РЕШЕНИЕ
№ 798
гр. Пловдив, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300500958 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ТП на НОИ- гр. ***,
представлявано от директора В.А.Г., против Решение № 287 от 23.01.2023 г.,
постановено по гр.д. № 13908/2022 г., по описа на Районен съд- Пловдив, VIII гр.с., с
което е признато за установено в отношенията между В. Р. П., ЕГН **********, от ***
и Териториално поделение на НОИ - гр. ***, със седалище и адрес на управление: ***,
че в периода от 20.09.1988 г. до 31.08.1990 г. В. Р. П. е придобила трудов стаж, като е
полагала труд по трудов договор с Окръжен комитет на ДКМС – гр. *** на длъжност
„***“ в ЕСПУ „Г. Д.“ – гр. ***.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на
обжалваното решение, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
Насрещната страна по въззивната жалба- В. Р. П., ЕГН **********, от ***,
чрез пълномощника си по делото адвокат М. С. –И., оспорва същата и иска оставянето
й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
1
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал.1,
т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
/ЗУТОССР/, предявен от В. Р. П. против ТП на НОИ- гр. ***, с който ищецът иска да
се признае за установено по отношение на ответника, че в периода от 20.09.1988 г. до
31.08.1990 г. е работила на длъжност „***“ в ЕСПУ „Г. Д.“ – гр. *** по трудов
договор с Окръжния комитет на ДКМС- ***.
С Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г. по гр. дело № 54/1962 г. на ОСГК
на ВС, което не е загубило сила и при действието на Закона за установяване на трудов
и осигурителен стаж по съдебен ред в т. 1 е прието, че писмени доказателства по
смисъла на чл. 4 от Указа за установяване трудов стаж по съдебен ред са такива, които
изхождат от учреждението, предприятието или организацията, където е работил
ищецът, и са съставени въз основа на книжа, ведомости и др., водени в същото
учреждение, предприятие или организация по време на полагане трудовия стаж; да
изхождат от други държавни учреждения, предприятия или организации и най-после
такива, които са издадени от частни работодатели по време на полагане на трудовия
стаж. Същите се отнасят до отделни моменти на трудовото правоотношение, могат да
бъдат от най-различно естество и са примерно изброени в т. 14 на Наредбата. Прието е,
че такива писмени доказателства по смисъла на указа могат за бъдат от най-различно
естество и наред с примерно изброените в т. 14 от Наредбата могат да бъдат още:
документи за членуване в съответните профсъюзи, пропуските, които са били въведени
в известни учреждения, предприятия или организации и др. Същите могат да сочат на
отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо те да обхващат
целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Прието е още, че
преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства следва
да бъде конкретна за всеки отделен случай като се изхожда единствено от това дали
същите установяват вероятността на претендирания стаж или не. С т. 4 на същото
тълкувателно решение е прието и че Удостоверението, че архивата е загубена или
унищожена, е изискване за допустимостта на иска, но независимо от това с чл. 4 от
Указа се иска във всички случаи и начало на писмено доказателство за допустимостта
на свидетелски показания.
От приетото по делото писмо с изх. №РД-25-488/29.08.2022 г. от СУ П.Р. С.-
гр. ***/ новото име на ЕСПУ „Г. Д.“ – гр. ***/ се установява, че в архива не е открита
летописната книга на ЕСПУ „Г. Д.“ – гр. *** за периода 1988/1989 и 1989/1990 г.
Видно от служебна бележа издадена от СУ П.Р. С.- гр. ***, за В. Р. П. има издадена
2
служебна бележка от ОБИС на БДМ при община *** с изх. № 76/02.07.1990 г., в която
е посочено, че В. А. е получавала месечно възнаграждение в размер на 185 лв. като
„***“ в ЕСПУ „Г. Д.“ – гр. ***
С оглед посочените разяснения, безспорно от посочените по горе писмени
доказателства съставляват "начало на писмено доказателство" и установяват
вероятността на твърденията от ищцата за положен от нея трудов стаж. Това обуславя
допустимостта за установяването му със свидетелски показания.
Ангажирания от ищцата свидетел е работил по трудово правоотношение в
същия период при същия работодател и показанията му възпроизвеждат лично
възприети от него факти. От коментираните гласни доказателства се установява, че в
процесния период ищцата е работила по на посочените по-горе длъжности в ЕСПУ „Г.
Д.“ – гр. ***.
С това се установява основателността на предявения иск и спорните факти
следва да бъдат признати за установени. До тези изводи е достигнал и РС, като
изложените от него съображения напълно се споделят и от настоящата инстанция.
Затова обжалваното решение ще бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 287/23.01.2023 г., постановено по гр. д. №
13908/2022 г. на РС Пловдив, 8 гр. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3