№ 3336
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100505894 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5894/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „М.П.М.“ АД
ЕИК **** гр.София срещу решение №2408 от 17.02.2023 г постановено по гр.д.№34316/22 г
на СРС , 43 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1
ЗЗД на А. М. Ч. ЕГН ********** гр.София сумата от 0,46 лева – платени при начална липса
на основание сума по договор за потребителски кредит №10153700 от 07.04.2022 г , ведно
със законната лихва от 27.06.2022 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на
СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Неустойката по чл.12
ал.4 от договора за кредит е уговорена само при неизпълнение на задължението по чл.12 ал.3
от договора . Същата не може да се включи в ГПР съгласно чл.19 ал.3 ЗПК , защото е
уговорена под отлагателно условие . Според ССЕ неустойка не е била начислена и платена ,
а са платени от ищеца само главница и договорна лихва . Дори да не е спазен чл.19 ал.4 ЗПК
, то е приложим чл.19 ал.5 ЗПК , а не чл.22 ЗПК . Дори неустойката да се включи в ГПР , то
същият ще е в размер на 47,86 % и ще е съобразен с чл.19 ал.4 ЗПК . Евентуална нищожност
на неравноправна клауза не влече нищожност на целия договор .
Възззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба.
Неустойката за непредоставяне на поръчител е в размер на 30 %. Надвишена е пет пъти
законната лихва , а неустойката е скрита лихва . Ответникът е осчетоводил плащанията като
1
договорна лихва .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на
22.02.2023 г и е обжалвано в срок на 08.03.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ,
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост . Относно
неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че между страните е сключен договор за потребителски
кредит №10153700 от 07.04.2022 г , по силата на който на ищеца са предоставени 1800 лева
при ГЛП от 39,72 % и ГПР от 41,85 % . Съгласно чл.12 ал.1 от договора заемателят трябва в
срок от 7 дни след сключване на договора да осигури трето физическо лице-солидарен
длъжник . Според чл.12 ал.3 от договора третото лице-солидарен длъжник подлежи на
предварителна проверка от заемателя и трябва да отговаря на 6 /шест/ изисквания . Съгласно
чл.12 ал.4 от договора при неизпълнение на задължението по чл.12 ал.1 заемателят дължи
неустойка в размер на 507,74 лева и за такъв случай е предвиден друг погасителен план .
Според СРС заемната сума от 1800 лева е предоставена от ответника-заемател . Според
ССЕ
-на 19.05.2022 г ищецът е заплатил по договора общо 1826,21 лева , от които 1800 лева
главница и 26,21 лева възнаградителна лихва;
-ГПР по договора е в размер на 50,06 % ;
-неустойка по договора не е начислявана и плащана;
Според СРС клаузата на чл.12 ал.1 за осигуряване на солидарен длъжник съдържа
изисквания , които са на практика неосъществими . Заемодателят цели да се обогати за
сметка на потребителя-длъжник , както и да заобиколи изискванията на чл.19 ал.4 ЗПК .
Неустойката по същество представлява допълнителна възнаградителна лихва . Неустойката
е нищожна поради заобикаляне на закона , както и противоречи на добрите нрави .
Процесният договор за потребителски кредит е недействителен по чл.23 ЗПК . Ищецът
потребител дължи само чистата стойност на кредита т.е. платил е недължимо 26,21 лева
възнаградителна лихва . Искът за сумата от 0,46 лева е доказан по основание и размер .
Решението на СРС е правилно при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във
въззивната жалба .
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че клаузата на чл.12 ал.1 за
2
осигуряване на солидарен длъжник съдържа изисквания , които са нелогични и на практика
неосъществими /кратък срок за осигуряване на солидарен длъжник , сериозни изисквания
към въпросното лице , опция за заемодателя да не одобри солидарния длъжник / . При това
следва да се има предвид , че става въпрос за „бърз кредит“ , към който прибягват най-вече
лица с трайни финансови проблеми , без практическа възможност да ползват обикновени
банкови продукти , включително и защото нямат съответната социална среда , в която да
има платежоспособни лица , които да им предоставят безвъзмезден заем или поръчителство
. Т.нар. неустойка по чл.12 ал.4 от договора по същество е допълнителна възнаградителна
лихва .
Налице е противоречие на договора за кредит /заем/ с буквата и духа на чл.11 ал.1 т.9 и т.10
ЗПК . Договорът за кредит /заем/ не е изготвен на ясен и разбираем език . Посочването на
лихвения процент и на ГПР е формално и напълно невярно , защото след съобразяване на
т.нар.неустойка лихвата и ГПР по заема са много по-големи от обявените от ответника .
Съгласно чл.22 ЗПК процесният договор е изцяло недействителен , като в него има и
множество нищожни неравноправни клаузи . Според чл.23 ЗПК и решение №50174 от
26.10.2022 г по гр.д.№3855/21 г на ВКС , IV ГО и решение №50259 от 12.01.2023 г по гр.д.
№3620/21 г на ВКС , III ГО когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Според ВКС ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД .
В чл.23 ЗПК е предвидено задължение на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита и то на договорно основание .
В случая сумата от 26,21 лева възнаградителна лихва е платена при начална липса на
основание и подлежи на връщане от ответника . Искът да се осъди ответника да заплати
сумата от 0,46 лева е доказан по основание и размер и законосъобразно е уважен от
първоинстанционния съд .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
делото следва да се осъди въззивника да заплати на адвокатското дружество на въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ .
Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2408 от 17.02.2023 г постановено по гр.д.№34316/22 г на СРС
, 43 състав .
ОСЪЖДА „М.П.М.“ АД ЕИК **** гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във
вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ ****
3
гр.София сумата от 480 лева адвокатско възнаграждение пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4