№ 22245
гр. София, 08.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110163713 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено между
страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество суми /главница и лихви/,
представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.Претендира
разноски.
Ответниците, оспорват исковата претенция по основани, като излагат твърдения, че не са
потребители на топлинна енергия. Относно размера на претенциите посочват, че оспорват
единствено частта от тях, за която твърдят, че е погасена по давност, като в останалата част
признават количеството доставяна топлинна енергия и нейния размер. Оспорват и
основанието за дължимостта на услуга дялово разпределение, както и претендираните
1
лихви. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление, срещу ответника в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и
разноски/.
Видно от представените по делото доказателства, ответниците са носители на вещното
право на ползване на процесния топлоснабден имот с аб. № *********.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея
норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на КЕВР и
Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР. Доводите в противната насока, поддържани от
ответниците, съдът отхвърля като неоснователни. Необходимо е да се посочи,че тези изводи
на съда не се променят от последвалата законодателна промяна, съгласно която се говори за
продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От представеното по
делото писмени доказателства се установява, че ответниците са носители на вещно право на
ползване на топлоснабдения имот, и като такива са длъжни да заплащат цената на
доставената ТЕ.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е доказано наличието на валидно
правоотношение между страните, като с оглед признанието на размера на претендираното
количество топлинна енрегия, съдът намира за установено и изпълнени на задълженията по
него от страна на ищеца – в процесния период в имот с аб. №********* е доставена
топлинна енергия, в размер и при цени, сочени от ищеца.
Ответниците не доказаха плащане на задълженията си /пълно или частично/, но като
последица от заявеното възражение за изтекла погасителна давност, част от тези задължения
са погасени. С оглед задължителната практика на ВКС / ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г.
ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна давност. Непогасени по давност са
вземанията за доставена топлинна енергия, които са станали изискуеми три години преди
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е станалите
изискуеми след 12.06.2020 г. Размерът на тези вземания, изчислени от съда по реда на чл.
2
162 ГПК е 431,43 лева главница и 52,03 лева лихва за забава за доставена ТЕ, както и 36,83
лева главница и 7,25 лева лихва за забава за извършено дялово разпределение, които не са
погасени по давност.
Поради това, исковете следва да се уважат за процесния период в посочените размери,
дължими от ответниците разделно по ½ всеки от тях с оглед дела им във вещното право на
ползване (доколкото не се установява да е в различни квоти). Ответниците дължат и
законната лихва, изтекла върху главните вземания след подаването на исковата молба.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК, страните имат право на
разноски.
Ищецът е извършил разходи в настоящото производство в размер на 125 лева – заплатена
ДТ и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, и 75 лева в заповедното производство, от които се
присъждат 86,07 лева - в настоящото и 61,64 лева - в заповедното производство.
Ответниците са представлявани в производствата /заповедно и исково/ при условията на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което на основание чл.38, ал.2 от ЗА ищецът дължи плащане на
адвокатско възнаграждение на адвокатите, осъществили безплатна правна помощ.
Съдът приема, че възнаграждението по чл.38, ал.2 от ЗА на процесуалния.те представители
на ответниците за оказана безплатна правна помощ, следва да бъде определено с оглед
извършената работа.
Въпросът с минималното адвокатско възнаграждение е разгледан от Съда на ЕС по
съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС, като с Решение от 23.11.2017г. той се е
произнесъл по преюдициално запитване и е приел, че национална правна уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат /под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката/ да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Предвид това и с
оглед разяснението, че съдилищата във всеки конкретен случай следва да преценяват
приложимостта на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
определянето му, настоящият състав приема, че в случая адвокатското възнаграждение,
следва да се определи с оглед извършената работа, не при условията на Наредбата.
В заповедното производство пълномощниците на ответниците са извършили едно
процесуално действие - подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, което налага извода, че
за процесуалното действие по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК на пълномощника
на длъжника се дължи възнаграждение в размер от 50 лева, определено по чл.6, т.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към
датата на подаване на възражението.
В настоящото производство пълномощниците на ответниците са извършили няколко
3
процесуални действия - подаване на отговор на ИМ и становища, което ведно с това, че
делото не е с фактическа и правна сложност, налага извода, че на пълномощниците на
ответниците следва да се определи възнаграждение в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения от 400 лв., от които
съразмерно с отхвърлената част от иска се дължи сумата от в размер на 15,57 лева в
заповедно и 124,56 лева – в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Л. К. Я., ЕГН ********** и
адрес в /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, сумата от 215,72 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 12.06.2020 г. до 30.04.2022 г. за аб.№ *********, ведно със законна
лихва за период от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 26,01 лева - мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., сумата 18,42 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 12.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 3,63
лева - мораторна лихва за период от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32392/2023г. на СРс, 120 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за доставена ТЕ и лихва, главница за дялово разпределение
и лихва за забава върху сумите за разликата до пълните им предявени размери и за периода
от 01.06.2019 г. до 12.06.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че К. С. Я., ЕГН ********** и
адрес в /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, сумата от 215,72 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 12.06.2020 г. до 30.04.2022 г. за аб.№ *********, ведно със законна
лихва за период от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 26,01 лева - мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., сумата 18,42 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 12.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 3,63
лева - мораторна лихва за период от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32392/2023г. на СРс, 120 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за доставена ТЕ и лихва, главница за дялово разпределение
и лихва за забава върху сумите за разликата до пълните им предявени размери и за периода
от 01.06.2019 г. до 12.06.2020 г.
ОСЪЖДА К. С. Я., ЕГН ********** и Л. К. Я., ЕГН ********** да заплатят на /фирма/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 61,64 лева –
4
разноски в заповедното, както и 86,07 лева – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА/фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплати
на адв.С. К. К. от САК, адрес /адрес/, сумата от 15,57 лева – адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА в заповедното производство, както и 124,56 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото производство по чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА/фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплати
на адв. И. А. Н. от САК, адрес /адрес/ сумата от 15,57 лева – адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА в заповедното производство, както и 124,56 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото производство по чл.38, ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5