Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 224/7.2.2020г. Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На двадесет и девети
януари година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 245 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-011752/04.09.2019г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „”ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1700 лева, на осн. чл.414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „”ЕООД БУЛСТАТ 203 564 894 да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, на осн. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.36 ал.2 от ЗАдвокатурата , вр. чл.18 ал.3 от НМРАВ №1/09.07.2004г. направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 300 / триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управител на санкционирания търговец против наказателно постановление на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което за нарушение на чл.414 ал.1 от КТ, на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция.
В жалбата се сочи на незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено. Въззивникът счита още, че са били допуснати съществени процесуални нарушения както и такива по неправилно приложение на материалният закон, като не конкретизира същите. Моли за отмяна нса НП, като алтернативно прави искане за намаляне размера на наказанието до предвиденият минимум.
В с.з. представител на въззивника не се явява.
Представител на въззиваемата страна излага доводи за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, както и да присъди юристконсулско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпили сигнали в ДИТ-Варна относно неизплатени трудови възнаграждения на работници, на 06.06.2019г. служители на ДИТ – Варна,измежду които свид. Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – хотел „Орхидея“, находящ се в гр.Варна к.к.Чайка-3, стопанисван от „”ЕООД.
В хода на проверката от представените документи било констатирано, че за м.април 2019г. не било изплатено трудовото възнаграждение на лицето М. Д. И. на длъжност „камериерка“ в обект – хотел „Орхидея“.
Съобразно чл.4 от представените „Вътрешни правила за сктруктурата и организацията на работната заплата“ „работната заплата се изплаща не по-късно от 30-то число на месеца, следващ месеца за който се начислява работната заплата“, т.е. същото е следвало да бъде изплатено до 30.05.2019г.
Проверяващите констатирали множество подобни нарушения по отношение и на други служители на дружеството, за които били съставени отделни АУАН.
Съставен бил протокол 1918275/26.06.2019г. в който били описани констатираните нарушения и на работодателя били дадени предписания.
След като установили, че до 30.05.2019г не било изплатено трудовото възнаграждение на лицето М. Д. И. на длъжност „камериерка“ в обект – хотел „Орхидея“, свид. Д. приеча че на 31.05.2019г. дружеството е осъществило състав на нарушение по чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ.
На 29.07.2019г. бил съставен срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било посочено установеното нарушение. За дата на извършване на нарушението била определена датата, следваща последната възможна дата за изпълнението – 31.05.2019г.
Акта бил не връчен на представляващ дружеството, тъй като същите не се явили за това. На 21.08.2018г. на интернет страницата на ИА ГИТ бил публикуван процесният АУАН, за което бил съставен надлежно протокол от същата дата. На 21.08.2019г. АУАН бил поставен и на таблото за съобщения в ДИТ-Варна.
На 04.09.2019г. административно наказващия орган финализирал административно наказателната преписка, издавайки обжалваното НП, с което наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер над минималния.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – показанията на св. Д., както и писмените такива, приобщени към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие: копие от протокол за извършена проверка 1918275/26.06.2019г.; ведомост за заплати и други.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че
същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в
ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния
срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН;
спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е
било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването
му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали
безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки на място и в
представената документация неизплащането на трудовото възнаграждение
на лицето М. Д. И.. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното
за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за
установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на
самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и
правилната правна квалификация по КТ.
Административно наказващият орган
правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за
извършено административно нарушение, като при определяне размера на
административното наказание правилно е
определен такъв над минималния, предвид констатираните множество нарушения от
проверяващите.
Що се отнася до
наведените с жалбата основания за отмяна
на наказателното постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на
следното :
В жалбата се сочи на незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, както и лаконично визирани допуснати процесуални нарушения и такива по пролижението на материалният закон.
По така наведеното общо възражение съдът намира за нужно единствено да
отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН, които да водят до отмяна на постановения краен
акт.
Въззивникът моли за намаляне размера на санкцията до предвиденият минимум.
Съдът не споделя подобна позиция,
тъй както отбеляза и по-горе не се касае за инцидентен случай а при провирката са били констатирани множество подобни нарушения,
което води до завишаване степента на обществена опасност на нарушителя.
Изложеното по-
горе мотивира съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: