Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10368 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от М.Р.Х. срещу Р.Г.К. искова молба за осъждането му
да върне дадена в заем сума в размер на 44 700 лева, ведно със законната лихва
от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане и 300
лева мораторна лихва върху главницата за периода 30.03.2015 г. – 10.08.2015 г.
В
исковата си молба ищцата твърди, че на 30.05.2014 г. между наследодателя й Д.М.Х.
и Р.Г.К. бил сключен договор за заем, по силата на който ответникът получил в
сума в размер на 95 700 лева със задължение да я върне до 30.03.2015 г. До
настъпване на падежа на задължението за връщане на заетата сума К. възстановил
част от дълга – 51 000 лева и оставало да дължи 44 700 лева.
На
08.04.2015 г. настъпила смъртта на Д.М.Х.. М.Х. била неин единствен наследник.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да върне остатъка
от получената от него заемна сума в размер на 44 700 лева, както и
мораторна лихва в размер на 300 лева, поради забава за изпълнение на
задължението му за връщане на главницата от 30.03.2015 г. до датата на
подаването на исковата молба – 10.08.2015 г.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва, че е получил сумата от
95 700 лева. Признава, че е подписал разписка от 30.06.2014 г. за връщане
на сумата от 10 000 лева, но тя се отнасяла до друго заемно правоотношение
между страните.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е представен и приет договор за заем от 30.05.2014 г., според който Д.М.Х.,
заемодател, се задължава да предаде на заемателя Р.Г.К. сумата от 95 700 лева в
срок до 30.05.2014 г. Заемателят се е задължил да я върне в срок до 30.03.2015
г. В чл. 5, ал. 2 от договора е предвидено, че заемодателят е длъжен да издава
разписка за всяко от извършените от заемателя
погашения, в която се отразяват начина на плащане, датата и точната
сума.
Видно от
удостоверение за наследници изх. № ЕС УН-921/04.05.2015 г. на СО, район
„Оборище“, Д.М.Х. е починала на 08.04.2015 г. и е оставил за свой единствен
наследник по закон дъщеря си М.Р.Х..
По
делото са приети дванадесет разписки, издадени в периода 30.06.2014 г. –
09.02.2015 г. за суми на обща стойност 51 000 лева, предадени отР.К. на Д.
Х. по договор за заем. По отношение на единадесет от тях е открито производство
по чл. 193, ал. 1 от ГПК за оспорване на автентичността им в частта, в която е
изписано името на Р.К. за „предал сумата“ и е положен подпис.
Представен
е запис на заповед от 30.04.2014 г. с издател Р.Г.К., който неотменимо и
безусловно се е задължил на падежа – 30.06.2014 г., без протест и без разноски,
за плати на Д.М.Х. сумата от 10 000 лева.
Според
заключението на първоначалната съдебно-графическа експертиза, ръкописният текст
„Р.Г.К.“ в договор за заем от 30.05.2014 г. е изпълнен от ответника и
положеният подпис е на лицето, посочено като негов автор. В оспорените
единадесет разписки ръкописните текстове под предал сумата - „Р.К.“ не са
изпълнени от Р.Г.К.. Вещото лице е допуснало, че подписите в разписките не са
положени от ответника, тъй като са открити относителни съвпадения и различия.
В същия
смисъл е заключението и на повторната съдебно-графическа експертиза.
Други допустими и относими доказателства по делото не
бяха ангажирани.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 44 700 лева, дадена в заем от наследодателя
на ищцата и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 300 лева мораторна лихва за
периода 30.03.2015 г. – 10.08.2015 г.
Върху главницата от 44 700 лева се претендира и
законна лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване относно наличието на
договорното правоотношение между наследодателя й Д. Х. и ответната страна и
предоставянето на заемната сума.
Не се
спори между страните и от приетото по делото удостоверение за наследници се
установява, че М.Р.Х. е единствен наследник по закон на Д.М.Х., починала на
08.04.2015 г.
Договорът
за заем е реален договор, който е сключен с предаването на сумата от
заемодателя на заемателя. В конкретния случай се установява, че страните са се
договорили на 30.05.2014 г. Д.М.Х. да даде в заем на Р.Г.К. сумата от
95 700 лева.
Фактическият
състав на договора за заем се счита завършен с реално предаване на уговорената
сума от заемодателя на заемателя. В конкретния случай не се установи Д. Х. да е
изпълнила задължението си да предаде на Р.К. сумата от 95 700 лева.
Изготвените
по делото съдебно-графически експертизи са установили, че ръкописният текст в
името на ответника като предал сумата в единадесет на брой разписки, издадени в
периода 06.08.2014 г. – 01.04.2015 г. не е изпълнен от Р.К.. Въпреки че
отговорите в заключенията относно принадлежността на подписите за „предал
сумата“ в разписките са дадени със степен на допускане, съществуването на тези
разписки не е от естество да доведе до извода, че евентуално предадени от К. на
Х. суми са именно във връзка с процесния договор за заем. В разписките последният
не е надлежно индивидуализиран, за да се счете, че връщането на сумите
представлява погасяване именно на този дълг.
Приетият
по делото запис на заповед с дата 30.04.2014 г. е ценна книга, материализираща
абстрактна правна сделка. Дали сумата от 10 000 лева е във връзка с
договор за заем между страните е без значение. Следва да се отбележи обаче, че менителничният
ефект е индиция за съществуващи преди датата на процесния договор – 30.05.2014
г. облигационни отношения между страните.
Събраните
по делото доказателства водят до извода, че между Д. Х. и Р.Г. не е възникнало
валидно облигационно отношение по договор за заем. Поради липса на
доказателства заемодателят да е изпълнил задължението си за предаде на
заемателя уговорената сума, договорът не е породил правно действие и съответно
не може да се търси изпълнение на задължения по него.
По тези
съображения искът за заплащане на сумата от 44 700 лева е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
Като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за заплащане на
мораторни лихви върху главницата за посочения в исковата молба период.
С оглед
изхода на спора, право на разноски има ответникът.
Процесуалният
представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от Р.К.. Определено в съответствие с нормата на чл.
7, ал. 2, т. 4 и ал. 8 от Наредба№ 1/2004 г., то възлиза на сумата от 2 616
лева, поради което претендираният хонорар от 1 880 лева не е прекомерен.
Съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК разноските на ответника възлизат на сумата
от 2 380 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Р.Х., ЕГН ********** срещу Р.Г.К.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на
сумата от 44 700 лева по договор за заем, сключен между Д.М.Х. и Р.Г.К. на
30.05.2014 г. за сумата от 95 700 лева и с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 30.03.2015
г. – 10.08.2015 г. в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.Р.Х., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Р.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
2 380 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: