Р Е
Ш Е Н
И Е № 260216
гр.
Хасково, 22.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на пети април
през две хиляди двадесет
и първа година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията
гр.д.№ 2464 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК от Й.Р.Т.
и Б.Б.Т.,***.
В исковата молба се твърди, че по
силата на Нотариален акт № 29, том IV, нот. дело № 1126/1995г. на нотариус при Районен
съд-Хасково ищците станали собственици в режим на СИО на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор № 77195.730.299 по КККР на гр.Хасково, одобрени
със Заповед № Рд-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот от
09.06.2016г., с административен адрес – гр.Хасково, местност „****“ № **, с
площ от 1769 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма; номер по
предходен план: 352, при съседи: № 77195.730.235; № 77195.730.298; №
77195.730.296 и № 77195.730.300 по скица, а по нотариален акт индивидуализиран
по следния начин: Нива от 1.5 дка, представляваща имот пл. № 352 по плана на
гр.Х.в кв.“****“, одобрен със Заповед № 969/1988г., при граници: В. Д., път, Я.
И. И., М. Я. и Г. Х. М. Прехвърлителите Н. Ф. Н. и И. Д. Н. притежавали този
имот по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №
160, том I, нот. дело
№ 304/1963г., с площ от 1.7 дка. Посочва се още в исковата молба, че от момента
на прехвърлителната сделка – 12.04.1995г., имотът бил предаден от
прехвърлителите в неговата цялост във фактическа власт на ищците, а именно –
1769 кв.м. От този момент ищците влезли в необезпокоявано владение на целия процесен
имот, състоящ се от 1769 кв.м., като същият бил деклариран от момента на
закупуване, ограден бил с ограда, в него били построени две жилищни сгради и
никога части от него не били оставали, без да бъдат ползвани или владяни. Така
повече от 25 години ищците били собственици и необезпокоявани владелци на целия
процесен имот в размер от 1769 кв.м. и никога не били предявявани претенции от
имуществен характер от трети лица към имота. Ето защо, останали изненадани от
факта, че ответната Община Хасково е издала Акт за частна общинска собственост
№ 8555/27.05.2016г. на описания по-горе имот, с правно основание § 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС, касаещ Земя 269/1769 идеални части от ПИ с идентификатор
№ 77195.730.299, Общинска част, целият с площ от 1769 кв.м. Този акт за
общинска собственост бил издаден напълно неоснователно и незаконосъобразно, тъй
като имотът никога не е бил безстопанствен или изоставян от ищците, а Община
Хасково никога не го е владяла илли ползвала части от него по някакъв повод.
Точно обратното, винаги ищците упражнявали фактическа власт над имота и
заплащали данъци за целия имот. Като доказателство за това, че Община Хасково е
била наясно с тяхната собственост и се съобразявала с това, посочват факта, че
същата издала Заповед № 485/21.04.2016г. /отменена с Решение №
280/31.10.2016г., постановено по адм.д. № 246/2016г. на Административен
съд-Хасково/, за това, че намаля Поземлен имот с идентификатор № 77195.730.299
от 1769 кв.м. на 1730 кв.м. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение,
с което да се признае за установено по отношение на Община Хасково, че ищците
са собственици по силата на давностно владение на 269/1769 ид.ч. от Поземлен
имот с идентификатор № 77195.730.299 по КККР на гр.Хасково, одобрени със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот от
09.06.2016г., с административен адрес – гр.Х., местност „*****“ № **, с площ
1769 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м/; предишен идентификатор: няма; номер по предходен
план: 352, при съседи: № 77195.730.235; № 77195.730.298; № 77195.730.296; №
77195.730.300 и да отмени Акт за общинска собственост № 8555/27.05.2016г. Претендират разноски.
Ответникът
оспорва иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 29, том IV, дело
№ 1126/1995г. на Нотариус при Районен съд-Хасково, Н. Ф. Н. и съпругата му И.Д.
Н. са продали на Й.Р.Т. /първият ищец/ следния свой собствен недвижим имот:
Нива от 1.5 дка, представляваща имот пл. № 352 по плана на гр.Х., в кв.“****“,
одобрен със Заповед № 969/1988г., при граници В. Д., път, Я. И. И., М. Я. и Г.
Х. М.. Не се спори по делото, че имотът е придобит в режим на СИО от двамата
ищци.
Представи се Скица № 15-947675-13.10.2020г. за
имот с идентификатор 77195.730.299 с площ от 1769 кв.м., трайно предназначение
на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер
по предходен план: 352, в която скица е посочено, че собственици на имота са
Община Хасково – 269 кв.м. на основание Акт за частна общинска собственост № 8555/03.06.2016г.
и Й.Р.Т. – 1500 кв.м. на основание Нотариален акт № 29, том IV, дело
№ 1126 от 12.04.1995г. на Районен съд-Хасково.
Като
писмено доказателство по делото бе представена Заповед № 485 от 21.04.2016г. на
Кмета на Община Хасково, с която ищецът Й.Р.Т. е определен за собственик на
1500/1730 ид.ч. от поземлен имот с проектен идентификатор 77195.730.299 по
кадастрланата карта на гр.Х., целият с площ 1730 кв.м., при граници: от север
поземлен имот с идентификатор 77195.730.300; от изток поземлен имот с
идентификатор 77195.730.296; от юг поземлен имот с идентификатор 77195.730.298;
от запад улица с идентификатор 77195.730.235, съгласно скица-проект №
15-80630/19.02.2016г. С Решение № 280/31.10.2016г., постановено по гр.д. №
246/2016г. по описа на Административен съд – Хасково, е отменена посочената
Заповед № 485 от 21.04.2016г., издадена от Кмета на Община Хасково.
От представената и приета като
доказателство Декларация, подадена от праводателя на ищците – Н. Ф. Н., е видно,
че същият е декларирал, че той и семейството му притежават /ползват/ следния
полски имот в землището на гр.Х.– полски имот с площ 1.7 дка, № 352, като над
посочената и изписана на пишеща машина площ от 1.7 дка е извършено вписване на
ръка - 1.5. Такава декларация е била подадена и от ищеца Й.Р.Т., а именно, че
той и семейството му притежават полски имот в землището на гр.Х., местност „***“,
с площ 1.5 дка, № 352.
Представи
се и Акт за частна общинска собственост № 8555 от 27.05.2016г., с който на
основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС, 269/1769 идеални части от ПИ с идентификатор
77195.730.299 в ж.р.“***“, гр.Хасково, с номер по предходен план: 352, са
актувани като общинска част, като е посочено, че съсобственик е Й.Р.Т..
По делото съдът допусна събиране и на
гласни доказателства:
От показанията на свид. М. И., без родство
със страните, става ясно, че познава ищците от 20 години. Твърди, че те винаги
са владели процесния имот. Познава добре и имота, тъй като нейният имот се
намирал в съседство с процесния. Категорична е, че винаги ищците са го владели
и че площта на имота е 1.7 дка, дори повече, като очертанията му не са се
променяли през годините. Не помни предишните собственици на имота, но посочва,
че имотът има ограда – мрежа, която е по продължението на целия имот и никога
тази ограда не е била разрушавана. Твърди също, че няма част от имота, която да
не е оградена. Известно й е още, че ищците живеят в имота и в него е основното
им жилище. През годините нямало периоди, в които да са отсъствали за
по-продължително време, освен обичайното такова за почивка. Стопанисвали имота,
като поддържали двора, отглеждали дръвчета, лози, имали и асми. Целият парцел
се обработвал и поддържал. Дава показания още, че никога Община Хасково не е
поставяла нищо в процесния имот, нито трето лице е заявявало собственически
претенции по отношение на него. Предполага, че ищците са плащали данъците за
този имот, след като поддържат имота, а и са направили постройки в него.
Другият разпитан свидетел – С.С., също без родство със
страните, твърди, че познава ищците по делото още от идването им в процесния
имот, което според свидетеля било около 1974-1975 година. Оттогава винаги те
владеели имота, в който имало и постройка, в която и към момента съпрузите
живеели. Мястото било винаги оградено – първоначално с телена ограда, а
впоследствие с мрежа. Свидетелят е категоричен, че Община Хасково не е
заявявала никакви претенции към имота, нито трети лица. Освен семейството на
ищците, не знае други хора да са имали претенции за мястото, нито е виждал
някой да идва, да го работи и т.н., освен семейството на ищците. Знае, че ищецът
непрекъснато обработвал целия имот. Нямало части от имота, които да не се обработват
от ищеца и семейството му. Единствената част от имота, която не се обработвала,
била тази, през която влизала колата им. Свидетелят посочва и площта на имота –
около 1.7 – 1.8 дка. И този свидетел твърди, че не е имало продължителни периоди
от време, в които ищците да са отсъствали от имота.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира за безспорно, че ищците проведоха пълно и главно
доказване на своя иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и доказаха по несъмнен начин, че спорните 269/1769 ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор № 77195.730.299 по КККР плана на гр.Хасково, одобрени
със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г., са ги придобили на основание давностно
владение.
От събраните гласни доказателства се налага извода, че
ищците са придобили правото на собственост върху 269/1769 ид.ч. от имота на
основанието, на което се позовават в исковата молба – давностно владение.
Категорични са показанията на свидетелите, че ищците владеят имота, като живеят
в него непрекъснато и го обработват от момента, от който са го закупили през
1995г. до сега. Не се събраха данни някой през целия този период да е оспорвал
правата им. Следва да се посочи, че техните права се простират върху целия
поземлен имот, за който се установи както от гласните, така и от писмените
доказателства, че е с площ 1769 кв.м. Съдът счита, че се установи по безспорен
начин от всички събрани доказателства, че владението на 269/1769 ид.ч. от имота
е продължило повече от 10 години, а освен това то е било явно и
необезпокоявано. В Акта за общинска собственост № 8555 от 27.05.2016г. е
посочено, че 269/1769 ид.ч. са общинска собственост, а като основание за
неговото издаване е посочена нормата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл. 58 от ЗОС,
като съдът намира, че по този начин не е посочено основанието за придобиване, а
е посочен редът и начинът за съставянето на Актовете за общинска собственост,
както и сроковете, в които следва същите да бъдат съставени. Ответникът не
представи досието на процесния имот, в което
би следвало да се съдържат всички данни, съгласно чл.58, ал.3 от ЗОС.
Освен това, при влизане в сила на кадастрална карта за имотите - общинска
собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се
посочват номера и датата на предходно съставените актове за общинска собственост.
Известно е, че такава кадастрална карта на гр.Хасково има и същата е в сила от
2006г., като няма данни към този момент да е бил съставен съответен акт за
общинска собственост, в сроковете, предвидени в закона. Установи се, че такъв
за пръв път се съставя на 27.05.2016г., към който момент обаче ищците са били
придобили правото на собственост върху 269/1769 ид.ч. от имота на основание
давностно владение, продължило повече от 10 години, и съобразно нормите на ЗЗД,
годно да ги направи собственици.
Ето защо, съдът счита, че представеният Акт за общинска собственост не е
достатъчен, за да обоснове извод за
право на собственост на ответника върху спорните идеални части от поземления
имот. Освен него ответната страна не представи други доказателства, оборващи
тезата на ищците. Съдът намира, че същите проведоха пълно и главно доказване и
обориха доказателствената сила на този Акт за Общинска собственост. Ето защо, следва да се приеме, че
ищците са установили трайно, явно и необезпокоявано владение върху 269/1769
ид.ч. от имота, поради което след изтичане на законовия срок, достатъчен да ги
направи собственици, са придобили правото на собственост върху тези идеални
части.
Предвид казаното до тук, съдът намира
предявения иск за основателен и доказан, поради което ще следва да се уважи. От
така направения основен извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, се налага и извода за основателност на
претенцията за отмяна на Акт за частна общинска собственост № 8555/27.05.2016г.,
на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
С оглед изхода на делото ще следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищците направените деловодни разноски в
размер общо на 758 лева, от които 158 лева за държавна такса и 600 лева –
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Община Хасково, пл.“***“ № *, че на основание давностно владение Й.Р.Т.,
ЕГН ********** и Б.Б.Т., ЕГН **********,***, са собственици на 269/1769 ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор № 77195.730.299 по КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г.
на ИД на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащи поземления имот от 09.06.2016г., с административен адрес –
гр.Х., местност „****“ № **, с площ 1769 кв.м., с трайно предназначение:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/; предишен
идентификатор: няма; номер по предходен план: 352, при съседи: № 77195.730.235;
№ 77195.730.298; № 77195.730.296; № 77195.730.300.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК,
Акт за частна общинска собственост № 8555/27.05.2016г.
ОСЪЖДА Община
Хасково, пл.“Общински“ № 1, да заплати на Й.Р.Т., ЕГН ********** и Б.Б.Т., ЕГН **********,***
, направените по делото разноски в размер на 758 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.