Мотиви към решение от 04.07.2018 г. по АНД № 169/2018 г.
по описа
на Девненски районен съд, четвърти състав:
Производството е по реда на чл. 375 и
следващите от НПК. Образувано е по внесено от Девненска районна прокуратура постановление за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на С.В.Т.,
ЕГН: ********** за това, че на 26.07.2017 г. в гр. Девня, обл. Варненска по
хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Мирослав Димов Митев, изразяваща
се в контузия на долната фалангова става на втория пръст на лявата длан и ожулване
по лявата предмишница, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота му – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание ДРП, редовно призовани не изпращат представител
и не ангажират становище по предложението.
Обвиняемият, редовно призован, се явява и участва в производството
лично. В хода на съдебното следствие дава обяснения, в които на практика не отрича обвинението,
но твърди, че е бил предизвикан от пострадалия.
След съвкупна преценка на доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Свид. М. Д. М. и свид. В. С. Д. живеели заедно в гр. М., ФРГ., от около две
години. Преди това, свид. Д.живеела на семейни начала с обв. С.В.Т., като
двамата имали пет деца.
В средата на месец юли 2017 г. свид. М. и свид. Д., заедно с четирите деца
на свид. Д. и обвиняемия се върнали в България, като отседнали при родителите
на свид. Д. в с. Н. Р.. Другото дете останало в Г., където било настанено в
пансион, поради заболяване.
На 26.07.2017 г. в около 16, 30 часа свид. Д. и свид. М. отишли с
автомобила си до гр. Д., като свид. М. паркирал същия в центъра на града,
слязъл от него и отишъл до близък магазин, за да напазарува. Свид. Д. останала
в автомобила, като в същия момент към него се приближил обв. Т.. Двамата
започнали разговор, като обвиняемият попитал свидетелката как са децата им. Свид.
Д. отговорила, че са добре и обяснила, че големият им син е останал в Г. и е в
пансион, тъй като имал психиатрично заболяване - шизофрения. В този момент свид.
М. се върнал и влязъл в автомобила. Той послушал разговора между свид. Д. и
обвиняемия и разбрал, че обвиняемия не вярва, че сина му има заболяване, като
се обърнал към него и му казал, че сина му наистина има открито такова
заболяване. В този момент обв. Т. се обърнал към свид. М., започнал да го
псува, заобиколил автомобила, отишъл до шофьорската врата и започнал през
отворения прозорец да дърпа и да удря шамари на свид. М.. Последният се опитал
да затвори прозореца, но не успял, като вдигнал лявата си ръка за да се
предпази от ударите на обвиняемия. Тогава обвиняемият хванал ръката на свид. М.,
започнал да я дърпа, при което тя се охлузила на стъклото, след това започнал
да натиска ръката му надолу за да успее да го удари по главата и при дърпането
ударил втория пръст на лявата ръка на свидетеля. В един момент свид. М. успял
да запали двигателя на автомобила и потеглил от мястото, като позвънил на тел.
112 и съобщил за случилото се. На 27.07.2017 г. свид. М. бил освидетелстван от
съдебен лекар, за което било издадено медицинско удостоверение № 688/2017г. по
описа на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД.
Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза, назначена по
делото е, че на 26.07.2017 г. пострадалия М. е получил следните травматични
увреждания - контузия на долната междуфалангова става на втори пръст на лявата
длан и ожулване по лявата предмишница, които са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му. Същите са резултати на удари с
или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и
начин. Определят се като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК.
Обвиняемият е пълнолетен български гражданин. Същият не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК. Обв. Т. е с начално образование, работи, не женен, има пет деца.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на обясненията на обвиняемия и на доказателствата,
събрани в хода на досъдебно производство № 178/2017 г. по описа на РУ МВР -
Девня, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Всички налични по делото
доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и съвкупния им анализ
не налага различни изводи.
При така установената
фактическа обстановка съдът прие от правна страна, че с деянието си обв. Т. е
осъществил обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл.
130 ал. 1 от НК.
Деянието
е извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл. Обвиняемият е
съзнавал всички елементи от състава на престъплението и неговата противоправност, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и пряко ги е целял.
Деянието
е извършено от обвиняемия по хулигански подбуди, тъй като е извършено на
публично място, пред множество хора, като с действията си той е демонстрирал грубо нарушаване на обществения ред,
пренебрегване на установените порядки, на човешките и социални ценности.
Същите, освен пряко насочени към здравето на пострадалия безспорно
съставляват груба и открита демонстрация срещу обществото, установения ред и
спокойствие и несъблюдаване на установените норми на дължимо поведение в
обществото.
Причините за извършване на престъплението съдът отдава на
липсата на контрол у обвиняемия, на незачитане от негова страна на
обществените порядки и неприкосновеността на личността.
Предвидената
в НК санкция за извършеното деяние е лишаване от свобода до три години. Обвиняемият е пълнолетен, към
момента на извършване на деянието и към настоящият
момент не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава двадесет и осма от
НПК. От деянието
няма причинени имуществени вреди. При наличието на всички
основания, визирани в разпоредбата
на чл. 78а от НК, съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание - глоба.
При
определяне размера на наложената глоба съдът отчете чистото
съдебно минало на обвиянемия, добрите му характеристични данни, самопризнанията, изразеното съжаление за
стореното и цялостното му добросъвестно поведение като смекчаващи
отговорността му обстоятелства.
Съобразявайки и семейното му и имотно състояние и при липса на отегчаващи
отговорността му обстоятелства, съдът определи глобата на обвиняемия в минимален
размер – 1 000 лева. Съдът прие, че макар и в минимален размер тази
санкция би оказала превъзпитателно въздействие върху него и би била съобразена
както с обществената опасност на деянието, така и с тази на дееца.
Съдът
счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, като обвиняемия ще бъде
превъзпитан за в бъдеще към спазване на установеният в страната законов ред и норми на поведение.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: