Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София,
12.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 19.05.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Г.
Ваня И.
при секретаря Теодора
Вутева разгледа докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело № 677 по
описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 105 от 06.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 968/2015г. на РС- С. е допусната
делба на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „З. Х.“ № 17 и представляващ
поземлен имот с площ от 790 кв. м. по нотариален акт, а по скица от АК с площ
от 668 кв. м., с идентификатор № 65231.910.84 по кадастралната карта на гр. С.,
ведно с построените в него жилищна сграда (еднофамилна) с площ 148 кв. м. на
един етаж с идентификатор № 65231.910.84.1, лятна кухня с площ от 42 кв. м. на
един етаж с идентификатор № 65231.910.84.2, два гаража с обща застроена площ от
48 кв. м. и заснети като един обект с идентификатор № 65231.910.84.3, и
стопанска сграда с площ от 6 кв.м. с идентификатор № 65231.910.84.5, при квоти 1/6 идеални части за ищеца П.Г.К. и 5/6 идеални части за ответницата С.К.К., като е отхвърлен искът за делба срещу съделителя К.Г.К..
С допълнително решение от
10.08.2020г., постановено на основание чл. 250 от ГПК по същото дело, е отхвърлен
предявеният от П.Г.К. иск по чл. 30 от ЗН срещу С.К.К. за намаляване на
дарението, извършено с н.а. № 138, т. 1, рег. № 1262, дело № 123/2015г. до
размера на разполагаемата част на дарителя и за възстановяване на запазената
част на ищеца от наследството на баща
му, както и е осъден П.Г.К. да заплати на С.К.К. разноски по делото в размер на
700 лв.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивни жалби на П.Г.К. срещу горните
решения.
Във
въззивната жалба срещу основното решение жалбоподателят описва хронологията събитията, свързани с правото на
собственост върху делбените имоти. Счита, че районният съд неправилно е отхвърлил иска му
за възстановяване на накърнена запазена част. Оспорва решаващия извод, че
ищецът не бил приел наследството на баща си по опис, съгласно изискването на
чл. 30, ал. 2 от ЗН. Позовава се на т. 4 от ТР № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС.
Намира, че няма нужда от приемане на наследството по опис (независимо от
статуса на ответника), ако се атакува общо завещателно разпореждане, за разлика
от случая, когато се атакува завет или дарение. Изтъква, че в случая не е приел
наследството по опис, тъй като не е предполагал, че има завещание, което ще му
се наложи да атакува. Анализира начина на формиране на наследствената маса по
чл. 31 от ЗН, и сочи обектите, които тя включва, както и оценката й съобразно
заключението по СТЕ. Прави извод, че в случая приемането на наследството по
опис не се явява материална предпоставка за упражняване на правото на
възстановяване на накърнена запазена част. Моли съда да отмени обжалваното
решение в частта му относно квотите на страните като незаконосъобразно и
неправилно поради противоречие с материалния закон, и вместо него да постанови
друго, с което да уважи иска по чл. 30 от ЗН и да допусне делба на делбените
имоти при квоти 7/18 идеални части за П.Г.К. и 11/18 идеални части за С.К.К..
Претендира разноски.
Въззивната жалба срещу допълнително
решение възпроизвежда дословно частта от основната въззивна между последния
абзац на стр. 6 и първия абзац на стр. 11. С нея жалбоподателят моли съда да
отмени обжалваното решение от 10.08.2020г. и да уважи предявения иск по чл. 30
от ЗН. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби от въззивамата С.К..
Същата оспорва изцяло
въззивната жалба срещу основното решение. Анализира сделките с процесните имоти
в хронологична последователност. Споделя изводите на районния съд. Счита, че по
делото не е предявявана претенция (нито чрез иск, нито чрез възражение) за
възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Г. К., накърнена
със завещателно разпореждане. Такава не била заявена и в отделно производство,
а едва с писмената защита на ищеца пред районния съд, което намира за
недопустимо. Изтъква, че, независимо от изрично определения от съда срок, до
изтичането му ищецът не е взел отношение по представените от нея писмени
доказателства, вкл. и по това завещание. Поради това счита, че е без значение
обстоятелството, дали наследството е прието по опис или не. Освен това изразява
становище, че с това завещателно разпореждане не се накърнява запазената част
на П.К. от наследството. Намира за неоснователно искането на жалбоподателя за
допълване на запазената му част с намаляване на дарението, като сочи, че
разпоредбата на чл. 33 от ЗН е неприложима в случая. Оспорва искането за делба
на ¼ ид.ч. от земеделски земи и поименни компенсационни бонове, тъй
като, според нея, те не са предмет на делото за делба, а са послужили само за
образуване на наследствената маса по чл. 31 от ЗН. Моли съда да остави без
уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от насрещната страна.
С отговора си срещу
допълнителното решение от 10.08.2020г., С.К. описва неговия предмет и го намира
за правилно и законосъобразно. Счита, че са били налице предпоставките за
постановяването му. Споделя решаващия извод във връзка с приемане на
наследството по опис. Солидаризира се с изводите на районния съд. Намира, че
изложените в жалбата съображения са неотносими към предмета на обжалваното
решение и касаят въпроси, които не са били негов предмет. Възпроизвежда част от
доводите си от първия отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната
жалба и да потвърди обжалваното решение Претендира разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
По делото не са
постъпили отговори от въззиваемия К.К..
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят П.К. не се явява.
Представлява се от адв. В., която поддържа жалбите и моли съда да ги уважи по
съображенията, изложени в тях. Претендира да се признае наличието на запазена
част на жалбоподателя, и, като последица от това, да се уважат претенциите му
така, както са изложени. Настоява за частична отмяна на обжалваното решение.
Акцентира върху наличието на абсолютна материална предпоставка – приемане на
наследството, с оглед разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3/2013 г.
на ОСГК на ВКС. Подчертава, че приемането на наследство по опис не се явява
материална предпоставка за упражняване правото на възстановяване на накърнена
запазена част. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият К.К. не се явява, не
се представлява и не изразява становище по спора.
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата С.К. се явява лично и
с адв. К., която оспорва жалбите и поддържа отговорите. Моли съда да потвърди
изцяло обжалваните две решения на РС- С. като правилни и законосъобразни.
Поддържа изложените съображения и доводи в отговорите. Намира, че искът по чл.
30 от ЗН относно дарението е неоснователен, тъй като жалбоподателят не е приел
по опис оставеното наследство, т.е. не е налице материалноправна предпоставка
за уважаване на този иск. Счита за неоснователна и претенцията по чл. 30 от ЗН
относно саморъчното завещание. Подчертава, че съдът не е бил сезиран с такова
искане – не бил предявен иск за намаляване на завещанието и за възстановяване
на запазената част на ищеца, накърнена със саморъчното завещание, а към момента
на изтъкване на това съображение, правото на ищеца е било преклудирано. Сочи,
че цитираното от процесуалния представител на жалбоподателя тълкувателно
решение във връзка с приемането под опис на наследството, касае само
завещанието, но не и дарението. Намира за неоснователна и заявената в жалбите претенция
по чл. 33 от ЗН за допълване на запазената част на жалбоподателя от дарението,
с оглед претендираната неоснователност на иска по чл. 30 от ЗН. Позовава се на
съдебна практика (Решение № 4 от 23.03.2021 г. на ВКС по гр.д. № 4538/2019г.,
2-ро ГО, и Решение № 126 от 06.11.2015 г. по гр.д. № 598/2015, 2-ро ГО на ВКС)
съгласно която, при липса на предпоставки за отмяна на дарението, не би могло
да бъде приложен чл. 33 от ЗН. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80
от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. Изтъква, че заплатеното възнаграждение от доверителката й е
в минималния размер по НМРАВ.
Съдът намира, че
фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред С.ския
районен съд доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваните решения,
поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира, че жалбите са неоснователни поради следните съображения.
1.
По жалбата срещу допълнителното решение от
10.08.2020г.
1.1.
В частта, с
която е отхвърлен искът по чл. 30 от ЗН.
Въззивният съд напълно
споделя изложените от районния съд мотиви във връзка с приложението на чл. 30,
ал. 2 от ЗН и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Съгласно тази
материалноправна разпоредба, когато наследникът, чиято запазена част е
накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон,
необходимо е той да е приел наследството по опис.
Нейно задължително тълкуване е дадено с Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2005
г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2005 г., ОСГК, вр. т. 15 от Постановление на
Пленума на Върховния съд № 4/1964 г. и т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК. От тези тълкувателни актове се
установява, че приемането на наследството по опис е
материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на
запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован
към наследяване, а в хипотези на частно правоприемство (каквато е и
настоящата), под „наследници по закон“ по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗН следва
да се разбират единствено призованите към наследяване такива, но не и всички
потенциални наследници по закон по съгласно чл. 5 - 10 от ЗН.
В конкретния
случай облагодетелствана от дарението С.К. не е била призована към наследяване,
тъй като правото й да получи част от наследството на нейния дядо Г. К. е било
изключено от наличието на наследници от предходен ред (баща й П.К. и чичо й К.К.),
за които не се спори, че са приели това наследство. Същевременно, по делото не
се твърди и не се доказва, ищецът П.К. да е приел наследството на Г. К. по
опис. Следователно, липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки съгласно
цитираното по- горе Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
3/2013 г., ОСГК, за възстановяване на запазената част на П.К. от наследството
на Г. К., накърнена с процесното дарение.
Що се отнася до
твърденията на жалбоподателя, че запазената му част от това наследство е била
накърнена с универсалното завещателно разпореждане на Г. К. в полза на С.К., следва
да се има предвид, че те не са били релевирани по надлежния процесуален ред – чрез
иск или възражение (арг. от Решение № 177 от
28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 844/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 240
от 1.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2021 г., II г. о., ГК). Такива са
изтъкнати за първи път едва в писмената защита, депозирана пред
първоинстанционния съд, т.е. след изтичане на сроковете за предявяване и/или
изменение на иск или възражение в рамките на това съдебно производство, а възпроизвеждането
им във въззивната жалба не е в състояние да поправи този пропуск. Съответно, тези
твърдения не са били включени в доклада на делото (срещу който страните не са
възразили), не са станали част от предмета на делото и не подлежат на
обсъждане.
Доводът на
жалбоподателя, че, към момента на приемане на наследството от негова страна,
той не е знаел за съществуването на завещанието, е ирелевантен за настоящия
правен спор поради следните съображения:
-
Както
се посочи по- горе, приемането на наследството по опис е предпоставка за
възстановяване на накърнена запазена част единствено, ако накърняването е
резултат от дарение или завет. Ако, обаче, наследникът претендира, запазената
му част от наследството да е накърнена с универсално завещателно разпореждане,
вкл. когато неизвестно завещание е било открито след приемането на наследството
(както в случая), той може да упражни правото си по чл. 30, ал. 1 от ЗН и без
да е приел наследството по опис. Така, неприемането на наследството на Г. К. по
опис от страна на жалбоподателя не би обусловило неоснователност на иска (или
възражението) за възстановяване на накърнената със завещанието запазена част от
това наследство, поради което не следва да се сподели доводът му, че не бил
инициирал приемане по опис единствено поради незнание за съществуването на
процесното завещание към момента на откриване на наследството на Г. К.. Дори да
е знаел за това завещание, този факт е ирелевантен за решението му за приемане
на наследството по опис.
-
Не
е имало пречка, след узнаване на завещанието (напр. при запознаване с отговора
на исковата молба и приложенията към него, или след приемането му в открито
съдебно заседание на 01.03.2018г. като доказателство по делото ведно с другите
постъпили документи от общ. С. – л. 220 и л. 237 от първоинстанционното дело), жалбоподателят
да формулира възражение за възстановяване на запазената му част, накърнена по с
него. Както се посочи по- горе, това не е направено своевременно в настоящото
производство, а излагането на съответни съображения в писмената защита не
представлява надлежно сезиране на съда с такова искане, поради което те не
следва да се обсъждат.
По
тези съображения, в настоящото производство няма надлежно предявен иск (или
възражение) по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследството
на Г. К., накърнена с процесното завещание, поради което съдът не следва да се произнася
по този въпрос.
С оглед
гореизложеното, искът по чл. 30, ал. 2 от ЗН за възстановяване на запазената
част на П.К. от наследството на Г. К., накърнена с договора за дарение от
23.04.2015г., е неоснователен и правилно е бил отхвърлен, а обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в съответната му част.
Останалите
доводи от въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в тази му част
касаят размера на запазената част от наследството и начина на формиране на
наследствената маса, т.е. въпроси, чието обсъждане е безпредметно, с оглед отхвърлянето
на иска по други съображения.
1.2.
В частта, с
която в тежест на П.К. са възложени разноски.
Ищецът е обжалвал допълнителното
решение от 10.08.2020г. изцяло, но не е изложил никакви съображения срещу частта
от него, с която е бил осъден да заплати на С.К. разноски в размер на 500 лв. –
адвокатско възнаграждение и 200 лв. – възнаграждение за вещо лице. Независимо
от това, доколкото в тази част решението има характер на определение по чл. 248
от ГПК, с оглед Тълкувателно
решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК, ограниченията
по чл. 269, изр.
второ от ГПК
не се прилагат, а съдът е длъжен да се произнесе по всички факти, обуславящи
издаването на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе и
първоинстанционният съд, без да е ограничен от посоченото в жалбата.
При
така извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав не констатира
нарушения, обуславящи отмяна на обжалваното решение в съответната му част.
Разноските са определени съобразно изхода на делото по иска с правна
квалификация чл. 30 от ЗН и доказателствата за тяхното реално извършване (л.
100 и л. 171 от първоинстанционното дело). Поради това решението от
10.08.2020г. следва да бъде потвърдено и в тази му част.
2.
По жалбата срещу Решение № 105 от 06.07.2020г.
С това решение е допусната делба на процесните недвижими имоти при квоти 1/6 идеални части за ищеца П.Г.К. и 5/6 идеални части за ответника С.К.К., като е отхвърлен искът за делба срещу съделителя К.Г.К..
Видно от текста на въззивната жалба, жалбоподателят обжалва това
решение само в частта му за квотите, при които е допусната делбата.
Единственото изложено основание в подкрепа на жалбата е неправилното, според
жалбоподателя, отхвърляне на иска по чл. 30 от ЗН, като се твърди, че, в случай
на уважаване на същия, квотите на страните биха били различни.
Както се обоснова по- горе,
-
решението от
10.08.2020г. следва да бъде потвърдено в частта за отхвърляне на иска по чл. 30
от ЗН;
-
в настоящото
производство не е предявен иск, нито възражение, за възстановяване на
запазената част на П.К. от наследството на Г. К., накърнена със саморъчното
завещание 18.03.2014г.; няма
и данни за релевиране на такива твърдения под формата на иск в отделно
производство.
Поради това съдът следва да зачете
правните последици на договора за дарение от
23.04.2015г. и на завещанието
от 18.03.2014г.
При съобразяване с горните
обстоятелства, както и с доказателствата за
прехвърляне в хода на процеса на притежаваната от К.К. 1/6 ид.ч. от делбените
имоти в полза на С.К. (л. 220 от първоинстанционното дело), настоящият съдебен
състав намира, че квотите на съделителите са изчислени правилно в обжалваното
решение, тъй като:
-
П.К. е
придобил по наследство от майка си И. К. 1/3 от ½ ид.ч., т.е. 1/6 ид.ч.,
от имоти с идентификатори № 65231.910.84, № 65231.910.84.1, № 65231.910.84.2, №
65231.910.84.3, и № 65231.910.84.5;
-
К.К. е
придобил по наследство от майка си И. К. 1/3 от ½ ид.ч., т.е. 1/6 ид.ч.,
от имоти идентификатори № 65231.910.84, № 65231.910.84.1, № 65231.910.84.2, №
65231.910.84.3, и № 65231.910.84.5, като с договор за дарение от 28.02.2018г. е
дарил тези идеални части на дъщеря си С.К. и така е престанал да бъде
съсобственик на делбените имоти;
-
С.К. е
придобила по силата на договора за дарение от
23.04.2015г. 4/6 ид.ч., от
имоти идентификатори № 65231.910.84, № 65231.910.84.1;
-
С.К. е
придобила по силата на саморъчното завещание от 18.03.2014г. притежаваните
от Г. К. към момента на откриване на наследството му 4/6 ид.ч. от имотите, които
той приживе е притежавал в режим на
СИО с И. К., като сред тях са и делбените имоти с идентификатори №
65231.910.84.2, № 65231.910.84.3, и № 65231.910.84.5. Завещанието не обхваща
дарените 4/6 ид.ч. от имотите с идентификатори № 65231.910.84, №
65231.910.84.1, тъй като, към момента на откриване на наследството на Г. К.,
предметът на дарението вече не е част от наследствената маса. Завещанието не
обхваща и други идеални части от делбените имоти, тъй като към момента на
откриване на наследството завещателят е притежавал само 4/6 ид.ч. от тях –
½ на собствено основание като съсобственик в СИО, и 1/6 – по наследство
от съпругата му И. К..
Неоснователно с въззивната жалба се претендира да бъдат допуснати
до делба и 1/4
ид.ч. от земеделски земи - ливади, находящи се в землището на с. Д. П., р-н П.,
яз. И., с идентификатори № 22472.7449.46 и № 22472.7449.65, както и 6312 бр.
поименни компенсационни бонове. Делба на тези обекти не е била поискана нито с
исковата молба, нито по реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК, поради което те не са предмет на
делбата. Отделно от това, обжалваните съдебни решения не съдържат диспозитив
във връзка с тези имоти, поради което в тази си част жалбата е безпредметна.
Други доводи за неправилност на обжалваното решение (напр. относно
статута на делбените имота като съпружеска имуществена общност, относно
идентичността на поземления имот по актуален идентификатор и по документи за
собственост, и др.) не са изложени във въззивната жалба, поради което и на
основание чл. 269 от ГПК, съдът не е длъжен служебно да формулира и обсъжда
такива.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза
на въззиваемата следва да се присъдят направените от нея разноски във
въззивното производство, каквито се установяват в размер на 600 лв. –
адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на л.
59 от делото.
Възражението за прекомерност на така заплатения адвокатски хонорар
е неоснователно, тъй като размерът му съвпада с минималния по чл. 7, ал. 4,
изречение първо от НМРАВ.
Не следва да се присъждат претендираните разноски от
производството пред САС в размер на 16 лв., тъй като в настоящото производство
няма основание за прилагане по аналогия на чл. 294, ал. 2 от ГПК и т. 5 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Съдът констатира, че по делото не се откриват доказателства за
внесена държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение по иска по
чл. 30 от ЗН, каквато се дължи в размер на 25 лв. Поради това и с оглед изхода
на делото, П.К. следва да бъде осъден я заплати в полза на Софийския окръжен
съд.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105 от 06.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 968/2015г. на РС- С..
ПОТВЪРЖДАВА решение от
10.08.2020г., постановено на основание чл. 250 от ГПК по гр.д. № 968/2015г. на РС- С..
ОСЪЖДА П.Г.К. с ЕГН ********** да заплати
на С.К.К. с ЕГН ********** направените от последната разноски във въззивното
производство в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Г.К. с ЕГН ********** да заплати
на Софийския окръжен съд с БУЛСТАТ ********* сумата 25 лв., представляваща държавна такса за
обжалване на решението по иска с правна квалификация чл. 30 от ЗН.
Решението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.