НОХД 3093/2015г. – Пловдивски
районен съд – VІІІ наказателен състав
МОТИВИ :
Срещу подсъдимия Н.Т.Б., роден на
*** год. в гр.П., живущ ***, ***, български гражданин, с начално образование -
неграмотен, работещ, неженен, осъждан, ЕГН ********** е повдигнато обвинение в
това, че в периода 01.12.2013 г. –
31.12.2013 г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е
склонявал друго лице, ненавършило 18 години – В.А.Ч., ЕГН **********, към
проституция и е свождал същата към блудствени действия и съвкупление, като
деянието е извършено с користна цел:
-
на неустановена дата в началото на месец декември 2013 г. е склонявал друго
лице, ненавършило 18 години - В.А.Ч., ЕГН **********, към проституция и е
свождал същата към блудствени действия и съвкупление, като деянието е извършено
с користна цел;
-
на неустановена дата през втората половина на месец декември 2013 г. е склонявал друго
лице, ненавършило 18 години - В.А.Ч., ЕГН **********, към проституция и е
свождал същата към блудствени действия и съвкупление, като деянието е извършено
с користна цел;
-
на неустановена дата в края на месец декември 2013 г. е склонявал друго
лице, ненавършило 18 години - В.А.Ч., ЕГН **********, към проституция и е
свождал същата към блудствени действия и съвкупление, като деянието е извършено
с користна цел, което е престъпление по чл.155 ал.5 т.2 пр.І вр. ал.3 вр. ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане с
наказателния процес няма предявен граждански иск.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и
категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия Б. за виновен в
извършване на деянието, за което е даден
на Съд, като му наложи при условията на чл.54 от НК наказание „ лишаване от свобода”, в размер на 4 години, което да
се изтърпи съгласно изискванията на ЗИНЗС при първоначален Строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият Н.Т.Б. не се признава за виновен
в извършването на престъплението, за което е даден на съд, като чрез защитника си – адв.Х. моли Съда да го признае за невиновен и да го оправдае по така повдигнатото му обвинение.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за
установено следното:
Досъдебно производство №
280/20174 год. по описа на ІV РУ на ОДМВР гр. Пловдив е образувано и водено
срещу Н.Т.Б. *** за престъпление по чл.155 ал.5 т.2 пр.І вр. ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК
Свидетелка В.А.Ч.
е родена на *** г. и към инкриминирания период – месец декември 2013 г. е била
непълнолетна. Подсъдимият Н.Б. и св.В.Ч. се запознали през м.януари 2013 г. в гр.Пловдив чрез
тяхна обща позната – св.А.Г.. Непосредствено след запознанството си подсъдимият
Б. и св.Ч. започнали интимна връзка, която продължила до края на 2013 г. В обясненията си
пред Съда , подсъдимият твърди , че не е знаел за непълнолетието на Ч., въпреки
, че през този период същата била настанена на седмична грижа в Дом за деца
лишени от родителска грижа „Олга Скобелева” – гр.Пловдив и този факт му е бил
известен. Това обстоятелство е било достатъчно да породи съмнения у подсъдимия
за нейната възраст, въпреки твърденията му в обратната насока. Ч. често бягала
от дома, за да се среща с Б. в квартирата му, която се намирала в гр.Пловдив,
ул. „Сливница” № 7.
В началото на м.декември 2013 г. св.Ч. и подс.Б. за
пореден път се срещнали в квартирата му, при което подсъдимият споделил със св.Ч.,
че се нуждае от парични средства и я помолил да извършва сексуални услуги срещу
заплащане с различни лица. Св.Ч., която до този момент не се занимавала с
такава дейност се съгласила да проституира, за да може да помогне на приятеля
си – подс.Б. с част от придобитите парични средства от тази дейност. Същия ден
– на неустановена дата в началото на м.декември 2013 г. Б. транспортирал с
автомобила си св.Ч. *** до района на „9-ти километър” на пътя гр.Пловдив – гр.Пазарджик.
Там Ч. слязла от автомобила, а подсъдимият се отдалечил с него на няколко метра
от нея и останал да я охранява. Св.Ч. по указания на подс.Б. застанала в
близост до пътното платно и махала на автомобилите с цел да намери клиенти,
желаещи сексуални услуги срещу заплащане. Същия ден св.Ч. се съвкупила с три
неустановени лица от мъжки пол. Всяко от тези лица й заплатило за сексуалните
услуги сумата от по 30 лв. В края на деня подс.Б. качил св.Ч. на автомобила си
и я откарал до квартирата си в гр.Пловдив. Ч. му дала сумата от 90 лв., придобита
чрез проституция на подсъдимия, а той от своя страна закупил храна, след което
двамата заедно се прибрали в квартирата му.
На
неустановена дата през втората половина на м.декември 2013 г. св.Ч. и подс.Б. ***.
Подсъдимият отново склонил свидетелката Ч. да извършва сексуални услуги срещу
заплащане, при което Ч. се съгласила и същия ден Б. я транспортирал с
автомобила си отново до района на „9-ти километър” на пътя гр.Пловдив –
гр.Пазарджик. В автомобила пътувала и св.М.Щ., която била позната на подс.Б. и
работела като проститутка по собствено желание. В показанията си дадени пред
съдия /т. І ,л.83 от досъдебното производство/ , Щ. потвърждава, че
действително подсъдимият не я е карал да проституира, а тази дейност е
извършвала по собствено желание , като на няколко пъти й се е налагало да му се
обажда , за да я прибере от т.нар. „работно место” на Пазарджишко шосе, където Б.
извеждал и Ч..
Същия ден св.Ч. имала двама
клиенти, като за извършените сексуални услуги получила общо сумата от 50 лева, а в края на деня подсъдимият прибрал с
автомобила си Ч. и Щ., която също била приключила своята дейност, и ги
транспортирал до гр.Пловдив. Св.Ч. дала сумата от 50 лв. на подс.Б., за да купи
храна за двамата, след което се прибрали в неговата квартира.
Отново на
неустановена дата в края на м.декември 2013 г. Б. отново се срещнал със св.Ч. *** ,
като й предложил да проституира, за да могат със спечелените от нея пари да си
купят храна и цигари. Св.Ч. се съгласила и същия ден подс.Б. я транспортирал с
автомобила си от гр.Пловдив до района на „9-тия километър” на пътя гр.Пловдив –
гр.Пазарджик. В автомобила пътувала и св.М.Щ.. Двете свидетелки слезли от
автомобила, а подс.Б. се отдалечил на няколко метра за да охранява св.Ч. докато
набира клиенти и извършва сексуални услуги срещу заплащане. Същият този ден Ч.
се съвкупила с три неустановени лица от мъжки пол, всяко от които й заплатило
сумата от по 30 лв. Същата вечер подс.Б. транспортирал с автомобила си св.Ч.,
както и св.Щ. ***. С придобитата сума от 90 лв. св.Ч. по указание на подс.Б.
купила цигари и храна за него и гостите му в квартирата.
В
показанията на Ч. , дадени пред съдия /т.І л.76 от досъдебното производство/
логично и последователно изяснява конкретните отношения, възникнали между нея и
подсъдимия, като потвърждава , че св. А.Г. ги е запознала в началото на 2013г.,
при което двамата са се харесали и започнали да се виждат и да излизат заедно. Въпреки че била
започнала в края на всяка седмица да ходи при баща си на село, Ч. прекратила
тези срещи. Вместо това посещавала квартирата на Б. ***, където към онзи момент живеели и свидетелките С. и Щ.,
както и св. Д.П. – приятел на подсъдимия.
Ч. била убедена , че както С. ,
така и Щ. проституират под ръководството на Б., тъй като и подсъдимият и св. Д.П.
ги водели и съответно оставяли на посоченото по-горе место на Пазарджишка шосе
по обед , а привечер към 18 -19 часа идвали да ги прибират.
Отново в
тези свои показания Ч. сочи , че в началото на месец декември 2013г.
свидетелките С. и Щ. били в Германия, което обстоятелство довело до липсата на
източник на средства за подсъдимия. Ч. забелязала , че Б. не ползва автомобила
си и при разговор с него установила , че е финансово притеснен, поради което му
предложила да „работи” за него. По този начин свидетелката на три пъти /така ,
както е описано по- горе/ се озовала на Пазарджишко шосе.
Пред настоящия Съд св. Ч. категорично отрича в посочените
по- горе отрязъци от време , да е извършвала сексуални услуги под „ръководството”
на подсъдимия.
В тази насока свидетелят Д.З.П. в
показанията си потвърждава, че познава
добре подсъдимия, тъй като преди време живеел на квартира в **** – близо до дома на П..
Подсъдимият беше на квартира до нас. Ние с подсъдимия бяхме приятели.Към 2013г.
на свидетеля му било известно, че подсъдимият се занимава с момичета и по-
конкретно - с проституция и тъй като Б. не притежавал свидетелство за
правоуправление, самият П. карал неговата кола. Със същия автомобил превозвал и
различни момичета, като за целта подсъдимият му се обаждал да му каже някакъв адрес,
където да ги закара. Най- често св. П. пътувал за Пазарджишко , което според
него се е случвало „приблизително около 500 пъти”. След „работа” отново бил
изпращан от Б. да ги прибере. След работа те споделяли с подсъдимия какъв е бил
денят им. По изказана лична преценка на св. П. момичетата просто харесвали
подсъдимия и за това работели с него, още повече, че той се държал добре с тях.
От друга страна същият този свидетел заявява , че е присъствал и на сцени на
насилие от страна на Б. към някои от момичетата , като агресията се изразявала
в побой. Св. П. е категоричен ,че към инкриминирания период за Б. са работели
свидетелките М.С. и М.Щ.. Това обстоятелство не се отрича от св. С., като
същата добавя , че Н.Б. и св.М. Г. също живеели заедно, като за Г. също знаела,
че проституира на Пазарджишко шосе, а св. Д.П. я карал с автомобил до там.
По
досъдебното производство е назначената и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза
на св. В.А.Ч., от която се установява, че същата не се води на диспансерно
наблюдение в ЦПЗ – Пловдив и не страда от психично заболяване. Ч. има
психомотрно развитие, което е съответно на възрастта й. Не се установява болестно
променено мислене, което качествено да променя поведението й. Липсва
интелектуален дефицит, нарушаващ социалното функциониране. Ч., с оглед нейното
физическо и психическо състояние е могла правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото. Тя може да дава достоверни показания за тях към
инкриминирания период. Експертът посочва , че е уместно е да се има предвид
емоционалната незрялост и незавършилото личностово формиране на Ч., които
обуславят незрели стратегии за справяне с житейски затруднения.
В тази
насока следва да бъдат преценени и показанията й дадени в хода на съдебното
следствие, които показания категорично не кореспондират с тези , дадени пред
съдия по дознанието. Съдът е на становище, че дадените по досъдебното производство
показания са логични и последователни, като очертават една фактическа
обстановка, подкрепена и от останалия доказателствен материал. При този разпит Ч.
е заявила , че изпитва известен страх не толкова от самия подсъдим, колкото от
неговата майка , а и от семейството му и въпреки това е депозирала пред
първоинстанционния Съд показания , изцяло ангажиращи виновността на Б. в
деянието , за което му е повдигнато обвинение. Действително към дата
19.06.2014г./дата на провеждане на разпит пред съдия/ Б. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, което обстоятелство е давало известно
спокойствие у Ч., че обективното и пълно излагане пред Съда на всички факти
относно престъпната дейност на подсъдимия не би рефлектирало отрицателно върху
нея. В хода на съдебното следствие обаче, същата тази свидетелка прави опит
категорично да опровергае казаното от нея в посочения разпит, и като причина за
това си поведение крайно неубедително посочва , че към онзи момент е била
сърдита /или ядосана/ на подсъдимия , тъй като тогава Б. имал доста контакти с
други момичета и породената у Ч. ревност е довела до депозирането на показания,
уличаващи подсъдимия в престъпление. Настоящият Съд не дава вяра на дадените
пред него свидетелски показания на М. Ч., тъй като същите следва да се ценят
като такива , дадени от лице , намиращо се както във физическа , така и
психическа зависимост от самия подсъдим, предвид твърдяното и от двамата
настоящо съвместно съжителство и то в дома на сем. Б.
Горната фактическа обстановка се установява
по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – отчасти от обясненията
на самия подсъдим, от свидетелските показания, протоколи за претърсване и
изземване и фотоалбуми, протоколи за оглед на ВД, приемо-предавателен протокол,
протоколи за доброволно предаване, съдебно-психиатрична експертиза, справка
съдимост, характеристична справка, както и от останалите събрани по делото писмени
доказателствени материали.
Съдът намира , че при така очертаната фактическа обстановка
подсъдимият Н.Т.Б.,
както от обективна, така и от субективна страна е осъществил съставомерните
признаци на престъплението по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр.І вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 01.12.2013
г. – 31.12.2013 г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е
склонявал друго лице, ненавършило 18 години – В.А.Ч., ЕГН **********, към
проституция и е свождал същата към блудствени действия и съвкупление, като
деянието е извършено с користна цел:
-
на неустановена дата в началото на месец декември 2013 г. е склонявал друго
лице, ненавършило 18 години - В.А.Ч., ЕГН **********, към проституция и е
свождал същата към блудствени действия и съвкупление, като деянието е извършено
с користна цел;
-
на неустановена дата през втората половина на месец декември 2013 г. е склонявал друго
лице, ненавършило 18 години - В.А.Ч., ЕГН **********, към проституция и е
свождал същата към блудствени действия и съвкупление, като деянието е извършено
с користна цел;
на неустановена дата в края на
месец декември 2013 г.
е склонявал друго лице, ненавършило 18 години - В.А.Ч., ЕГН **********, към проституция
и е свождал същата към блудствени действия и съвкупление, като деянието е
извършено с користна цел.
Деянието е било
осъществено от подсъдимия Б. при наличието на пряк умисъл с целени и настъпили
общественоопасни последици, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер
на стореното от него, предвиждал е общественоопасните последици от него и е
искал тяхното настъпване.
При определянето вида и
размера на наказанието , което следва да му бъде наложено, съобразявайки се с целите на
специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца
, както и за
възпиращото и предупредително въздействие спрямо останалите членове на
обществото, Съдът е на становище
, че спрямо Н.Т.Б. следва да бъде наложено
наказание „ лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК.За така
дзоказаното деяние , осъществено от Б. законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода в размер от 3 до 10 години и кумулативна глоба в размер от
10000 до 25000 лева. Относно лишаването от свобода, настоящата инстанция намира
, че размерът следва да бъде определен около минималния, като най-справедлив и
съответстващ на степента на обществена опасност и на деянието и на дееца е този
от 4 /четири/ години лишаване от свобода. Действително до момента спрямо Б. са
постановени 6 осъдителни съдебни акта, които от своя страна представят едни
лоши характеристични данни. Следва обаче да се отбележи , че всичките те касаят
престъпления по транспорта , като по първите пет от тях са му били налагани
наказания „глоба по реда на чл. 78а” „пробация” , ришаване от свобода ,чието
изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК и едва по НОХД 7695/2014г. на
ХVІІ н.с. ПРС на Б. е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода” в
размер на 6 месеца, което е било изтърпяно към 30.12.2014г. Съдът намира , че
лишаването от свобода за срок от 4 години в най- пълна мяра ще осъществи целите
и задачите на посочените по- горе две превенции и с определянето на основание чл.
61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, изтърпяване при първоначален Строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Тъй като с виновното си поведение подсъдимия Н.Т.Б. е станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189 ал.3
от НПК същия следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 100 лева за експертиза и вещо лице в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд гр.Пловдив.
По тези си съображения, Съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Т.М.