№ 3639
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110204432 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на И. И. А., с ЕГН ********** чрез адвокат П. П.-САК срещу
Заповед за задържане на лице рег. №3384зз-185/05.03.2024 г., издадена от ст. полицай от 09
РУ - СДВР ***, с която на основание чл. 72 ал. 1 т.2 ЗМВР е постановено задържането на А.
за срок до 24 часа.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
незаконосъобразност. В с.з. адв. П. поддържа жалбата и излага съображения, че са налице
допуснати процесуални нарушения при издаване на заповедта, тъй като е посочено, че
жалбоподателят след предупреждение, пречи на полицейските органи да изпълняват
задълженията си, но не става ясно в какво се изрразява даденото предупреждение, от кого и
в какво качество, както и изпълнението на какви задължения на полицейските органи са
били осуетени. От друга страна става ясно от разпита на свидетелите, че А. всъщност не им
е попречил да извършат задълженията си. Предлага на съда да отмени обжалваната заповед
като незаконосъобразна. Претендира адвокатско възнаграждение и разноски в
производството. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт В.а, която оспорва жалбата,
като излага доводи, че същата е законосъобразна. Предлага на съда да остави без уважение
жалбата срещу нея. Представя подробни писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поисканите разноски от
жалбоподателя.
Съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА - подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, от легитимирано лице. Разгледана по същество същана е
ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
1
намира за установено от фактическа страна следното:
На дата 05.03.2024 г. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа като автопатрул с
позивна 900/1 били назначени полицейските служители свидетелят А. Б. А. и ***. Около
14.00 часа двамата били изпратени на адрес гр.София, ж.к. „***”, ул. „***” №38, на
охраняем частен паркинг за възникнал скандал.
На място те установили жалбоподателя и друго лице – ***, които спорели за
товарен автомобил, паркиран на паркинга, отказът на жалбоподателя да заплати сума,
заявена от *** и действия на последния по задържането на автомобила му. От показанията
на свидетеля А. Б. А. се установява, че и на двамата участници в спора били съставени
протоколи за предупреждение по ЗМВР. Свидетелят А. заявява в с.з., че е отправил към
жалбоподателя устно разпореждане да не нарушава реда, като ако не се подчини ще бъде
задържан.
Въпреки това, жалбоподателят продължил да „подскача” и същият бил задържан в
09 РУ-СДВР. Била издадена Заповед за задържане на лице рег.№3384зз-185/05.03.2024 г. от
ст. полицай от 09 РУ - СДВР ***, с която на основание чл. 72 ал. 1 т.2 ЗМВР е постановено
задържането на И. А. за срок до 24 часа.
Преписка вх.№338400-9492/2024 г. била изпратена на СРП. Прокурор от СРП е
издал Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от дата 25.03.2024
г., поради липса на престъпление от общ характер.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
доказателства - гласни - показанията на свидетеля А. Б. А., писмени - заповед за задържане,
протокол за обиск на лице, декларация за права на задържано лице, разписка за върнати
вещи, удостоверение от СДВР за заеманата длъжност на ответника о жалбата, протоколи за
предупреждение, материалите по преписка вх.№338400-9492/2024 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
у
правна страна:
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката
съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона
форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен
ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии,
с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания посочени в чл. 146 АПК.
Съдът намира, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на
предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 74 ал. 1 ЗМВР, заповедта
трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба посочва и
съдържанието на самата заповед, а именно - името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането;
2
данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на задържаното лице.
В конкретния случай, съдът намира, че е спазена изискуемата от закона форма, така
както предвижда чл. 74 ал. 1 ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, която е
връчена на надлежно.
В заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на служителя, който я е
издал, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, фактическите и правните основания за задържането, датата и часът на
задържането, като са разяснени правата на задържаното лице.
Като правно основание за задържането на И. А. е посочена разпоредбата на чл.72
ал.1 т.2 ЗМВР, а като фактически обстоятелства, полицейският орган е посочил: „след
предупреждение пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си”, като не е
уточнено по какъвто и да било начин какво е конкретно даденото устно полицейско
разпореждане.
Разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 2 ЗМВР, която урежда правомощието на полицейските
органи да задържат лице, което след отправено предупреждение, съзнателно пречи на
полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. В заповедта полицейският орган
е посочил, че фактическото основание за задържането на жалбоподателя е неизпълнение на
полицейско разпореждане /посочено като предупреждение/, като в тази част, заповедта е
немотивирана. Не е посочено какво разпореждане е отказал да изпълни жалбоподателят и на
осъществяването на какви задължения по служба на полицейските органи е попречило
неговото поведение.
Липсата на мотиви създава неяснота за основанието за задържане на жалбоподателя.
Доколкото задържането на лице по съществото си представлява принудителна
административна мярка, с която в решителна степен се засягат правата на лицето, в
хипотезата на чл. 72 ал. 1 т. 2 ЗМВР е поставено императивното изискване до задържане на
лицето да се пристъпи едва след като след изрично отправено предупреждение, то не е
преустановило действията си, с които пречи на полицейските органи да изпълнят
задълженията си. В случая от доказателствата по делото не се установява такова
предупреждение да е било отправяно към жалбоподателя и той да не е преустановил
действията си, тъй като и самият свидетел, който е дал това разпореждане – А. Б. А. в с.з. от
дата 10.07.2024 г. заявява: „Не, той не ни е попречил да си свършим задълженията на място,
но ако си бяхме тръгнали, щеше да се стигне до конфликт между мъжете на паркинга.”.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея
жалба следва да се уважи.
С оглед на изхода от делото и на основание чл. 143 ал. 1 АПК, жалбоподателката
има право на сторените разноски по делото, а именно: 10 лв. - платена държавна такса. В
представения договор за правна защита и съдействие от 23.04.2024 г. е отразено заплащане
от страна на жалбоподателя на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., като в тази
връзка е направено възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответника
по жалбата в с.з.
Съдът намира същото за неоснователно, тъй като същото е под минимума, посочен
в чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
3
възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, Софийски районен съд, 121-
ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег.№3384зз-185/05.03.2024 г., издадена от
ст. полицай от 09 РУ - СДВР ***, с която на основание чл. 72 ал. 1 т.2 ЗМВР е постановено
задържането на И. И. А., с ЕГН ********** за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И.
И. А., с ЕГН **********, сумата от общо 610 лв. – разноски по делото
/адвокатско възнаграждение и държавна такса/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните на основание чл. 138
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4