№ 5003
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110167321 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Д. А. Я., с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца за сумата от 3819,20 лева, от които 3406,34 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г.,
ведно със законната лихва от 12.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и
343,34 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 04.04.2019г., както и 58,76 лв.-
главница за услугата дялово разпределение за периода от м.03.2016г. до м.04.2018г, ведно
със законната лихва от 12.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и 10,76
лв.- мораторна лихва за периода от 01.05.2016г. до 04.04.2019г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №21106/2019 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС Аб. №: 222222 ИД номер: 22222222.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
1
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР”
ЕООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист -
топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ФИРМА“ ЕАД и ФГР за
абонатен № 222222 и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която
признава исковете по основание и размер. Противопоставя се на искането за назначаване на
ССчЕ и СТЕ, като и се моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца моли за постановяване на
решение при признание на иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното
искане по чл. 237, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника решение при
признание на иска поради следните съображения:
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237
ГПК, а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност в отговора на исковата
молба. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с
исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с
което страната не може да се разпорежда.
В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на решение при
признание на иска за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира съдебния
2
акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
именно ответника с поведението си е станал причина за завеждане на делото, заради което
ищецът е инициирал настоящото производство и е направил разноски за държавна такса в
размер на 76.38 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален
размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски -126.38 лева.
Поради изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. А. Я., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
АДРЕС, дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 3406,34 лева-
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот: АДРЕС Аб. №: 222222 ИД номер:22222222, за периода от
м.05.2016г. до м.04.2018г. , ведно със законната лихва от 12.04.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, и 343,34 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до
04.04.2019г., както и 58,76 лв.- главница за услугата дялово разпределение за периода
от м.03.2016г. до м.04.2018г, ведно със законната лихва от 12.04.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 10,76 лв.- мораторна лихва за периода от 01.05.2016г.
до 04.04.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №21106/2019 г. на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА Д. А. Я., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: АДРЕС, да заплати на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, съдебно-деловодни разноски за производството по
ч.гр.д. № 21106/2019 г. на СРС в размер на 126.38 лв., както и за настоящото производство,
в размер на 176.38 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР”
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3