№ 417
гр. Плевен , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дияна А. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА И. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна А. Николова Гражданско дело №
20204430104518 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от К. Г.
П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника адв. Л.С. П.,
ПлАК, със съдебен адрес: *** против О. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***,
в която се твърди следното : на 19.01.2018 г. между ищеца, в качеството му на
наемодател, и О. А. А., в качеството му на наемател, е подписан Договор за
наем на недвижим имот, а именно: ***, находящ се в ***.
Съгласно постигнатите между страните договорености /чл.3.3 от
договора/, наемателят се задължава да заплаща ежемесечно всички текущи
разходи, свързани с ползването на имота, включително ТЕЦ /централно
отопление/, електроенергия, вода и всички други режийни разноски, като
съгласно чл.8.2. от подписания договор в случай на неизпълнение на
задълженията си по същия, неизправната страна дължи на изправната
обезщетение в размер на 220 лв.
На 18.06.2019 г. договорът за наем е прекратен, като наемателят е
1
освободил наетия имот. Неплатени обаче са останали следните суми за
разходи във връзка с ползването на имота, а именно: 915,12 лв.,
представляващи задължения за топлинна енергия, съгласно уведомително
писмо изх. № СП1649/09.102019 г. на "***" ЕАД
Във връзка с последното ищецът е отправил към наемателя и
писмена покана за погасяване на задължението чрез "Български пощи" ЕАД,
чрез препоръчано писмо - пратка №***/28.11.2019 г. С въпросната покана до
ответника е направено изявление за заплащане на дължимите суми в 30-
дневен срок от получаване на поканата в изпълнение на поетите договорни
задължения и на изричната разпоредба на чл. 232, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите, съгласно която наемателят е длъжен да плаща
наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Въпреки така
отправената покана към наемателя от страна на ищеца, плащане на
задълженията за топлинна енергия, генерирани по време на действието на
договора за наем, не е извършено.
Предвид бездействието на ответника, на 15.01.2020 г. е подадено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заплащане
на дължимите суми и договореното обезщетение, в резултат на което е
образувано ч.гр.д. №151/2020 г. по описа на Районен съд - Плевен и е
издадена Заповед № 57/16.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, съгласно която ответникът О. А. А. следва да заплати следните
суми: 864,58лв. - главница, представляваща разноски във връзка с ползване на
имота, съгласно чл. 3.3. от Договор за наем на недвижим имот от 19.01.2018
г., 50,67лв. - лихва върху главницата за периода 19.06.2019г. - 15.01.2020г.,
220 лв. - обезщетение по чл.8,т.2 от Договор за наем на недвижим имот от
19.01.2018 г., ведно с законната лихва върху главницата от 15.01.2020 г. до
изплащане на вземането, както и 25лв. - държавна такса в заповедното
производство, и 300лв. - адвокатско възнаграждение.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника О. А. А., ЕГН **********, че
дължи на К. Г. П., ЕГН **********, следните суми : 864,58лв. - главница,
представляваща разноски във връзка с ползване на имота, съгласно чл.3.3. от
Договор за наем на недвижим имот от 19.01.2018 г., 50,67лв. - лихва върху
главницата за периода 19.06.2019г. -15.01.2020 г., 220лв. - обезщетение по
2
чл.8 т.2 от Договор за наем на недвижим имот от 19.01.2018г., ведно с
законната лихва върху главницата от 15.01.2020г. до изплащане на вземането.
Претендират се разноски по делото, вкл. и тези от заповедното
производство.
В срок е депозиран писмен отговор от назначения особен
представител на ответника - адв.Я.Д., с който заявява, че искът е допустим, а
по същество – вероятно основателен.
В о.с.з. ищецът се представлява от пълномощника си, която
поддържа исковата молба.
В о.с.з. ответникът се представлява от особения представител, който
заявява, че следва да се постанови решение съобразно доказателствата по
делото.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Отприетото като доказателство по делото ч.гр.д. №151/2020год. по
описа на ПлРС се установява, че по същото е издадена заповед за изпълнение
на основание чл.410 от ГПК в полза на ищеца/заявител/ срещу ответника
/длъжник/ за сумите, както следва: сумата 864,58 лева за главница, лихва
50,67 лева за периода 19.06.2019 г. до 15.01.2020 г., представляваща разноски
във връзка с ползване на имота, съгласно чл. 3.3 от Договор за наем на
недвижим имот от 19.01.2018 г.; обезщетение по чл.8 т.2 от Договор за наем
на недвижим имот от 19.01.2018 г. в размер на 220 лева и законна лихва върху
главницата от 15.01.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева
държавна такса, както и разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: незаплатени разноски във връзка с ползване на имота,
съгласно чл.3.3 от Договор за наем на недвижим имот от 19.01.2018 г., както и
обезщетение по чл.8 т.2 от същия договор.
Искът на основание чл.422 от ГПК е предявен в срок, допустим е, а
по същество е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Вземането в заповедното и исковото производство е идентично по основание
3
и размер.
От приетия като доказателство и неоспорен Договор за наем на
недвижим имот от 19.01.2018г. се установява, че ищецът /като наемодател/ е
предоставил под наем на ответника/наемател/ недвижими имот-жилище,
описан в договора. Съгласно т.3.3. от договора наемателят се задължава да
заплаща ежемесечно всички текущи разходи, свързани с с ползването на
имота -ТЕЦ/централно отопление/, електроенегрия, вода и др., с изключение
на тези за ремонти на сградата. Съгласно т.8.2 от договора неизправната
страна по договора дължи при неизпълнение обезщетение на изпхравната
страна в размер 220лв. Съгласно чл.232 ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да
плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта. По
делото е приета като доказателство Покана от ищеца до ответника за
заплащане на сума за използвана топлоенергия, без данни за връчването й на
адресата. В образуваното заповедно производство заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало насотящото исково
производство. Отевтникът не ангажира доказателства за това да е платил
задължението, което има съгласно сключения договор за наем в размер
864,58лв.-дължима сума за тополенергия за периода от 01.01.2019год. до
30.06.2019год. Не е представил доказателства за ниличие на други факти,
които да погасяват или изключват вземането на ищеца. Ето защо ответната
страна дължи посочената по-горе сума, както и лихвата за забава върху
главницата, изчислена и обявена от съда с он лайн калкулатор- в размер
50,67лв. Дължима от ответната страна е и сумата в размер 220лв. - уговорена
от страните в т.8.2 от процесния договор за наем.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер 385лв.-за
внесена държавна такса и възнаграждение за особен представител, какот и
разноски за заповедното производство в общ размер 325лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.232
ал.2, пр.2-ро от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД, че О. А. А., ЕГН
4
**********, с адрес: ***, представляван по делото от особен представител –
адв.Я.Д. от ПлАК ДЪЛЖИ на К. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, пълномощник адв. Л.С. П., ПлАК, със съдебен адрес: *** сумите, както
следва : 864,58лв. - главница, представляваща разноски във връзка с ползване
на имот, съгласно чл.3.3. от Договор за наем на недвижим имот от
19.01.2018г., 50,67лв. - лихва върху главницата за периода 19.06.2019г. -
15.01.2020 г., 220лв. - обезщетение по чл.8 т.2 от Договор за наем на
недвижим имот от 19.01.2018г., ведно с законната лихва върху главницата от
15.01.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 151/ 2020год. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК О. А. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, представляван по делото от особен представител – адв.Я.Д. от
ПлАК ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
пълномощник адв. Л.С. П., ПлАК, със съдебен адрес: *** разноски по
исковото производство в общ размер 385лв. и разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. №151/2020год. по описа на ПлРС – 325лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5