Р Е Ш Е Н И Е
№ 732
гр. Варна, 23.02.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети февруари две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна И., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 7830 по описа на ВРС за 2017-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по
предявени искове по чл.344 ал.1, т.1-3 КТ, на М.П.И., ЕГН**********, срещу Н.Х.Ц. – П., ЕГН********** и П.С.Н., ЕГН**********, в
качеството им на съдружници в ДЗЗД „П.”, за признаване на уволнението, обективирано
в непосочено каква заповед, с непосочени
номер и дата, вероятно в представената с отговора на исковата молба заповед
№21/31.03.2017г.,
считано от 01.04.2017г., за незаконно;
за възстановяване на служителя на
работа на
заеманата преди уволнението длъжност „продавач консултант”; за осъждане на ответника за обезщетение за оставането на служителя без
работа, в резултат на уволнението, в непосочен
размер и за непосочен период – „брутното трудово възнаграждение от
уволнението до датата на влизане в сила на решението за възстановяване на
работа, но не повече от шест месеца”, вероятно изчисления от ССчЕ размер на БТВ
от 3368.10лв. за шест месеца от уволнението.
При тази индивидуализацията на исковете ВКС е отменил
определенията на ВРС и ВОС за неотстранените нередовности и е дал задължителни
указания за разглеждането им, което мотивира допустимост на делото при тези
искове.
Ищцата твърди, че на 24.02.2017г. сключила с Н.Х.Ц. – П. и П.С.Н., в качеството им на съдружници в
ДЗЗД „П.” трудов договор, по силата на който се задължила да работи като
„продавач консултант” срещу БТВ, формирано от основна заплата 545лв. и
допълнителна такава за стаж и опит в размер на 16.35лв.
Твърди още, че
правоотношението й било прекратено, неясно кога, с неясно каква заповед, която
не й била връчена, за което тя не била знаела. На 11.04.2017г. й било казано
устно да не ходи повече на работа. В уведомление до ТД на НАП работодателят бил
вписал прекратяване на договора на 01.04.2017г.
Така оформеното прекратяване на договора счита за
незаконно, неясно на какво основание (не сочи основание за незаконност, освен
единствено закрилата по чл.333 КТ, но непосочено в коя хипотеза). Поради това
моли за отмяната му, за възстановяване на предходната длъжност и за обезщетение
за оставането без работа, в непосочени конкретни размер и период, заявени така:
от уволнението до влизане в сила на решението за възстановяване на работа, но
не повече от шест месеца”. Моли за уважаване на исковете и за разноски – по
чл.38 ЗАдв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор,
в който не оспорва сключването на твърдяния трудов договор. Всички останали
твърдения и възражения на ищцата обаче оспорва. В тази връзка навежда следните
доводи и твърдения за законност на уволнението и неоснователност на исковете,
както следва: 1/ заповедта за уволнение била връчена на 31.03.2017г., с
действие от 01.04.2017г., но служителката отказала да я подпише и обещала да я
върне подписана по – късно; 2/ изтекъл давностен срок
по чл.358 КТ за времето от 01.04.2017г. до предявяване на исковете; 3/
законност на уволнението поради прекратена стопанска дейност на работодателя
(прекратени договори за ползване на търговски обетки
и за търговско сътрудничество в края на м. март и началото на м. април 2017г.;
4/ срочност на трудовия договор – за два месеца, т.е. считано до 25.04.2017г.
(ако не се зачете законността на прекратяването на 01.04.2017г.); 5/ неодоказаност по основание и размер на исковете; 6/ липса
на условията по чл.38 ЗАдв. относно адв. хонорар.
Молят за отхврляне на исковете и разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно
между по делото, че на 24.02.2017г. ищцата сключила с Н.Х.Ц.
– П. и П.С.Н., като съдружници в ДЗЗД „П.” трудов договор, по силата на който
се задължила да работи като „продавач консултант” срещу БТВ, формирано от
основна заплата 545лв. и допълнителна такава за стаж и опит в размер на
16.35лв. От самия приет трудов договор (л.8) е видно още, че срокът на действие
на същия два месеца (чл.5), на осн. чл.68, ал.1, т.1 КТ.
На л.57
от делото е приложена заповед №21/31.03.2017г., с която договорът е прекратен от
работодателя, считано от 01.04.2017г.,
на осн. чл.328, ал.1, т.1 КТ – прекратяване дейността на работодателя.
Заповедта не съдържа подпис на служителя.
Видно от справките от
НАП (л.9-12 и л.62-63), на 07.04.2017г.
е подадено уведомление по чл.62, ал.5 КТ от работодателя, за прекратяването на
договора с цитираната заповед №21/31.03.2017г., считано от 01.04.2017г.
Видно от експертно
решение №1678/09.06.2016г. на ТЕЛК, ищцата М.П.И. е диагностицирана с „инсулинозависим захарен диабет тип 2“, с остатъчна
работоспособност 87% и предписание да не изпълнява „тежък физ.
труд, нервно – псих. напрежение, натоварване на ДК,
работа на височина около движещи се механизми, очен травматизъм“.
На л.15-18 е
представена длъжностна характеристика на за заеманата от ищцата такава
„продавач – консултант“, с описани в раздел 1 задължения, сред които – посреща
и обслужва клиенти в обекта; предлага информация за стоките; помага на
клиентите при избора на стоки; поддържа работното място в добър вид; оформя
документи; хигиенизира магазина; приема рекламации; действа като материално
отговорно лице и други.
На л.58-70 и
л.106-122 са приложени документи, подкрепящи твърдението за прекратяване
дейността на ответниците, като ДЗЗД, в края на м.03.2017., като в частност
видно от неоспорен (в преклузивния срок по чл.312, ал.2 от ГПК) протокол от
20.03.2017г. (л.58) съдружниците са взели решение за
прекратяване дейността си като ДЗЗД, считано от 01.04.2017г., след което са
„върнали“ наети от тях обекти.
На л.100 и сл. е
приложен препис от трудовото досие на ищцата, част от материалите по което вече
бяха обсъдени.
От заключението по
приетата ССчЕ, което съдът цени като обективно, обосновано и неоспорено, се
установява, че месечното БТВ на ищцата е в размер на 561.35лв.; че
обезщетението по чл.344, т.3 КТ във вариант до 25.04.2017г. възлиза на
436.61лв., а във вариант за шест месеца от уволнението – 3368.10лв.; че след
01.04.2017г. в счетоводството на ответниците няма отразени плащания по трудовия
договор на ищцата.
От показанията на св. Т. М., които съдът разглежда, като
непосредствени, се изяснява, че свидетелката е виждала М.И. като продавач в
магазин на ответниците, в района на бул. „Ч.“. На 31.03.2017г. свидетелката
била помолена от отв. П.Н. да занесе на М.И.
документи, които й било обяснено, че са за „освобождаването“ й от работа,
поради прекратяването на дейността на двете ответници. Документите били в джоб
и свидетелката не ги е разглеждала поотделно, но най – отгоре се виждало
„предизвестие за напускане“. Т. М. посетила магазина в района на бул. „Ч.“,
попитала жена, която стояла пред магазина, дали е М., последната потвърдила и
свидетелката й предала документите, от името на П.Н.. Жената приела документите
и казала на свидетелката „Аз ще се разпиша и ще й ги дам, плюс това трудовата
книжка трябва да ми върне“.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, приложимата за случая нормативна регламентация и позициите на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
По редовността: Съгласно задължителните указания на ВКС предявените в
този им вид искове са с ясно индивидуализирано субективно право и отговарят на
изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК.
Предпоставките за
уважаване на предявените искове по
чл.344, т.1-3 КТ се свързват с пълно и главно доказване от ищеца на: наличието
на твърдяното трудово правоотношение; прекратяването му на твърдяната дата и по
твърдяния начин; конкретно твърдяните основания за незконност
на прекратяването на договора; оставането си без работа за процесния период
след прекратяването; размера и периода на иска за заплащане на обезщетение. При
доказване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже: законосъобразното
прекратяване на трудовия договор на посоченото в заповедта основание, на
твърдяната дата; соченото връчване на заповедта (при отказ) на служителя;
заявения срок на договора; погасяването по давност на правото да се оспори
уволнението.
По законността на
уволнението: Трайна и
еднозначна е практиката на ВКС на РБ, че при искове по чл.344, т.1 КТ съдът
следва да се произнесе единствено и само по конкретно наведените от ищеца
основания, които са заявени в исковата молба или най – късно в срока по чл.312,
ал.2 ГПК. Непосочени в исковата молба и до срока по чл.312, ал.2 ГПК пороци
на заповедта за уволнение, не се разглеждат от съда,
тъй като така ще
се наруши принципът на диспозитивното начало и съдът ще се произнесе
извън сезирането (така изрично решение №174/13.10.2016г. по гр.д.
№659/2016г. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК по този въпрос, и други). Ето защо съдът следва да разгледа само такива доводи.
От друга страна,
както съдът вече се мотивира в о.с.з., съгласно
изричната разпоредба на чл.312, ал.2 от ГПК, при бързо
производство
по ГПК преклузията за
становище по отговора,
по доказателствените искания
и по доклада, не настъпва в първо
съдебно заседание, нито нормата на
чл.143 ГПК е приложима. Напротив – преклузията настъпва в упоменатия от разпоредбата срок, а именно една седмица след
получаване на определението за насрочване на делото,
когато то съдържа всички реквизити по чл.140 ГПК. Видно от материалите по делото, ищецът
е получил отговора с приложенията, заедно с определението на съда за насрочване
на делото, съдържащо всички реквизити по чл.140 ГПК и по чл.146 ГПК, вкл. с произнасяне по доказателствените искания и разпределение на доказателствената тежест. Поради това по правилата
за броене на срокове по
чл.60 ГПК, срокът по
чл.312, ал.2 от ГПК за ищеца е изтекъл на 22.12.2017г. Нито до този срок, нито
дори в първите дни на 2018-та година, ищецът не е предприел никакви действия в тази насока, а напротив – предприел е такива едва един месец
по-късно, без достоверна извинителна причина. Ето защо неговото становище
от 15.01.2018г. е просрочено (преклудирано), като доводите и оспорванията срещу отговора, доклада и
доказателствените искания в него
не следва да се разглеждат
от съда. В този смисъл също е налице
трайна практика на Върховен касационен
съд обективирана в много съдебни актове (например Решение
№69/07.05.2013г. по гр. дело №372/2012г. на ВКС, Четвърто ГО, по реда на чл.290 ГПК по този въпрос;
Решение №358/19.12.2012г. по
гр. дело №956/2011г. на ВКС, Четвърто ГО, и други.), което още
веднъж потвърждава мотивирания в предходния абзац извод.
Видно от
материалите по делото, в исковата и следващите молби, допреди срока по чл.312,
ал.2 ГПК, ищецът не е навел нито едно ясно основание, на което основава
незаконността на заповедта за уволнение. Единственото такова е закрилата по
чл.333 КТ, но непосочено в коя хипотеза, което е достатъчна причина
възражението да не бъде разгледано. Ако все пак не се подходи строго формално и
възражението се разгледа, то по същество е неоснователно. Защото видно от
хипотезиса на чл.333, ал.1 и ал.2 КТ, закрилата от уволнение се прилага само
при такива по чл.328, ал.1, т.2, 3, 5 и 11 КТ. Целенасочено не е включено
уволнение по чл.328, ал.1, т.1 КТ, тъй като при него се заличава самото
предприятие (работодателя), което прави безпредметно съгласието или не на
съответния консултативен орган. И след като в случая оспорената заповед е
мотивирана именно с чл.328, ал.1, т.1 КТ, в това число и текстуално, като по делото са приобщени неоспорени от ищеца
документи, които индикират прекратяването дейността
на ответниците, като ДЗЗД (протокол от 20.03.2017г., съдържащ решение на съдружниците това, както и други, с които са върнати наети
от тях обекти) то служителят не се ползва от закрила по чл.333 от КТ.
Съвсем отделен е въпросът, че съгласно
практиката на ВКС закрилата по чл.333 КТ се активира, само ако служителят е
уведомил реално работодателя за качеството си на лице по чл.333, ал.1 КТ и му е
представил документите за това, доказателства, а и и твърдения за което, изобщо
липсват по делото.
От горното следва,
че разглежданото възражение на ищеца не може да се сподели. При това положение
и при липсата на други въведени основания за незаконност на уволнението, такова
не може да се установи. Това резултира в недоказаност
на главния иск, а и на тези по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, с оглед на тяхната
обусловеност.
За пълнота съдът
намира за нужно да маркира и някои други съображения в същия краен смисъл,
както следва:
Първо: Въз основа
на показанията на св. Т. М., които съдът разглежда, като непосредствени и
неопровергани от други доказателства, може да се приеме, че в действителност на
31.03.2017г. свидетелката е предала на ищцата М.И., от името на П.Н., документите
във връзка с прекратяването на трудовия й договор. Ищцата е приела документите
и е заявила „Аз ще се разпиша и ще й ги дам“, но очевидно не го е направила.
Така може да се приеме за саниран липсващия подпис на
служителя в заповедта за уволнение, съобразно практиката на ВКС при подобни
случаи.
Съвсем отделен е
въпросът, че връчването на заповедта е изискване за прекратяване на договора,
но не е основание за незконност. Тоест ако една
заповед за уволнение не е връчена, това изобщо не води автоматично до извод за
нейна незаконност, тъй като условията за това за други, предвидени са в закона
и следва да се докажат.
Второ: Видно от
съдържанието на индивидуалния трудов договор, той е сключен за срок от два
месеца. Възражение за недействителност на тази клауза не е направено нито с
исковата молба, нито в срока по чл.312, ал.2 ГПК, поради което такова не може
да бъде констатирано служебно от съда. А това означава, че дори при незаконност
на заповедта, правоотношението ще се счита за прекратено най – късно на
25.04.2017г. И като резултат възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност е изключено, а евентуално вземане по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225 КТ би могло да се разгледа едва до тази дата, а
не за претендираните от ищеца шест месеца.
Трето: Договорът за
гражданско дружество е особен вид сделка, която не придава на ДЗЗД качеството
правен субект. За целите на осигурителното и на трудовото право обаче ДЗЗД има фингирана правосубектност, което
позволява то да има качеството работодател. Доколкото договорът се сключва по
съгласие на съдружниците, същият може да се прекрати
също при такава обща воля. При прекратено гражданско дружество, т.е. прекратен
работодател, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност също е
изключено.
В заключение по изложените съображения съдът преценява исковете като
недоказани, което налага тяхното отхвърляне.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства,
на ответниците се следват разноски от 510.00лв. за адвокатски хонорар.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на М.П.И., ЕГН**********,
срещу Н.Х.Ц. – П., ЕГН********** и П.С.Н.,
ЕГН**********, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „П.”,
за признаване на
уволнението, обективирано в непосочено
каква заповед, с непосочени номер и дата, вероятно в представената с
отговора на исковата молба заповед №21/31.03.2017г.,
за незаконно; за възстановяване на служителя на работа, на
заеманата преди уволнението длъжност „продавач - консултант”; за осъждане на ответника за обезщетение за оставането на служителя без
работа, в резултат на уволнението, в непосочен
размер и за непосочен период – „брутното трудово възнаграждение от
уволнението до датата на влизане в сила на решението за възстановяване на
работа, но не повече от шест месеца”, вероятно изчисления от ССчЕ размер на БТВ
от 3368.10лв. за шест месеца от уволнението, на осн. чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
ОСЪЖДА М.П.И., ЕГН**********, да заплати на Н.Х.Ц. – П., ЕГН********** и П.С.Н., ЕГН**********, сумата
510.00лв. – разноски пред ВРС, на
осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен
срок от деня, на който е обявено, че ще бъде постановено – от 23.02.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………