърши проверка дали действително
изпълнението е било насочено срещу такава вещ, която законът защитава със
забрана за принудително изпълнение.
В жалбата се
твърди, че продадената чрез публична продан ½ идеална част от приземен
етаж в сграда с идентификатор 77195.736.138.1 е самостоятелен обект, а не прилежаща
част към притежавания от жалбоподателите втори жилищен етаж от същата сграда,
поради което не попада в обхвата на учредената в полза на взискателя ипотека.
Същевременно се твърди, че ½ идеална част от приземния етаж представлява
единствено жилище за жалбоподателите и доколкото върху него няма учредена
ипотека, несеквестируемостта му не е отпаднала.
Следователно
преценката за законосъобразността на оспореното разпределение е обусловена от
разглеждането на въпросите за характера на приземния етаж – дали същият
представлява самостоятелен обект, има ли характера на жилище и съответно дали
това жилище е единствено за жалбоподателите.
Съгласно
нотариален акт за договорна ипотека акт № 83, том IV, дело № 620 от 11.07.2007г. на
нотариус Капка Войнска с район на действие Районен съд – Хасково, вписан под №
352 в НК, вписан в АВ акт № 252, том II, дело № 3057 от 2007г. Д.Г.Г. е
учредил в полза на „ОББ“ АД договорна ипотека върху ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 77195.736.138, ведно с находящите се в него
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.736.138.1.2, представляващ
целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 77195.736.138.1
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, както и ведно със сграда с идентификатор
77195.736.138.3, представляваща гараж с южно изложение. Приземният етаж или
идеални части от него не са изрично посочени в договорната ипотека.
Следователно на първо място следва да се отговори на въпроса дали приземният
етаж представлява самостоятелен обект или е принадлежност към жилищните обекти.
Според чл. 98
от Закона за собствеността /ЗС/ принадлежността следва главната вещ, ако не е
уговорено друго. Принадлежността е вещ, която по своето предназначение е
създадена да обслужва друга вещ – главна, поради което тя не може да се ползва
самостоятелно и не може да бъде предмет на отделно разпоредително действие. Когато
недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива или цялата сграда
или такава част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект,
одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като
самостоятелен обект. В случаите, когато отделните самостоятелни обекти се
притежават от различни лица възниква етажна собственост, състояща се от два
компонента – самостоятелни обекти и обслужващите ги общи части, като общите
части представляват принадлежност към самостоятелните обекти.
Видно от
представените писмени доказателства (Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 18, том XIII, дело
№ 3465 от 28.12.1993г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 9, том XI, дело № 2918 от 30.11.1993г., скица
на поземлен имот № 10634 от 28.12.2012г., схема на самостоятелен обект в сграда
№ 10636 от 28.12.2012г., удостоверение № 86 от 21.02.1974г., издадено от
Градски народен съвет – гр. *** и
архитектурен проект, одобрен на 23.02.1960г. от архитект при Градски народен
съвет – *** за „Надстройка и пристройка на И. и Г.М.Г.“, кв. 158, парцел II, гр. ***) в поземлен имот с
идентификатор 77195.736.138, находящ се в гр.*** е изградена сграда с
идентификатор 77195.736.138.1, състояща се от два жилищни етажа, един приземен
етаж и частичен сутерен, като двата жилищни етажа са собственост на различни
лица. Първият жилищен етаж заедно с ½ идеална част от приземния етаж е
собственост на М.И.Г. – К., а вторият жилищен етаж заедно с ½ идеална
част от приземния етаж е собственост на жалбоподателя Д.Г.Г..
Същевременно
от посочените вече писмени доказателства, както и от изготвената
съдебно-техническа експертиза, на която настоящият съдебен състав дава вяра, се
установява, че процесната жилищна сграда е изпълнена като надстройка и
пристройка към съществуващата в имота стара сграда. Старата сграда е строена
през 1937г., а пристроената и надстроена част - през 1960г. Старата част на
сграда е североизточната, а новата – югозападната, като третият етаж (вторият
жилищен) е изцяло нов, съответно построен през 1960г. Външният вход на сградата
е откъм ул. *** и от него се влиза в стълбищна клетка, от която е достъпът до
двата жилищни етажа и приземния етаж.
Видно от заключението по изготвената
съдебно-техническа експертиза приземният етаж се състои от коридор в средата на
етажа и две групи помещения в североизточната част на етажа и югозападната
част. До коридора се стига през стълбищната площадка през отвор като се слиза
със стъпало надолу. Коридорът е с полезна площ от 7,90 кв.м. и с. височина 2,38
м. В североизточната част на приземния етаж се намират четири помещения, като
входът за тях се осъществява от коридора. Помещенията, които се намират към уличната
регулация са вкопани. Четирите помещения, намиращи се в североизточната част на
приземния етаж, са преходни и представляват стая, коридор, помещение и ниша.
Общата им площ е 31,98 кв.м., а светлата височина – 2,40/2,44 м. Другата група
помещения, от които се състои приземния етаж, се намират в югозападната част и
отново достъпът до тях се осъществява от коридора. Те представляват три
преходни помещения – стая с кухненски бокс и баня с тоалетна. Общата им полезна
площ е 16,73 кв.м. Светлата височина на стаята с кухненския бокс е 2,41м., а на
нишата с баня и тоалетна – 2,45/2,50 м. Вещото лице е посочило, че светлата
височина на етажа по архитектурния проект е 2,45 м, а конструктивната - 2,59 м.
Към момента на пристрояването и
надстрояването на жилищната сграда са действали Закон за плановото изграждане
на населените места (обн., ДВ, бр. 227 от
1.10.1949 г., в сила от 1.01.1950 г., попр., бр. 234 от 10.10.1949 г., изм., бр. 113 от 15.05.1950 г., в сила от
18.05.1950 г., Изв., бр. 54 от
6.07.1956 г., бр. 91 от 12.11.1957 г., бр. 90 от 11.11.1958 г., бр. 68 от 25.08.1959 г., изм. и доп.,
ДВ, бр. 1 от 4.01.1963 г., бр. 47 от 16.06.1964 г., изм., бр. 26 от 2.04.1968 г., изм. и доп.,
бр. 29 от 11.04.1969 г., отм., бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973
г.), Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените
места (утвърден с ПМС № 194 от 22.08.1960 г., обн., Изв., бр. 76 от 20.11.1960
г., попр., бр. 96 от 29.11.1960 г., доп., бр. 92 от 16.11.1962 г., изм., ДВ,
бр. 47 от 16.06.1964 г., попр., бр. 55 от 14.07.1964 г., изм., бр. 64 от
13.08.1965 г., отм., бр. 62 от 7.08.1973 г.) и Строителните правила и норми за
изграждане на населени места, издадени от председателя на Комитета по
строителство и архитектура (обн.
ДВ. бр.75 от 18.09.1959г., изм. ДВ. бр.28 от 5.04.1960г., изм. ДВ. бр.4 от 13.01.1961г., изм. ДВ. бр.91 от 14.11.1961г., изм. ДВ. бр.2 от 5.01.1962г., изм. ДВ. бр.7 от 23.01.1962г., изм. ДВ. бр.60 от 27.07.1962г., изм. ДВ. бр.39 от 17.05.1963г., изм. ДВ. бр.76 от 25.09.1964г., изм. ДВ. бр.13 от 16.02.1965г., доп. ДВ. бр.62 от 9.08.1968г., отм. ДВ. бр.69 от 2.09.1977г.,
отменен с § 7 от преходните и
заключителните разпоредби на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство - ДВ, бр. 69 от 02.09.1977г.).
Съгласно разпоредбите от строителните правила и норми за изграждане на населени
места, издадени от председателя на Комитета по строителство и архитектура,
регламентиращи строителството на жилища, всяко жилище трябва да има най-малко
стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна
мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или
складово помещение. Освен изискванията за вътрешното разпределение на жилищата
са предвидени такива и за най-малка площ на различните видове жилища (чл. 39),
както и на отделните помещения (чл. 40 – 43). Съгласно чл. 45 от Строителните
правила и норми за изграждане на населени места жилищните помещения във всички
новопроектирани сгради трябва да имат височина най-много 2,90 м конструктивна и
2,80 м с. и най-малко 2,60 конструктивна и 2,50 м с.. Регламентирана е и
минималната височина, на която следва да бъде подът на първия жилищен етаж, а
именно най-малко на 0,30 м над прилежащото ниво на терена, а в случаите когато
външната строителна линия е уличната регулационна линия – трябва да бъде
най-малко на 1 м над прилежащото тротоарно ниво и на 0,05 м до 0,20 м над това
ниво – за помещения, предназначени за магазини, складове, работилници и други
подобни.
Процесният приземен етаж не отговаря на
посочените изисквания за жилище - не
разполага със складово помещение, не отговаря на нормите за конструктивна и с.
височина на жилищните помещения и част от тях са вкопани, съответно подът не
започва на изискуемото разстояние от уличната регулационна линия.
Според чл. 108а от Строителните правила
и норми за изграждане на населени места изработените до 18.09.1959г. проекти за
сгради от проектантските организации се утвърждават от компетентните органи при
спазване на действащите до същата дата строителни правила и норми, като е
предвиден срок за представянето за утвърждаване на тези проекти – 01.09.1960г.
Доколкото от събраните писмени доказателства се установява единствено датата на
одобряване на архитектурния проект, но не и кога е бил
изработен, за правилното решаване настоящия правен спор следва да се разгледат
и действалите към 18.09.1959г. изисквания към жилищното строителство.
Със строителните правила и норми за
изграждане на населени места се отменят раздел IV “Строителни
правила“ от частта „Застрояване“ на Правилника за планово изграждане на
населените места с изключение на членове 176 и 177 и правилата и нормите за
проектиране на жилищни сгради, одобрени с протокол № 2 от 17.01.1959г. на Държавния
комитет по строителство и архитектура. В правилника за планово изграждане на
населените места (обн. ДВ. бр. 51 от 02.03.1950г.) също се предвиждат
задължителни помещения за всяко жилище, а именно преддверие, стая, кухня,
клозет, килер и зимнично и таванско помещение (чл. 155), както и минимални
размери на светлата височина на помещение за живеене – 2,80 м. Съответно и при
приложението на правилника за планово изграждане на населените места, действащ
към 18.09.1959г., приземният етаж не отговаря на строителните норми за жилищно
помещение.
Същевременно в сградата има две
самостоятелни жилища (първи и втори жилищен етаж). Вътрешното разпределение на
всяко от тях по проект е включвало два салона с два отделни входа от
стълбищната площадка, стая, спалня, дневна с преходна ниша и тераса, без
складови помещение и без баня и тоалетна. Двата жилищни етажа са изпълнени в
отклонение на архитектурния проект и дневната с преходната ниша е преградена
като е преустроена в баня и тоалетна с вход от салона. Жилищните етажи не
разполагат с килер или склад, а в архитектурния проект е предвидено, че
складовите помещения се намират в приземния етаж и частичния сутерен.
От изложеното може да се направи
извод, че намиращите се в приземния етаж помещения имат характера на складови
такива предвид, заложените технически параметри за височина, разпределение и
достъп, както и поради липсата на други складови помещения (зимник или таванско
помещение), принадлежащи към всяко от жилищата. Следователно приземният етаж
има обслужващо значение. Намиращите се в него помещения нямат самостоятелен
характер, а са принадлежности, които следват главната вещ.
Същевременно в приземния етаж се
намира единственият вход за частичния сутерен. В приземния етаж се влиза от
етажната площадка през отвор, като се слиза с едно стъпало. Там се намира
коридорът, от който е достъпът до вътрешното стълбище за сутерена, вратата към
двора и гаражите, както и двете врати за двете групи помещения (североизточни и
югозападни). Няма спор, че частичният сутерен е обща част и единственият вход
към него се осъществява чрез вътрешното стълбище, намиращо се в приземния етаж.
Несъмнено коридорът и вътрешното стълбище, намиращи се в приземния етаж, са
функционално предназначени да обслужват отделните жилищни обекти, поради което
те следва да бъдат характеризирани като общи части в етажната собственост.
Съгласно чл. 40 от ЗС общите части следват принадлежността на самостоятелните
обекти при съответните дялове. Съответните части от коридора и вътрешното
стълбище, които са част от приземния етаж, следват всеки един от жилищните
етажи. С учредяването на ипотека върху жилищния етаж е учредена такава и върху
общите части, които му принадлежат.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателите, че учреденото право на ползване върху идеалната част от
приземния етаж доказва жилищния му характер. Съгласно представените нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 18, том XIII, дело № 3465 от 28.12.1993г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 9, том XI,
дело № 2918 от 30.11.1993г. е учредено право на ползване в полза на различни
лица – Г.М.Г. и М.Г.Г. са запазили правото да ползват южна стая, ниша по нея,
северозападно салонче и избеното помещение до него, а И.М.Г. и Д.В.Г. – едно
помещение с южно изложение и едно с югозападно изложение, тоест върху
гореописаните две групи помещения (североизточни и югозападни) е било запазено
право на ползване. По този начин е направено едно своеобразно разпределение на
ползването на помещенията на приземния етаж от собствениците на двата жилищни
етажа, като за жалбоподателите са предвидени тези в североизточната част.
Правото на
ползване е ограничено вещно право, чрез което собственикът на една вещ
предоставя на друго лице правото да се ползва от вещта и да придобива добивите
й. Учредяването на право на ползване върху една вещ не означава, че същата има
характерът на жилище, тъй като ползването може да се изразява в различни
действия.
В настоящия
случай се навеждат доводи, че разпределени по този начин помещенията от
приземния етаж са били използвани за жилищни. От извършения оглед на място от
вещото лице се установява, че помещенията, намиращи се в североизточната част
на приземния етаж, разпределени за ползване от жалбоподателите, са в изключително
лошо състояние, нуждаещи се от основен ремонт, за да бъдат използваеми (подът е
изгнил и пропаднал на повечето места, стените и таваните са със стара изкъртена
мазилка, дограмата - дървена, вкопаните стени имат висока влага). Няма данни
същите да са били обитаеми и да са използвани като жилище. Югозападните
помещения, използвани от собствениците на първия жилищен етаж, са с подова
настилка теракот, стените и таваните са на шпакловка с латекс и плочки, а
дограмата – дървена и ПВЦ, като са устроени като жилищни. Няма данни за
извършена промяна в предназначението на тези помещение като жилищни, нито за извършено
подобно преустройство чрез промяна на предназначението им.
Обстоятелството,
че едната група помещения, разпределени за ползване от други правни субекти са
устроени като жилищни, не води до извод, че целият приземен етаж е жилище.
Същият се състои от коридор (безспорно, имащ характера на обща част), вътрешно
стълбище (също обща част) и две групи помещения, които по технически параметри
са предвидени за складови. Ползването на част от складовите помещения като
жилищни не води до промяна на статута на целия приземен етаж, тъй като жилището
е съвкупност от функционално и пространствено свързани елементи. В настоящия
случай приземният етаж се състои от общи части за етажната собственост и
помещения, които имат характера на складови, като една част са пригодени за
жилищни.
Не е приложима
по аналогия предвидената в Тълкувателно решение № 96 от 16.11.1971г. на ВС,
ОСГК възможност за използването на етажи или части от етажи като самостоятелни
обекти „жилища“ макар и да не отговарят напълно на строителните правила и норми
при извършването на съдебна делба, тъй като това разрешение намира приложение
само за обособените до 17.05.1963г. етажи или части от етажи като самостоятелни
жилища и за тези жилища, при чието преустрояване не се достига до създаване на
нови жилища. В случая няма данни до 17.05.1963г. приземният етаж да е бил
обособен като самостоятелно жилище, за да е допустимо отклонението от относимите
строителни правила.
Неотносими към
настоящия правен спор са изложенията, свързани с понятието „търпим строеж“ по
смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Според посочената разпоредба строежи, изградени до 07.04.1987г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Търпимостта на един строеж касае неговата
законност, а в случая няма спор относно законността на строителството на
процесната сграда. Наличието или липсата на предвидените в ЗУТ предпоставки за
получаване на удостоверение за търпим строеж нямат значение за преценката за
статута на строежа като самостоятелен обект.
С оглед
изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че приземният етаж няма
характера на жилище. Същият се състои от помещения с различен статут. Коридорът
и вътрешното стълбище са общи части на етажната собственост по своето естество,
тъй като те макар и относително самостоятелни, са такива, без които
самостоятелните обекти не биха функционирали. Без тях би бил невъзможен достъпа
до частичния сутерен. Другите помещения, от които се състои приземния етаж,
имат характера на складови. Действително тези, намиращите в югозападната част
на приземния етаж, са пригодени са жилищни, но не отговарят на нормативните
изисквания за жилище и са пространствено отделени от другата група помещения чрез
коридор.
Помещенията
в приземния етаж имат обслужващо предназначение за двата жилищни обекти, поради
което те следват собствеността на главната вещ. Тъй като няма точно
разпределение кое от помещенията на приземния етаж към кое жилище принадлежи,
всеки от собствениците на жилищните етажи притежава по ½ идеална част от
приземния етаж. Ето защо макар и в нотариален акт за договорна ипотека акт №
83, том IV, дело
№ 620 от 11.07.2007г. на нотариус Капка Войнска с район на действие Районен съд
– Хасково, вписан под № 352 в НК, вписан в АВ акт № 252, том II, дело № 3057 от 2007г. да не е
описана изрично притежаваната от Д.Г. ½ идеална част от приземния етаж,
ипотечното право се разпростира и върху нея като принадлежност към главната
вещ. Едновременно с това доколкото приземният етаж не представлява жилище и не
е самостоятелен обект, идеалните части от правото на собственост върху него не
се ползват от забраната за насочване на принудително изпълнение, тъй като нямат
характера на единствено жилище за длъжника по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК.
Извършеното
разпределение е правилно и законосъобразно при спазване поредността по чл. 136
от ЗЗД. Първо са разпределени сумите за разноски за изпълнението като частният
съдебен изпълнител е посочил изчерпателно вида и размера на извършените такива.
На следващо място е извършено разпределение на суми в полза на община Хасково,
като присъединен взискател по право. Съобразно изискването на чл. 136, т. 2 от ЗЗД предпочитателно се удовлетворяват вземанията на държавата за данъци върху
определен имот, поради което частният съдебен изпълнител е разпределил на
община Хасково сума в размер на 558,90 лева, представляващи дължимия местен
данък, съобразно посочено в писмо с вх. № 397 от 16.01.2019г. на община
Хасково, Данъчна дирекция. Останалата сума е разпределена на единствения
взискател, който се явява и привилегирован предвид учредената в негова полза
ипотека.
Изложеното
налага извод за неоснователност на жалбата, тъй като принудителното изпълнение
не е насочено спрямо несеквестируема вещ, което да е довело до опорочаване на
извършеното разпределение на постъпили суми. Същевременно същото е изготвено
съобразно законово предвидения ред за удовлетворяване на вземанията. Ето защо
настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение.
Относно искането за разноски:
Предвид крайният резултат от правния
спор право на разноски има „ОББ“ АД. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Ето защо в полза на „ОББ“ АД следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в претендирания от тях размер.
С протоколно определение от 19.02.2020г.
настоящата въззивна инстанция е увеличила възнаграждението на вещото лице,
изготвило заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, от 200 на
370 лева, като е задължила въззивниците в тридневен срок от датата на
провеждане на съдебното заседание да внесат допълнителния депозит за вещото
лице. В указания от съда срок не е депозиран платежен документ, удостоверяващ,
че е извършено внасянето на допълнителния депозит, поради което страната е
останала задължена за разноски. С оглед изложеното жалбоподателите следва да
бъдат осъдени да заплатят сума в размер на 170 лева, представляващи невнесен
депозит за вещо лице.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба,
подадена от Д.Г.Г. и В.Г.Г., чрез адвокат Г.Г. –
член на САК, в качеството им на длъжници по изпълнително дело № 20128740401029
по описа на ЧСИ Самуил Пеев, срещу насочване на изпълнението върху имущество,
което смятат за несеквестируемо.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 4 вр. ал. 8 от ГПК Д.Г.Г., ЕГН**********, с адрес;*** и В.Г.Г., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплатят на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори С.
А. Г. и Т. В. М. сума в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 77 от ГПК Д.Г.Г., ЕГН**********, с адрес;*** и В.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплатят по сметка на Окръжен съд – Хасково сума в размер на
170 лева, представляващи невнесен допълнителен депозит за възнаграждение за
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1. 2.