№ 10480
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110134901 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от .. срещу И. А. Б., с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 99 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните
съществуването на вземания на ищеца от ответника за непогасени главници по три
договора за стоков кредит, сключени с .... на 25.09.2014г., 16.09.2014г. и 21.02.2014г.,
придобити от ищеца по силата на договор за цесия.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът е сключил с .... три договора за
стоков кредит, по които са му били предоставени съответно сумата от 297,75 лв. със
срок на погасяване 21.09.2015г. – по договор № . от 25.09.2014г., сумата от 391,68 лв.
със срок на погасяване 21.09.2015г. – по договор № . от 16.09.2014г., и сумата от 1158
лв. със срок на погасяване 21.05.2015г. – по договор № 1409485 от 21.02.2014г. Твърди,
че всеки от кредитите бил усвоен, но ответникът не изпълнил поетите задължения за
връщане на заемните суми в пълните дължими размери, като с настъпване падежа на
последните погасителни вноски по договорите вземанията на кредитора станали
изцяло изискуеми. Поддържа, че по силата на сключен с .... договор за цесия от
25.05.2015г. е придобил от кредитора вземанията за непогасени суми по трите
договора, като ответникът бил надлежно уведомен за цесията. Посочва, че за
дължимите суми в негова полза е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
1
ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези
доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита за
признаване съществуването на вземанията му съответно за сумата от 297,75 лв.
главница по договора от 25.09.2014г., сумата от 391,68 лв. главница по договора от
16.09.2014г. и сумата от 715,64 лв. главница по договора от 21.02.2014г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Същият не изпраща представител в първото съдебно заседание по делото, нито е
заявил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, след като е бил надлежно
уведомен за последиците от процесуалното си бездействие, а именно възможността за
постановяване на неприсъствено решение.
С молба от 27.05.2025г. ищецът чрез процесуалния му представител адв. В. е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази, че с оглед пасивното процесуално поведение на ответника
се явяват изпълнени в тяхната съвкупност предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК, както
и че при събраните по делото доказателства предявените искове са вероятно
основателни, намира, че следва да се произнесе с неприсъствено решение съобразно
направеното в този смисъл искане от ищеца, като исковете бъдат изцяло уважени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски. Ищецът доказва и
му се следват разноските за платена държавна такса, съответно в заповедното
производство в размер от 28,10 лв., определен съразмерно на предявените по исков ред
вземания, и в исковото производство в размер от 28,10 лв. В заповедното производство
ищецът не е претендирал разноски за процесуално представителство и такива не са
включени в предмета на издадената заповед за изпълнение, а в исковото производство
ищецът не доказва сторени такива разноски, поради което не му се следват.
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от .., ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. ., ., бл. 15, вх. А, ет. 4, срещу И. А. Б., ЕГН
**********, с адрес: ., положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД съществуването на вземания на .. от И.
А. Б. по сключени с .... договори, придобити по силата на договор за цесия от
25.05.2015г., съответно за сумата от 297,75 лв. главница по договор за стоков кредит №
. от 25.09.2014г., сумата от 391,68 лв. главница по договор за стоков кредит № . от
16.09.2014г., и за сумата от 715,64 лв. главница по договор за стоков кредит № 1409485
2
от 21.02.2014г., ведно със законна лихва върху всяка от главниците считано от
2.03.2016г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 12050/2016г. по описа на СРС, 44 с-в.
ОСЪЖДА И. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ., да заплати на .., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 28,10 лв.
– разноски в заповедното производство, и сумата от 28,10 лв. – разноски в исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3