№ 4132
гр. София, 19.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110126627 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Л. А. П., ЕГН **********, против [фирма] /с
променена правна форма [фирма] от 06.10.2022 г./, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че ответникът издал фактури с дата на издаване
27.04.2022 г. с номера и за периоди, както следва /съгласно уточнителна молба от
08.06.2022 г./: фактура № **** за периода от 06.04.2021 г. до 05.07.2021 г., фактура № *** за
периода от 06.07.2021 г. до 24.08.2021 г., фактура № **** за периода от 25.08.2021 г. до
21.10.2021 г., фактура № ********** за периода от 22.10.2021 г. до 08.12.2021 г., фактура №
**** за периода от 09.12.2021 г. до 10.12.2021 г. и фактура № **** за периода от 10.03.2019
г. до 10.06.2019 г. на обща стойност 2027.57 лв. за клиентски № *******. Ищцата поддържа,
че посоченият клиентски номер е открит незаконосъобразно на нейно име от страна на
ответника, както и, че описаните фактури не й били изпращани, а начислените суми касаели
задължения, които по твърдения на ответника били начислени в резултат на съставени
констативни протоколи. Твърди, че претендираните от нея суми не отговарят на
действително потребеното от нея количество електрическа енергия, както и, че ответникът
не разполага с лиценз за продажба на електрическа енергия. Поддържа, че не е страна по
облигационно отношение с ответника за клиентски № *******. Счита, че претендираната от
ответника сума е начислена при начална липса на основание предвид липсата на валидно
облигационно правоотношение, обвързващо страните. Поддържа, че й било заявено, че при
липса на плащане на задължението, ще бъде прекъснато електрозахранването до процесния
имот. Излага твърдения за противоконституционност на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ, твърди нищожност на правото на ответника да издава фактури и да събира корекции.
Поддържа, че не са налице условията за възникване на право на корекция в полза на
1
ответника. Счита, че не дължи на мрежовия оператор цената на пренесената и разпределена
електроенергия, както и т. нар. „мрежови услуги“. Оспорва в недвижим имот на ищеца да е
била извършвана проверка, да е било налице нарушение, изразяващо се в нерегламентирана
манипулация или нерегламентирано ползване, за които ищецът да носи отговорност.
Поддържа, че дори и да е имало проверка, то тя била протекла при редица нарушения в реда
за извършването. Твърди наличие на нищожни клаузи в общите условия на ответното
дружество поради противоречие със ЗЗП. Счита, че евентуалната неизправност на СТИ не
би могла да се вмени във вина на потребителите, тъй като е задължение на ответника да
проверява годността на измервателните уреди. Поддържа, че предвидената процедура за
едностранно коригиране на сметки за електрическа енергия противоречи на ЗЕ, ЗЗП и ЗЗД,
поради което била нищожна. Твърди, че претендираната от ответника сума е недължима и
формирана в противоречие на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Моли за уважаване на иска и
присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди, че процесната корекция е
извършена вследствие проверки на обекта на ищеца на 21.10.2021 г., 05.07.2021 г.,
08.12.2021 г., 24.08.2021 г., 10.08.2021 г. и 10.06.2019 г., в съответствие с действащите към
тази дата ПИКЕЕ, според които фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия се издава от оператора на
електроразпределителната мрежа, който в случая е именно ответното дружество. Посочва,
че ищецът притежава качеството потребител на електрическа енергия за имот – апартамент
в [адрес]. Поддържа, че били извършени множество проверки на СТИ с фабричен № ******,
обслужващо имота на ищеца, за които били съставяни констативни протоколи на името на
М. И., поради неспазване от нейните наследници на задължението по чл. 15, ал. 6 от ОУ.
Посочва, че проверките били извършени при спазване на законовите изисквания и било
уведомено МВР, тъй като се установили манипулации върху измервателната система –
промяна в схемата на свързване, създаваща предпоставки за неотчитане на потребената
електрическа енергия и незаплащането и от потребителя. Твърди, че непосредствено преди
проверките ищецът бил търсен, за да вземе участие в тях, но същият не е открит. Сочи, че на
потребителя били изпратени писма, в които били посочени резултатите от проверките.
Излага твърдения, че електромерът не е изпращан за изготвяне на метрологична експертиза,
тъй като манипулациите представлявали промяна в схемата на свързване. На база
констативните протоколи била извършена процесната корекция в съответствие с ПИКЕЕ.
Оспорва твърдението в исковата молба, че на ищеца не са изпращани процесните фактури,
както и че ответникът не е легитимиран да издаде същите. По отношение на твърдението, че
клиентският номер, за който са издадени фактурите, не принадлежи на ищеца, сочи, че
клиентите имат два номера – един към [фирма] и един към ответното дружество. Твърди, че
при констатиране на неточно измерване или неизмерване от СТИ в тежест на потребителя е
въведена обективна отговорност. Оспорва твърденията на ищеца, че последният не дължи
2
заплащане на посоченото количество електроенергия, тъй като не го е потребил. Твърди, че
страните са обвързани от валидно възникнало и съществуващо облигационно
правоотношение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С влязло в сила протоколно определение от 12.12.2022 г. съдът е прекратил частично
съдебното производство за сумата от 1013.79 лв., представляваща съответната част /½/ от
оспорените суми по фактури с дата на издаване 27.04.2022 г., както следва: фактура № ****,
фактура № ***, фактура № ****, фактура № **********, фактура № **** и фактура № ****,
издадени на името на Л. А. П. и сънаследници за клиентски № ******* /за разликата над
1013.78 лв. до пълния размер на претенцията 2027.57 лв./, с оглед установената липса на
правен интерес за ищцата да претендира недължимостта на сума в по-голям размер от този,
съответстващ на притежаваните от нея права в наследствената маса.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна съдът намира следното:
По делото са представени фактура № **** за периода от 06.04.2021 г. до 05.07.2021
г., фактура № *** за периода от 06.07.2021 г. до 24.08.2021 г., фактура № **** за периода от
25.08.2021 г. до 21.10.2021 г., фактура № ********** за периода от 22.10.2021 г. до
08.12.2021 г., фактура № **** за периода от 09.12.2021 г. до 10.12.2021 г. и фактура № ****
за периода от 10.03.2019 г. до 10.06.2019 г. на обща стойност 2027.57 лв. за клиентски №
*******, издадени на 27.04.2022 г. на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ,
съгласно които Л. А. П. и сънаследници, чиито имена не са посочени, са задължени да
заплатят на ответника сумата от общо 2027.57 лв.
Представени са Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа, уреждащи отношенията между [фирма], с ново
наименование [фирма], и клиентите на дружеството, съставени на основание чл. 104а от ЗЕ
и одобрени с Решение ОУ-2/04.06.2021 г. на КЕВР. Видно от представените извлечения от
печатни издания, посочените Общи условия са били публикувани във в. „24 часа“ в раздел
„Държавни и общински обяви“ в брой от 15.06.2021 г., както и във в. „Съперник“ в брой 67
от 15.06.2021 г.
От лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г.,
издадена от ДКЕВР в полза на [фирма], с ново наименование [фирма], се установява, че
ответникът разполага с лиценз за разпределение на електрическа енергия, допълнен с
решение на КЕВР от 09.12.2013 г. за извършване на дейността „координатор на специална
балансираща група“.
От представения по делото констативен протокол № 1026615 от 21.10.2021 г., се
установява, че на 21.10.2021 г., служители на [фирма], в присъствието на свидетел
доброволец от Федерацията на потребителите, са извършили проверка за евентуално
неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия чрез оглед и контролни
замервания на средството за търговско измерване на доставената ел. енергия до недвижим
3
имот, находящ се в [адрес]. Констатирана е промяна в схемата на свързване на средството за
търговско измерване като консумираната електрическа енергия в момента на проверката по
това присъединение не се измерва от електромер и не се заплаща. В протокола е посочено,
че средството за търговско измерване е с фабричен № ******, като присъединението преди
същото е било премахнато.
Представено е заявление от общ характер във връзка с услуги, предоставяни от
[фирма] с № ********** от 02.02.2022 г., подадено от ищеца Л. А. П., чрез пълномощника
А. Н. С., във връзка с обект, находящ се в [адрес], с искане за предоставяне на информация
за дължимите суми по месеци, години, както и за потреблението на електрическа енергия по
периоди.
По делото е приложен отговор с изх. № 1204494454_2/16.02.2022 г. на заявлението от
страна на ответното дружество, в което се посочва, че въз основа на констативен протокол
№ 1021140/03.10.2018 г. по отношение на Л. А. П. и сънаследници за процесния обект е
префактурирана сума в размер на 656.12 лв. за консумирана електрическа енергия в периода
от 06.07.2018 г. – 03.10.2018 г. Към отговора е приложена и фактура №
**********/14.02.2022 г., две справки за преизчислени количества електрическа енергия
съответно от 25.10.2021 г. за М. И. в размер на 1227 лв. и от 27.04.2022 г. за Л. А. П. и
сънаследници в размер на 1227 лв., както и писмо до М. И. от 22.10.2021 г. за извършена
проверка на измервателната система на обект, находящ се в [адрес] със СТИ с фабричен №
******, при която е констатирана промяна в схемата на свързване. Представена е и справка
за преизчислени количества електрическа енергия от 27.04.2022 г. за сторниране на сумата
от 1227 лв., с адресат М. И..
По делото е представено и писмо от [фирма] до Л. А. П. и сънаследници от
27.04.2022 г., с което ищцата е уведомена за изготвянето на констативен протокол №
1026615 от 21.10.2021 г., както и за резултатите от проверката, в това число и за
начисленото задължение в размер на 283.92 лв. Към същото е приложена фактура от
27.04.2022 г. и справка за преизчислени количества електрическа енергия, като документите
са получени от ищцата на 11.05.2022 г., видно от приложената на л. 90 от делото обратна
разписка.
От представения по делото констативен протокол № 1026781 от 05.07.2021 г., се
установява, че на 05.07.2021 г., служители на [фирма], в присъствието на свидетел
доброволец от Федерацията на потребителите, са извършили проверка за евентуално
неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия чрез оглед и контролни
замервания на средството за търговско измерване на доставената ел. енергия до недвижим
имот, находящ се в [адрес]. Констатирана е промяна в схемата на свързване на средството за
търговско измерване като консумираната електрическа енергия в момента на проверката по
това присъединение не се измерва от електромер и не се заплаща. В протокола е посочено,
че средството за търговско измерване е с фабричен № ******, като присъединението преди
същото е било премахнато.
Като писмено доказателство е приета и справка за преизчислени количества
4
електрическа енергия въз основа на КП на НТЗ 1026781/05.07.2021 г. по отношение на Л. А.
П. и сънаследници от 27.04.2022 г. за сумата от 3433 лв., както и справка в същия смисъл,
адресирана до М. И. от 07.07.2021 г. М. И. е била уведомена за извършената проверка и за
съставения протокол с писмо с препис от последния от 06.07.2021 г., получено от И. на
14.07.2021 г., съгласно приложената на л. 103 от делото обратна разписка. По делото е
представено и писмо от [фирма] до Л. А. П. и сънаследници от 27.04.2022 г., с което ищцата
е уведомена за изготвянето на констативен протокол № 1026781/05.07.2021 г., както и за
резултатите от проверката, в това число и за начисленото задължение в размер на 688.50 лв.
Към същото е приложена фактура от 27.04.2022 г. и справка за преизчислени количества
електрическа енергия, като документите са получени от ищцата на 11.05.2022 г., видно от
приложената на л. 107 от делото обратна разписка.
От представения по делото констативен протокол № 1027298 от 08.12.2021 г., се
установява, че на 08.12.2021 г., служители на [фирма], в присъствието на свидетел
доброволец от Федерацията на потребителите, са извършили проверка за евентуално
неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия чрез оглед и контролни
замервания на средството за търговско измерване на доставената ел. енергия до недвижим
имот, находящ се в [адрес]. Констатирана е промяна в схемата на свързване на средството за
търговско измерване. В протокола е посочено, че средството за търговско измерване е с
фабричен № ******, като присъединението преди същото е било премахнато.
Като писмено доказателство е приета и справка за преизчислени количества
електрическа енергия въз основа на КП на НТЗ 1027298/08.12.2021 г. по отношение на Л. А.
П. и сънаследници от 27.04.2022 г. за сумата от 1016 лв., както и справка в същия смисъл,
адресирана до М. И.. И. е била уведомена за извършената проверка и за съставения протокол
с писмо с препис от последния от 09.12.2021 г., като по делото е приложено и известие за
доставяне от 10.12.2021 г. /л. 120/. По делото е представено и писмо от [фирма] до Л. А. П. и
сънаследници от 27.04.2022 г., с което ищцата е уведомена за изготвянето на констативен
протокол № 1027298/08.12.2021 г., както и за резултатите от проверката, в това число и за
начисленото задължение в размер на 235.09 лв. Към същото е приложена фактура от
27.04.2022 г. и справка за преизчислени количества електрическа енергия.
От представения по делото констативен протокол № 1026706 от 24.08.2021 г., се
установява, че на 24.08.2021 г., служители на [фирма], в присъствието на свидетел
доброволец от Федерацията на потребителите, са извършили проверка за евентуално
неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия чрез оглед и контролни
замервания на средството за търговско измерване на доставената ел. енергия до недвижим
имот, находящ се в [адрес]. Констатирана е промяна в схемата на свързване на средството за
търговско измерване като консумираната електрическа енергия в момента на проверката по
това присъединение не се измерва от електромер и не се заплаща. В протокола е посочено,
че средството за търговско измерване е с фабричен № ******, като присъединението преди
същото е било премахнато.
В кориците на делото се намира и справка за преизчислени количества електрическа
5
енергия въз основа на КП на НТЗ 1026706/24.08.2021 г. по отношение на Л. А. П. и
сънаследници от 27.04.2022 г. за сумата от 1380 лв., както и справка в същия смисъл,
адресирана до М. И. от 26.08.2021 г. По делото е представено и писмо от [фирма] до Л. А. П.
и сънаследници от 27.04.2022 г., с което ищцата е уведомена за изготвянето на констативен
протокол № 1026706/24.08.2021 г., както и за резултатите от проверката, в това число и за
начисленото задължение в размер на 319.33 лв. Към същото е приложена фактура от
27.04.2022 г. и справка за преизчислени количества електрическа енергия.
По делото е приложен в заверен от страната препис и констативен протокол №
1027408 от 10.12.2021 г., от който се установява, че на 10.12.2021 г., служители на [фирма],
в присъствието на свидетел доброволец от Федерацията на потребителите, са извършили
проверка за евентуално неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия чрез
оглед и контролни замервания на средството за търговско измерване на доставената ел.
енергия до недвижим имот, находящ се в [адрес]. Констатирана е отново промяна в схемата
на свързване на средството за търговско измерване като консумираната електрическа
енергия в момента на проверката по това присъединение не се измерва от електромер и не
се заплаща. В протокола е посочено, че средството за търговско измерване е с фабричен №
******, като присъединението преди същото е било премахнато.
Като писмено доказателство е приета и справка за преизчислени количества
електрическа енергия въз основа на КП на НТЗ 1027408/10.12.2021 г. по отношение на Л. А.
П. и сънаследници от 27.04.2022 г. за сумата от 20 лв., както и справка в същия смисъл,
адресирана до М. И.. До И. е било изпратено уведомление за извършената проверка и за
съставения протокол с писмо с препис от последния от 13.12.2021 г., като по делото е
приложено и известие за доставяне от 13.12.2021 г. /л. 154/. По делото е представено и
писмо от [фирма] до Л. А. П. и сънаследници от 27.04.2022 г., с което ищцата е уведомена за
изготвянето на констативен протокол № 1027408/10.12.2021 г., както и за резултатите от
проверката, в това число и за начисленото задължение в размер на 4.63 лв. Към същото е
приложена фактура от 27.04.2022 г. и справка за преизчислени количества електрическа
енергия.
От представения по делото констативен протокол № 1022650 от 10.06.2019 г., се
установява, че на 10.06.2019 г., служители на [фирма], в присъствието на свидетели
доброволци от Федерацията на потребителите, са извършили проверка за евентуално
неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия чрез оглед и контролни
замервания на средството за търговско измерване на доставената ел. енергия до недвижим
имот, находящ се в [адрес]. Констатирана е промяна в схемата на свързване на средството за
търговско измерване като консумираната електрическа енергия в момента на проверката по
това присъединение не се измерва от електромер и не се заплаща. В протокола е посочено,
че средството за търговско измерване е с фабричен № ****, като присъединението преди
същото е било премахнато.
Като писмено доказателство е приета и справка за преизчислени количества
електрическа енергия въз основа на КП на НТЗ 1022650/10.06.2019 г. по отношение на Л. А.
6
П. и сънаследници от 27.04.2022 г. за сумата от 2567 лв., както и справка в същия смисъл,
адресирана до М. И.. До И. е било изпратено уведомление за извършената проверка и за
съставения протокол с писмо с препис от последния от 11.06.2019 г., като по делото е
приложено и известие за доставяне от 26.06.2019 г. /л. 171/. По делото е представено и
писмо от [фирма] до Л. А. П. и сънаследници от 27.04.2022 г., с което ищцата е уведомена за
изготвянето на констативен протокол № 1022650/10.06.2019 г., както и за резултатите от
проверката, в това число и за начисленото задължение в размер на 496.10 лв. Към същото е
приложена фактура от 27.04.2022 г. и справка за преизчислени количества електрическа
енергия.
По делото е представена и справка от МВР – Дирекция „Национална система 112“,
Районен център 112 – С., в която са посочени данни за постъпилите обаждания относно
установеното неправомерно използване на електрическа енергия за процесния обект. Според
справката такива сигнали са постъпвали на следните дати – 21.10.2021 г., 05.07.2021 г.,
24.08.2021 г., 10.12.2021 г. и на 10.06.2019 г.
Приета е и електронна справка от АВ от 28.10.2022 г., от която се установява, че по
партидата на наследодателя на ищцата М. И. не са налице вписвания, отбелязвания или
заличавания от създаването на информационната система.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която настоящият състав
кредитира като компетентно изготвена, се установява, че в процесния имот към датите на
съставяне на констативните протоколи е ползвана електрическа енергия, която се е отчитала
от два броя еднофазни двойно тарифни електромери, собственост на [фирма], с фабрични
номера **** и ******. Вещото лице посочва, че при всяка от извършените шест проверки в
процесния недвижим имот, проверяващите лица констатират, че се монтира неправомерно
присъединение без СТЕ. В резултат от установеното нарушение, консумираната по тези
присъединения електрическа енергия не се отчита от монтираните в обекта средства за
търговско измерване и не се заплаща. Според заключението, изчисленото по методиката,
посочена в чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, количество незаплатена електрическа енергия е в размер от
9560 kWh на стойност 2011.53 лв. с ДДС.
По делото е проведен разпит на свидетеля Н. С. М., който заявява, че на процесния
адрес са извършвани множество проверки, за които са съставяни съответни протоколи.
Сочи, че последно е била извършена проверка на 10.12.2021 г., при която се установило, че е
направено присъединение при средството за търговско измерване чрез проводник тип ПВА
1с течения 0,5 мм на квадрат. Единият край на проводника бил присъединен към
изходящата фазова клема на входящия предпазител, а другият – за изходяща фазова линия за
апартамента, като оттам се захранвала ел. инсталацията на жилището. Свидетелят посочва,
че така консумираната електрическа енергия не се отчита от електромера и съответно не се
заплаща от клиента. При проверките се извършвала справка за потребителя в бази данни на
електроснабдителното дружество и за това кой е титуляр на партидата за имота, като в този
случай проверката се осъществила без присъствието на клиента, доколкото същият не бил
открит. Посочва, че след констатиране на нарушенията се съставя констативен протокол,
7
търси се потребителят, подава се сигнал на тел. 112 до МВР, премахва се незаконното
присъединение, електромерното табло се пломбира и проверяващият екип напуска обекта.
Заявява, че е присъствал и на други проверки в имота, през 2019 г., когато се установило
същото нарушение. Твърди, че таблото е постоянно разбито, многократно са правени опити
за заключването му с допълнителни ключалки, дори имало опити за заваряване на табло.
Допълва, че апартаментът се намира на висок етаж, от лявата страна на ел. таблото, като
електромерът за имота бил прекъснат поради неплатени задължения. Посочва, че липсата на
констатирана консумация на електрическа енергия в момента на извършване на проверката,
не означава, че не е налице незаконно присъединение. Заявява, че в протоколите от
10.12.2021 г. и 10.06.2019 г. е положен негов подпис.
От показанията на свидетеля Е. Ф. се установява, че същата е присъствала на три от
извършваните проверки в процесния недвижим имот, като при всяка от тях електромерът
бил прекъснат и се констатирало присъединение преди СТИ. Посочва, че техниците, които е
придружавала при проверките, са търсили потребителя чрез позвъняване на звънеца при
входната врата на жилището, но той не бил открит. Сочи, че при първата проверка било
установено съединението е свързано към лустер клема, от която бил включен кабел, който
да захранва апартамента, като при следващите две проверки такава клема липсвала въпреки
направените присъединения. Заявява, че след съставянето на протоколите се е запознавала
със съдържанието на същите и ги е подписвала.
Свидетелят П. З. заявява, че е присъствала на две от извършените проверки на
процесните електромери, като и при двете посещения техниците установили присъединение
в нарушение на законовите изисквания. Посочва, че таблото се намира на етажа, на който се
намира процесният обект, а техниците търсили потребителя на адреса, но не го открили.
Сочи, че присъединението представлява кабел, с който обектът се захранва с ел.
напрежение, което не се отчита от електромера и не се заплаща.
От показанията на свидетеля В. П. се установява, че същата е присъствала на
проверка в процесното жилище през 2021 г., на която техниците установили наличие на
присъединение към електромера с проводник, който е свързан с изходящи фазови, едната
клема била фазова линия към апартамента и по този начин същият се захранвал с
електричество, което не се отчитало от СТИ и съответно не се заплащало. Сочи, че
потребителят не бил открит на адреса въпреки опитите за това на техниците. Свидетелят
заявява, че подписите, положени в графа „Свидетел“ в констативен протокол от 10.12.2021
г. са положени от нея. Посочва, че е възприела, че по присъединението протича се ползва
ток след като техниците са й показали, че от електромера излиза допълнителен кабел.
По делото е проведен разпит и на свидетеля Е .И., който заявява, че работи в [фирма]
на длъжност „Ръководител сектор, заместник“ и е извършвал проверки на процесния обект
повече от два пъти, като при всяко посещение било установявано нарушение,
представляващо присъединен допълнителен проводник към входящите предпазители преди
електромерите, които захранват конкретния апартамент. Твърди, че по време на проверките
съсед са заявявали, че процесният абонат е проблемен и се прикачва към таблото. Сочи, че
8
при нито една проверка не са открили потребителя, както и че при всяка проверка техниците
са придружавани от лице, представител от Федерацията на потребителите. Свидетелят е
потвърдил, че положените подписи в предявените му от съда констативни протоколи по
делото са негови. Посочва, че кабелът, който е неправомерно присъединен към таблото, е
влизал в процесното жилище. Заявява, че в протоколите от 21.10.2021 г., 05.07.2021 г.,
08.12.2021 г. и 24.08.2021 г. е положен негов подпис.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен
установителен иск ответното дружество следва да установи съществуване на валидно
възникнало правоотношение с ищеца, в рамките на което в негова полза е възникнало
вземане за процесната сума, вкл. законосъобразното извършване на корекционната
процедура и размера на задължението. В тежест на ищеца е да докаже наличието на правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, както и обстоятелството, че
срещу нея е начислена посочената в исковата молба сума от ответника.
С определение от 01.09.2022 г. съдът е отделил като безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е издал на 27.04.2022 г.
следните фактури: фактура № **** за периода от 06.04.2021 г. до 05.07.2021 г., фактура №
*** за периода от 06.07.2021 г. до 24.08.2021 г., фактура № **** за периода от 25.08.2021 г.
до 21.10.2021 г., фактура № ********** за периода от 22.10.2021 г. до 08.12.2021 г., фактура
№ **** за периода от 09.12.2021 г. до 10.12.2021 г. и фактура № **** за периода от
10.03.2019 г. до 10.06.2019 г. на обща стойност 2027.57 лв. за клиентски № *******.
Предвид изричното отбелязване в същите и въведените от ответника твърдения в
настоящото производство, не е налице спор между страните и относно обстоятелството, че
ответното дружество счита за задължени лица по процесните фактури ищцата и
сънаследниците на лицето М. И., като на тяхно име е открит и клиентски № *******.
Ищцата не оспорва факта, а и от приложената по делото справка за родствени връзки /л. 217/
се установява, че М. И. П. е оставила след смъртта си двама наследници по закон – ищцата
Л. А. П. и А. А. П.. Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът претендира от
ищцата заплащане на 1/2 част от фактурираните в резултат на извършените корекции суми, а
именно сумата от 1013.78 лв. От това следва, че ищцата безспорно е доказала наличието на
правен интерес за предявяване на настоящия отрицателен иск в посочения размер.
Съгласно ПИКЕЕ титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на
електроразпределителната мрежа – в случая [фирма], а задължено лице е „ползвателят на
мрежата“ по смисъла на §1, т.41а от ДР към ЗЕ – „физическо или юридическо лице –
ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо
ел.енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от
такава мрежа“ - решение № 55 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2022 г. на IV г. о. на ВКС,
решение № 85 от 27.06.2022 г. по гр. дело № 2528/2021 г. на IV г. о. на ВКС и др.
Първият спорен въпрос между страните е дали те са обвързани от облигационно
правоотношение с предмет продажба на електрическа енергия за процесния недвижим имот.
9
Правоотношението по продажба на електроенергия за битови нужди на крайни
клиенти е регламентирано в специалния Закон за енергетиката. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 1 ЗЕ
сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битови крайни клиенти - за
обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, се сключват по регулирани от Комисията
за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ цени. Според чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в следващите
алинеи на разпоредбата е установено съдържанието на последните, както и е въведено
изискване за публикуване на Общите условия най-малко в един централен и един местен
всекидневник. Публикуваните Общи условия влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител без да е необходимо изричното им писмено приемане, като на потребителите,
които не са съгласни с условията, е предоставен 30-дневен срок, в рамките на който
разполагат с възможност за предлагане на специални условия.
От изложеното по-горе може да се изведе правната характеристика на
правоотношението с предмет продажба на електрическа енергия за битови нужди, което
представлява по естеството си неформално съглашение при публично известни общи
условия и при установен специален регулаторен режим на размера на пазарната цена на
електрическата енергия.
В този смисъл, по отношение на процесното правоотношение следва да се прилагат
Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа,
уреждащи отношенията между [фирма], с ново наименование [фирма], и клиентите на
дружеството, съставени на основание чл. 104а от ЗЕ и одобрени с Решение ОУ-2/04.06.2021
г. на КЕВР, за които са изпълнени условията по чл. 98а, ал. 3 ЗЕ за надлежното им
оповестяване, което се установява от приложените по делото извлечения от печатни издания
от 15.06.2021 г. Не се установява ищцата или нейният наследодател в предвидения от закона
срок да са поискали от крайния снабдител уговарянето на специални условия.
По аргумент от чл. 98а, ал. 1 ЗЕ продавач на електрическа енергия по договора за
продажба на електроенергия за битови нужди на крайни клиенти се явява крайният
снабдител, който според легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ може
да бъде енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови
клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, или
енергийно предприятие, снабдяващо с природен газ обекти на клиенти, присъединени към
газоразпределителната мрежа в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не
са избрали друг доставчик. От своя страна купувач на електрическа енергия за битови
нужди е битовият краен клиент. Съгласно § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ "краен клиент" е клиент,
който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а в § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ е дадена легална дефиниция на понятието "битов клиент", а именно клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
10
нужди. Съгласно приложимите към процесния период Общи условия и по-конкретно чл. 4
от същите, страни по тях са [фирма], с ново наименование [фирма], в качеството му на
оператор на електроразпределителната мрежа за определената територия съгласно
издадената му лицензия и собственик или титуляр на вещно право на ползване на обект,
който е присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство и е приел общите условия за продажба на крайния снабдител или има
договор за продажба на електрическа енергия с друг доставчик.
Следователно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже
наличието на облигационно правоотношение между ищеца/наследодателя му и крайният
снабдител /доставчикът/ на ел. енергия. Неустановяването при условията на пълно и главно
доказване на това обстоятелство води до липса на облигационно отношение и между
клиента и операторът на електроразпределителната мрежа, тъй като, за да е обвързан
ищецът от ОУ на договорите за използване на електроразпределителната мрежа следва да е
присъединен към електроразпределителната мрежа, както и да е приел общите условия за
продажба на крайния снабдител /т. е. да е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на обекта/ или да има договор за продажба на електрическа енергия.
В настоящия спор следователно е от значение дали ответникът/наследодателят му е
притежавал или не правото на собственост върху жилищната сграда, а с това – и качеството
си на страна по договора за продажба на електрическа енергия. Процесното твърдяно
правоотношение следва да е възникнало на основание ЗЕ, а законът го обвързва с
титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния
снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия
имот /виж решение № 261879 от 6.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 4156/2021 г./.
Още с исковата молба изрично е оспорено наличието на договор между страните по
кл. № *******. В първото съдебно заседание на 31.10.2022 г. изрично е конкретизирано, че
ищецът оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот, находящ се в [адрес]. На
основание чл. 154 ГПК съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало
правоотношение с ищеца.
С оглед посочената правна уредба на процесното правоотношение, ответникът е
следвало да докаже, че ищецът, респ. неговият наследодател, е бил титуляр на правото на
собственост върху процесния имот или, че в негова полза е било учредено ограничено
вещно право на ползване по отношение на същия в рамките на предявения с исковата молба
период. По делото не са представени доказателства, от които да се установява притежанието
на вещни права както от ищеца, така и от неговия наследодател.
Действително с отговора на исковата молба е ангажирано доказателствено искане по
чл. 192 ГПК за изискване на информация от крайния снабдител на ел. енергия /поради което
и съдът не е дал указания на страната по чл. 146, ал. 2 ГПК/. Постъпило е писмо от [фирма]
/л.239/, от което се установява, че към датите на извършване на описаните по-горе проверки,
11
респ. на съставяне на изброените констативни протоколи за тях, регистрираното в
клиентската система на дружеството лице по отношение на процесния недвижим имот е М.
И.. Фактът, че при ответника е открита партида на името на ищеца, както и че е била
открита такава на името на М. И. П., не доказва основанието за предприемане на това
действие от ответното дружество. Откриването или не на партида на конкретно лице не води
до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в
правото на собственост/ползване. Представеното по делото писмено заявление от 02.02.2022
г. от ищцата до ответника не съдържа изявления, които биха могли да се приемат като
признание на правно значими и неизгодни за страната – подател факти. Това е така,
доколкото със заявлението се иска единствено предоставяне на информация за начислените
по партидата на ищцата задължения, но не се установява да е посочено качеството на лицето
по отношение на процесния имот. Поради това и наличието на подобно заявление има общ
характер и с представянето му не може да се приеме за установено възникването на
облигационно правоотношение между страните /виж решение № 261609 от 11.03.2021 г. по
в. гр. д. № 7761/2020 г. по описа на СГС/.
Не се установява по делото наличието на облигационно отношение както между
доставчика и крайния клиент, така и между оператора на мрежата и крайния клиент.
Ответникът по отрицателния установителен иск не ангажира доказателства, че ищецът
притежава право на собственост или вещно право на ползване върху процесния имот. Не се
твърди и не се установя и наличието на договорно отношение между страните. Предвид
изрично въведеното в настоящото производство оспорване от страна на ищцата на
наличието на облигационна връзка между страните и допуснатото от ответника процесуално
бездействие, изразяващо се в липса на ангажиране на доказателства, от които по безспорен
начин да се установи последната, следва да бъдат приложени неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Поради това, съдът приема за
ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан, а именно,
че ответникът не притежава качеството кредитор спрямо ищеца, респ. неговия
наследодател, доколкото не е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.
Недоказването на посочения юридически факт, принадлежащ към фактическия
състав, който съдът е указал на ответника, че следва да установи в настоящото
производство, води до извод за основателност не претенцията на ищеца само на това
основание, без да е необходимо изследването на наличието на останалите факти. Ето защо,
съдът приема за доказан предявения от ищеца отрицателен установителен иск, който като
такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски.
Разноски на ищеца се дължат по съразмерност, доколкото производството е частично
прекратено с влязло в сила определение от 12.12.2022 г. Ищецът представя списък по чл. 80
12
ГПК по настоящото производство и доказателства за направата на разноски в общ размер на
587.10 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, внесена държавна такса и 2 бр. банкови
преводи. Всички разходи ищецът е направил преди частичното прекратяване на
производството, вкл. и адвокатското възнаграждение е заплатено на 31.10.2022 г. – л. 236.
Ето защо и за прекратената част разноски не са дължими на ищеца, следователно разноски
му се следват по съразмерност само за тази част от предявения иск, която е уважена. От
общия размер на направените разноски от 587.10 лв. по съразмерност на ищеца ще се
присъди сумата от 293.55 лв.
По молбата за изменение по чл. 248 ГПК:
Произнасянето по чл. 248 ГПК е отложено с протоколно определение от 21.02.2023 г.
С протоколно определение от 12.12.2022 г. съдът е прекратил частично съдебното
производство за сумата от 1013.79 лв., представляваща съответната част /½/ от оспорените
суми по фактури с дата на издаване 27.04.2022 г., както следва: фактура № ****, фактура №
***, фактура № ****, фактура № **********, фактура № **** и фактура № ****, издадени
на името на Л. А. П. и сънаследници за клиентски № ******* /за разликата над 1013.78 лв.
до пълния размер на претенцията 2027.57 лв./, с оглед установената липса на правен интерес
за ищцата да претендира недължимостта на сума в по-голям размер от този, съответстващ на
притежаваните от нея права в наследствената маса. Определението в прекратителната част е
влязло в сила на 20.12.2022 г.
В законоустановения едноседмичен срок по делото е постъпила молба от ищеца с
искане за изменение на определението в частта за разноските. В молбата се излагат
твърдения за недължимост на присъдените на ответника съобразно прекратената част от
производството съдебни разноски в размер на 235 лв., представляващи 1/2 част от сторените
по делото разноски от ответната страна за депозит за СТЕ и свидетели, доколкото ищецът
счита, че дори и искът да е бил първоначално предявен при съобразяване на правния
интерес на страната, съответстващ на притежаваните права в наследствената маса, ответното
дружество е щяло да направи същите по размер разноски, тъй като установяването на
фактите, за които са поискани допускане на СТЕ и разпит на свидетели, са в тежест на
ответника при всички случаи на предявен отрицателен установителен иск, независимо от
размера на същия.
Ответникът е депозирал отговор на молбата, в който оспорва същата като
неоснователна.
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена /по електронна поща на 19.12.2022 г. – л. 311 от
делото/ в предвидения от закона срок от надлежна страна и е допустима.
Съдът намира, че подадената молба с правно основание чл. 248 ГПК е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. В случая е налице частично прекратяване на съдебното производство, за 1/2 от
предявения с исковата молба размер на иска, като основанието за същото е липсата на
13
правен интерес за ищеца да претендира повече права, отколкото в действителност
притежава. В този смисъл и предвид изричната разпоредба на чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника
се дължат сторените по делото разноски, съразмерно на прекратената част от делото.
Посочената разпоредба не прави разлика между различните видове разноски – дали са
такива за заплащане на възнаграждение на процесуален представител или за внасяне на
депозити за вещи лица и разпит на свидетели, а ги назовава общо като разноски. Законът не
диференцира последните и спрямо това, дали биха се дължали независимо от прекратената
част от делото. Така например, ако исковата претенция беше недопустима не за 50 %, а за 99
% от общия й размер, съобразно сочените в молбата по чл. 248 ГПК твърдения
отговорността за разноските за депозити за вещи лица и свидетели следваше да се
разпредели само съобразно изхода на спора по същество за допустимата част /1% от размера
на претенцията/, което не отговоря на принципите залегнали в ГПК и правилото за
присъждане на разноски по съразмерност. Правният интерес на ищеца не е отпаднал в хода
на процеса. В издадените фактури, приложени към исковата молба, изрично е посочен
получател „Л. А. П. и сънаследници“. За ищеца изначално е липсвал правен интерес от
оспорването на суми, припадащи се на другия наследник по закон на М. П.. Оттук и
ответникът има право съразмерно с оглед прекратената част на направените по делото
разноски. Същите се следват съразмерно с оглед общия размер на всички направени по
делото разноски към датата на частичното прекратяване, доколкото по делото не са
направени разноски, които да са относими единствено към допустимата част от
претенцията. От направените разноски в общ размер на 570 лв. ответникът има право на 1/2
или на 285 лв.
С оглед изложеното, не е налице основание за изменение на протоколно определение
от 12.12.2022 г. в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. А. П., ЕГН **********, с
адрес в [адрес], срещу [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
[адрес], иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л. А. П., ЕГН ********** не дължи
на [фирма], ЕИК ********* сума в размер на 1013.78 лв., представляваща съответната /1/2
част/ от стойността на начислена служебно ел. енергия относно обект на потребление по
клиентски номер № *******, находящ се на адрес [адрес], по фактури с дата на издаване
27.04.2022 г., както следва: фактура № **** за периода от 06.04.2021 г. до 05.07.2021 г.,
фактура № *** за периода от 06.07.2021 г. до 24.08.2021 г., фактура № **** за периода от
25.08.2021 г. до 21.10.2021 г., фактура № ********** за периода от 22.10.2021 г. до
08.12.2021 г., фактура № **** за периода от 09.12.2021 г. до 10.12.2021 г. и фактура № ****
за периода от 10.03.2019 г. до 10.06.2019 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [адрес],
14
да заплати на Л. А. П., ЕГН **********, с адрес в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 293.55 лв. – разноски по производството съразмерно с уважената част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК, подадена от Л. А. П., ЕГН
**********, с адрес в [адрес] срещу постановеното протоколно определение от 12.12.2022 г.
по гр. д. № 26627/2022 г. по описа на СРС в частта за разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта, с която съдът се произнася по молбата по чл. 248 ГПК
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15