ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 310 / 25.5.2018 г.
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и пети май две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………...............................……............................................
Прокурор...................................................................................................................
като разгледа докладваното от съдията ………..МАРИНОВ………….………
Гражданско дело номер........400.........по описа за............2018.............година
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на А.Ж. *** с която същата е предявила срещу Ж.Ж. *** иск за развод по чл. 49 ал. 3 във вр. с ал. от СК с който претендира : съдът да прекрати брака й
с ответника Ж.Ж. чрез развод като съдът да постанови , че вината за това дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им носи ответника . Същият
ищец е предявил и свързаните с
горепосочения брачен иск и съответните небрачни искове по чл. 59
ал.2 от СК – с които моли съда да предостави упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете Кристина Ж. на
нея като респективно същото дете да живее при нея , като съдът определи режим
на лични отношения на това дете с
ответника Ж. – негов
баща , който режим не е посочен от ищцата в исковата си молба ,както и
същият ответник да бъде осъден да заплаща съответните ежемесечни издръжки
на детето на страните по делото в размер на по 250 лв. , начиная от датата на
предявяването на настоящите искове в
КРС до настъпване на законни причини за тяхното изменяване или
прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска
, като същата ищца е предявила и иск по чл. 149 от СК като претендира
осъждането на ответника да заплаща издръжки за минало време считано от12.02.2018
година назад до датата на предявяването
на исковата молба в размер на сумата от
по на 250 лв. за същото малолетно дете ,като
освен това същата ищца заявява, че няма претенции за ползването на семейното жилище , ,
както и същата ищца е предявила и иск по чл. 53 от СК с който ищцата моли
съда след развода да постанови същата да
възстанови предбрачното си фамилно име – Моллова . Към исковата си молба ищцата прилага
писмени доказателства от които заявява , че ще се ползва и иска съдът да допусне гласни
доказателства за установяване на
твърдяните от нея факти по исковата
молба сочещи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака й с ответника по
негова вина , като същата иска и допускане на сочените от нея писмени
доказателства .Съдът е приел , че така предявеният
от ищцата брачен иск се явява допустим
за разглеждане и също такива се явяват и съединените с него небрачни искове по
чл. 59 ал.2 от СК - за родителските права след развода спрямо малолетното дете на
страните по делото , за режима на лични отношения на това дете с
другия родител и за издръжката на същото дете включително
и за минало време , както и претенцията по искът по чл. 53 от СК – за фамилното име след
развода и на основание чл. 131 ал.1 от ГПК е изпратил препис от исковата му
молба ведно с приложенията към нея на ответника по реда на ГПК , като му е указал да даде писмен отговор по
нея , задължителното съдържание на отговора му , последиците от неподаване на
отговора му и от неупражняване на указаните му права , както и това , че същия
има право на правна помощ , ако има необходимост и право на това.
В законния едномесечен преклузивен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК ответника по иска за развод Ж. Ж. е
подал писмен отговор по повод на предявения срещу него брачен иск и свързаните
с него горепосочени небрачни искове в който е изразил становище по същите, като счита , че
искът за развод се явява допустим за разглеждане и основателен, но оспорва
фактическата представена от ищцата обстановка по делото , като счита , че вина
за развода има изцяло ищцата с нейното поведение.Относно останалите искове посочва режима на лични отношения какъвто
иска да има с малолетното си дете , като по този начин признава искът на ищцата
на нея да й бъдат предоставени за упражняване родителските права спрямо
малолетното дете и то да живее при нея , като оспорва размера на предявените
искове за издръжки , не се противопоставя ищцата да възстанови своето
предбрачно фамилно име. Прави искания за доказателства.
По
отношение на настоящите искове съдът
намира , че на основание чл. 140 от
Предвид
горното, Карнобатският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.06.2018 г. от 10.50 часа, за която
дата и час да се призоват страните по делото.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Ищцата А.Ж. *** е предявила
срещу Ж.Ж. *** иск за развод по чл. 49 ал. 3 във вр. с ал.
от СК с който претендира : съдът да
прекрати брака й с ответника Ж.Ж. чрез
развод като съдът да постанови , че вината за това дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им носи
ответника . Същият ищец е
предявил и свързаните с горепосочения брачен иск и съответните небрачни
искове по чл. 59 ал.2 от СК – с които моли съда да предостави
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Кристина Ж. на нея
като респективно същото дете да
живее при нея , като съдът определи режим на лични отношения на това дете
с ответника Ж. – негов баща , който режим не е посочен от ищцата в исковата си молба ,както и
същият ответник да бъде осъден да заплаща съответните ежемесечни
издръжки на детето на страните по
делото в размер на по 250 лв. , начиная
от датата на предявяването на настоящите искове
в КРС до настъпване на
законни причини за тяхното изменяване
или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска , като същата ищца е предявила и иск по чл. 149 от СК като претендира
осъждането на ответника да заплаща издръжки за минало време считано
от12.02.2018 година назад до датата на
предявяването на исковата молба в размер
на сумата от по на 250 лв. за същото малолетно дете ,като освен това същата ищца заявява, че няма претенции за ползването на семейното жилище ,
, както и същата ищца е предявила и иск по чл. 53 от СК с който ищцата моли
съда след развода да постанови
същата да възстанови предбрачното си
фамилно име – Моллова .
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора,
като им УКАЗВА за по-благоприятните
последици при постигане на спогодба.
НА ОСНОВАНИЕ с чл. 140 ал. 1 от ГПК допуска представените към исковата молба писмени
доказателства, приложени от ищцовата страна по делото, както и тези представени от ответника с отговора му на
исковата молба.
На основание чл. 169 ал.3 от ГПК допуска до разпит исканите от ищцовата страна и от ответната страна по делото по трима свидетели за всяка една от страните по делото при режим на довеждане за установяване на твърдяните
от тях факти по исковата молба сочещи за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака и причините респ. вината за това .
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 154 от
Задължава ответната страна да
представи справка респ.писмен документ относно получаваното трудово възнаграждение за една
година назад на основание чл. 190 ал.1 от ГПК, като непредставянето на такъв ще
се преценява съгласно чл. 161 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение
да се изпрати на страните, като отговора на исковата молба да се изпрати на
ищеца по делото ,като указва на страните
по делото , че в едноседмичен срок могат да вземат становище във връзка с
дадените им указания от съда и проекто доклада по делото , както и да изпълнят
указанията на съда във връзка с процесуалните действия на същите .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: