РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Търговище, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЛЕНА П. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора В. Анг. В.
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно
наказателно дело № 20223500600079 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
Делото е образувано по частен протест от Районна прокуратура -
Търговище против Определение от 23.03.2022 год., постановено по ЧНД №
142/2022 год. на Районен съд-Търговище, с което съдът е определил едно
общо наказание на ПЛ. СТ. ИВ. измежду наказанията, наложени му с Присъда
№ 74/16.09.2017 г. по НОХД № 903/217 г. по описа на РС – Дупница и
Споразумение № 111/10.08.2020 г. по НОХД № 666/2020 г. по описа на РС –
Търговище, в размер на най-тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода“
за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване отлага, на основание
чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години.
Представителят на РП – Търговище твърди, че обжалваното
определение е неправилно в частта, с която е приложен чл. 66, ал. 1 НК и
моли да бъде отменено. Определеното общо наказание измежду наказанията,
наложени на осъденото лице по НОХД № 903/217 г. на РС – Дупница и по
НОХД № 666/2020 г. на РС – Търговище в размер на една година и шест
месеца „лишаване от свобода“ според прокуратурата следва да бъде
постановено да се изтърпи ефективно, поради това, че в изпитателния срок на
наказанието, постановено по НОХД № 903/217 г. по описа на РС – Дупница е
извършено друго престъпление. Престъпното деяние, за което П.И. е осъден
по НОХД № 132/2020 г. на РС – Средец е в отношение на рецидив, поради
1
което определеното наказание не подлежи на групиране и следва да се
изтърпи отделно. Алтернативно РП - Търговище моли за отмяна на
протестираното определение и връщането на делото за разглеждане от друг
състав на Районен съд – Търговище.
Защитникът на осъденото лице адв. К.Д. е подал по реда на чл. 322 НПК
писмено възражение срещу протеста. Счита протестираното определение за
правилно. Относно съображенията на прокуратурата за неправилно
приложение на чл. 66 НК, от страна на Районен съд – Средец при
постановяване на присъдата си по НОХД № 132/2020 г. счита, че в
настоящото производство не може да се ревизира влязла в сила присъда на
друг съд. Според адв. Д. прилагането на чл. 68 НК не може да се осъществи
от Районен съд – Търговище с оглед местната и родова подсъдност.
В съдебно заседание частният протест се поддържа от представителя на
Окръжна прокуратура - Търговище. Последният счита, че кумулацията е
правилна, доколкото наказанията по трите присъди не могат да се групират.
Според зам.-окръжен прокурор Ангелов Районен съд – Средец е сгрешил като
е приложил чл. 66 НК, доколкото деянието по НОХД № 132/2020 г. на РС –
Средец е било в рецидив с предходното осъждане на РС – Дупница. Счита, че
след като се групират двете наказания, това на РС – Търговище и това на РС –
Дупница, наказанието в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“
следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим.
Цитирана е и практика на ВКС в подкрепа на тези доводи.
Въззиваемият ПЛ. СТ. ИВ. и упълномощеният му защитник адв. К.Д. не
се явяват в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Постъпила е молба
от адв. Д., с която счита протестираното определение за правилно, поради
което моли протестът срещу него да бъде оставен без уважение.
Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкупност,
след преценка на съображенията и доводите, изложени от страните, както и
след цялостна преценка на правилността на обжалваното определение,
съгласно чл. 314, ал. 1 НПК намери за установено от фактическа страна
следното:
От приложената към делото справка за съдимост се установява, че ПЛ.
СТ. ИВ., ЕГН ********** е осъждан. На 21.07.2017 г. е реабилитиран на
основание чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК за осъждане по НОХД №
57/1998 г. на Районен съд – Сандански, по което съдът на 16.03.2000 г. е
одобрил споразумение между РП – Сандански и ПЛ. СТ. ИВ., с което му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева за извършено на 17.06.1997 г.
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. След това П.И. е осъждан, както следва:
С Присъда № 74/16.10.2019 г. по НОХД № 903/2017 г. на Районен съд –
Дупница И. е признат за виновен в това, че на 10.06.2014 г. е извършил
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.
2 НК. За това деяние на П.И. му е наложено наказание от 1 (една) година и 6
(шест) месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на
16.07.2020 г.
2
Със Споразумение № 29/07.08.2020 г. по НОХД № 132/2020 г. на
Районен съд – Средец П.И. е признат за виновен в това, че на 04.08.2020 г. е
извършил престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. За това деяние посредством
приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание от 3 (три)
месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено на основание
чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. Споразумението е влязло в сила на
07.08.2020 г.
Със Споразумение № 111/10.08.2020 г. по НОХД № 666/2020 г. по описа
на РС – Търговище И. е признат за виновен в това, че на 24.06.2020 г. в гр.
Търговище е извършил престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. За това деяние
посредством приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание от
5 (пет) месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. Споразумението е влязло в
сила на 10.08.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
При извършената служебна проверка на протестираното определение,
съдът констатира, че районният съд не се е произнесъл по групирането на
всички осъждания на лицето. В диспозитива на предложението си
прокуратурата е поискала определянето на едно общо наказание измежду
наказанията, наложени на П.И. по НОХД № 903/2017 г. на РС – Дупница и по
НОХД № 666/2020 г. на РС – Търговище. По отношение на осъждането на
П.И. по НОХД № 132/2020 г. на РС – Средец е посочено само в мотивите на
предложението, че същото ще остане извън съвкупността като най-лекото от
трите наказания. Посоченото в предложението на прокуратурата не обвързва
съда и той следва да събере доказателства за предишните осъждания на
подсъдимия и да му определи общо наказание по всички известни на съда
присъди (в този смисъл т. 7 от Постановление № 4 от 28.06.1965 г. по н. д. №
2/1965 г., ОСНК на ВС и т. 1 от ТР № 14 от 30.04.1987 г. по н. д. № 6/1987 г.,
ОСНК на ВС). В случая с протестираното определение РС – Търговище е
определил едно общо наказание измежду наказанията, наложени на П.И. по
НОХД № 903/2017 г. на РС – Дупница и по НОХД № 666/2020 г. на РС –
Търговище, като в мотивите си е изложил доводите си защо счита това да е
най-благоприятното съчетание за осъденото лице. Предмет на обсъждане в
производството по делото пред РС – Търговище са били осъжданията на П.И.
по НОХД № 903/2017 г. на Районен съд – Дупница, НОХД № 132/2020 г. на
Районен съд – Средец и НОХД № 666/2020 г. по описа на РС – Търговище.
Разглеждайки възможните варианти за определяне на общо наказание в най-
благоприятния възможен вариант за осъденото лице, въззивният съдебен
състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че най-благоприятното
съчетание е определянето на общо наказание измежду наказанията, наложени
му по НОХД № 903/217 г. по описа на РС – Дупница и по НОХД № 666/2020
г. по описа на РС – Търговище, в размер на най-тежкото от тях, а именно:
„лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца. Другият
възможен вариант в случая би бил определянето на общо наказание измежду
наказанията наложени на осъдения по НОХД № 132/2020 г. на Районен съд –
3
Средец и по НОХД № 666/2020 г. по описа на РС – Търговище в размер на
най-тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, а
наказанието по НОХД № 903/2017 г. на Районен съд – Дупница в размер на
една година и шест месеца „лишаване от свобода“ да се изтърпи отделно.
Очевидно този вариант е по-неблагоприятен за осъдения, доколкото той ще
изтърпи последователно наказания в общ размер на една година и единадесет
месеца лишаване от свобода.
Районният съд е пропуснал обаче в случая да се произнесе относно
третото осъждане – това по НОХД № 132/2020 г. на РС – Средец. Това
осъждане е било известно на съда, доколкото същото е коментирано в
мотивите на протестираното определение, а същото фигурира и в справката
за съдимост на осъденото лице. Съдът е следвало да се произнесе в
диспозитива на своето определение относно изтърпяването на наказанието,
наложено на П.И. по НОХД № 132/2020 г. на РС – Средец, дали същото
подлежи на присъединяване към общото определено наказание или следва да
бъде изтърпяно отделно.
Съгласно Решение № 241 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1346/2011
г., I н. о., НК, както и мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2009 г.
на ОСНК на ВКС, когато съдът при обсъждане на въпросите свързани с
извършване на групиране на наложени на даден осъден наказания, не прецени
в пълнота всички осъждания и/или не ги обсъди така както изискват
разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, той допуска по същество нарушение на
чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е., съществено процесуално нарушение. В случая
съдът не е извършил пълно и цялостно групиране на престъпленията на
осъдения. Непроизнасяйки се в пълнота относно определянето на общото
наказание измежду всички известни му осъждания на ПЛ. СТ. ИВ., съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение, което следва да бъде
отстранено в настоящото производство.
Наложеното наказание по НОХД № 132/2020 г. на РС – Средец в размер
на 5 месеца „лишаване от свобода“ следва да бъде постановено да се изтърпи
отделно. То следва да се изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим,
доколкото е извършено след като П.И. е осъден на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер (по НОХД № 903/2017 г. на РС – Дупница е
наложено наказание от 1 г. и 6 месеца „лишаване от свобода“ за умишлено
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.
2 НК), което е пречка за прилагането на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на
него. Освен това съобразно съдебното минало на осъдения П.И. следва да се
посочи, че отлагането на изтърпяването на наказанието по НОХД № 132/2020
г. на РС – Средец на основание чл. 66, ал. 1 НК не би постигнало целите по
чл. 36 НК. Деянието, за което П.И. е осъден от РС – Средец, същият е
извършил в изпитателния срок по НОХД № 903/2017 г. на РС – Дупница,
което ясно показва, че деецът не се е превъзпитал и поправил. Отлагането на
още едно наказание по чл. 66, ал. 1 НК се явява безпредметно, с оглед
реализиране на целите на индивидуалната и генералната превенция. Също
така, следва да се посочи, че наказанието, наложено на И. по НОХД №
132/2020 г. на РС – Средец се намира в отношение на рецидив спрямо
4
деянието по НОХД № 903/2017 г. на РС – Дупница, поради което не може да
се кумулира със същото и следва да се изтърпи отделно от определеното
общо наказание за съвкупността.
При това положение при определянето на общо наказание измежду
наказанията, наложени му по НОХД № 903/217 г. по описа на РС – Дупница и
по НОХД № 666/2020 г. по описа на РС – Търговище, в размер на най-
тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от една година и
шест месеца и постановяването за отделно изтърпяване на наказанието по
НОХД № 132/2020 г. на РС – Средец в размер на 5 месеца „лишаване от
свобода“ осъденият П.И. ще изтърпи последователно наказания в общ размер
на една година и осем месеца „лишаване от свобода“, което е по-
благоприятното съчетание за него.
В контекста на гореизложеното подаденият частен протест, по който е
образувано настоящото производство е допустим и основателен. Същият е
подаден от процесуално легитимирано лице – прокурор от РП - Търговище, в
срока по чл. 319, ал. 1 НПК, отговаря на изискванията по чл. 320 НПК.
В допълнение към горните съображения следва да се посочи също:
С частния протест се излагат доводи против Определение от 23.03.2022
год., постановено по ЧНД № 142/2022 год. на Районен съд-Търговище в
частта, с която изтърпяването на определеното общо наказание измежду
наказанията наложени на ПЛ. СТ. ИВ. по НОХД № 903/2017 г. на Районен
съд – Дупница и по НОХД № 666/2020 г. на РС – Търговище е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Първоинстанционният съд
неправилно е отложил изтърпяването на определеното общо наказание.
Деянието, за което П.И. е осъден по НОХД № 903/2017 г. на РС – Дупница е
влязло в сила на 16.07.2020 г., а изтърпяването на наложеното наказание по
него е било отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. Деянието по
НОХД № 132/2020 г. на РС – Средец е извършено на 04.08.2020 г., т.е. след
като е влязла в сила присъдата на РС – Дупница. При това положение е била
налице хипотезата на чл. 68, ал. 1 НК, доколкото в изпитателния срок на
наказанието по НОХД № 903/2017 г. на РС – Дупница П.И. е извършил друго
умишлено престъпление – по чл. 209, ал. 1 НК, което е предмет на НОХД №
132/2020 г. на Районен съд – Средец. Действително, РС – Средец е пропуснал
да отчете тези обстоятелства при произнасянето си, одобрявайки
Споразумение № 29/07.08.2020 г. и неправилно е отложил изтърпяването на
наложеното от него наказание по чл. 66, ал. 1 НК. Независимо от това обаче
съгласно чл. 25, ал. 4 НК, когато по една или повече от присъдите лицето е
било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 64,
ал. 1 или на чл. 66 НК, въпросът за изпълнението на общото наказание се
решава при неговото определяне. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение №
14 от 30.04.1987 г. по н.д. № 6 от 1987 г. на ОСНК на ВС съдът, който
определя общото наказание по чл. 25 НК, може да постанови ефективното му
изтърпяване и в случаите, когато подсъдимият е освободен от изтърпяване на
наказанията на основание чл. 64, ал. 1 или чл. 66 НК по всички влезли в сила
5
присъди. Доразвитие на тези постановки се съдържат и в Тълкувателно
решение № 3/16.11.2019 г. на ОСНК на ВКС, според което именно съдът по
чл. 39, ал. 1 НПК следва да прецени дали да приложи чл. 66, ал. 1 НК, както и
дали са налице условията по чл. 68 – 69а НК за деянията от съвкупността.
Поради това Районен съд – Търговище в настоящото производство разполага
с компетентността да се произнесе по въпросите на чл. 66 и 68 НК по
отношение на деянията, включени в съвкупността, включително и за такива
деяния, за които се е произнесъл съдебен орган в друг съдебен район с влязъл
в сила съдебен акт. Възраженията, изложени от защитника на осъдения в този
смисъл са неоснователни.
Именно такъв е и настоящият случай, доколкото и по двете осъждания в
съвкупността изтърпяването на наказанията е било отложено на основание чл.
66, ал. 1 НК. Отчитайки факта, че деянието по НОХД № 132/2020 г. на РС –
Средец е извършено в изпитателния срок на присъдата по НОХД № 903/2017
г. на Районен съд – Дупница и след като същата е била влязла в сила,
настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките
определеното общо наказание измежду двете осъждания по НОХД №
903/2017 г. на РС – Дупница и по НОХД № 666/2020 г. на РС – Търговище да
бъде отложено за изтърпяване за срок от три години. При решаването на
въпроса за изтърпяването на определеното общо наказание, настоящият
съдебен състав взе предвид обремененото съдебно минало на дееца.
Евентуалното отлагане на изтърпяването на определеното общо наказание по
чл. 66, ал. 1 НК не би постигнало целите по чл. 36 НК, доколкото на осъдения
П.И. вече му е било отлагано изтърпяването на наказанието по НОХД №
903/2017 г. на РС – Дупница, но въпреки това в изпитателния срок той е
извършил друго престъпление. Поради това определеното общо наказание от
1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ следва да бъде постановено за
изтърпяване при първоначален „общ“ режим, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3
ЗИНЗС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение от 23.03.2022 год., постановено по ЧНД №
142/2022 год. на Районен съд-Търговище, като
НАЛАГА едно общо най-тежко наказание в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода на осъдения ПЛ. СТ. ИВ., ЕГН **********,
роден в гр. Благоевград измежду наказанията, наложени му с присъдите по
НОХД № 903/2017 г. на Районен съд – Дупница и по НОХД № 666/2020 г. на
РС – Търговище.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „Общ
режим” за изтърпяване на наказанието.
ПОСТАНОВЯВА отделно изтърпяване на наказанието по НОХД №
6
132/2020 г. на РС – Средец в размер на три месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „Общ
режим” за изтърпяване на наказанието.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, които съгласно чл. 346 НПК
подлежат на касационна проверка, поради което не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7