Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 26.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на шести юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора ……….., като разгледа докладваното от съдия
Чардаков гр.д. №4482/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86 ЗЗД, вр.
чл.138 ЗЗД.
Ищецът „Юробанк България АД
твърди, че по силата на договор за потребителски кредит №FL-752986 от 25.11.2014г. е предоставил на длъжника В. Й.
Г. потребителски кредит срещу задължение за връщане на усвоените средства в
срок до 14.11.2021г., ведно с месечна възнаградителна лихва. Поддържа, че
ответникът Ц.Д.С. е поел поръчителство за дълга. Твърди, че поради допуснато неизпълнение е
обявил кредита за предсрочно изискуем с писмено изявление до длъжника, получено
от него на 16.12.2017г. Поддържа, че е налице непогасена главница в размер на
6155,14лв., а също задължение за възнаградителна лихва в размер на 512,24лв.,
дължима за периода 14.03.2017г. – 16.12.2017г., и задължение за мораторно
обезщетение в размер на 74,73лв., дължимо за периода 14.03.2017 г. –
21.01.2018г., както и задължение за свързани с кредита банкови такси в размер
на 125,80лв., дължими за периода 14.03.2017г. – 21.01.2018г. За посочените
суми, ведно със законната лихва се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 01.02.20118г. по ч.гр.д. №450/2018 г. на РС – гр.Пазарджик. Поради
подадено възражение от поръчителя иска от съда да установи спрямо него
съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира
разноски в исковото в заповедното производство.
Ответникът не е подал писмен
отговор. В подаденото възражение по чл.414 ГПК е оспорил съществуването на
вземането при твърдение, че същото е погасено, а при условията на евентуалност
е оспорил датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, размера
на договорната лихва и размера на мораторното обезщетение.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове
по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
длъжника по заповедта или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е
предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
За
основателността на исковете по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД ищецът
следва да установи наличието на валиден договор за кредит, по който е
предоставил на кредитополучателя заем в размер най-малко на претендираната
главница, лихвоносния характер на задължението, обезпечаването му с
поръчителство от страна на ответника, размера на вземането, неговата
изискуемост, както и ангажирането на отговорността на главния длъжник в
шестмесечен срок от падежа на задължението.
По иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
При установяване на горното, в тежест на ответника
е да установи положителния факт на изпълнението.
При така разпределената доказателствена тежест
съдът намира иска за частично основателен.
По делото е представен в копие договор за потребителски
кредит № FL752986 от 25.11.2014г.
между „Юробанк България“ АД и кредитополучателя В. Й. Г., с който банката се е
задължило да предостави потребителски кредит в размер на 8148,90 лв. при
годишен лихвен процент в размер на сбора от референтния лихвен процент „Прайм“
на банката и договорна надбавка от 7,65% и годишен процент на разходите в
размер на 14,79%. Уговорено е заплащането на банкови такси в размер на 175лв.
еднократно за разглеждане на искането за кредита; 2,50лв. месечна такса за
обслужване на банковата сметка и 30лв. такса за администриране на просрочен
кредит. Посочена е общата дължима сума по договора в размер на 12650,31лв. Кредитополучателят
е поел задължение да върне кредита в срок до 14.11.2021г., на 83 равни месечни
погасителни вноски по 149,42лв. и една последва изравнителна вноска в размер на
73,45лв. Уговорени са падежните дати на отделните вноски.
Предоставянето на кредита се установява от
приетата СИЕ, съгласно която сумата 8148,90лв. е преведена по сметка на
кредитополучателя на 25.11.2014г.
Видно от СИЕ, в срока на договора кредитополучателят е направил плащания
в общ размер на 3886,50лв., с които са погасени 1993,76лв. главница; 1801,71лв.
възнаградителна лихва; 23,53лв. наказателна лихва и 67,50лв. банкови такси. Към
датата на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК непогасената част от
дълга включва 6799,61лв., от която 6155,14лв. главница; 512,24лв. договорна
лихва за периода 15.02.2017г. – 21.01.2018г.; 74,73 лихва за забава за периода 14.03.2017г. –
21.01.2018г. и 57,50лв. банкови такси. Просрочени са погасителните вноски след
14.03.2017г. вкл.
Представена е нотариална покана до кредитополучателя В. Й. Г., която му
е връчена на 16.12.2017г., с която на основание чл.60, ал.2 ЗКИ кредитът е
обявен за предсрочно изискуем поради допуснатото от длъжника просрочие. Правото
на кредитора да обяви едностранно целия кредит за изискуем е уговорено в чл.15
от договора. С получаването на поканата от кредитополучателя е настъпила и
предсрочната изискуемост на кредитното задължение.
Ответникът не е представил доказателства за
погасяването на задължението. Следователно в тежест на кредитополучателя по
процесния договор В. Й. Г. съществува задължение за връщане на заетата сума в
горепосочения размер.
При това положение
следва да се даде отговор на въпроса, отговаря ли ответникът Ц.Д.С. за това
задължение и ако да – на какво основание и в какъв размер.
Видно от договора за кредит, ответника Ц.С. е поел поръчителство за
задълженията на кредитополучателя при същите условия като длъжника. От това
поръчителство произтича солидарната отговорност на ответника спрямо ищеца за
всички парични задълженията на главния длъжник. За реализирането на тази
отговорност обаче, не трябва да е изтекъл преклузивния шестмесечния срок по
чл.147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът следва да е ангажирал отговорността на
главния длъжник. Срок тече от падежа на задължението – в случая 16.12.2017г.
Видно от материалите по заповедното производство, кредиторът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесното вземане срещу
кредитополучателя и срещу поръчителя. Заявлението е подадено в съда на
01.02.2018г., т.е. преди изтичането на срока по чл.147 ЗЗД.
Установява се непогасено задължение, за което
ответникът отговаря, в размер на 6799,61лв., включващо 6155,14лв. главница;
512,24лв. договорна лихва за периода 15.02.2017г. – 21.01.2018г.; 74,73 лихва за забава за периода 14.03.2017г. –
21.01.2018г. и 57,50лв. банкови такси. Следователно установителния иск по
чл.422 ГПК следва да се уважи в този размер и да се отхвърли за разликата над
57,50лв. банкови такси до предявения размер от 125,80лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати съдебните разноски на ищеца пред настоящата инстанция съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е представил доказателства за направени разноски
в размер на 1216,92лв., от които 258,85лв. внесена държавна такса, 808,07лв.
платено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 150лв. платено
възнаграждение за вещо лице. От тях по съразмерност следва да се присъдят
1204,82лв.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на
основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат по съразмерност на 694,83лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,
че ответникът Ц.Д.С., ЕГН ********** дължи на ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК *********
следните суми: 6155,14лв. главница, ведно със законната лихва за забава от 31.01.2018г.
до плащането; 512,24лв. договорна лихва; 74,73лв. лихва за забава за периода
14.03.2017г. – 21.01.2018г. и 57,50лв. банкови такси, дължими по договор за
потребителски кредит №FL-752986 от 25.11.2014г., сключен между ищеца и
кредитополучателя В. Й. Г., по който ответникът е поръчител, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №229/01.02.2018г. по
ч.гр.д. №450/2018г., по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за
съществуване на вземането за банкови такси разликата над 57,50лв. до предявения
размер от 125,80лв.
ОСЪЖДА ответника Ц.Д.С. да заплати на ищеца „Юробанк
България“ АД сумата 1204,82лв. - разноски
в исковото производство и сумата 694,83лв. - разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: