№ 727
гр. Велико Търново, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110100129 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Р.” ЕООД против „Р.” ЕООД, с
която се иска установяване на вземания за сумата от 3 000.00 лева, представляваща
възнаграждение по договор за ремонт на багерна уредба на комбиниран багер „F.“,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и за сумата от 416.67 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 14.7.2020 г. до 25.11.2021 г.
Ищецът твърди, че между страните е сключен неформален договор, по силата на
който ответникът му е възложил ремонт на багерна уредба на комбиниран багер „F.“.
Заявява, че ремонтът е извършен, че багерът е приет в годно експлоатационно
състояние, както и че за извършена услуга е издадена фактура на стойност 3 000.00
лева с вкл. ДДС. Сочи, че падежът на така издадената фактура е настъпил на 14.7.2020
г., но сумата по същата така и не е заплатена от ответника.
Ответникът изразява становище за неоснователност на исковете, като заявява, че
не са приложени доказателства за извършен ремонт. Сочи, че поради липсата на
фактически твърдения относно съществуването, предмета и съдържанието на договора
ищецът следва да уточни фактите, от които черпи претендираните права. В условията
на евентуалност твърди, че ремонтът не е извършен качествено, което е наложило
отремонтиране на веща в друг сервиз.
С допълнителна молба, подадена преди първото открито заседание, ищецът
уточнява, че ремонтът на багерна уредба на комбиниран багер „F.“ се изразява в
разглобяване на всички шарнирни връзки по кофата и стрелата, тяхната подмяна и
1
възстановяване на сглобките между тях. Заявява, че ремонтът продължил около 2
месеца, като след приключването му багерът, ведно с багерната уредба, са предадени и
приети от служител на ответника в годно експлоатационно състояние, без забележки и
рекламации.
По реда на чл. 144 ГПК на ответника е даден срок за заемане на становище по
допълнителната молба на ищеца, респ. да ангажира доказателства по повод изнесените
в нея твърдения и представените доказателства. По повод на така дадения срок
ответникът е подал отговор, в който заявява, че процесната фактура се намира в
неговото счетоводство, като същата не е заплатена, тъй като не е постигнато съгласие
по отношение размера на сумата, обема на ремонта и цената на частите и положения
труд. Признава, че машината е приета от него, но ме и че е приел извършената работа,
която се явява некачествена.
Във второто от проведените открити заседания процесуалният представител на
ответника признава, че процесната фактура е включена в дневника за покупки на
представляваното от него дружество, но че това е станало погрешка и самата работа не
е приета. Заявява, че след приемането на багера същият е дефектирал, поради което
счита, че ремонт въобще не е извършен, а евентуално – че евентуален такъв не е
извършен качествено.
В хода на устните състезания процесуалният представител на ищеца изразява
становище, според което предявените искове се явяват доказани.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на
исковете и моли за тяхното отхвърляне.
В писмени защити всяка от страните излага допълнителни аргументи в подкрепа
на заеманата от нея позиция.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е иск за реално изпълнение на задължение за плащане на цена по
неформален договор за изработка, по който ищецът следваше да установи наличието на
валидно облигационно правоотношение със сочения предмет, че е изпълнил
задълженията си качествено и в срок съобразно уговореното, както и че работата е
приета, респ. наличието на възникнало в негова полза изискуемо парично вземане за
заплащане на претендираната главница, размера на задължението и неговата
изискуемост, изпадането на ответника в забава, както и размера на мораторната лихва.
На първо място, съдът не споделя възражението на ответника, че с подаването на
допълнителна молба след неговия отговор и с приемането на същата е допуснато
процесуално нарушение, тъй като в тази молба са въведени твърдения, които са били
2
известни преди образуване на делото, но същите не са изложени в исковата молба.
Напротив, съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 ГПК, в откритото заседание след разрешаване на
предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на
спора, като ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и
представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а
ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и
представи с отговора на исковата молба. Обстоятелството, че въпросните пояснения и
допълнения по исковата молба са направени преди първото открито заседание по
никакъв начин не нарушава правото на защита на ответника, още по-малко нарушава
правилото за процесуална преклузия. Тук следва да се отбележи също, че по реда на чл.
144 ГПК на ответника беше даден срок за заемане на становище по допълнителната
молба, респ. срок, в който да ангажира доказателства по повод изнесените в тази молба
твърдения и представени доказателства.
В случая по делото не е спорно, а и се установява от ангажираните гласни
доказателства, че между страните е сключен неформален договор за изработка,
изразяващ се в ремонт на комбиниран багер „F.“, собственост на ответника, както и че
във връзка с въпросния договор е издадена фактура № 922/13.7.2020 г. за сумата от
3000.00 лева с вкл. ДДС, която е осчетоводена от ответника.
Спорните моменти по делото са какъв е конкретният предмет на договора,
изпълнил ли е ищецът задължението си по същия и ако го е изпълнил – дали това
изпълнение е качествено и каква е стойността на ремонта.
В случая между показанията на ангажираните от страните свидетели е налице
очевидно противоречие по повод предмета на изработката, тъй като св. Янков твърди,
че проблемът по машината са били няколко хидравлични бутилки по пневматичната
система на багера, а св. Шопов заявява, че проблем е имало по шарнирните връзки на
багерната уредба, т.е. по механичната, а не по пневматичната част на машината.
Противоречие в свидетелските показания е налице и във връзка с качеството на
извършения ремонт, като св. Янков твърди, че дали ремонтът е извършен качествено,
или не, не може да се провери на място в сервиза на ищеца, както и че малко след
приемането на машината същата е дефектирала, а св. Шопов твърди точно обратното -
че обстоятелството дали работата е извършена качествено е установено на място в
сервиза на ищеца и че при въпросната проверка всичко с багера е било наред.
Предвид явното противоречие в свидетелските показания и съобразявайки
заинтересоваността на всеки от свидетелите от изхода на делото в полза на съответната
страна, съдът намира, че като решаващ аргумент в насока „за“ и „против“
кредитирането показанията на съответния свидетел следва да бъде признанието на
ответника, че процесната фактура е включена в дневника за покупки на ответното
дружество. По този повод следва да се има в предвид константната съдебна практика,
3
която се споделя и от настоящия състав, според която издадената фактура може да се
приеме като доказателство за сключения договор, ако същата отразява съществените
елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката или услугата, стойност, начин
на плащане, имена на доставчика и получателя, респ. на техните представители, време
и място на сключване на продажбата. Дори фактурата да не съдържа всички
предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т.ч. и подпис на получателя, или
да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за
удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото,
включително вписването й в дневниците за продажби и покупки на доставчика и
получателя, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит. А именно доколкото ответникът признава, че е включил
процесната фактура в дневника на покупките си, то съдът приема този факт като
недвусмислено признание не само за съществуването на договорното правоотношение,
но и за неговия конкретен предмет и за качеството на извършената работа. В този ред
на мисли, съдът приема, че с осчетоводяване на фактурата ответникът извънсъдебно е
признал сключването на неформален договор с предмет ремонт на багерна уредба на
комбиниран багер „F.“, че въпросният ремонт е извършен и работата е приета, както и
че цената на същата възлиза на 3000.00 лева с вкл. ДДС. Тук не може да не се обърне
внимание и на разликата в твърденията на процесуалния представител на ответника и
тези на св. Янков по повод осчетоводяването на фактурата, като първият твърди, че
това осчетоводяване е станало погрешка, а вторият – че е станало след договорка с
представляващия ищцовото дружество. В този ред на мисли, не може да се възприеме
заявеното от св. Янков, че осчетоводяването е било необходимо за предявяването на
рекламация пред ищеца или за сторниране на самата фактура. Това е така, тъй като
отразяването на една фактура в дневника за покупки на съответния търговец няма
никакво отношение към отправянето на рекламация към неговия контрагент, а от друга
страна липсва всякаква логика да се осчетоводява фактура, издадена по повод на
работа, която пък се счита за неприета, с цел впоследствие същата тази фактура да бъде
сторнирана.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявения иск за установяване
дължимостта на сумата от 3000.00 лева за основателен и като такъв следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед извода за основателност на главния иск, доказана по основание се явява и
акцесорната претенция за установяване дължимостта на мораторна лихва върху
дължимата главница. На основание чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за
плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане. В случая от показанията на св.
Шопов се установява, че св. Янков, който според представеното по делото
пълномощно има право да извършва всички действия във връзка с дейността на
4
ответното дружество, е получил процесната фактура в деня на издаването й, т.е. на
13.7.2020 г., поради което срокът за плащане на същата е изтекъл на 26.7.2020 г. и от
следващият ден – 27.7.2020 г. ответникът е в забава. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК,
размерът на мораторната лихва върху главницата за периода от 27.7.2020 г. до
25.11.2021 г. възлиза на 405.87 лева, за колкото следва да бъде уважен искът.
По разноските:
С оглед изхода от делото ищецът има право на направените в настоящото
производство разноски съразмерно с уважената част от исковете в общ размер от
584.94 лева – част от заплатените държавна такса и адвокатски хонорар. Ищецът има
право и на разноските по заповедното производство в размер от 84.73 лева – част от
заплатената държавна такса.
Ответникът има право на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете, а именно сумата от 1.67 лева – част от заплатения адвокатски
хонорар.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Р.” ЕООД, ЕИК *** дължи на „Р.” ЕООД,
ЕИК *** сумата от 3 000.00 (три хиляди) лева, представляваща възнаграждение по
договор за ремонт на багерна уредба на комбиниран багер „F.“, по повод на който е
издадена фактура № 922/13.7.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 405.87 (четиристотин и пет лева и осемдесет и седем ст.) лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 27.7.2020 г. до 25.11.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3356/2021 г. на Районен съд –
Велико Търново, като отхвърля иска за установяване дължимостта на мораторната
лихва за разликата до пълния предявен размер от 416.67 лева и за периода от 14.7.2020
г. до 26.7.2020 г. включително.
ОСЪЖДА „Р.” ЕООД, ЕИК *** да заплати на „Р.” ЕООД, ЕИК *** сумата от
584.94 (петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и четири ст.) лева – разноски за
исковото производство, както и сумата от 84.73 (осемдесет и четири лева и седемдесет
и три ст.) лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Р.” ЕООД, ЕИК *** да заплати на „Р.” ЕООД, ЕИК *** сумата от 1.67
(един лев и шестдесет и седем ст.) лева – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6