№ 485
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500220 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от ВИЛА КАЛИАКРА ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, срещу
решение №1468/27.10.21г. по гр.д.№11131/20г. на ВРС, с което е осъдено ВИЛА
КАЛИАКРА ЕООД да заплати на ЗЛ. КР. ГР. сумата от 1700лв, представляваща заплатен
депозит по договор за провеждане на сватбено тържество от 07.10.19г., който договор е
развален, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда-09.09.20г. до оконч.изплащане на задължението, на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението и
постановяването му при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Твърди, че РС неправилно е извел извода, че заложените в Заповед РД-010158/26.03.20г.
мерки обуславят обективна невъзможност за провеждането на сватбени мероприятия. Счита,
че към момента на падежиране на изпълнението-13.06.20г. приложима била заповедта от
14.05.20г., а заповедта от 26.03.20г. не била в сила. Излага, че действащите към 13.06.20г.
мерки не обуславяли обективна невъзможност, тъй като действащите мерки били с
профилактичен и невъзпрепятстващ характер. Счита, че провеждайки сватбеното тържество
в момент, когато са приложими същите и по-тежки мерки ищецът с конклудентни действия
е потвърдил отсъствието на обективна невъзможност за провеждане на мероприятието.
Прави оплакване, че РС неправилно е приложил института на непреодолима сила и на
1
интереса от изпълнение. Счита, че неправилно са ценени и събраните по делото
свид.показания. Излага, че ВРС не се е произнесъл по наведеното възражение, че депозитът
по своята правна същност е задатък. Моли да бъде отменено решението, като бъде
отхвърлен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ЗЛ. КР. ГР.
от гр.Варна, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЗЛ. КР.
ГР. срещу ВИЛА КАЛИАКРА ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1700лв,
представляваща внесен депозит по развален договор от 07.10.19г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до оконч.изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните на 07.10.19г. бил сключен
договор за провеждане на сватбено тържество, което следвало да се проведе на 13.06-
14.06.20г. в комплекс, стопанисван от ответника. Като депозит по договора била заплатена
сумата от 1700лв. Предвид извънредните обстоятелства в страната започнал кореспонденция
с ответника като на 23.03.20г. предложил отлагане на тържеството за 2021г. С писмо от
13.05.20г. ответникът му предложил варианти за изпълнение на договора- промяна на датата
и ползване на капарото под формата на ваучер, като варианта с отлагане за 2021г. бил
неприложим. Предложените варианти били неприемливи за ищеца с оглед събитието и
целта на договора, като същият отправил нови предложения, но страните не успели да
постигнат споразумение за промяна на условията по договора, а изпълнението му било
невъзможно при предварително договорените параметри поради обект.причини. Излага, че с
покана, получена на 05.06.21г., предложил провеждане на събитието през 2021г., като при
отказ от страна на ответника заявил, че разваля сключения договор и претендира връщане на
заплатения депозит. Счита, че с оглед изявлението за разваляне и обективната невъзможност
договорът да бъде изпълнен на уговорената дата ответникът дължи връщане на получената
като депозит сума.
В отговор на исковата молба ответникът ВИЛА КАЛИАКРА ЕООД поддържа
становище за неоснователност на иска. Твърди, че ответникът не е заявявал, че не е в
състояние да изпълни задълженията си по договора и не е отказвал изпълнение, а заявявал
готовност да проведе тържеството на договорените дати. Сочи, че действащата към 13-14.06.
заповед на министъра на здравеопазването не предвиждала забрана за провеждане на сватби.
Излага, че процесната сума е предоставена под формата на задатък и ответникът е упражнил
правото си да го задържи когато ищецът е нарушил сроковете за изплащане на дължимото и
не се е явил да се възползва от услугата. Счита, че не е налице виновно неизпълнение от
страна на ответника, нито обективна невъзможност за изпълнение, а непостигнато съгласие
за предоговаряне на договора, при което в сила били изначално договорените условия, при
2
които неизправна страна бил ищецът. Моли иска да бъде отхвърлен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД подлежи на връщане
даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила / в тази насока е Постановление №1
от 28.V.1979г. по гр. д. № 1/79г. на Пленума на ВС/.
По делото няма спор както относно факта на сключен между страните договор
за провеждане на сватбено тържество от 07.10.19г., така и че ищецът е заплатил на
08.10.19г. в съответствие с чл.2.1 от договора депозит в размер на 1700лв.
С въззивната жалба е повдигнат въпросът за правния характер на така
заплатената сума, излагайки доводи, че същата съставлява задатък. Съществуването на
уговорка за задатък се установява чрез тълкуване на клаузите на договора. Видно от
клаузата на чл.2.1 клиента следва да заплати депозит в размер на сумата на една нощувка,
възлизащ на 1700лв в рамките на 3 работни дни от датата на потвърждение на договора от
страните. Предвидено е още, че при неизвършване на това плащане комплексът запазва
правото да анулира споразумението, както и че при анулиране от страна на клиента депозита
не подлежи на връщане. Съобразявайки тези уговорки е видно, че страните са придали на
платената като депозит сума както доказателствена функция за сключването на договора,
така и обезпечителна и обезщетителна функции, доколкото са уредили последиците при
неизпълнение на задължения. Ето защо следва да се приеме, че предоставения депозит има
качеството на задатък, като правото да се задържи задатъка, респективно да се иска
връщането му в двоен размер, се предпоставя от прекратяването на договорната връзка и
отказа от изпълнение на поетите задължения, а формата на неизпълнение е без значение.
Следващият спорен въпрос, поставен от въззивника, се свежда до това налице
ли е обективна невъзможност за изпълнение на задълженията от страна на ответника и
съответно развален ли е по право процесния договор.
По делото няма спор, че за периода 13.03.20г.-13.05.20г. на територията на
страната е обявено извънредно положение, а впоследствие обявена извънредна епидемична
обстановка. Безспорно е още, че в тази връзка със заповеди на министъра на
здравеопазването са въвеждани редица противоепидемични мерки с ограничителен
характер, които са нееднократно изменяни и допълвани. Така обявеното в страната
3
извънредно положение несъмнено съставлява непреодолима сила / „ форс мажор“/,
доколкото стои извън волята и контрола на страните и има извънреден характер. Спорен по
делото обаче е въпросът настъпването на това събитие препятствало ли е изпълнението на
договорните задължения на ответника.
Действително организирането и провеждането на сватбено тържество включва
както професионални, така и лични ангажименти на редица лица-гости на тържеството,
диджей, оператор за заснемане на тържеството, ресторант и хотелска част, като самата
организация на тържеството във време, удобно за всеки един от участниците, се основава на
принципа на споделени отстъпки между тях.
Видно от приложената по делото кореспонденция между страните, инициирана
от ищеца, с оглед тази извънредна обстановка ответникът е предложил варианти за
провеждане на тържеството при промяна на датата, съответно вариант за ползване на
платения депозит. Същевременно от кореспонденцията явства още, че ответникът не е
заявявал невъзможност да организира тържеството на първоначално договорената дата, а
напротив изразявал е готовност за това. Както се сочи и от ищеца непостигането на съгласие
по предложените варианти се основава на несинхронизирането на времето и възможностите
за участие на другите участници в сватбеното тържество / било поради ангажимент, било
поради съображения, свързани с епидемичната обстановка/. Ето защо да се възложи
отговорността и риска от несинхронизирането на участниците в тържеството върху
ангажимента на ответника да осигури ресторант и хотелска база би означавало в противовес
на фактическото и правно съдържание на задълженията на ответника да му бъде възложена
една прекомерна тежест. От друга страна действащите към 13.06.20г. противоепидемични
мерки / съгласно Заповед №РД-01-302/03.06.20г./ не могат да обосноват твърдяната
обективна невъзможност за изпълнение от страна на ответника. Безспорно се установява от
събраните доказателства, че с провеждането на 10.07.21г. на сватбеното тържество ищецът е
реализирал интересите от договора с ответника по начин, по който той сам е избрал. Този
факт обаче не може да се квалифицира като невъзможност за изпълнение на задълженията
на ответника по смисъла на чл.89 ЗЗД.
С оглед на изложеното и доколкото не се установява да е налице твърдяната
обективна невъзможност за изпълнение на договорните задължения от страна на ответника,
то не са налице предпоставките за разваляне на договора по право на основание чл.89 ЗЗД.
В изпратената от ищеца до ответника покана същият сочи, че „разваля
договора“, без обаче да са изложени релевантните за това фактически основания по чл.87
ЗЗД, респ. чл.89 ЗЗД. Твърдения за виновно неизпълнение на задълженията от страна на
ответника по смисъла на чл.87 ЗЗД не са наведени и в исковата молба. Предвид горното
следва да се приеме, че изявлението на ищеца носи класическите белези на „оттегляне на
договора“, което се потвърждава и от осъщественото сватбено тържество на 10.07.21г. на
друго място.
С оглед постигнатата в чл.2.2., ал.2 договорка страните са се съгласили, че в
случай на анулиране на договора от страна на клиента / ищецът/ платените от него депозити
4
не подлежат на връщане. Доколкото ищецът не доказа в производството твърдяното от него
разваляне на договора, то тази уговорка намира приложение в отношенията между страните
и в полза на ответника е възникнало правото да задържи платения депозит. Това обуславя
извода за неоснователност на предявения иск. Ето защо решението на ВРС като неправилно
следва да бъде отменено изцяло.
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
сторените от ответника в първоинстанционното и въззивно производство разноски. В тази
връзка следва да се разгледа и релевираното от страна на ищеца възражение за
прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на адв.възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай, когато заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. В конкр.случай предвид цената на иска съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение е 349лв.
Съгласно представените доказателства по делото договореният размер на
адв.възнаграждение за първа инстанция е 550лв, а за втора- 500лв. При тези данни,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че така
договореното адв.възнаграждение не се явява прекомерно завишено, поради което и не
следва да бъде намалено. Ето защо в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
първа инстанция в размер на 550лв – адв.възнаграждение и разноски за възз.инстанция в
размер на 534лв- д.т. и адв.хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1468/27.10.21г., постановено по гр.д. №11131/20г. на
ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗЛ. КР. ГР., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
ул.Боровец №34, против ВИЛА КАЛИАКРА ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.С.Врачански №30, вх.В, ет.5, ап.23, иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1700лв,
представляваща внесен депозит по развален договор от 07.10.19г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба -09.09.20г. до
оконч.изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗЛ. КР. ГР., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.Боровец №34,
ДА ЗАПЛАТИ на ВИЛА КАЛИАКРА ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.С.Врачански №30, вх.В, ет.5, ап.23, сумата от 534лв,
представляваща разноски за въззивно производство, както и сумата от 550лв,
представляваща разноски за първа инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6