№ 2469
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110214637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на жалба подадена от Б.Р. А. от гр.София срещу наказателно
постановление (НП) № 42-0001542/17.06.2021 г. на директора на Регионална
Дирекция „АА” - гр.София, с което на основание чл.94, ал.1, предл.II от
Закона за автомобилните превози (ЗАвП) му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 700 (седемстотин лева) лв. за извършено
нарушение на чл.39, изр. I от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта (наричана по-долу
за краткост Наредба №34/99 г.).
С жалбата се моли за отмяна на НП, като се излага, че апарата е
техническо устройство, което след приключване на курса автоматично издава
касов бон, същото е с фискална памет и при неиздаване, поради липса на
хартия остава в паметта, нямал спомен дали клиента е изчакал да излезе от
апарата, дали го е поискал, дали не го е унищожил след слизане.
Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание и по
същество моли да се отмени глобата му.
За органа издал наказателното постановление – в съдебно заседание не се
явява процесуален представител, като в писмото, с което административно-
наказателната преписка е изпратена в съда е изразено становище
1
наказателното постановление да бъде потвърдено.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Подаден бил сигнал №01-101811 на 19.04.2021 г. от свидетеля Д.А. до КЗП,
за неиздаден платежен документ от водач на таксиметров автомобил на
таксиметрова компания „Йелоу такси“, който е извършил превоз на подателя
на сигнала на 19.04.2021 г. в 09:50 часа по маршрут от паркинга на болница
„Токуда“ до бул. „Черни връх“, като водачът му казал, че терминала не
работи, подал му банкнота от 50 лв., която той ловко пуснал в краката си и
извадил десет лева, сметката му била 5, 40 лв., но той му казал, че няма
стотинки и може да му върне само четири лева, спорели за купюра на
банкнотата, опитал се да подаде оплакване на телефона на таксиметровата
компания, което било неуспешно и затова се обръща към КЗП. Същият била
препратена на 14.05.2021 г. от КЗП до изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за предприемане на
действия по компетентност. Във връзка със сигнала била разпоредена
проверка на РД „АА”-София. По време на проверката били снети писмени
обяснения от Б. Р. АС..
На 27.05.2021 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) от инспектор АНГ. Г. КР. срещу Б. Р. АС. за това, че на
19.04.2021 г. около 09:50 часа в гр. София като водач на лек таксиметров
автомобил „К.С.” с ДК № --------, собственост на „Йелоу 333“АД е извършил
лек таксиметров превоз на пътници, от болница „Токуда“ до бул. „Черни
връх“ на пътници с поставен знак „такси“ открит и включен ЕТАФП н
работен режим „червена светлина“, като след приключване на таксиметровата
услуга водача не е издал фискален бон от ЕТАФП на клиента. Посочено е, че
акта е съставен по сигнал, който е връчен на водача. Като правна
квалификация на нарушението се сочи разпоредбата на чл.39, изр.I от
Наредба № 34/06.12.1999 г. АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел. Същият е връчен на жалбоподателя на 27.05.2021 г. лично, т.е. на
датата на съставянето му. В него е вписано, че бил дал обяснение.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя К. твърди, че съставил
акта по сигнал за извършена таксиметрова услуга от болница „Токуда“ до кв.
„Лозенец“ на 19-ти април около 20:00 часа.
2
Свидетелят А. в показанията си пред съда излага, че е хванал такси от
стоянката пред входа на болница „Токуда“, като по пътя попитал може ли да
плати с карта, но шофьора му отговорил, че не може, тъй като имало
затруднение в момента. Като пристигнали на адреса му подал 50 лв. през
плексигласа и пуснал банкнотата в краката си, след което му върнал някакви
стотинки до 10 лв. Имали спор, тъй като му казал, че му е дал повече пари, но
шофьора твърдял, че му е дал 10 лв. Решил, че няма смисъл да спорят и
слязъл, след което подал сигнал по телефона на централата на „Йелоу“. Не му
бил издаден фискален бон.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление от
директора на РД „АА” - гр. София. Приложена е Заповед №РД-08-30/24.02.20
г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
НП е връчено на жалбоподателя на 05.10.2021 г.
От така установената фактическа обстановка, въз основа на гласните
доказателства: показанията на свидетелите К. и А., както и писмените
доказателства, които съдът намира, че са непротиворечиви в целостта си и не
е необходимо да се обсъждат поотделно с изключение часа на извършвания
превоз, който е посочен в сигнала и е различен от посочения от свидетеля К.,
поради което съдът в тази част относно времето цени изложеното в сигнала и
в показанията на свидетеля А., който го е подал, а не споделеното от
актосъставителя, който не е очевидец.
Предвид гореизложеното, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок /видно от
разписката за получен препис от наказателното постановление, същото е
връчено на 05.10.2021 г., а жалбата е подадена на 11.10.2021 г./ и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята
същност е основателна, поради следното:
На първо място съдът намира, че процесното наказателно постановление е
издадено от компетентно длъжностно лице. Този извод се прави, изхождайки
от разпоредба на чл. 92, ал.2 ЗАвП, че „наказателните постановление се
издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от определени от него длъжностни лица...”, както и
съобразявайки разпоредба на чл. 57, ал.1, т.1 ЗАНН и представената от
въззиваемата страна, приобщена като писмено доказателство, заповед №РД-
3
08-30/24.02.20 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, видно от която последният е делегирал правомощието по
издаване на наказателни постановления за установени нарушения на ЗАвП и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, не на поименно
определени, а според заемана длъжност лица, сред които фигурира и
„директор на РД”.
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения.
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите страдат от
пороци и са незаконосъобразно издадени. Административно-наказателното
производство е строго формално и се подчинява на строго регламентирани
правила. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН при липса на
свидетели присъствали при установяване на нарушението, или при
невъвъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, същият се съставя в
присъствието на други двама свидетели, което и изрично се отбелязва в акта.
Видно от административно-наказателната преписка е, че АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, който не е бил очевидец на нарушението.
Това би могло да бъде отстранено само при условие, че нарушението се
установява въз основа на официални документи, което не е така в процесния
случай. Неспазването на това задължително изискване съдът, счита, че е
съществено процесуално нарушение, което не би могло да бъде санирано при
условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае до нередовност в акта,
а до нарушение при съставянето му.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Поради което
и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което са издадени актовете,
следва да е налице единство, както между словесното описание на
нарушението, така и между посочените като нарушени законови разпоредби.
4
Като видно от изложеното в АУАН и в процесното НП е, че е налице
противоречие относно часа на осъществяване на превоза, който е приет като
такъв за час на извършване на нарушението посочен в акта и в атакуваното
НП. Докато в АУАН се сочи, че превоза е осъществена на 19.04.2021 г. около
09:50 часа, то в НП часът е 19:50. Касае се за съществен реквизит, а именно
темпорален такъв в АУАН и в НП. Липсват допълнително събрани
доказателства след съставянето на акта, които да водят до извод, че се касае
за посочения час в НП 19:50. В сигнала подаден от клиента А. до КЗП, който
е препратен на ИА „АА“ се сочи, че се касае за превоз в 09:50 часа, което
същият потвърждава като факт и в показанията си в хода на съдебното
следствие: „Часът ми беше за 9:30, бях в болница „Токуда“, прегледа беше
изключително бърз…отне не повече от 10 мин.“ Предвид което съдът
констатира, че е налице противоречие относно времето на твърдяното
нарушение в АУАН и в НП.
Разпоредбата на чл.39, изр.I-во от Наредба №34/1999 г., която се твърди, че
е нарушена предвижда, че „След приключване на превоза, водачът
задължително издава фискална касова бележка за извършената таксиметрова
услуга.”. Като в същото време се твърди като нарушение, че не е издаден
фискален бон на клиента след приключване на курса, като в същото време в
акта се твърди, че бил издаден такъв, поради което е налице двусмислие
относно твърдението изложено в АУАН. В конкретния случай е следвало да
се направи проверка на дневния финансов отчет на водача за 19.04.2021 г., за
да се установи налице ли е фискализация на курса. Доколкото е приложена
санкционната разпоредба на чл.94, ал.1 от ЗАвП, която предвижда санкция, за
този: „който не издаде документ за платена превозна цена”, е следвало да се
посочи каква е била платената превозна цена от клиента.
От друга страна при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното
наказателно постановление е нарушена императивната разпоредба на чл.42,
т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е конкретизирано
точното място на извършване на нарушението от жалбоподателя, както и не
са описани обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се единствено, че
нарушението е извършено в гр. София.
Административно-наказващия орган следва да конкретизира извършеното
нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина, което е намерило
5
израз в императивните норми посочени в ЗАНН, които са задължителни при
издаването на АУАН – чл.42 и наказателно постановление – чл.57, ал.1, за да
очертае рамките на обвинението за съответното нарушение и формата му на
вина и лицето срещу което го повдига. При неяснота за самия
административно-наказващ орган относно това какво е нарушението извън
правомощията на съдът е да подмени неговата воля и посочи същия,
доколкото не би могъл да бъде тълкувател на волята му.
По този начин се нарушава правото жалбоподателя да научи в
извършването на какво именно нарушение е обвинен, че е извършил. Това
нарушение е съществено, тъй като нарушава правото му на защита.
Наложеното административно наказание от административно-наказващият
орган около средния размер, доколкото размера на глобата предвиден в
санкционната разпоредба на чл.94, ал.1 от ЗАвП е от 500 лв. до 1000 лв., не е
съобразено с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, а именно при
определянето му да бъдат обсъдени тежестта на нарушението, подбудите за
извършването му и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на жалбоподателя.
Като по този начин административно-наказващият орган не е изпълнил
своите задължения за всестранно и пълно разглеждане на преписката,
съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН и по този начин е станал причина за
постановяване на един незаконосъобразен краен акт и е избегната
възможността за саниране на нередовностите в съставеният АУАН, съгласно
чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Като по същество се установи така визираното в АУАН и НП нарушение на
чл.39 от Наредба №34/1999 г., поради следното:
Установи се от събраните и кредитирани доказателства осъществяването на
посочения таксиметров превоз на клиент, а именно свидетеля А. на 19.04.2021
г. около 09:50 часа от болница „Токуда“ до бул. „Черни връх“, при
приключването на който не е бил издаден фискален бон на пътника.
Като в случая предприетите от контролните органи действия не отразяват
изложеното в съдържанието на сигнала както и не е била извършена надлежна
проверка от КЗП за нарушаване правата на потребителя, изложени от
сигналиста, а след това и вместо да реализират оплакванията в съответствие с
контролните си правомощия е започнала процедура от страна на РД „АА“ в
6
хода на която са били допуснати множество съществени процесуални
нарушения, които са довели до неяснота на визираното административно
нарушение спрямо подведеното под административнонаказателна
отговорност лице и които няма как да бъдат остранени в хода на съдебното
производство, тъй като това лице ще бъде лишено от защита в хода на
провеждане на административно производство пред
административнонаказващия орган.
Поради което наказателното постановление като незаконосъобразно следва
да бъде отменено изцяло.
С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН като незаконосъобразно
следва да бъде отменено на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
Не се претендират разноски от жалбоподател до приключване на делото в
първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001542/17.06.2021 г. на
директора на Регионална Дирекция „АА” - гр.София, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7