Определение по дело №99/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 142
Дата: 15 ноември 2022 г. (в сила от 19 декември 2022 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20222200900099
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142
гр. Сливен, 15.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. Анг. Маркова
като разгледа докладваното от В. Анг. Маркова Търговско дело №
20222200900099 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от Агенция по вписванията , чрез упълномощен представител, с
която се иска изменение на постановеното решение в частта за разноските, съгласно което,
Агенцията е осъдена да заплати на Фондация „ ДОБРОДЕТЕЛ“ ЕООД, разноски в размер
на 210 лв.
В молбата се твърди, че регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е вид едностранно
и охранително производството и по отношение на него е приложима разпоредбата на чл.
541 от ГПК, а именно, че направените разноски в охранителното производство са за сметка
на молителя.
Твърди се, че съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният
характер на производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за
разноски, разпоредбата на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а
корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 от
ГПК,че разноските са за сметка на единствената страна в производството-молителят.
Сочи се, че след като производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е охранително, нормата
на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ препраща към правилото за разноски по чл. 541 от ГПК, а не
към разпоредбата на чл. 78 от ГПК, която в случая е неприложима, тъй като касае
единствено спорните съдебни производства.
Иска се изменение на решението в частта за разноски, като да бъде оставено без
уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна за отговор, който е подаден в срок.
Насрещната страна счита молбата за изменение на решението в частта за разноските за
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Счита, че макар производството пред съда да е охранително и с едностранен характер,
присъждането на разноски е предвидено в изричната разпоредба на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.
1
С тази норма, законодателят дал възможност при направено искане и при уважена жалба в
производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, АВп да понесе отговорността за направените от
молителя разноски по обжалването на отказа, в случай на отмяната му.
Тълкуването на изричната разпоредба на новата ал.6 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, според
която съдът „присъжда" разноски по реда на ГПК, водело до извод, че в отклонение на
нормата на чл.541 ГПК, на основание специалната норма на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, следва
да намерят приложение общите правила на ГПК, приложими в спорните производства, а
именно - чл.78 ГПК. Посочва, че няма логика законодателят с текста „съдът присъжда
разноски по ред на ГПК" да приеме новата разпоредба само за да препрати към чл.541 ГПК,
повеляващ, че страната няма право на разноски.
Твърди, че по този въпрос е формирана константна практика на Окръжен съд –Сливен и
Апелативен съд-Бургас, която цитира.
Молбата е с правно основание чл. 248 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С постановеното по делото решение № 90/13.10.2022г, съдът е отменил обжалвания
отказ на ДЛР и е присъдил в полза на жалбоподателя разноски, които е направил в
настоящото производство в общ размер на сумата 210лв, от която : държавна такса - 10лв.
и адв.възнаграждение - 200лв.
Отговорността за разноски на Агенция по вписванията е основана на нормата на
чл.25,ал.6 ЗТРРЮЛНЦ (нова, обнародвана В ДВ, брой 105/11.12.2020 год.), уреждаща реда
за обжалване на отказите на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по
Вписванията, „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на
Гражданския процесуален кодекс",
Ако отговорността за разноски не беше изрично уредена в нарочна правна норма, при
обжалването на отказ на ДЛР по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, не би следвало да се
присъждат разноски на основание нормата на чл. 541 от ГПК.
Налице е обаче специална разпоредба, която препраща към реда за присъждане на
разноски, уреден в общите разпоредби за разноски в ГПК.
На съда е известно становището на ВКС, който приема, че да се присъждат разноски по
реда на ГПК означава, че се препраща към чл. 541 от ГПК.
Това тълкуване обезсмисля приемането на изрична разпоредба за отговорността за
разноски и противоречи на формалната логика, тъй като в текста е прието че „се присъждат
разноски“, а в чл. 541 от ГПК изрично е уредено, че такива не се присъждат.
Подобно тълкуване противоречи и на мотивите към законопроекта за ИД на
ЗТРРЮЛНЦ, който предвижда облекчаване на реда за присъждане на направените разноски
в производствата по обжалване на отказите на ДЛР пред съдилищата, когато жалбата е
основателна и съкращаване на производствата по ЗОДОВ.
Ето защо, съгласно специалната норма на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, следва да намерят
2
приложение общите правила на ГПК, а именно: чл.78 ГПК
По изложените съображения, съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна ,
поради което следва да я остави без уважение.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. №. № 514724.10.2022г на Агенция по
вписванията, гр. София, ********* с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на
решение № 90/13.10.2022г. по търг.дело № 99/2022 по описа на СлОС, в частта за
разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Апелативен съд – Бургас, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
3