РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 23.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично съдебно заседание
на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при участието на секретаря
ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА И.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 425 по описа за 2017
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.203 и сл. във вр. с чл.204 ал.4 от Административно процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.2 във вр. с ал.1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Административното дело е образувано
по искова молба на Г.Т.С. и Р.Б.С. *** и Министерство на вътрешните работи, с която всеки от
ищците е предявил иск за солидарно
заплащане от ответниците на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените
от загубата на единственото им дете неимуществени
вреди. В исковата
молба са наведени доводи, че с влязла в сила
присъда И.Д.М. бил осъден за убийството
на дъщерята на ищците, като
се поддържа, че към момента
на извършване на деянието той
е бил служител на МВР. Ищците твърдят, че ответниците носят отговорност за смъртта на дъщеря
им поради допуснати бездействия от служители на
всеки един от тях, довели
до оставане на служба И.Д.М. до датата на
убийството, въпреки основания за отстраняването
му и допускане боравенето му с оръжие. Изложени са обстоятелства
в исковата молба, че ответниците са били задължени,
установявайки непригодността
на техния служител, да прекратят
служебното му правоотношение или да не допускат
боравенето му с оръжие. Считат, че освен физическия извършител на убийството,
Държавата, в лицето на ответниците - ОД на МВР -
Ловеч и самото Министерство на вътрешните работи също носят отговорност за
смъртта на дъщеря им.
Делото е изпратено по подсъдност с определение № 688/19.09.2017 г., постановено по адм.д. № 535/2017 г. по
описа на Окръжен съд Ловеч,
потвърдено с определение №
380/08.11.2017г. по в.ч.гр.д. № 434/2017г. на
Великотърновския апелативен
съд.
С определение №
56/06.06.2018г. по а.д.
№ 2/2018г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС, е постановено, че компетентен да разгледа исковата
молба на Г.Т.С. и Р.Б.С. ***
и Министерство на вътрешните работи е Административен съд Ловеч.
В съдебно заседание ищците,
чрез процесуалните си представители адв.Х.Б. и адв.Т.Г. поддържат исковата претенция. Ангажират писмени и
гласни доказателства, както и комплексна психологична и психиатрична
експертиза.В първото о.с.з. на 27.09.2018г. конкретизират, че предявяват три
иска пред настоящия съд, формулирани в три точки, както следва:
1. По първия иск претендират
вреди от незаконосъобразен административен акт - Инструкция за условията и реда
за носене на служебно оръжие от държавните служители на Министерство на
вътрешните работи № Iз - 37 от 12.01.2012 година,
издадена от министъра на вътрешните работи, и е насочен към ответника
Министерство на вътрешните работи. С период от 12.01.2012 година, от
обнародването на Инструкция за условията и реда за носене на служебно оръжие от
държавните служители на Министерство на вътрешните работи № Iз
- 37 от 12.01.2012 година, до датата на смъртта на И. С. - 15.09.2012 година. С
петитум съдът да признае незаконосъобразността на
Инструкция за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните
служители на Министерство на вътрешните работи № Iз -
37 от 12.01.2012 година, в частта по чл.1 чл.2 и чл.6, след което да осъди
ответника Министерство на вътрешните работи да заплати на ищците претърпени неимуществени
вреди по 25 000 лева за всеки един или в общ размер 50 000 лева за претендирания период.
2. По втория иск претендират
установяването на незаконосъобразни бездействия на ответника ОДМВР гр.Ловеч,
които фактически бездействия се изразяват в неизвършване на проверки по
спазването на чл.6 и чл.1 на Инструкция № Iз - 37 от
12.01.2012 година, а именно, не са извършвани проверки от страна на ответника
ОДМВР гр.Ловеч. В резултат от тези бездействия е допуснато да бъде занижен
контрол върху служителя И.Д.М. на ОДМВР гр.Ловеч, довело до убийството на И. С.,
която е дъщеря на ищците. Размерът на иска е 50 000 лева, съответно по 25 000
лева за всеки един от ищците. Периода е от момента на назначаването на
служителя И.Д.М. до 15.09.2012 година, която дата ще бъде конкретизирана след
представяне на доказателствата, в тази връзка. По този иск е формулиран следния
петитум: Молим да признаете незаконосъобразността на
бездействията на ответника ОДМВР гр.Ловеч изразяващи се в неспазване и
неизвършване на проверка от негова страна по спазването на чл.6 и чл.1 на
Инструкция № Iз - 37 от 12.01.2012 година на МВР,
като в резултат на занижения контрол, е допуснал убийството на дъщерята на
ищците, след което да бъде осъден ответника да заплати претърпени неимуществени
вреди по 25 000 лева за всеки един от ищците или общо 50 000 лева за процесния период.
3. По третия иск претендират
установяване на незаконосъобразни бездействия от ответника ОДМВР гр.Ловеч, който
не е извършвал адекватни психиатрични проверки на състоянието на служителя И.М.за
годността му да носи огнестрелно оръжие с бойни патрони, съответно довело до
убийството на И. С., която е дъщеря на ищците.
Периода е от момента на назначаването на служителя И.Д.М. до 15.09.2012
година. Размерът на иска е 50 000 лева, съответно по 25 000 лева за всеки един
от ищците. По третия иск е формулиран следния петитум:
Молим да признаете за незаконосъобразно бездействието на ответника ОДМВР
гр.Ловеч изразяващо се в неизвършване на адекватни психически проверки на
служителя И.Д.М. довели до боравенето му с огнестрелно оръжие с бойни патрони,
станало причина за убийството на дъщерята на ищците от датата на назначаването
на служителя И. М., която ще посочат след представяне на доказателствата, които
ще изискат до настъпване на вредоносния резултат - 15.09.2012 година, след
което да им бъде присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди за
сумата от 50 000 лева, по 25 000 лева за двамата ищци. Общият размер на
исковата ни претенция е в размер общо на 150 000 лева.
С
определение от първото о.с.з. проведено на 27.09.2018г., с оглед
конкретизацията от процесуалните представители на ищците адв.
Х.Б. и мл.адв.Т.Г., че предявяват три иска пред
настоящия съд, съдът е отделил исковете за обезщетение, т.к. съвместното им
разглеждане ще затрудни производството, като прозводството
по отделените искове е спряно на основание
на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, във вр. с
чл.144 от АПК и чл.206, ал.2 от АПК до влизане в сила на решението по адм.д. № 425/2017 г. на АдмС –
Ловеч, с определение по адм.д.№327/2018г. на АдмСЛ.
Горепосочената Инструкция
е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.7 ал.3 от Закона за
нормативните актове във вр. с чл.75 и чл.76 от АПК и
е родово подсъден на Върховния административен съд, съгласно чл.132 ал.2 т.1 от АПК в действащата му към 28.09.2018г.
редакция / преди допълването й с ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г./.
С определение №647 от з.с.з.
28.09.2018г. по делото, съдът е съобразил, че по предявения от ищците иск срещу
Министерство на вътрешните работи за установяване на незаконосъобразността на
Инструкция за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните
служители на Министерство на вътрешните работи № Iз -
37 от 12.01.2012 година, издадена от министъра на вътрешните работи, в частта
по чл.1 чл.2 и чл.6, и този за обезщетение за претърпени от ищците неимуществени
вреди в общ размер 50 000 лева за претендирания
период не е компетентен да се произнесе, прекратил е производството в тази част
и изпратил делото по подсъдност на Върховния административен съд в прекратителната част / на лист 72 от делото/.
Производството
по горепосоченото административно дело е спряно с протоколно определение от о.с.з. на 04.04.2019 г., до постановяване на влязъл в сила краен акт на
Върховен административен съд на Република България по административно дело №
12903/2018 година по описа на същия съд относно оспорената Инструкция и връщане
на административно дело № 425/2017 година по описа на АдмСЛ,
изпратено на 12.10.2018 година с изх. №377 на АдмС за
послужване, в изпълнение на разпореденото, съгласно писмо на
Върховния административен съд / л.100и л.192 от делото/.
С решение № 15559 от
15.11.2019 г. по а.д. № 5455/2019г., Петчлененен
състав - II колегия на ВАС е отхвърлил искането на Г. С. и Р. С. за отмяна на
основание чл. 239, ал.1, т.5 АПК на влязлото в сила определение, постановено на
28.01.2019г. по адм. дело №12903/2018г. по описа на
Върховен административен съд, шесто отделение, с което състав на Шесто
отделение е оставил без разглеждане
жалбата на Г.С. и Р.С. срещу Инструкция за условията и реда за носене на
служебно оръжие от държавните служители на Министерство на вътрешните работи №
1з-37/12.01.2012 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в частта й по
чл.1, чл.2 и чл.6 и производството по делото.
На 23.01.2020 г. с вх. № 367 на АдмСЛ, е върнато адм.д.
№425/2017г. по описа на АдмСЛ и с определение от
23.01.2020г. е възобновено производството /л.198/.
В съдебно заседание ищците, чрез
процесуалните си представители адв.Х.Б. и адв. Т.Г., и в писмено становище вх.№ 774 от 14.02.2020г.
поддържат предявените по адм.д. №425/2017г. на АдмСЛ два иска за установяване на незаконосъобразни
фактически бездействия срещу ответника ОДМВР Ловеч, ангажират доказателства.
Претендират заплащане на
направените по делото разноски. В писмена защита адв.Г.
излага съображения по същество с твърдения изцяло за нарушение
на чл.2 от ЕКЗПЧОС, като поддържа изцяло и допълва вече наведените в исковата молба, в депозираните
по делото становища и в пренията по същество доводи за основателност на
предявените искови претенции. Ищците твърдят незаконосъобразност
на бездействията на ответника, изразяващи се в неизвършване на проверки по
спазването на чл.6 и чл.1 на Инструкция за условията и реда за носене на
служебно оръжие от държавните служители на Министерство на вътрешните работи № Iз - 37 от 12.01.2012 година в периода от момента на назначаването на служителя
И.Д.М. - 04.06.2001 г. до 15.09.2012 година, в резултат от което е допуснато да
бъде занижен контрол върху служителя И.Д.М. на ОДМВР гр.Ловеч, както и такИ. изразяващи се в
неизвършване на адекватни психиатрични проверки на състоянието на
служителя И.М.за годността му да носи огнестрелно оръжие с бойни патрони, които
бездействия довели до до убийството на дъщерята на
ищците И. С..
В писмената защита считат, че правното
основание на исковата претенция е нарушение на чл.2 от ЕКЗПЧОС както били
посочили в исковата молба, с искане съдът да признае за установено нарушение на
чл.2 от ЕКЗПЧОС и да осъди ответниците да им заплатят
солидарно по 50,000лв на всеки един от ищците, обезщетение за претърпените от
загубата на единственото ни дете, вследствие на гореописаното нарушение на чл.
2 от ЕКЗПЧОС, неимуществени вреди - болка, скръб и страдание.
В съдебно заседание
ответникът Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр.Ловеч, чрез процесуалният си
представител оспорва изцяло исковата претенция като
неоснователна и недоказана. В писменият отговор и по същество изтъква, че не е налице нито една от
хипотезите на чл.1 от ЗОДОВ. Счита, че няма незаконосъобразни, фактически
действия или бездействия на органите на ОДМВР - Ловеч, който да са при или по
повод изпълнение на пряка административна дейност и да са в пряка и
непосредствена връзка с претендираната неимуществена
вреда. Излага, че действията на И.Д.М. на 15 септември 2012г. не са извършени в
качеството му на длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебни
задължения, същият не е бил на работа, а воден от чисто лични подбуди, не
свързани със служебните му задължения е извършил престъпното деяние. Сочи, че за
тези си действия той е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода и
на заплащане на неимуществени вреди на ищците по настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч ангажира становище, че
исковата претенция е основателна и доказана. Сочи, че исковете на ищците се основават на
нарушение на чл.2 от ЕКПЧ, т.е. нарушено е правото на жИ.т
на тяхната дъщеря в следствие на бездействието на държавен орган в лицето на
ответника – ОДМВР, да осъществи контрол върху носенето на оръжие от страна на
служителя на МВР към онзи момент – 15.09.2012 година, когато е извършено
убийството от служителя – И.М.на тяхната дъщеря – И. С.. Счита, че от събраните
по делото доказателства се доказват твърденията им, че ответника е бездействал,
като е оставил И.М.на служба до датата на убийството, въпреки че с абили налице основания за отстраняването му от служба и още
повече за недопускането той да борави със служебно оръжие, с оглед
непригодността за извършване на тази дейност, поради наличието на психично
заболяване, каквото е посочено от вещите лица при изслушване на съдебно медицинската
експертиза - Смесено личностово разстройство, което
съгласно МКБ -10, представлява
психично заболяване.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
като събраните писмените не са оспорени от страните
по реда на
чл. 193 от
ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Назначена е комплексна съдебно психиатрично-психологична
експертиза. Приобщено е НОХ дело № 268 по описа за 2013 година на Окръжен съд Ловеч.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните
по делото няма спор, а и това се установява от събраните доказателства, че ищците, са родителите и законни наследници на покойната
И.Г.С.., с ЕГН **********, бивш жител
***. Същата е починала на
15 септември 2012 г. в гр.Ловеч,
след като е застреляна от лицето И.Д.М. - тогава служител
към ОД на МВР гр.Ловеч, със служебно зачисленото му на 25.03.2002 г. оръжие „Макаров”
с номер ВД 221809.
За това деяние
е образувано НОХД № 268 по описа за 2013 година
на Окръжен съд Ловеч, приключило
с осъдителна присъда, с която на прекият извършител
на деянието И.М.е наложено наказание от тридесет
години лишаване от свобода, осъден е да заплати на ищците по 200 000.00
/двеста хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди по справедлИ.ст /при
отчитане неизмеримите болки и страдания, които двамата родители са търпели и ще
търпят до края на дните
си/, ведно
със законната лихва върху тези
суми, считано от 15.09.2012 г. до окончателното изплащане на същите, както
и сумата от 250.00 лева, представляващи
разноски по делото. Прието е, че И.М.умишлено умъртвил И.Г.С.. ЕГН: **********,***, като деянието е извършено по начин, опасен за жИ.та на мнозина
и с особена жестокост.
Според справката на л.89 от
делото И.Д.М. постъпва в системата на МВР на 04.06.2001 година на длъжност
полицай „Вътрешни постове” в група „Охрана на обществения
ред” на сектор
„Охранителна полиция” към РПУ - Ловеч, РЗ служба „Полиция” при РДВР Ловеч. Към 15.09.2012 година е заемал длъжността - полицай в група „Охрана на обществения
ред” на сектор
„Охранителна полиция” към Районно управление
„Полиция” Ловеч при ОД на МВР Ловеч
на която е преназначен със заповед № 284/03.05.2010 г. на
ВНД Директора на ОДМВР Ловеч. За периода от назначаването - 04.06.2001 г. до уволнението - 19.09.2012 г. И.Д.М. не
е награждаван и има наложени дисциплинарни наказания, както следва: порицание и уволнение, след извършеното престъпно деяние.
В раздел 4 от приложената типова длъжностна
характеристика за длъжността полицай-старши полицаи, заемащият длъжността е
пряко подчинен на началника на групата/звеното. Оценява се от началника на
групата/звеното и се контролира от служители, заемащи по-високо йерархично нИ.. Дейността на заемащият тази длъжност се се организира и ръководи от служители с длъжност „командир
на отделление“ и „полицейски инспектор“, като няма
подчинени длъжности. Посочено е ,че задължително подлежи на профилактичен
медицински преглед, осигурен от работодателя. В раздел 5, наименован
„Други специфични изисквания“ е посочено такова да познава нормативните
документи, регламентиращи организацията на патрулно-постовата служба и
правомерни тактически действия /на л.л.90-91/. Според протокол на л.92 М. е запознат с длъжностната
характеристика на 26.11.2025г., в съответствие с чл.165 от ППЗМВР /отм., бр. 47
от 9.06.2006 г. /.
От приетите по делото медицински
свидетелства и заключения, изготвени от специалистите в Медицински институт на
МВР, се установява, че служителя И.М.е здрав и годен за работа в МВР.
Видно
от представеното от ответника Медицинско свидетелство от 2002г. е със
заключение на експертна лекарска комисия, че М. е здрав, годен за работа в МВР,
група сержант / на л.26 от делото.
Според
Резултат от психологическо изследване рег.№ С-561/ 22.05.2001г. на Институт по
психология на МВР, лаборатория Плевен данните са благоприятни за сержант „вътрешни постове“ /
л.27/.
Служителя М. е включен в План рег. № 2658 -
КАТ/22.10.2002г. за практическо обучение
на новоназначени сержанти / л.29 и сл./. А, според Справка от
21.04.2003г. на л.31 е завършил курс за преквалификация на младши автоконтрольори в Академия на МВР Варна и придобил
удостоверение за професионална квалификация /л.44/, в т.11 фигурира Полицейска
стрелкова подготовка. Касае се за 24 седмичен курс за първоначална
професионална подготовка на полицай по охрана на обществения ред, който е зъвършил със среден успех 4.24 /л.45/.
Видно е от Рапорт рег.№ 17985/04.10.2004 г. на
специалист, психолог от Човешки ресурси, РДВР Ловеч, че работата в екипност на двамата служители ст.с-т М. и с-т Д. би била
предпоставка за възможни бъдещи инциденти и професионална неефектиност
/л.32-33/.
В Медицинско свидетелство от 16.05.2012г. на
Медицински институт на МВР, освен общо добро физическо състояние на М. е
отразено, че не се води на диспансерезиран отчет в
ДПБ Ловеч, дадено е заключение, че е здрав и годен за служба в МВР /л.38-39,
л.40/.
Според
Карта за оценка на личностните качества, социалните и комуникативните умения и
интегритета за постъпване на държавна служба в МВР на И. М.по повод участие в
конкурс за категория Г-инспектор в Териториална полиция; МЗ № К-1045/02.02.2011г. за психична регулация на дейността е дадена
оценка 2, като експерта е отразил, че е склонен да придава висока значимост на
по-елементарни изяви в ежедневието и да се надценява; склонен е себеоневинямащо да интерпретира поведението си и да позитивира неблагоприятно стекли се за ситуации на
взаимодействие / на л.42/. В обосновката на Комуникативни умения експерта е
посочил, че се представя като общителен и контактен, но е с известни дефицити
на социална компетентност и речева култура, поради което лесно прекрачва
границата на деловото общуване, не успява ясно и точно да изложи мнението си и
да аргументира изказванията си. Същият е с по-висока потребност на внимание ...
/л.43/.
В Психологично заключение № 1857 от 01.08.2012г.
по повод участие на И.М.в същия конкурс е дадено такова, че е пригоден за
държавна служба в МВР-покрИ. основните изисквания за
длъжността.
Съгласно подадените от М. декларации, /от
16.08.2006г., от 01.0.3.2007г., от рег.№ 751/12.03.2007г. и от 17.0.3.2011г./,
същият е запознат със Заповед от 2006г. на МВР за търсене на дисциплинарна
отговорност от служители на МВР, с Етичния кодекс за поведение на служители в
МВР и носене на дисциплинарна отговорност за неспазването му, че не извършва
дейност, несъвместима със лужбата в МВР по чл.177 от ЗМВР.
С Докладна записка от
05.10.2018г. относно извършена проверка във вр. с
писмо от 03.10.2018г. е докладвано на началника на РУ Ловеч, че визирания чл.6
от Инструкция 1з-37/12.01.2012г. касае неносене на служебното оръжие открито от
служители работещи без униформено облекло, освен ако това не налага
изпълнението конкретно служебно задължение. Лицето И.Д.М. е изпълнявал
служебните си задължения само с униформено облекло. Проверки на служебното му
оръжие е правено при инструктаж за изпълнение на ППД. В извън работно време
служителите на МВР са длъжни да съхраняват и пазят служебното си оръжие от
загубване, повреждане или унищожаване /на л.93 от делото/.
По делото са разпитани свидетели, посочени от
ищците, чиито показания съдът кредитира, доколкото по релевантните факти са непротИ.речиви
и логически последователни,
съответстващи на доказателствата по делото, още повече,
че същите са поели наказателна
отговорност по чл.290 от НК и няма данни за тяхната заинтересованост от изхода на спора.
Свидетелите на ищците – Х.Н.Х. и А.Ф.С., излагат лични възприятия
за поведението на И.М.и
сигнализирането за същото в полицията от пострадалото момиче И..
Свидетелката Х.Х. познава И., с която работили в един офис на
застрахователна компания от 2010 година и И. М., който по претекст за служебно търсел постоянно
личен контакт с И., определен от свидетелката като „постоянна, ежедневна
досада“. И в рамките на работно време и извън работно време,
това поведение не било нормално, при все, че е била свидетел на случаи в които,
тя му казвала, че той й досажда и че желанието на И. е той да престане да й
звъни, да я търси и да я преследва. Същата установява, че на 14.09.2012г.
решили с няколко приятели да отидат на заведение. И. шофирала и дошла да я вземе
от вкъщи. Излизайки от нейният блок, видяла, че М. бил в един микробус,
паркирал диагонално и хода на колата бил
ограничен, нещо й говорел, при което тя
не го отразявала. Качили се в колата и потеглили да вземат другата приятелка - свидетелката
А.С., но М. започнал да ги преследва с буса. Там отново спрял пред колата и отново се опитвал да завържи някакъв
разговор. Тръгвайки вече и с А., с колата бусът се
движел зад лекия автомобил на И., в непосредствена близост, на дълги светлини. ОтИ.йки до третата приятелка,
събирайки се повече хора и обсъждайки случилото се, решили на път за
заведението да минат през полицията, И. да входира
жалба. Паркирайки пред Районното управление, те останали в колата, а И. влязла
в сградата, било около 21:00 часа на 14.09.2012 година. Според свидетелката
след около 5 или 10 минути излязла и на
въпросът им: „Какво е станало, успяла ли е да подаде жалба?“, тя казала, че са
я върнали за понеделник, тъй като към момента няма кой да приеме жалбата, и в
понеделник след оператИ. да отиде и да я входират, но понеделник не се случил за нея, т.к. на 14.09.2012 година срещу 15.09.2012 година е
извършено деянието, на което е била очевидец и тя е подала сигнала на телефон
112.
След Районното
управление, отишли в ресторант Драката, тъй като имали резервация, след това
вечерта решили да продължат в дискотека Илит. И.М.бил
в дискотеката, бил и пред ресторант Драката. Не бил униформен, а цивилен. На
тяхната маса имало служител на криминална, само че цивилен извън работно време
и той се опитал да говори с И. и да го насочи да престане с това поведени
спрямо И., т.е. постоянно да я следи. Постоянно идвал на масата им в Илит, постоянно искал да й говори на ухо, бил като „сянка“.
След разговора И. продължил, отсядал на различни маси, така че да има видимост
към тяхната маса и бил сам.
Свидетелката А.С. установява, че с починалата И.
израснали заедно и били приятелки от деца. Излага, че е присъствала на
постоянните психически атаки осъзнати като такИ. сега,
защото тогава не осъзнавали какво е това и мислили, че е просто шега. Сочи, че
където и да отидат, И.М.постоянно изниквал. Дори когато ходили в други градове-Плевен,
той пак изниквал. Според личното възприятие на свидетелката личало му, че на
човека му имало нещо. Последното което е запомнила е, че били в И. на гости и И.
седял под прозореца й. Той искал да бъде в близост до нея и постоянно й казвал,
че я обича и тя е неговата жена, на което тя
не обръщала никакво внимание, но
той бил настоятелен. И. многократно му
казвала, че не желае да има нещо общо с него. М. бил винаги цивилен. Вечерта
преди да се случи инцидента, били в РПУ Ловеч. Според нея това било трети
или четвърти път, в който ходили в сградата на РПУ Ловеч, но не им приемали
жалбите. Свидетелката е придружавала два пъти И., когато се опитвала да подаде
жалба и не се случвало, а за другият път знае от нея.
За същата вечер/на
инцидента/ сочи че подавали два пъти жалба, тъй като първата отново не била
уважена. Когато свидетелката излязла от къщи, а И. с едно друго момиче я чакали
в колата, той изникнал с един микробус и две момчета при него. Тогава И. се
уплашила много и му казала: „ходих в полицията, престани, извън граници е твоето
поведение“. На което той отговорил: „мен с полиция няма да ме плашиш“. Свидетелката
сочи, че И. вече треперела и плачела и подали жалбата втори път. Тогава били се
събрали всички, цялата компания и отишли в полицията, защото виждали, че нещата
излизат извън контрол. Според нея го извикали и явно от тогава той много се влошил.
Това било вечерта преди инцидента. Счита, че го били уведомили за тази жалба,
защото той после дошъл в дискотеката и бил бесен, но пак си застанал до И. да
си я гледа. Появявал се е там, където е И. и не давал никой да разговоря с нея.
Гледал я и ако тя погледне някой или говори с някого, той я заплашвал. Според
свидетелката И. успяла да подаде една жалба и се успокоила, като предишните
жалби не са били приемани.
Преди да отидат в
дискотеката били на вечеря в Драката, на терасата, и М. се появил на площада.
Свидетелката възприела от поведението му, че е вбесен от това, че се държал
арогантно спрямо всички, нещо ги обиждал, викал, казвал на всички, но на И.
най-много.
След това отишли в дискотеката и той след тях, просто отИ.л
и започвал да се кара с нея, защото примерно е говорила с някой. Тя била много
афектирана, той също и двамата били на нож.
Според
свидетелката въпреки, че бил цивилен имал в себе си оръжие и го изваждал.
Показвал се пред повече хора и се опитвал да демонстрира нещо, власт ли и
свидетелката незнае как да го опише. Примерно около три пъти е вадил пистолет.
Пистолетът го изваждал от джоба си с портфейл, задължително и си го оставял на
масата, за да видят всички хора, че той разполага с оръжие. Сочи, че в заведение в Плевен е присъствала, била
седнала на маса с И., а той бил в близост, в същото заведение, седнал на маса
сам /повечето пъти бил сам/ и си извади от джоба пистолета. Оставил го на
масата, един вид всички да видят, че той разполага с оръжие. Излага, че имало и други такИ.
случаи пред хора, в Ловеч, в кафето и в заведения обикновено. На улицата не го
е виждала да вади оръжие. Не употребявал алкохол. Определя го като човек, който
иска да се показва, комплексиран човек, който демонстрирал, че носи пистолет.
Възприемали го, че търси внимание. Сочи, че последното време преследването било
всекидневно по няколко пъти на ден, като не се сеща да е имало паузи или период
от време, да не го е правил. Първоначално свидетелката си мислела, че е много
влюбен и затова е така настойчив, че иска да впечатли И. с нещо. Постоянно
говорел, че много високо във властта са му роднините, искал да се покаже. И
затова смятала, че е нормален човек и не би посегнал на тази жена в която е
влюбен и която обича, както твърди. По този начин си обяснявали това поведение.
Казвал: „ти ще бъдеше с мен, ти ще бъдеш моя, аз ще направя всичко възможно“. Знае,
че М. е имал приятелка преди това, от друга тяхна обща приятелка, която била много
близка с него. От нея знае, че на предишната си приятелка е запалил колата и
още нещо направил, но вече не си спомня какво. Колеги на М. ги съветвали да не
му обръщат внимание, че той си е такъв. Те знаели за предишните му случаи,
казвали че е тих и кротък като мишка, че ще му мине и да не се притесняват.
По искане на ищците е изслушан д-р Х. Б.,
участвал в изготвянето на психиатричната експертиза в наказателното
производство. Следва да се съобрази, че по реда на АПК е допустимо авторите на
експертизи / консултация, изготвени в други производства да се изслушат като
свидетели, а самата експертиза / консултация може да се третира като писмено
обяснение на трето лице. В тази връзка е съдебната практика, застъпена в Решение
№ 1240 от 05.02.2008 г. на ВАС по адм.д. №
12361/2007г, 5-членен състав във връзка с Решение № 11097 от 13.11.2007г на ВАС
по адм.д. № 3747 / 2007, III отделение/.
Според св. д-р Б. от страна на И.М.е имало симулативно
поведение на психично заболяване, което не било особено трудно да го установят.
Става въпрос за диагнозата личностно разстройство, което се проявява като една
детска ироничност в емоционално характеровата сфера,
при която имаме запазване на интелекта и нарушена социална адаптация. Свидетелят
е общувал ежедневно в продължение на един весец с И. М.,
като освен визитацията имали задължителни беседи във връзка със съдебно
психиатричното освидетелстване. Тогава придобили впечатление и поставили тази
диагноза.
Свидетелят установява, че личностното
разстройство се появява обикновено в пубертетната възраст, но съгласно новите
критерии за поставяне на тази диагноза, лицето трябва да е навършило поне 18
години, така че личностното разстройство предхожда извършването на самото убийство.
Още повече, че са налични данни за обществено опасно поведение и преди това -
груба немотивирана агресия. Допуска възможността колегите от Института на МВР
да не са установили това заболяване независимо от тестовете на които е подложен
да ги прави, както и при направените психологически изследвания. Счита за
възможно при извършваните системни проверки да не бъде установена тази
психопатия, т.е. той би могъл за кратко да прикрИ.
някакви дефицити в поведението, които дават симптоматиката.
По искане на
ищците е допусната комплексна съдебно психиатрично-психологична експертиза с вещи лица психиатър и психолог
от Списъка на вещите лица към ОС В.Търново /след последвалите многократни
откази на в.л. към ОС Ловеч и ОС Плевен/, освидетелствали по
документи лицето И.Д.М., във връзка с административно дело № 425/2017 на
Административен съд Ловеч. Според експертното заключение, което съдът кредитира като безпристрастно и
компетентно дадено, И.М.страда от смесено личностово
разстройство като началото на патологичния процес е започнал много преди
престъплението на 15.09.2012 г. и в никакъв случай не е причинено от
наказателното производство.
Вещите лица дават
заключение, че в настоящия случай няма данни за мозъчно увреждане (доказано от
апаратните изследвания при петорната експертиза). Има данни, че поведението на
освидетелствания е било с характеристиките на диссоциално
личностово разстройство и гранично личностово разстройство. Свидетелските показания показват
грубо незачитане на социални норми, продължаване на
поведението, дори след като е привикван в полицията да дава показания и
обяснения. Има данни /без контретни доказателства/ за упражнена агресия към бивша
негова приятелка и заплахи към нея и имуществото й, за заплахи към жертвата и
незачитане на отказа й да общува с него, за грубо несъответствие на емоциите на
освидетелствания спрямо ситуацията преди и след престъплението. Освидетелстваният страда от Смесено личностово
разстройство. Това е личностово разстройство от група
Б (по официалната класификация на САЩ - ДСН-4-та ревизия, превод В. Т., 2008),
който фокусира диссоциални и гранични характеристики
със слаб контрол върху импулсите. Общи критерии за личностно
разстройство (F60) според изследователските критерии на МКБ 10. Според
заключението по отношение на поставената диагноза не може да има никакво
съмнение, тъй като тя е поставена при стационарна експертиза за достатъчен
период от време, от трима лекари със специалност съдебна психиатрия и двама
клинични психолози и мнението на всички вещи лица е единодушно. От едното вещо
лице са дадени показания и по настоящото дело (Д-р Б.), който поддържа
посоченото в експертизата и в голяма степен отговаря на въпроса на настоящата
експертиза.
Във връзка с
възражението на ответника относно съдебно психиатрично-психологична експертиза
по документи следва да се съобрази, че експертиза, изготвена по едно дело
(независимо в какво производство - наказателно, административно, гражданско) не
може да се ползва по друго дело като такава, с оглед нарушаването на
изискването за непосредственост - вещото лице, което я е изготвило да се яви
лично пред съда и страните. Административно-процесуалният кодекс, за разлика от
ГПК и НПК, допуска изключително по-широк набор от доказателства. Съобразно чл.40
от АПК „писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и
обстоятелства от значение за производството. Изготвената в наказателното
производство съдебно-психиатрична експертиза, включително и протоколите от
беседите между вещите лица и И.Д.М. представляват писмени доказателства. Посочената
експертиза представлява по съществото си официален документ - издаден е от
длъжностно лице (вещо лице, определено за такова по съответната нормативно
установена процедура), в кръга на службата му (с акт на съда или на орган на
досъдебното производство да изготви този документ), по установената форма и ред
(писмена съдебна експертиза). Самата експертиза е допустимо доказателствено
средство в административния процес, но като писмен документ - писмено
доказателство. В този смисъл е Решение № 2491 от 20.02.2013г на ВАС по адм.д. № 12260 от 2012г, VII отд..
Съдебната практика
допуска да се изготви психиатрична експертиза въз основа на документи, което е
нормативно уредено от Наредба № 16 от 13 май 2005 г. от 13 май 2005 г. за съдебно-психиатричните
експертизи за задължително настаняване и лечение на лица с психични
разстройства. Съгласно чл.13 от Наредба
№ 16 се допуска вещите лица да използват медицинска документация при
изготвянето на експертизите си.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Исковата
молба е подадена от лица с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и пред компетентият съд, с оглед постановеното определение №
56/06.06.2018г. по а.д. № 2/2018г. на смесен
петчленен състав на ВАС и ВКС, че
компетентен да разгледа исковата молба на Г.Т.С. и Р.Б.С. *** е Административен
съд Ловеч.
Съгласно чл.205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Безспорно, Областна дирекция на МВР Ловеч
е юридическо лице и като такова е надлежният ответник по материалното
правоотношение по предявените искове срещу него по чл. 205 от АПК.
В
съответствие с чл.203, ал.1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда
на тази глава, като за неуредените случаи, съгласно ал.2, се прилага Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
предвижда че, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Независимо от твърдението на
процесуалния представител на ищците в писмената защита, че правното основание
на исковата им претенция е нарушение на чл.2 от ЕКЗПЧОС, следва да се приеме,
че насочена срещу ОДМВР - Ловеч в качеството й на орган на власт и основанието
е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото по делото е известен физическия извършител на
деянието, с което е лишил от правото на жИ.т дъщерята
на ищците. Срещу юридическото лице е предявена претенция за отговорност за
претърпени неимуществени вреди от ищците, от бездействия на органи на ответника
и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, предвид
направената от ПП на ищците конкретизация на исковата им претенция в първото по
делото о.с.з. При съобразяване практиката на Върховния административен съд на
РБ следва да се разгледа претенцията на ищците по твърдяната от тях
незаконосъобразност на бездействия, произтичащи от неизпълнение на задълженията
на ответника, възникващи от българското законодателство, както и за твърдяното
нарушение на чл.2 от ЕКЗПЧОС.
Административната дейност има различни форми,
като административни актове се издават само при нормотворческата
и правоприлагащата форма на административна дейност.
Действително предоставянето на огнестрелно оръжие на полицейски служител,
респективно неосъществяването на контрол върху поведението на този служител във
връзка с предоставеното му огнестрелно оръжие и предприемането на допълнителни
мерки чрез приемането на подзаконови нормативни актове са действия, респективно
бездействия свързани с вътрешноорганизационната и вътрешнослужебната
дейност на ответниците. Последното обаче не означава,
че в хипотезата на увреждане на заинтересована страна, същата е лишена от
правото да търси обезщетение в производството по ЗОДОВ и да не може да се
упражни съдебен контрол по отношение на тези действия, респективно бездействия,
които от своя страна се включват в понятието административна дейност в широкия
му смисъл. Доколкото нормата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ не се съдържа казуистично
изброяване на видовете актове, за които последната намира приложение, тя се
прилага за всички видове вредоносни актове - резултат от административна
дейност, т.е. както за тези, които се издават и оспорват по реда на АПК, така и
за тези, чието издаване и оспорване е подчинено на друг законов ред, но също са
правен резултат от упражнена административна дейност / т. 1 от ТП № 2/2014 г.
на ОС на Гражданската и Първа и Втора колегия на ВКС и ВАС/.
За да е налице незаконосъобразно
фактическо действие, респ. бездействие на административния орган следва да се
касае до извършване на фактическо действие на административния орган, което не
се основава на закона, респ. до фактически действия, които административният
орган е длъжен да извърши по силата на закона, но не е извършил.
По
отношение твърдяната от ищците
незаконосъобразност на бездействията на ответника, изразяващи се в
неизвършване на проверки по спазването на чл.6 и чл.1 на Инструкция за
условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители на
Министерство на вътрешните работи № Iз - 37 от
12.01.2012 година в периода от момента на назначаването на служителя И.Д.М. до
15.09.2012 година, в резултат от което е допуснато да бъде занижен контрол
върху служителя И.Д.М. на ОДМВР гр.Ловеч, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.175 ал.5 от ЗМВР отм. бр. 53 от
27.06.2014 г. държавните служители носят
служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на
вътрешните работи, а именно Инструкция за условията и реда за носене на
служебно оръжие от държавните служители на Министерство на вътрешните работи № Iз - 37 от 12.01.2012 година, издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г.,
доп., бр. 97 от 8.11.2013 г., в сила от 8.11.2013 г., отм., бр. 36 от
19.05.2015 г., в сила от 19.05.2015 г./наричана за краткост Инструкцията/.
Посоченият
от ищците чл.1 от Инструкцията не създава правила, а общи положения, тъй като гласи, че с тази инструкция
се уреждат условията и редът за носене на служебно оръжие от държавните
служители на Министерството на вътрешните работи (МВР). Посочения чл.6 от
Инструкцията 1з-37/12.01.2012г. касае неносене на служебното оръжие открито от
служители работещи без униформено облекло, освен ако това не налага
изпълнението конкретно служебно задължение.
Разпоредбата на чл.6 не се отнася за служители
като И. М., които са униформени и за тях се е прилага чл.5 от Инструкция №
1з-37 от 12.01.2012г. Видно от приложената на лист 93 от делото Докладна
записка /ДЗ/ лицето И.Д.М. е изпълнявал служебните си задължения само с
униформено облекло, при което ангажираната от ищците разпоредба е неотносима към този служител. Според същата ДЗ проверки на
служебното му оръжие е правено при инструктаж за изпълнение на ППД при
застъпване на смяна дали правилно се носи служебното оръжие. Извън работно
време всеки служител носи лична отговорност за повереното му служебно оръжие,
за неговото съхранение и опазване /чл.3 от Инструкция № 1з-37 от 12.01.2012г./.
От събраните по делото доказателства не се установява нарушение на условията и
реда на носене на служебно оръжие от И. М., респ. не се установява незаконосъобразно
бездействие на ОДМВР Ловеч. Доколкото с Инструкцията е регламентиран редът и
условията за носене на служебно оръжие от държавните служители на Министерството
на вътрешните работи, какъвто безспорно е И. М., не се налага издаване на нарочни
заповеди, които да регулират осъществяването на контрол от Директора на ОД на
МВР – Ловеч във връзка с Инструкция за условията и реда за носене на служебно
оръжие от държавните служители на Министерство на вътрешните работи № Iз - 37 от 12.01.2012 година, от обнародването на
инструкцията - 24.01.2012 година до 14.09.2012 година. Както и заповеди в
изпълнение на задълженията, които има като Директор на Областната дирекция,
който е бил по това време за да контролира нейното спазване съгласно §2 от
Допълнителните разпоредби. Не се установява бездействие на ОДМВР Ловеч по отношение на законови правомощия относно контрола на
служителите при носене на служебните оръжия, респ. незаконосъобразно, в
резултат от което е допуснато да бъде занижен контрол върху служителя И.Д.М. на
ОДМВР гр.Ловеч. Няма подаден нито един сигнал срещу него в тази насока, за да
се извърши проверка и да се вземе отношение.
Ищците твърдят
незаконосъобразност на бездействията на ответника изразяващи се в неизвършване
на адекватни психиатрични проверки на състоянието на служителя И.М.за годността
му да носи огнестрелно оръжие с бойни патрони, които бездействия довели до
убийството на дъщерята на ищците И. С..
От събраните по делото доказателства не се
установи твърдяното бездействие, доколкото такИ. са
извършвани периодично, по които е давано заключение, че служителя И.М.е здрав и
годен за служба в МВР, освен, че ответника не извършва психиатрични проверки на
състоянието на служителите. Според представените по делото доказателства в процесниня период И.М.е минавал на няколко психологични
изследвания, за които има издадени психологични заключения, в които не се
говори за заболяване от страна на служителя или за негова негодност да е
служител на МВР.
Действията на И.Д.М. на 15 септември 2012г. не са
извършени в качеството му на длъжностно лице при или по повод изпълнение на
служебни задължения, същият не е бил на работа, а воден от чисто лични подбуди,
не свързани със служебните му задължения е извършил престъпното деяние. Видно
от приложеното наказателно дело за тези си действия той е осъден с влязла в сила
присъда на 30 години лишаване от свобода, както и да заплати 200 000 лева
неимуществени вреди на ищците по настоящото производство.
Не се установяват твърдяните
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от ОДМВР Ловеч - неизпълнение
на вменено задължение, произтичащо пряко от нормативен акт на националното
законодателство, което да е причинило вредоносния резултат, конкретизирани от
ищците в първото о.с.з. При това положение не е налице основната предпоставка по
смисъла на разпоредбата на чл 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.204, ал.4 от АПК, а именно за отмяна на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от състава на ОДМВРЛовеч, от които именно бездействия да са причинени
сочените неимуществени вреди на ищците.
Ищците твърдят незаконосъобразност на
бездействия, произтичащи от неизпълнение на задълженията на ответника,
възникващи освен от българското и от европейското законодателство.
Твърди се нарушение на забраната по чл.2 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на
Европа (ЕКПЧ) от страна на ответника. При което следва да се изложат в мотивите
съображения за нарушаване на правото по чл.2 ЕСПЧ и в тази връзка изпълнени ли
са позитивните задължения на държавата да обезпечи със съответните механизми
защита на правото на жИ.т от накърняване.
Конвенцията е международен договор,
ратифициран и влязъл в сила за Република
България и и по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията тя съставлява част от
вътрешното право на България. ЕКПЧ има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й протИ.речат.
Освен това съгласно чл.1 от Европейската конвенция страните по нея са длъжни да
осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, предвидени в
конвенцията.
Правото
на жИ.т се гарантира от Конституцията на Република
България и се урежда като основно право в разпоредбата на чл.28 КРБ.
В Еврорейската конвеция за правата
на човека /ЕСПЧОС/ правото на жИ.т е уредено като абсолютно сред основните права. Член 2,
§1 предвижда, че „правото на жИ.т се защитава от
закона“. Това установява позитивно задължение на държавите да предприемат
подходящи действия за опазване на жИ.та на всяко лице
под тяхна юрисдикция /LCB с/у Обениненото кралство/.
От това произтича основното задължение на държавата на обезпечи правото на жИ.т чрез приемане на подходяща законова и административна
рамка на възпиране от извършване на престъпления срещу личността и създаване на
правоприлагащ механизъм за предотвратяване, спиране и
наказване на нарушенията на тези разпоредби / Makaratzis
v. Greece/ и/или в някои случаи осигураване
на гражданскоправни средства за защита /Calvelli and Ciglio
v.Italy/.
В практиката на ЕСПЧ е
изведен принципът , че „законът“ който гарантира правото на жИ.т
трябва да е формулиран „достатъчно точно, за да се даде възможност на
гражданите да регулират своето поведение“ / Sunday times v. UK/, а отговорността no
законите на държавата за лишаване от жИ.т трябва да
обхваща както действията на частни лица, така и на лица, действащи от името на
държавата. Член 2 от ЕКПЧ изисква дейности и ситуации, които могат да
застрашават жИ.та, да са предмет на съответен
регулаторен режим, за да се намали в максимална степен рискът от фатално
увреждане. В решението по делото Oneryildiz v. Turkey се посочва, че други опасни дейности трябва да са
предмет на правила съобразно конкретната дейност, които регламентират
лицензирането, функционирането и контрола върху дейността. Наред с посочените
стандарти, ЕСПЧ изисква от държавите членки и ефективен механизъм на
правоприлагане, който да прилага законите, изисквани от чл.2.
В случая при преценка, изпълнени ли са позитивните задължения на държавата
да обезпечи със съответните механизми защита на правото на жИ.т
от накърняване, следва да се съобрази съдебната практика на ЕСПЧ, застъпена в
решенията на Съда в Страсбург по аналогични случаи (Gorovenky
and Bugara vs Ukraine и Saso
Gorgiev v the Former Yugoslav Republic of Macedonia), в които е установено
нарушение на чл.2 на Конвенцията. Решенията на Съда по
конкретни дела представляват съдебна практика и са косвено задължителни за
всички останали държави-страни по Конвенцията. Основание затова се черпи от разпоредбата
на чл.32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ да се произнася по
всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на Конвенцията. Доколкото в
България Конвенцията е част от вътрешното право и има пряко приложение, тълкувателното действие на решенията на ЕСПЧ е пряко,
тъй като то се използва при прилагане разпоредбите на Конвенцията директно.
Държавата е отговорна за нарушения на Конвенцията, извършени от всички нейни
органи и съобразяването с решенията на ЕСПЧ е задължително. Така, когато националните
съдилища прилагат и тълкуват защитавани от Конвенцията права, те следва да
вземат предвид съдебната практика на ЕСПЧ.
По горепосочените дела е установено нарушение
на чл. 2 на Конвенцията при сходна ситуация - извършено „битово“ убийство от
полицейски служител със служебно зачисленото му огнестрелно оръжие в
извънработното му време и не при или по повод на изпълнение на служебни
задължения, като резултат от установен слаб и занижен контрол по отношение на
зачисляването, носенето и държането на огнестрелни оръжия от полицейските
служители, както и липсата на контрол и проверка на личностните и професионални
качества за пригодност на извършителя за работа като полицейски служител.
Към момента (за
периода до убийството на 15.09.20212г.) нормативната уредба, която контролира носенето
на огнестрелно оръжие е регламетирана с Инструкция №
1з-37 от 12.01.2012г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в която няма регламент за
служебното оръжие извън работно време, налице е забрана за носенето и
употребата на служебно оръжие и боеприпаси след употреба на алкохол или други упойващи
вещества и медикаменти /чл.9/. Действително разпоредбата на чл.175, ал.5 от отменения ЗМВР (действал от 2006г. до 2014г.), който възлага на министъра на вътрешните
работи да уреди условията и реда за носене на оръжие с инструкция, е
съществувала от самото начало на ЗМВР (т.е. от 2006г, но инструкцията е приета
януари 2012г.). Соченото обстоятелство не се явява оневиняващо, тъй като,
държавата е била длъжна да организира нормативната си уредба и изпълнението по
начин, който да гарантира адекватна защита на позитивното право на жИ.т.
Това, че по причина
на неадекватна нормативна уредба не е налице конкретна разпоредба, по която
сочените бездействия на ответника да бъдат подведени, не може да служи за
индулгенция на причинените с тези действия / бездействия вреди. В този смисъл е
Решение № 4577 от 27.03.2019г по адм.д. № 11624/2017г
на ВАС, III отд.: „по делото N.K.M. v. Hungary, § 48. като ЕСПЧ изрично е подчертал, че наличието
на законово основание според националното законодателство само по себе си не е
достатъчно, за да бъде задоволено изискването за законност на дадена мярка, а е
необходимо законовото основание да съответства на принципа на върховенство на
закона и да предоставя гаранции срещу произвол (§ 47)”.
От гледна точка на
защита на това абсолютно по своя характер основно право, се установява, че в
случая не е създаден механизъм от такИ. национални
мерки при извършване на дейността по носене на служебното оръжие от служителите
на МВР, извън работно време. Не е създаден и работещ механизъм от такИ.
национални мерки за извършване на адекватни психиатрични проверки на
състоянието на служителя и за годността му да носи огнестрелно оръжие с бойни
патрони.
По
делото се установи от свидетелските показания, от писмените доказателства и от
изготвената комплексна психолого-психиатрична
експертиза, че лицето И.Д.М. е страдал от “характерен симптом на евентуално
душевно заболяване, наличието на психопатия, нарушен емоционален резонанс, избухлИ.ст и раздразнителност;
личностно разстройство от смесен тип от група „Б“; слаба критичност към
собствените му постъпки и тенденция за изопачаване на фактите от
действителността ”.
Вещите лица и разпитаният
като свидетел психиатър д-р Х. Б., изследвал лицето за целите на наказателното
производство в психиатрична клиника, са категорични, че това разстройство не е
възникнало последствие - след убийството, а е било налице към един много
по-далечен назад във времето момент. Според вещите лица това му заболяване, с
присъщата му симптоматика, обективно е могло да бъде установено при
провежданите експертизи в Института по психология към МВР, при което следва да
се съобрази че И.Д.М. е дългогодишен служител към МВР / служил е от 2001 до
2012г. и в този дълъг период от време би следвало да е достатъчен за констатиране
на това психическо разстройство и за вземането на съответните адекватни мерки.
Според заявеното от
вещото лице д-р Г. при изслушването на заключението в о.с.з. действително има
тестове, които могат да открият това /заболяване/ и при една проективна методика това би трябвало да се види и да излези в резултатите. Вещото лице психолог - д-р Х. като
такава методика /отключила М. да
говори и да споделя/ сочи: Тематично аперцептивен
тест.
Наред с това, според
писмените доказателства проведените експертизи
в Института по психология към МВР са били по повод желанието на служителя да
участва в конкурс за заемане на длъжност, при което експертизата е обусловена от желанието на
служителя, без да е предвиден контрол извън конкурсната процедура, а той е
необходим с оглед естеството на полицейската служба, изискващ освен физическа и
психическа устойчИ.ст.
По наведеното
от ответника твърдение, че служителя И.Д.М. е можел да заблуди психолозите към
института на МВР, следва да се съобрази изложеното от вещото лице д-р Г., че нИ.то на интелигентност на лицето не е високо, което се
подкрепя и от събраните писмени доказателства, в които няма данни за наличието
на високо нИ. на интелигентност, които да обяснят
възможността на лицето да заблуди специалисти в тази област с дългогодишен
опит.
Независимо от
всичко, при наличието на регулирана от държавата дейност - носенето на
огнестрелно оръжие с бойни патрони от
нейни служители, то отговорността за мерките за контрол върху тази дейност е
изцяло в компетентността и отговорността на държавата. Тя преценява по какъв
начин и с какви средства осъществява контрол върху тази дейност така, че като
краен резултат да не се допускат инциденти. Адекватността и относимосгга
на провежданите психологични тестове, тяхната периодичност и продължителност, нИ.то на компетентност на психолозите - е отговорност на
държавата. Вещото лице д-р Г. е категорично, че не може да установи причините,
но че има проблем е категоричен в тези изследвания на системата и „те не дават
обективни данни, поне в случая разликата е огромна. Няма нищо общо с
действителността“.
Установеното със
свидетелските показания на С. прояви на демонстративно носене на служебното
огнестрелно оръжие от И.Д.М. в извънработно време и не при изпълнение на
служебните си задължения, са могли обективно да бъдат установени от ответника,
тъй като са били извършвани преобладаващо в обхвата на неговата териториална
компетентност. ТакИ. нарушения и подобно поведение
могат да се установят най-бързо и ефикасно от най-близкия, от непосредствения горестоящ орган в структурата на ответника (преките
началници на И.Д.М. и въобще органите в структурата на ОД на МВР - Ловеч).
Сигналите и жалбите за протИ.правно поведение на И.Д.М. (заплахи, тормоз,
преследване, палеж) са били индиция за проблем с
годността на това лице да носи огнестрелно оръжие и като цяло за наличието на
проблем, на който е следвало да бъде обърнато сериозно внимание. В тази връзка прави впечатление и отразеното
в Рапорт рег.№ 17985 от
04.10.2004 г. на специалист, психолог от гр. Чов.ресурси,
РДВР Ловеч, според който още тогава работата в екипност
на двамата служители ст.с-т М. и с-т Д. би била предпоставка за възможни бъдещи
инциденти и професионална неефектиност /л.32-33/ при
което очевидно е приключила работата на служителя М. в екип, който е преместен
от сектор ПП. Отделно, според отразеното в Карта за оценка на личностните
качества, социалните и комуникативните умения и интегритета за постъпване на
държавна служба в МВР на И. М.по повод участие в конкурс за категория
Г-инспектор в Териториална полиция; МЗ № К-1045/02.02.2011г.
за психична регулация на дейността е дадена оценка 2, като експерта е посочил,
че е склонен да придава висока значимост на по-елементарни изяви в ежедневието
и да се надценява; склонен е себеоневинямащо да
интерпретира поведението си и да позитивира
неблагоприятно стекли се за ситуации на взаимодействие / на л.42/, въпреки
заключенията, че служителя И.М.е здрав и годен за работа в МВР.
От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства се доказват
твърденията на ищците, че ответника е бездействал, като е оставил И.М.на служба
до датата на убийството, въпреки че са били налице основания за отстраняването
му от служба и още повече за недопускането той да борави със служебно оръжие,
тъй като е бил непригоден за извършване на тази дейност, поради наличието на
психично заболяване, безспорно установено от вещите лица по назначената съдебно
психиатрично-психологична експертиза, а именно Смесено личностово
разстройство, което съгласно МКБ-10, представлява психично заболяване.
Нарушено е правото на жИ.т в следствие на
бездействието на държавен орган в лицето на ответника – ОДМВР, съответно по
отношение дъщерята на ищците е налице бездействие, нарушаващо правото й на жИ.т съгласно чл.2 от ЕКПЧОС, изразяващо се в занижен контрол
върху служителя на ОДМВР гр.Ловеч И.Д.М. и в неизвършване на адекватни
психиатрични проверки на състоянието на този служител за годността му да носи
огнестрелно оръжие с бойни патрони, в периода от момента на назначаването му на
04.06.2001 г. до 15.09.2012 г., довело до убийството й от същия служител на
15.09.2012 година.
Съобразно
разпоредбата на чл.28 от Конституцията
на Република България /КРБ/, всеки има право на жИ.т
и чл.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която
е ратифицирана и предвид разпоредбата на чл. 5, ал.4 от КРБ е част от
вътрешното право на страната.
С оглед на горното
съдът намира, че от държавата, в лицето на посоченият ответник е извършено нарушение на чл. 2 от
ЕКПЧ и чл. 28 от Конституцията на РБ.
Предвид изложеното дотук съдът следва да признае за установено в рамките на
това производство, че е налице нарушение на чл.2 от ЕКПЧОС-нарушение на правото на жИ.т на
дъщерята на ищците в следствие на бездействието на държавен орган в лицето на
ответника – ОДМВР, за което се следва обезщетение. Доколкото е отделено
установяването на бездействията от обезщетението за неимуществени вреди, по
което е спряно производството до разрешаване на настоящия спор, не следва произнасяне
по размера на следващото се обезщетение.
Предвид изхода на спора е основателно искането
на процесуалният представител на ищците да им бъдат присъдени направените и
доказани разноски по делото за платена държавна такса от 10 лева и депозит за
изготвената комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза в размер на
1000 лева за двете вещи лица.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/-гр.Ловеч
по иска, предявен от ишците Г.Т.С. и Р.Б.С., двамата
с
посочен адрес: ***, че по отношение на покойната им дъщеря И.Г.С.. е налице
бездействие, нарушаващо правото й на жИ.т съгласно
чл.2 от ЕКПЧОС, изразяващо се в занижен контрол в периода от 04.06.2001 г. до
15.09.2012 г. върху служителя на ОДМВР гр.Ловеч И.Д.М. и неизвършване на
адекватни психиатрични проверки на състоянието на този служител за годността му
да носи огнестрелно оръжие с бойни патрони, довело до убийството й от същия
служител на 15.09.2012 година.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от Г.Т.С. и Р.Б.С. против Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи за установяване
незаконосъобразност на бездействията на ответника, изразяващи се в неизвършване
на проверки по спазването на чл.6 и чл.1 на Инструкция за условията и реда за
носене на служебно оръжие от държавните служители на Министерство на вътрешните
работи № Iз - 37 от 12.01.2012 година в периода от
момента на назначаването на служителя И.Д.М. - 04.06.2001 г. до 15.09.2012
година, в резултат от което е допуснато да бъде занижен контрол върху служителя
И.Д.М. на ОДМВР гр.Ловеч, както и такИ. изразяващи се
в неизвършване на адекватни психиатрични проверки на състоянието на служителя И.М.за
годността му да носи огнестрелно оръжие с бойни патрони, довели до убийството
на дъщерята на ищците И. С., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/-гр.Ловеч да заплати на Г.Т.С. и Р.Б.С., двамата с посочен адрес: ***, сумата от 1010 /хиляда
и десет/ лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване чрез Ловешки административен съд пред
Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: