№ 1318
гр. П., 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220100676 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от П. Н. Ш., ЕГН
********** и М. Н. Ш., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., ул. „П. Е.” №2, ет.1, ап.4,
чрез адвокат Е. К. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Х. К.“ № 2, против С. М. К., ЕГН
********** и Д. Т. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. О., общ. П. ул. „П.” №17.
В исковата молба се твърди, че ищците по време на брака си са придобили поземлен
имот на името на П. Ш. с идентификатор 53285.50.97 в с. О., общ. П., местност Б. с площ
2510 кв.м. с предназначение за стопански двор чрез покупко-продажба на държавен
недвижим имот по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ с договор №23 от 22.10.2003 г. сключен с
Министерство на земеделието и горите, с който е закупил парцела като прилежаща,
обслужваща част към обект „Свинарник“. Стопанската сграда, ползваща се за свинарник с
идентификатор 53285.50.97.1 и площ от 992 кв.м., находяща се в описания поземлен имот
била съсобствена между ищците и ответниците в режим на СИО в равни по ½ ид.части.
Уточнява, че ответниците са придобили собствеността по силата на давностно владение,
съгласно решение №66/22.06.2018 г., постановено но к.гр.д. №3149/2017 г. на ВКС, I-во гр.
отд..
Посочва се, че страните не могат да постигнат съгласие за ползването на имота и се
иска от съда да постанови решение, с което да определи начина на реално ползване на
недвижимия имот.
Претендират се разноски.
В проведеното последно съдебно заседание ищците се представляват от адвокат
Валентин Карабойчев от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция, съобразно
1
вариант трети от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 ГПК ответниците депозират отговор, чрез адвокат М. И. – С. от АК П..
Твърди се, че по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит въз основа на давностно владение № 40/13.03.2019 г., том 1 , peг. № 375, нот. дело
№ 36/2019 г. на нотариус Юлия Ваклинова, с № 436 по регистъра на ПК и район на действие
Районен съд П., ищците са собственици на ½ идеална част от сграда с идентификатор
53285.50.97.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О., община П., област
П., с площ от 992 кв.м с предназначение: Селскостопанска сграда, разположена в имот с
кадастрален номер 53285.50.97.
По силата на Нотариален акт за замяна № 74/13.03.2024 г., том II, peг. № 3281, н. д. №
256/2024 г. на нотариус Анета Илкова, с № 423 по регистъра на ПК и район на действие
Районен съд П., ищецът - П. Н. Ш. е прехвърлил собствеността върху ½ ид.ч. от сграда с
идентификатор 53285.50.97.1, на Е. Г. К. срещу 5 /пет/ броя говеда. С тази сделка била
прехвърлена и собствеността върху Поземлен имот с идентификатор 53285.50.97, който не е
предмет на настоящото дело. Посочва, че към момента на сделката Е. К. бил в граждански
брак с Н. Н. К., поради което идеалните части били придобити при СИО.
Не се противопоставя по доказателствените искания на ищците.
В проведеното съдебно заседание ответниците се представляват от адвокат М. И. – С.
от АК П., който моли съда моли съда да уважи исковата претенция, съобразно вариант трети
на вещото лице по изготвената по делото СТЕ.
С определение № 1381/17.05.2024 г. съдът е конституирал на основание чл.226, ал.2
ГПК като трети лица в производството Е. Г. К., ЕГН ********** и Н. Н. К., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: с. О., общ. П., ул.“П.“ № 6.
В проведеното съдебно заседание, чрез пълномощниците си – адвокат В. Ф. и адвокат
П. А. от АК Пловдив, молят съда да уважи исковата претенция.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределяне на
ползването на съсобствен недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин
да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се
използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ – чл.32, ал.1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат
решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат
да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ,
начинът на разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с
правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
2
Производството по чл.32, ал.2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в
отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство,
за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно
за вещта. С решението по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на
съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на
всеки съсобственик.
При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на ползването на
съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в съсобствеността,
да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него
сгради за обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за
съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ,
включваща както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в
съсобствеността. В производството по реда на чл.32, ал.2 ЗС съдът дължи произнасяне по
отношение на притежаваните от страните квоти от съсобствеността – така т. 2 от
Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС.
С оглед на наведените от страните фактически твърдения и основание чл.146, ал.1, т.4
ГПК съдът с доклада по делото е отделил за безспорни между страните следните
обстоятелства: че към момента на депозирането на исковата молба са били съсобственици на
сграда с идентификатор 53285.50.97.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
О., община П., област П., с площ от 992 кв.м с предназначение: Селскостопанска сграда,
разположена в имот с кадастрален номер 53285.50.97. Не е спорно и че в хода на процеса
третите лица са придобил спорното право от ищцовата страна. Горното се установява и от
приложените по делото писмени доказателства - договор № 23 от 22.10.2003 г. за покупко-
продажба на държавен недвижим имот по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ; договор за покупко-продажба
въз основа на спечелен търг от 16.01.1995 г.; Решение № 95/14.02.2017 г. и Решение от
20.07.2016 г. по гр. д. № 2382/2015 г. по описа на PC П.; Решение №208/19.05.2017 г. на ОС
П. по в. гр.д. № 242/2017 г.; Решение № 66/22.06.2018 г. по к.гр.д. № 3149/2017 г. на ВКС;
нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит въз основа на давностно
владение от 13.03.2019 г. № 40, т.1, рег. № 375, н.т. дело № 36/2019 г. на нотариус Юлия
Ваклинива и нотариален акт за замяна от 13.03.2024 г. № 74, т. II, рег. № 3281, н.д. №
256/2024 г. на нотариус Анета Илкова.
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза
/ведно с допълнителните заключения/, което съдът кредитира като компетентно изготвено,
даващо отговор на поставените задачи се установяват варианти за разпределяне правото на
ползване. Вещото лице е предложило три варианти за ползването на процесния недвижим
имот, като е съобразил квотите за всеки един съсобственик – съответно по ½ ид.ч.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията си и допълва
същите.
С решението по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото или взетото във вреда на
общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота с оглед
3
правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. В случая се установява, че
страните не могат да постигнат общо решение за ползването на съсобствения им недвижим
имот, поради което следва намеса в отношенията по реда на спорната съдебна
администрация.
При хипотези на съсобственост, упражняване на правото на ползване следва да бъде
в хармония и баланс на същото това правото на останалите съсобственици, тъй като се касае
до съпритежание на едно единно право от няколко лица. Всеки съпритежател на правото на
собственост може да упражни своето право на ползване /като правомощия/, но не може да
пречи на останалите да упражнят правото си в притежавания от тях обем.
Съсобствената вещ се ползва и управлява по общо съгласие на съсобствениците, по
решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта (ако не се
постигне общо съгласие) или по решение на съда - чл. 32 ЗС. Правомощията на съда в това
производство се ограничават в рамките на решенията, които мнозинството може да вземе
във връзка с ползването и управлението. Правомощията на съсобствениците във връзка с
ползването и управлението на общата вещ по общо съгласие или решение на мнозинството
са: да определят как и от кого ще се осъществи непосредственото служене с вещта или как
ще се извличат плодовете от нея, естествени или граждански, с оглед предназначението на
вещта и желанието на съсобствениците. Ползването може да бъде разпределено за
непосредствено служене с вещта от всички или някои съсобственици, за стопанисването й от
всички или някои от тях с оглед получаването на естествени плодове или за получаване на
граждански плодове от вещта чрез сключване на облигационни договори.
Използването, респ. служенето с общата вещ означава прякото и използване,
съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията и или да се
накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл.32, ал.2 ЗС се
осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта. В
този смисъл е Решение № 147 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2015 г., II г. о., ГК
В случая от заключението на вещото лице се установява, че е възможно ползването да
бъде разпределено за непосредствено реално ползване от съсобствениците съобразно
правата им в съсобствеността. При преценката за това как да се извърши реалното
разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки
съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота.
Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от
съсобствениците такава площ, която да съответства на квотата в съсобствеността.
С оглед на гореизложените критерии, заложени и в съдебната практика, съдът
намира, че разпределението на ползването на недвижимия имот следва да се определи по
предложения от вещото лице вариант трети от заключението, доколкото са отделени дялове с
площ, която отговаря на правата на страните в съсобствеността, като според вещото лице е
съобразено и фактическото ползване на място. При този вариант за реално ползване на
ищците е определено 358,475 кв.м., оцветени в червено и 358,475 кв.м., оцветени в синьо за
ответниците. По този искат да бъде разпределено ползването и от страните. Важно е при
4
този вариант страните да съобразят заявеното от вещото лице в допълнителното си
заключение, че при евентуално поставянето на плетена оградна мрежа от поцинкован тел с
размер на квадрата 5 на 5 сантиметра, закрепена на 3 броя метални колове, които ще се
захванат с болтове в гредата, задължително трябва да се следи същата да отстои на 7,316
л.м. в посока север от южната вътрешна преградна стена и на 7,664 л.м. в юг от северната
вътрешна преградна стана на помещението.
По отношение на отговорността за разноските.
В настоящото производство, доколкото всяка една от страните се ползва от
решението, макар и формално да има противопоставени страни – ищец и ответник, предвид
особения му характер, общите правила за разпределение на тежестта за разноски,
регламентирани в чл.78 ГПК, проявяват отклонение. В производството по разпределение
ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските,
включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са
направени. В посочения смисъл е Решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ГК, II
г.о. на ВКС.
Предвид изложеното разноските за заплатени адвокатски възнаграждения ще останат
така, както са сторени. В производството по делото ищците са заплатили държавна такса от
30 лева. Ищците са заплатили и депозит за вещо лице от 300 лева, а ответниците 100 лева.
Следователно ответниците следва да бъдат осъдена да заплатят на ищците полагащата им се
част от дължимата държавна такса и депозит за вещо лице, като ответната страна бъде
осъдена да заплати на ищците 115 лева /15 лева за държавна такса и 100 лева депозит за
експертиза).
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК, Районен съд-П.
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 ЗС между П. Н. Ш., ЕГН ********** и М. Н.
Ш., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., ул. „П. Е.” №2, ет.1, ап.4, чрез адвокат Е. К.
от АК П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Х. К.“ № 2, против С. М. К., ЕГН ********** и Д. Т.
К., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. О., общ. П. ул. „П.” №17, ползването на следния
съсобствен недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор 53285.50.97.1, област П.,
община П., с. О., функционална предназначеност селскостопанска сграда, брой етажи 1,
застроена площ 992 кв. м, построена в ПИ с идентификатор 53285.50.97, област П., община
П., с. О., м. Б., за стопански двор, площ 2510 кв. м, стар номер 000270, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18- 121 /30.06.2017 г. на ИД на АГКК, по вариант трети от
техническа експертиза на вещото лице Б. Г., съобразно скица-проект, находяща се на л. 91 от
делото, която приподписана от съдията представлява неразделна част от настоящото
решение, както следва:
- за П. Н. Ш., ЕГН ********** и М. Н. Ш., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П.,
ул. „П. Е.” №2, ет.1, ап.4, частта посочена в червен цвят от поземления имот с площ от
358,475 кв.м. по скица-проект, находяща се на л. 91 от делото.
5
- за С. М. К., ЕГН ********** и Д. Т. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. О.,
общ. П. ул. „П.” №17 частта посочена в син цвят от поземления имот с площ от 358,475 кв.м.
по скица-проект, находяща се на л. 91 от делото.
ОСЪЖДА С. М. К., ЕГН ********** и Д. Т. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ
на П. Н. Ш., ЕГН ********** и М. Н. Ш., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., ул. „П.
Е.” №2, ет.1, ап.4, сумата в размер на 115 лева, представляваща направените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
Скица – проект на вещото лице Б. Г. на л. 91 от делото, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице Е. Г. К., ЕГН **********
и Н. Н. К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: с. О., общ. П., ул.“П.“ № 6.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6