Разпореждане по дело №327/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба на “. Г., О., представлявано от управителя В. А. К. против определение от 19.3.2014 г. на съдията по вписванията при РС-Благоевград.

Жалбоподателят сочи, че определението е незаконосъобразно, тъй като е мотивирано с разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от ЗЗД, която е неприложима за настоящия случай. Съдита по вписванията не е съобразил, че нормата касае случай когато има повече от една ипотека, а ипотеката в настоящият казус, чието заличаване се иска е една. Това е ипотеката, по която е проведена публичната продан и „А. Г. е едновременно ипотекарен кредитор и купувач на публичната продан. Имотът се купува при публична продан чист от всякакви тежести и при липсата на предпоставките по чл. 175, ал. 2 ЗЗД, ипотечните права се считат погасени по силата на закона, без да е необходимо нотариално заверено съгласие на ипотекарния кредитор по реда на чл. 179, ал. 1 ЗЗД. Заличаването им се извършва по реда на чл. 19 от ПВ, по който ред е достатъчно удостоверяването, че постановлението е влязло в сила и ипотекарните кредитори не са поискали и не са дали съгласие пред съдебния изпълнител да остане в сила ипотеката.

Незаконосъобразно според жалбоподателя съдията по вписванията е приел, че чл. 175, ал. 1 от ЗЗД се отнася само до ипотеките, не и до възбраните и че без съответния акт на наложилия ги орган, същите не могат да бъдат заличени. След като нормата предвижда погасяване по право на всички ипотеки след първата, по която е проведена публичната продан, то на още по-голямо основание по аналогия следва да се счете, че се погасяват и възбраните.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от провоимащо лице, в срок, срещу подлежащ на атакуване акт.

С атакувания акт съдията по вписванията е отказал да разпореди по молбата на “. Г., О. заличаване вписаните върху имота възбрана, вписана с вх. Рег. № 132/22.12.2008 г., том І, акт № 141/2008 г.: по имотни партиди – 4570; възбрана - вписана с вх. № 2/16.1.2007 г., том І, акт № 1/2007; възбрана – вписана с вх. Рег. № 58/2.12.2005 Г., том І, акт № 82/2005 г. и договорна ипотека с вх. Рег. № 296/19.2.2004 г., том І, акт № 44/2004 г., дело № 247/2004 г.

Молителят е поискал заличавенето на ипотеката и възбраните въз основа на влязло в сила на 9.6.2009 г. постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот с идентификатор *, с площ от 1 136 кв.м., ЕКАТТЕ 04279, в кадастрален район: 625 по кадастралната карта на гр. Благоевград, начин на трайно ползване: за бензиностанция, газостанция, ведно с построения в имота обект, представляващ компекс за газостанция състоящ се от сгради с идентификатори *. и *, както и с находящите се в имота съоръжения - на “. Г., О..

За да постанови отказа за заличаване на договорната ипотека върху имота съдията по вписванията позовавайки се на чл. 175, ал. 2 от ЗЗД, където е посочена възможността ипотеката да се запази, ако купувачът по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме задължението, е приел, че поискалия заличаване на ипотеката не е представил доказателства за непостигнато съгласие.

Становището съдът намира за незаконосъобразно и в настоящия случай неприложимо, тъй като според данните от постановлението за възлагане,договорната ипотека е учредена в полза на взискателя, който е ипотекарен кредитор и купувач на имота съотв. той е и молителя пред съдията по вписванията. Не е необходимо за да се заличи ипотеката “. Г., О. в качеството на ипотекарен кредитор да се съгласи със себе си в качеството на купувач на публичната продан, че поема обезпеченото задължение.Нормата на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД предвижда погасяване на ипотеките върху имот, продаден на публична продан да става по силата на закона. За заличаването не е необходимо нарочен акт за доказателство установяващо, непоемане от купувача на обезпеченото задължение, тъй като няма логика изрично купувача да изразява несъгласие пред съдебния изпълнител, че не поема обезпеченото задължение след като той е лицето, искащо заличаване на ипотеката. Това му искане пред съдията по вписванията следва да се тълкува като израз на несъгласието му за запазване на ипотеката /при липса на доказателства за друго/. Ето защо отказа за заличаване на договорна ипотека с вх. Рег. № 296/19.2.2004 г., том І, акт № 44/2004 г., дело № 247/2004 г. е незаконосъобразен, съдът го отменя като постановява да се извърши вписването на заличаването.

В останалата част отказът за заличавена на вписаните възбрани е законосъобразен. Мотивите на съдията по вписванията за неприложимост на нормата на чл. 175 от ЗЗД по отношение на възбраните преповтарят съображенията на ВКС, изложени освен в цитираното от съдията по вписванията определение № 407/20.9.2013 г. по ч.гр.д. № 4933/2013 г. на ВКС, така и в Определение № 98 от 28.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1229/2013 г., I г. о., Определение № 289 от 7.05.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2011/2013 г., IV г. о. и др. В тях е прието, че възбраната е тежест върху имота, но не е вещно право, тъй като не прехвърля собственост, нито учредява ограничено въщно право върху имота, а обезпечава възможността за изпълнение върху възбранения недвижим имот. Действието на възбраната е по широко от ипотеката, като тя осигурява както възможност кредитора да се удовлетвори от възбранения имот, така и ограничаване на последващи разпореждания, за да се обезпечи изпълнение и на други притезания освен парични. Затова нормата на чл. 175 ЗЗД, съгласно изричното й съдържание се отнася само за ипотеките но не се отнася за наложените възбрани. Те запазват действието си и след публичната продан. Следователно отказът е съобразен с трайната практика на ВКС, поради което следва да се потвърди като трябва да се акцентира на възможността възбраната да служи за обезпечение и на вещни искове, в която връзка не е без значение, че при публичната продан, която е дериватативно основание за придобиване на собственост, ако е продадена чужда вещ това не лишава от собственост истинския й собственик, в полза на който може да е наложена обезпечителна възбрана.Затова според съда правилно съдията по вписванията, за да откаже заличаването на възбраните, се е позовал и на чл. 31 от ПВп., според който заличаването на една възбрана следва да се извърши по силата на писмено нареждане, изходящо от учреждението или длъжностното лице, което я е наложило, като той не разполага с правомощия да преценява предпоставките за отпадане на основанията за налагането й. Затова отказа за вписването на възбраните следва да се потвърди.

Водим от изложеното съдът

О п р е д е л и:

Отменя определение от 19.3.2014 г. на съдията по вписванията при РС-Благоевград, в частта, в която е отказано заличаването на вписаната договорна ипотека вх. Рег. № 296/19.2.2004 г., том І, акт № 44/2004 г., дело № 247/2004 г. Връща преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото действие.

Потвърждава определение от 19.3.2014 г. на съдията по вписванията при РС-Благоевград в останалата му част.

Определението в частта, с която е потвърдено определението може да се атакува от жалбоподателя в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: Членове: