Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 12.10.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII –
ти граждански състав, в открито заседание на дванадесети септември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Дарина И.а,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8703
по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени в обективно и субективно съединение са
положителни установителни искове за собственост върху недвижим имот, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, ревандикационни искове по отношение на същия
имот, с правно основание чл.108 от ЗС, както и искане по чл.537, ал.2 от ГПК за
отмяна на констативен нотариален акт.
Ищците Н.С.Т., И.Д.Т., А.В.П. и С.В.С., всички
със съдебен адрес ***, твърдят, че са наследници по закон на Д.Р.Б. (И.), б.ж.
на с.Сандрово, общ.Русе, починал на *** г., като първият от тях е негов внук, а
останалите трима – преживяла съпруга и деца на друг негов внук – на В. С.Т.,
починал на *** г. Твърдят, че с решение № 280С/ 15.05.1995 г. на ПК – Русе в
полза на наследниците на Д.Р.Б. било възстановено правото на собственост върху
нива от 20,361 дка по плана за земеразделяне на с.Сандрово, общ.Русе, обл.Русе,
с ЕКАТТЕ 65348, находяща се в местността „Караач баир“, от която 18,880 дка –
трета категория и 1,481 дка – четвърта категория, съставляваща имот № 051017 по
плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 051016 – нива на Й.Л.Т.,
имот № 000057 – полски път, имот № 051018 – нива на З.М. Д. и имот № 051020 –
нива на Я. И.а В. и др. Поддържат, че наследствените им квоти в съсобствеността
върху описания имот възлизат на 3/24 идеални части за Н.С.Т. и по 1/24 идеална
част за всеки от останалите трима ищци - И.Д.Т., А.В.П. и С.В.С.. Сочат, че с
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и
наследство № 133, т.VIII,
рег. № 4143, д. № 691 от 19.06.2013 г. на
нотариус А.Ф.,*** действие РРС, наследодателят на първите двама ответници – Й. П.
Д., бил признат за едноличен собственик на целия имот. На същата дата,
непосредствено след признаването му за собственик по давност и наследство, Й. П.
Д. сключил с третия ответник – „Ивком“ ЕООД, последния като купувач, договор за
покупко-продажба на целия имот, който договор бил обективиран в нотариален акт №
134, т.VIII, рег. № 4144, д. № 691 от 19.06.2013 г. на същия нотариус. Ищците
сочат, че наследодателят на първите двама ответници не е владял самостоятелно в
продължение на повече от десет години целия процесен имот, поради което не е
придобил и правото на собственост върху идеалните части на останалите
сънаследници, включително върху техните идеални части. Молят съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на тримата ответници, че
Н.С.Т. е собственик на 3/24 идеални части от имота, а И.Д.Т., А.В.П. и С.В.С. -
на по 1/24 идеална част за всеки от тях. Молят ответникът „Ивком“ ЕООД да бъде
осъден да им предаде владението върху посочените идеални части от имота. Искат
да бъде отменен и констативния нотариален акт, с който наследодателят на
първите двама ответници се легитимирал като собственик на целия имот.
Претендират и направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът „Ивком“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Заявява, че ищците не разполагат с активна процесуална
легитимация да ги водят като се позовава на Тълкувателно решение № 3 от
30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК. Сочи, че оспорването на владението,
установено от страна на Й. П. Д. е неоснователно, поради което последният е
придобил право на собственост върху целия имот, което надлежно му прехвърлил.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК особеният представител, назначен на
ответника Т.Й.П., също е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените
искове. Сочи, че ищците не са доказали, че Й. Д. не е владял необезпокоявано
процесния имот повече от десет години. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове.
Ответницата С.Й.П. не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание
тя не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените
искове.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Изцяло неоснователно е оспорването на активната процесуална
легитимация на ищците от страна на ответника „Ивком“ ЕООД въз основа на
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. №
3/94 г., ОСГК. Същото дава задължително тълкуване на разпоредбата на чл.8,
ал.4, изр.2 ЗН, която не намира никакво приложение в случая, тъй като общият
наследодател е оставил наследници от първи ред, т.е. деца, а не само съребрени
роднини от III до VI степен включително, до които се отнася цитираната норма.
С т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2014 г., ОСГК беше прието, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост и срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. Приема
се, че такъв интерес ще е налице
винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва
или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Сочи
се, че подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на
констативен нотариален акт за собственост на основание чл. 587, ал.2 от ГПК (въз
основа на обстоятелствена проверка) представлява такова действие, тъй като с
издаването му се създава несигурност за правото на собственост на действителния
собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява
правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в
нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота. На още по-голямо
основание такова действие е извършването на прехвърлителна сделка от
несобственик (разпореждането с чужда вещ), тъй като с това правно действие
несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на
действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се
разпорежда със собствената му вещ.
По изложените съображения ищците
безспорно са разполагали с правен интерес да предявяват положителни
установителни искове за собственост срещу наследодателя на първите двамата
ответници – Й. П. Д., който се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена
проверка и извършил разпоредителни действия с целия имот. След неговата смърт
ищците имат правен интерес да предявят исковете си срещу наследници му, в лицето на първите двама
ответници, за да се формира и спрямо тях, като негови универсални
правоприемници, сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността върху
процесните идеални части от имота.
Същевременно с Тълкувателно решение № 11
от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК беше прието, че
констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила по
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост
и че той подлежи на оспорване относно принадлежността на това право като при
оспорването му тежестта за доказване се носи от оспорващата страна. В мотивите
към тълкувателното решение е пояснено, че оспорването може да се изразява както
в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, но и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. И
тук следва да се имат предвид разрешенията по Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. В него се приема, че презумпцията на
чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, но само когато съсобствеността им произтича
от юридически факт, различен от
наследяването. Разяснено е, че при наследяването владението е част от
имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от
наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения
имот. В тези случаи съвладението продължава като останалият в имота наследник
владее своята идеална част и същевременно държи
идеалните части на останалите наследници. Тогава, за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, сънаследникът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Както се сочи в решението, това е т.нар. преобръщане на
владението (interversio possessionis),
при което съсобственикът съвладелец (и държател на идеалните части на
останалите съсобственици) се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава
на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал
да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и
промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно.
Ответниците, които носят
доказателствената тежест да установят посоченото преобръщане на държането във
владение, не са ангажирали доказателства, че наследодателят на първите двама от
тях и праводател на третия – Й. П. Д. е владял целия процесен имот с
намерението да го свои като е демонстрирал това свое намерение пред останалите
наследници и конкретно пред ищците през периода на владение, уточнен в съдебно
заседание от 04.07.2018 г. – от момента на възстановяване на земеделските земи
през 1995 г. до снабдяването с констативен нотариален акт през 2013 г. Показанията
на свидетелите Б. Д. и Й. Д., които са и заинтересовани от изхода на делото по
смисъла на чл.172 от ГПК, тъй като са служители на ответника „Ивком“ ЕООД, са
пределно общи. Единственото изтъкнато от свидетелите действие, предприето от Й.
П. Д., с което се свързва твърдяното своене от негова страна на целия имот, е
получаването на арендните плащания единствено от него.
В константната съдебна практика на ВКС
(вж. решение № 192 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 763/2016 г., I г. о., ГК,
решение № 7 от 10.09.2018 г. на ВКС по гр.д. №1903/2017 г., II г.о., ГК и др.)
последователно се приема, че снабдяването на съсобственика с констативен
нотариален акт за собственост на целия имот само по себе си не представлява
обективиране на намерението за своене пред останалите съсобственици.
Констативният нотариален акт се издава в едностранно охранително производство
по искане на молителя, в което останалите съсобственици не участват, поради
което те не биха могли да узнаят отричането на правата им, докато този акт не
им бъде съобщен или противопоставен. Действията по отдаването на
сънаследствения имот под наем или аренда и получаването на гражданските плодове
само от някой от съсобствениците по своята същност са сходни с тези, които съсобственикът
може да извършва с общия имот, поради което също не могат да се третират като
проява пред тях на намерението на съсобственика да владее имота изцяло за себе
си.
По изложените съображения съдът приема,
че ответниците не са установили обстоятелството, че техният наследодател, респ.
праводател - Й. П. Д. е владял целия
процесен имот, включително наследствените идеални части на ищците, и че ги е
придобил по давност. Щом последният не е бил собственик на целия имот,
то той не е могъл да прехвърли в собственост на ответника „Ивком“ ЕООД и
идеалните части на ищците в съответствие с принципа nemo dat quod non habet. Поради това извършената продажба с нотариален
акт № 134, т.VIII, рег. № 4144, д. № 691 от 19.06.2013 г. на нотариус А.Ф.,***
действие РРС, няма вещно-транслативно действие. По изложените съображения
предявените положителни установителни и ревандикационни искове следва да бъдат
уважени. По ревандикационните искове съдът дължи произнасяне със съставен
диспозитив, включващ и установителен диспозитив за правото на собственост, съгласно
указанията по т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 4/2014 г., ОСГК.
Предвид уважаването на исковете за
собственост следва да бъде отменен по реда на чл.537, ал.2 от ГПК и
констативният нотариален акт № 133, т.VIII, рег. № 4143, д. № 691 от 19.06.2013
г. на нотариус А.Ф.,*** действие РРС. Съобразявайки диспозитивното начало и с
оглед притежаваните от наследодателя на първите двама ответници наследствени
идеални части нотариалният акт не следва да бъде отменян изцяло, а само до
размер на притежаваните от ищците наследствени идеални части.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени и направените от
ищците деловодни разноски за държавна такса и депозит за особен представител на
ответника Т.П. в общ размер на 530 лева, за които е представен и списък по
чл.80 от ГПК. Разноските следва да бъдат разделени между ответниците в размер
на 76,67 лева за всеки от тях като в тежест на ответника Т.П. е и заплатеното
от ищците възнаграждение за назначения му особен представител в размер на 300
лева.
В полза на адв.В.В. от РАК, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, следва да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение за
безплатно предоставената на ищците правна помощ в размерите по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според
чл.2, ал.5 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая материалния
интерес по всеки от исковете се определя от данъчната оценка на имота, която
възлиза на 2669,76 лева, съобразно идеалните части, претендирани от ищците.
Така материалният интерес по положителните установителни искове, предявени
срещу всеки от първите двама ответници е под минимума по чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, поради което по тези искове всеки от ответниците дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Третият ответник – „Ивком“ ЕООД обаче
отговаря по ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, за който в чл.7, ал.5 от
Наредбата има специален минимум на адвокатското възнаграждение в размер на 600
лв. за недвижими имоти, в какъвто размер същият следва да бъде осъден да го
заплати на оказалия безплатната правна помощ адвокат.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Й.П., с ЕГН **********,***, С.Й.П., с ЕГН **********,***
и „Ивком“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
ул.“Потсдам“ № 7А, представлявано от управителя Иван Петров Андреев, че Н.С.Т.,
с ЕГН **********, И.Д.Т., с ЕГН **********, А.В.П., с ЕГН ********** и С.В.С.,
с ЕГН **********, са собственици по наследство при права 3/24 идеални части
за Н.С.Т. и по 1/24 идеална част за И.Д.Т., А.В.П. и С.В.С., на
следния недвижим имот: нива, с площ от 20,361 дка по плана
за земеразделяне на с.Сандрово, общ.Русе, обл.Русе, с ЕКАТТЕ 65348, находяща се
в местността „Караач баир“, от която 18,880 дка – трета категория и 1,481 дка –
четвърта категория, съставляваща имот № 051017 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот № 051016 – нива на Й.Л.Т., имот №
000057 – полски път, имот № 051018 – нива на З.М. Д. и имот № 051020 – нива на Я.
И.а В. и др.
ОСЪЖДА „Ивком“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Потсдам“ №
7А, представлявано от управителя Иван Петров Андреев, да предаде на Н.С.Т., с
ЕГН **********, И.Д.Т., с ЕГН **********, А.В.П., с ЕГН ********** и С.В.С., с
ЕГН **********, владението върху общо 6/24 идеални части от гореописания
недвижим имот.
ОТМЕНЯ констативния
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и
наследство № 133, т.VIII, рег. № 4143, д. № 691 от 19.06.2013 г. на нотариус А.Ф.,***
действие РРС, до размер на притежаваните по наследство от Н.С.Т., с ЕГН **********, И.Д.Т., с ЕГН **********,
А.В.П., с ЕГН ********** и С.В.С., с ЕГН **********, общо 6/24 идеални части.
ОСЪЖДА Т.Й.П., с
ЕГН **********, да заплати на Н.С.Т., с ЕГН **********, И.Д.Т., с ЕГН **********,
А.В.П., с ЕГН ********** и С.В.С., с ЕГН **********, сумата от 376,67 лева
– деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.Й.П., с
ЕГН ********** и „Ивком“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплатят на Н.С.Т., с ЕГН **********,
И.Д.Т., с ЕГН **********, А.В.П., с ЕГН ********** и С.В.С., с ЕГН **********,
сумата от по 76,67 лева всеки –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т.Й.П., с
ЕГН ********** и С.Й.П., с ЕГН **********, да заплатят на адвокат В.М.В. *** №
15, сумата от по 300 лева всеки, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предоставената
на ищците безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА „Ивком“
ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на адвокат В.М.В. *** № 15, сумата от 600
лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предоставената на
ищците безплатна адвокатска помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/