№ 260203 / 12.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г., 12.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–г., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
п. секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 499 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – г. е сезиран с жалба от В.Х. xxx,,Кирил и Методий" № 81, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 21 -. 0996 -. 000727/05.04.2021г. на Н. с. ,. П. п. О. -. г., с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и глоба в размер на 10 лева за извършени административни нарушения по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че наказаното лице не е управлявало въпросния лек автомобил, а административно наказващият орган е извършил незадоволителна преценка дали случаят не е маловажен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят В. Д., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган: Н. с. ,. П. п. О. -. г., резовно призован, не се явява и не се представлява.
П. извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 14.03.2021г. в 05:00ч. в Община Монтана, на път ВТОРИ КЛАС № 81, в района на км.97+200 полицейските служители п. с. ,. П. п. О. -. г. мл.автоконтрольор М.Д. и В.Г. забелязали, че срещу тях се движи лек автомобил марка ,,П., с рег.№ XXXX с включени дължи светлини. Полицейските служители присвекнали на водача да смени светлините на къси, понеже ги заслепява, но той не сторил това. Тогава патрулния автомобил, в който били Д. и Г., обърнал посоката на своето движение и тръгнал след лекия автомобил. Без да го изпускат от поглед, служителите в с. ,. П. задействали светлинни и звукови сигнали след водача. След кръговото движение на КПП -. Враца по посока за гр. Берковица, автомобилът спрял. Свидетелите Д. и Г. слезли от патрулния автомобил и отишли до спряното МПС. Двамата констатирали, че водачът на автомобила бил жалбоподателя В. Д., а до него бил неговия баща -. свидетелят Х. Д.. П. извършен полеви тест за наличие на употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA -. 0156, който отчел 0.85 промила в издишания от водача въздух. Бил му издаден талон за медицинско изследване, в който лицето заявило че желае медицинско и химическо изследване, на което обаче не се явило. Също така било констатирано, че водачът не представя СУМПС и КТ. По повод констатираните нарушения свидетелят М.Д. съставил АУАН, който бил връчен лично на водача и подписан от него без възражения. Неговият баща започнал да протестира и да се опитва да осуети извършването на проверката. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
В хода на проведеното съдебно производство бяха разпитани две групи свидетели. Първата група, в лицето на М.Д. и В.Г., са категорични в показанията си, че са възприели движението на лекия автомобил, който е бил с включени дълги светлини, неговото последващо движение към пътя за гр.Берковица, както и неговия водач в лицето на жалбоподателя.
П. разпитите си в съдебно заседание и двамата са категорични в показанията си, че не са изпускали от поглед движението на лекия автомобил, от момента на неговото непосредствено възприемане, че се движи на дълги светлини до преустановяване на неговото движение и установяване на водача му. Втората група свидетели са тези на защитата в лицето на В. Й. и Х. Д., които твърдят в своите показания, че жалбоподателят не е управлявал лекия автомобил, а това е сторила свидетелката Й.. С оглед възникналите противороречия между двете групи свидетели беше проведена очна ставка, която обаче не успя да ги отстрани. Съдът намира, че следва да даде пълна вяра в показанията на полицейските служители Д. и Г.. Двамата бяха разпитани в различни съдебни заседания и въпреки това изложиха твърдения, които са в пълна сходство помежду им. Опитите на защитата да постави под съмнение тяхната достоверност с аргумента, че не през цялото време същите са наблюдавали движението на лекия автомобил и е напълно възможно в интервала от време, в който това не е станало, жалбоподателят да е сменил на шофьорското място свидетелката Й. са колкото нелогични, толкова и абсурдни. В показанията на самата свидетелка, както и п. проведените очни ставки същата заявява, че не е забелязала да я следва никакъв полицейски автомобил, а причината да спре и да слезне от мястото на водача били отправените към нея забележки, че не умее да шофира от свидетеля Х. Д.. Подобни аргументи не се подкрепят от нито едно друго доказателствено средство, освен от показанията на самия Д.. Неговото поведение е възпроизведено по косвен път от показанията на свидетеля Д. в насока, че същият се е опитвал да пречи на проверката. Освен като предварително режисирана защитна позиция за оневиняване на жалбоподателя, съдът не би могъл да даде обоснован отговор на показанията на свидетелката Й.. На следващо място и двамата свидетели Й. и Д. се намират в близки родниниски връзки с дееца, което е допълнителен аргумент показанията им да не бъдат ценени с необходимата достоверност. По отношение на разпита на свидетеля Х. Д. съдът намира, че същият, като баща на жалбоподателя, се опитва да изгради неверно алиби посредством излагане на твърдения, уличаващи свидетелката Й. като водач на спряното моторно превозно средство. Както беше посочено по -. горе в мотивите обаче, показанията и на двамата свидетели не успяват да убедят съда в тяхната правдоподобност за сметка на тези на свидетелите Д. и Г., които са единодушни, че не са изпускали от визуален поглед движението на лекия автомобил.
Косвено техните показания се потвърждават и от липсата на напарвено възражение от жалбоподателя по съставения АУАН. Разпитите на полицейските служители следва да бъдат ценени изцяло като едпосочони, логични и непротиворечиви.
Частично същите се потвърждават от тези на свидетеля Д. до толкова, до колкото същият се е намирал на мястото на извършване на проверката, но с диаметрално противоположно поведение.
Свидетелските показания се подкрепят и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съвкупната деятелност потвърждава и обстоятелството, че към момента на проверката жалбоподателят не е представил СУМПС и КТ.
Поради така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства съдът намира, че в хода със своето поведение именно жалбоподателят е извършил вменените му административни нарушения.
От обективна страна несъмнено се доказва от доказателствата по делото, че именно жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало въпросното МПС след употребила на алкохол в посочените граници и същевременно не е представил СУМПС и КТ.
От субективна страна нарушението по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП е извършено умишлено и п. форма на вина -. пряк умисъл, а това по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП -. по непредпазливост п. форма на вина -. небрежност.
П. определяне на наказанията съдът съобрази обстоятелството, че и за двете извършени нарушения законът е въвел строго регламентирани по вид и размер санкции, които са били съобразени от административно наказващия орган и които същевременно не търпят последващо редуциране.
П. извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната му на процесуално основание.
П. този изход на делото съдът намира, че наказателното постановление е правилно и като такова следва да бъде потвърдзено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21 -. 0996 -. 000727/05.04.2021г. на Н. с. ,. П. п. О. -. г., с което на В.Х. xxx,,Кирил и Методий" № 81, с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени наказания глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и глоба в размер на 10 лева за административни нарушения по чл.5, ал.3 т.1 и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -. дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: