Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 04.03.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Димитринка И. като разгледа
докладваното от съдията докладчик т.д. № 444 по описа за 2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал 1
от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Фондация „А.****“ е изложил
твърдения, че има издадена от Съвета за електронни медии лицензия №
ЛРР-01-3-023-01 от 2012г. за доставяне
на аудио-визуална медийна услуга, телевизионна програма с наименование „А.ТВ“.
Съгласно т. 3.3 от лицензията медийната услуга е със специализиран информационно-образователен
профил, а съгласно т. 3.4 от лицензията ищецът е длъжен да доставя медийната
услуга ежедневно, с продължителност 24 часа.
Ответникът „Н.Б.“
ЕАД е предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на
съобщенията за ползване на определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър,
за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово
разпръскване на територията на Република България, съгласно ЗЕС.
На 25.09.2019г. между страните е бил сключен Договор №
433 за предоставяне на електронна съобщителна услуга – разпространение на
телевизионната програма на ищеца чрез електронна съобщителна мрежа за наземно
цифрово радиоразпръскване на територията на гр. София с осигурено осъществяване
на услугата 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, т.е. постоянно и
непрекъснато – ( 2, ал. 1, вр. чл. 1, т. 3 и чл. 4,
ал. 2 от договора).
На 17.02.2021г. ответникът внезапно преустановил
изпълнение на задълженията си по договора и е спрял да излъчва сигнала на „А.ТВ“
за гр. София. За спиране на излъчването на сигнала ответникът се позовал на
факта на неплащане от страна на ищеца на цената на доставената услуга за три
месеца.
След прекъсване на сигнала в редакцията на „А.ТВ“ били получени
множество телефонни обаждания от граждани, питащи защо няма възможност да
гледат телевизията. Гражданите заявили остро несъгласие с действията на
ответника и огорчение от невъзможността да получават информация от програмата.
Разпръскването е на ефирен сигнал, който може да бъде уловен с обикновен стаен
приемник, без да се заплащат такси, и е бил ограничен най-лесният начин за
разпространяване и получаване на информация, като са били засегнати основно
икономически най-уязвимата група граждани. Бил е уронен престижът и репутацията
на ищеца като доставчик на медийна услуга в очите на жителите на гр. София.
Невъзможността за ищеца да разпространява информационно-образователната си
програма, т.е. да осъществи конституционно гарантирана свобода, също е
увреждаща сама по себе си. Засягат се отношения с неимуществен характер. Ищецът
се позовава на практика на ЕСПЧ, с твърдение, че всяко нарушение на основни
права е винаги вредоносно, от него винаги произтичат пряко и непосредствено
вреди от неимуществен характер. Страната се позовава и на Решение № 274 от
18.03.2019г. по гр.д. № 5120 от 2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о. относно
неимуществени вреди, търпени от юридически лица.
Съгласно данните на НСИ населението на гр. София е
1 328 729 души и ищецът е бил лишен от възможността да осъществи правото
си да разпространи информационно-образователната си програма до всеки един
жител на града. Ищецът търпи вреди за всеки един ден, в който нарушението
продължава във времето и програмата не е излъчвана - 318 894. 96 лева, по една стотинка за
всеки гражданин на София - от 17.02. до
12.03.2021г. включително, 23 дни.
Междувременно на 29.01.2021г. ищецът сключил договор с дружеството „П.БГ“ ЕООД с
предмет излъчване на рекламни клипове срещу възнаграждение с цел подсигуряване
осъществяването на нестопанската дейност на ищеца. След прекъсването на
сигнала, на 20.02.2021г., ищецът получил съобщение, с което рекламодателят заявил, че се отказва от рекламния договор
поради очевидна невъзможност на ищеца да изпълни договореното. Така ищецът
претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, на стойност от
уговореното по рекламния договор възнаграждение от 5 000 лева.
Също съгласно подробно изложеното в исковата молба
клаузите на чл. 7 и чл. 18 от Договор № 433 от 25.09.2019г. са нищожни поради
противоречие с повелителни разпоредби на закона – чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1
от Конституцията и чл. 5 от ЗРТ. Разпространението на медийна услуга
представлява осъществяване на правото на разпространяване на мнение по чл. 39,
ал. 1 от Конституцията и за разпространяване и получаване на информация по чл.
41, ал. 1, изр. 1 от Конституцията, а съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗРТ
независимостта и дейността на доставчиците на медийните услуги от политическа и
икономическа намеса са гарантирани от закона, както и съгласно чл. 5, ал. 2 от
ЗРТ е недопустимо цензурирането на медийни услуги под каквато и да е
форма. Ответникът, като предприятие,
чрез което единствено могат да бъдат осъществени условията на лицензията, не
разполага с правото да преустановява излъчването на сигнала на медийната услуга
въз основа на неизпълнение на насрещно парично задължение на ищеца. Това е икономическа намеса в дейността на
ищеца. Отделно от това ЗЗД постановява търсене първо на изпълнение. Забраните по чл. 5 от ЗРТ и принципът за търсенето
първо на изпълнение водят до извода, че ответникът има единствено правото да
търси изпълнение на насрещното парично задължение заедно с обезщетение за
забавата.
Ищецът иска установяване нищожност на клаузите на чл.
7 и чл. 18 от сключения между страните Договор № 433 от 25.09.2019г. на
посоченото основание като противоречащи на повелителни разпоредби на ЗРТ и
Конституцията на Република България, както и да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 50 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, частично от 318 894. 96
лева, и 5 000 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от
договорно неизпълнение на договора –
преустановяване на разпространението на сигнала на доставяната от ищеца аудио-визуална медийна
услуга „А.ТВ“ на територията на гр. София, със законните лихви за забава от
датата на исковата молба (12.03.2021г.) до окончателното плащане на паричните
суми.
Още с първоначално подадения отговор ответникът „Н.Б.“
ЕАД оспорва исковете като неоснователни.
Не възразява по сключване на договора между страните.
В клаузите на чл. 7 и чл. 18 от договора са били уговорени извънсъдебни способи
за защита – ответникът има право да преустанови или ограничи предоставянето на
услугата в случай, че ответникът не изпълнява своето парично задължение, и да
прекрати договора едностранно без предизвестие, щом ответникът не е изпълнил
задължението си за плащане на дължимата цена за период от два последователни
месеца. Клаузите на чл. 7 възпроизвеждат
института на възражението за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 от ЗЗД, а на
чл. 18 – правото на разваляне по чл. 87 от ЗЗД.
Към 12.02.2021г. ищецът е бил в неизпълнение на
задължението си по чл. 2, ал. 3 от договора, като не е платил дължимата цена за
месеците от 12.2019г. до 02.2021г. В
табличен вид в отговора са изложени конкретните неплатени от ищеца суми,
издадените от ответника фактури и падежите на плащане, както и отделно в
таблица дължимите лихви за забава.
Ищецът е бил канен многократно да плати дължимите
суми. Липсвал е отговор и плащане за период над една календарна година и
ответникът е преустановил предоставянето на услугата по договора. Задълженията
не са били заплатени и към датата на подадения от ответника отговор.
Страната развива подробни правни съображения срещу
исковете за установяване на нищожност на договорните клаузи. Нарушение на чл.
39-41 от Конституцията и чл. 5, ал. 1-2 от ЗРТ може да бъде извършено
единствено от държавата, но не и от
частноправни субекти. Страната се позовава на Решение № 7 от 04.04.1996г. по к.д. № 1/1996г. и чл. 10, § 1 от ЕКПЧ.
Дори съдът да приеме, че процесните
клаузи представляват ограничение на конституционните свободи, то ограничението
е правомерно. Това произтича от общата норма на чл. 57, ал. 2 от КРБ и чл. 10,
§ 2 от ЕКПЧ. Ограниченията са установени в закона (чл. 90, ал. 1 и чл. 87 от ЗЗД), те преследват легитимна цел – изпълнение на договорни задължения и
ограничението, необходимо в едно
демократично общество. Отношенията между страните са търговски (чл. 47, ал. 3
от ЗЕС). Предоставяните услуги имат имуществено изражение – значителни за
предприятието разходи както за трудови задължения, така и по поддръжка на
мрежата. Ответникът е заплащал и ДДС върху всяка едно от издадените фактури.
Невъзможен е извод за съгласувана воля между страните ответникът да поеме
стойността на предоставената услуга и дължимия ДДС, докато ищецът спестява
парични средства, позовавайки се на КРБ. Тезата на ищеца противоречи на
конституционно гарантираното право на собственост на ответника (чл. 17 от КРБ и
чл. 1 от Протокол 1 на ЕКПЧ). Посочват се решения на ЕСПЧ в смисъл, че
вземанията попадат в правото на собственост.
По отношение на исковете за обезщетение
ответникът възразява да е неизправна
страна по договорното отношение. Договорът между страните е прекратен и на ищеца е била давана
възможност да изпълни задълженията си с предупреждение, че договорът ще бъде
развален. Налице е недобросъвестно поведение на ищеца по смисъла на чл. 83, ал.
2 от ЗЗД. Вредите не биха настъпили, ако ищецът беше положил грижата на добър стопанин по повод
предоставяните му услуги. Ищецът не е
доказал, че претендираните вреди са пряка и
непосредствена последица от преустановяване на услугата (чл. 82 от ЗЗД).
Оспорва се възможността ищецът да е претърпял
неимуществени вреди. Това е при
накърняване на доброто име и търговската
репутация на юридическото лице, при наличие на отражение във финансовото
състояние, за което страната сочи решения на състави на ВКС на РБ и на ЕСПЧ.
Неимуществените вреди нямат материален измерител и ищецът неправилно и
неоснователно е изчислил вредите.
По отношение на имуществените вреди се възразява, че
не се доказва, че печалбите на ищеца са осуетени от преустановяване на
услугата, както и че негативният ефект е бил предпоставен
от неправомерното поведение на самия ищец, който при сключване на рекламния
договор вече е бил в забава за плащане и е допускал и предполагал, че могат да
настъпят последиците по чл. 7 и чл. 18 от договора.
С допълнителната си искова молба ищецът потвърждава
изложените твърдения и направените искания към съда.
Позовава се на разпоредбата на чл. 18 от Конституцията
(на ответника е предоставено упражняването на суверенни права на държавата по
чл. 18, ал. 3 ) и решения на КС – Решение № 2 от 06.02.1996г. по к.д. № 25 от
1995г., Решение № 33 от 08.12.1998г. по к.д. № 30 от 1998г. и Решение № 18 от
30.06.1998г. по к.д. № 17 от 1998г. Когато държавата делегира своите властови
правомощия на частни лица, то по отношение на гражданските свободи тези лица са
обвързани от същите изисквания, които са в сила и за държавата. По силата на
издадената лицензия ищецът има
задължение да бъдат създавани и разпространявани предавания и държавата
има задължение да осигури на ищеца възможност да стори това.
Също съгласно изложеното в допълнителната искова молба
с отговора си ответникът на практика признава, че оспорените разпоредби от
договора създават предпоставки за извършване на забранените от ЗРТ икономическа
намеса и цензура. Разпоредбите на чл. 90, ал. 1 и чл. 87 от ЗЗД не са приложими
към договора между страните, който е специален – уреден от закони, уреждащи
тясно обособени обществени отношения. Развалянето на договора за
радиоразпръскване по причини на неизпълнение на парично задължение е
равнозначно на цензура по икономически причини.
Не се нарушава правото на
собственост на ответника. Уважаването на установителните
искове би довело до запазване на отношенията между страните и ще създаде
предпоставки за увеличаване на имуществото на ответника.
По отношение на иска за обезщетение на неимуществени
вреди ищецът се позовава на решения по гр.д. № 4762/2017г. и гр.д. № 5120 от
2017г. на състави на ВКС на РБ, ГК и подробно обосновава как е формиран
размерът на търсеното обезщетение.
Поддържа се и претенцията за причинени имуществени
вреди – обосновава се пряка причинно-следствена връзка между спирането на
сигнала от ответника и настъпването за ищеца на ползата от договорената за
реклама цена. Страната се позовава на заявление от 16.11.2020г., представено от
ответника С него се установяват
неизгодни за ответника факти.
С допълнителния отговор ответникът поддържа
възраженията, оспорванията и правните си доводи.
По-конкретно
оспорва на ответника да са делегирани суверенни права на държавата. Ответникът
също се позовава на ЗЕС и Решение № 33 от 08.12.1998г. на КС на РБ. Няма
задължение за безвъзмездно предоставяне на услугата и ответникът не е ограничен
да я преустанови при договорно неизпълнение от страна на ищеца. Правата на
ищеца, произтичащи от лицензията, не са безусловни. Прави се сравнение със статута на БНТ и БНР(§
3, ал. 1 от ПЗР на ЗЕС). Правата на ищеца не са безусловни и зависят от
изпълнението на сключения на основание чл. 47, ал. 3 от ЗЕС договор между
страните. Липсва специална регламентация относно договора, която да изключва
правата по чл. 90, ал. 1 и чл. 87 от ЗЗД.
Не е доказано твърдението, че ищецът търпи накърняване
на доброто си име и търговска репутация при отражение във финансовото му
състояние. Дори да е накърнено доброто име, това е последица от договорното
неизпълнение на ищеца. Страната излага съображения относно определянето на
обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, както и се
позовава на Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012г.
по тълк. дело № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС относно претендираните
от ищеца имуществени вреди.
Присъждане на разноски в производството е поискал
ищецът.
Допълнително от ответника е представена писмена защита
с изложени съображения по същество.
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по
делото следното:
Ищецът е юридическо лице с нестопанска цел – фондация,
с дейност в обществена полза, вписан в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел при Агенция по вписванията.
Също съгласно вписванията в регистъра, целите на
фондацията са свързани, най-общо, с
подобряване условията на живот в
страната и международния й престиж, при конкретно описани средства за постигане
на тези цели. Като предмет на допълнителна стопанска дейност на фондацията е посочено осъществяването на
дейност като доставчик на медийни
услуги, както и като радио или телевизионен оператор.
Обстоятелствата се установяват от вписванията и
обявяванията в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по
вписванията, които са общоизвестни обстоятелства по смисъла на чл. 155 от ГПК.
Поне от месец
септември 2019г. от ищеца е била
осъществявана дейност като доставчик на медийни услуги (телевизионен оператор).
В негова полза от Съвета за електронни медии е била
издадена индивидуална лицензия за доставяне на аудио-визуална медийна услуга №
ЛРР-01-3-023-01 – за доставяне на такава услуга с наименование А.ТВ, а въз основа на Решение № РД-05.103 от
25.09.2019г. на СЕМ, на основание чл. 32, ал. 1, т. 16а от Закона за радиото и
телевизията, на ищеца е било издадено още Удостоверение № ЛРР-02-4-162-01 за
регистрация за доставяне на линейна медийна услуга - телевизионна програма с
наименование А.ТВ при способ на разпространение – чрез кабелни електронни
съобщителни и спътникови мрежи, териториален обхват – национален и при
осъществяване на дейността като търговски оператор.
Преписи от лицензията, съответно удостоверението за
регистрация, също са представени по делото.
Съгласно предложените
от Съвета за електронни медии и приети от ищеца условия по лицензията за
доставяне на аудио-визуална медийна услуга, ищецът, в качеството лицензиран, е
доставял услугата – телевизионна програма с наименование А.ТВ като търговски доставчик на медийни услуги,
спазвайки разпоредбите на ЗРТ (чл. 1.3), чрез електронна съобщителна мрежа за
наземно цифрово радиоразпръскване (чл. 1.4 и чл. 4.1), при задължение за такава
доставка (чл. 3.1), като услугата е със специализиран
(информационно-образователен профил) – чл. 3.3.
Доставянето е било ежедневно, с продължителност 24 часа (чл. 3.4). В този
смисъл са представените по делото условия към издадената в полза на ищеца
лицензия.
Във връзка с условията по лицензията, на 25.09.2019г.
ищецът е сключил писмено с
ответника Договор № 433 с предмет предоставяне от ответника на
електронна съобщителна услуга - разпространение на телевизионната програма на
ищеца на територията на град София 24
часа в денонощието и 7 дни в седмицата чрез наземно цифрово радиоразпръскване (DVB-T), при заплащане от ищеца, оператор, на цена, подробно
договорена в клаузата на чл. 13 от
договора – 2 800 лева без ДДС месечно, платими в 30 дневен срок от
издаване от ответника на фактура, което е трябвало да бъде
до 10-то число на текущия календарен месец, през който се предоставяла
услугата, при дължимост и на лихва при забавено плащане от ответника.
Съгласно
клаузата на чл. 7 от договора ответникът е имал право да преустанови, съответно
да ограничи предоставянето на услугата, когато операторът не изпълнява или изпълнява
неточно задължението си за плащане (чл. 7, ал. 1), както и при забава в
плащането съгласно чл. 13, ал. 3, т. 1 на цената на услугата, ответникът е
имал право да ограничи или да
преустанови предоставянето на услугата (чл. 7, ал. 2).
Съгласно каузата на чл. 18 от договора ответникът е
имал право да прекрати договора едностранно без предизвестие, в случай че
ищецът не е изпълнил задължението си за плащане на дължимата цена на услугата
по договора за период от два последователни месеца.
Договорът е влизал в сила на 25.09.2019г. и е бил със срок 1 година, при възможност за
автоматично подновяване (чл. 9, ал. 1).
Сключването и съдържанието на договора от 25.09.2019г.
не е спорно между страните.
Договарянето на ищеца с ответника е било при издадено
на търговското дружество разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията
за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър,
за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово
радиоразпръскване на територията на Република България, съгласно Закона за
електронните съобщения. Тази дейност е
била част и от предмета на дейност на дружеството, вписан в търговския регистър
– изграждане, използване и поддържане на обществени електронни съобщителни мрежи
и информационни системи на територията на Република България, както и
предоставяне на електронни съобщителни
услуги чрез тях.
Въз основа на договора предоставяне на услугата на
ищеца е било извършвано по цифровата
телевизионна мрежа регионален мултиплекс София до
17.02.2021г.
На 17.02.2021г. ответникът е прекъснал предоставяне на
услугата на ищеца и до приключване на
съдебното дирене разпространението на програмата на ищеца не е била
възстановявано.
Към същата дата ищецът не е платил уговорената и
дължима цена за предоставена услуга за
месеците от 12.2019г. до 02.2021г. – над 45 хил. лева главница. За доставките
от ответника ежемесечно са били издавани данъчни фактури.
Прекъсването е било въз основа на писмо на ответника,
съдържащо изявление, че считано от 12.02.2021г., на основание чл. 7, ал. 2 и
чл. 18 от договора, ответникът ще преустанови предоставянето на услугата
„Разпространение на телевизионни програми чрез електронна съобщителна мрежа за
наземно цифрово радиоразпръскване“ и ще прекрати едностранно действието на
договора.
Преустановяването на излъчването на програмата на
ищеца е довело до отказ на дружеството „П.БГ“
ЕООД от сключен рекламен договор, както и до недоволство на граждани, лишени от
възможността да получават достъп до програмата на ищеца.
В този смисъл е представеният договор, сключен с „П.БГ“ ЕООД, и отказ на дружеството от
договора, както и показанията на свидетелите А.П.С.и М.Л.Т., журналисти в А.ТВ,
свидетелствали за множество обаждания на граждани във връзка с прекъсването на
програмата на телевизията.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното:
Извършването от страна на ищеца на
дейност като доставчик на медийни услуги, съответно като търговски оператор, допустимо съгласно ЗЮЛНЦ като
допълнителна стопанска дейност на юридическо лице с нестопанска цел (фондация),
е начин ищецът да упражнява правото си свободно да изразява и разпространява
мнение, съответно правото да се търси, получава и разпространява информация по
чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията.
Упражняването на тези права е
по-ефективно при цифрово ефирно телевизионно
разпространение (излъчване чрез мултиплекси),
тъй като се касае за безплатни за телевизионната аудитория канали, т.е.
свободен достъп на всички граждани на
съответната територия до предлаганото от ищеца аудио-визуално съдържание, за
разлика от разпространението чрез кабелни електронни съобщителни и спътникови
мрежи (кабелни и сателитни оператори), изискващи отделни договорни отношения на
гражданите с тези оператори.
Съгласно възприетото от фактическа
страна ищецът има регистрация за доставяне на линейна медийна услуга -
телевизионна програма с наименование А.ТВ с
разпространение чрез кабелни
електронни съобщителни и спътникови мрежи, но твърденията и исканията му по
делото са във връзка с издадена индивидуална лицензия по чл. 105, ал. 1 от ЗРТ за доставяне на аудио-визуална медийна
услуга № ЛРР-01-3-023-01, при което при реда и условията на чл. 47 от ЗЕС
ищецът е разпространявал своята програма чрез електронна съобщителна мрежа за
наземно цифрово радиоразпръскване (регионален мултиплекс
София) по договор от 25.09.2019г. с
ответника – предприятие, на което е издадено разрешение за осъществяване на
такива електронни съобщения.
Спиране на разпространението при
неизпълнение на насрещното задължение на ищеца за заплащане на възнаграждение
на основание на клаузата на чл. 7 от договора от 25.09.2019г., квалифицирано
като възражение за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 от ЗЗД, съответно
разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, съответно на клаузата на чл. 18
от договора между страните, се определя
от ищеца като нарушение на правата му по чл. 39 и чл. 41 от Конституцията и
икономическа цензура (чл. 40 от Конституцията, вр.
чл. 5 от ЗРТ), при което клаузите са нищожни, а договорното неизпълнение на
ответника да извършва електронната услуга – пораждащо право на обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Въпреки безспорно установените факти, че
ищецът има своя аудитория, засегната от
спирането на излъчването от 17.02.2021г., и рекламодател, чрез когото е могъл
да спомогне дейността си по подготовката и излъчването на телевизионна програма
и който рекламодател се е отказал от договора за реклама след спиране на
излъчването, твърдението за нищожност на клаузите на чл. 7 и чл. 18 от договора
между страните, съответно за претърпени вреди по причина на ответника, за което
да се дължи обезщетение, е неоснователно.
И правото свободно да се изразява и
разпространява мнение, и правото да се
търси, получава и разпространява информация са ограничени (конкурират), освен
другото, с правата на другите граждани, съгласно изричните разпоредби на чл.
39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията. Правата по чл. 39 и чл. 41 от Конституцията не са абсолютни. Те не могат
да се използват за накърняване на правата на другиго (чл. 57, ал. 2 от Конституцията).
В случая разпространението на
телевизионната програма на ищеца е при уговорено с ответника, търговско
дружество, изрично заплащане на възнаграждение в рамките на договор по чл. 47,
ал. 3 от ЗЕС (договор за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД, вр.
чл. 288 от ТЗ). Така упражняването на правата на ищеца по договора, косвено и
правата му свободно да се изразява и разпространява мнение, както и правото да се търси, получава и
разпространява информация, конкурират с правото на ищеца да получи насрещна престация (възнаграждение за доставената услуга), също
косвено израз на правото му на собственост (притежание) по чл. 17 от Конституцията.
Договорният характер на отношенията между страните при
условията на възмездност са изрично и предварително
установени от закона, предвиждащ сключването на договор в тези случаи (чл. 47,
ал. 3 от ЗЕС), както и че електронните
съобщителни услуги, съставляващи пренос на сигнали по съобщителна мрежа, са
обичайно предоставяни по възмезден начин (и § 1, т. 17 от ДР на ЗЕС).
Няма нито конституционно, нито законово задължение на
държавата да обезпечава изцяло финансово осъществяването на правата по чл. 39 и
чл. 41 от Конституцията на доставчик на медийни услуги (търговски оператор),
нито такова задължение е възложено на предприятията по чл. 47 от ЗЕС, какъвто
е ответникът. Това е законовата регламентация,
установена на основание чл. 18, ал. 5 от Конституцията.
Напротив дейността на предприятия, сходни на
ответника, е изцяло търговска, при пазар на електронните съобщителни мрежи и
услуги, съществуващ при условията на конкуренция съответно на ЗЕС, създаден в изпълнение, освен другото, на
изискванията на Директива 2002/77/ЕО на комисията от
16.09.2002г. относно конкуренцията на пазарите за електронни съобщителни мрежи
и услуги. Дейността на ответника е част от свободната стопанска инициатива, с уредени
условията за осъществяване на конкретната стопанска дейност (чл. 19 от Конституцията), при съобразяване, че в случая се ползва индивидуално определен
ограничен ресурс – радиочестотния спектър. Поради това дейността на ответника е лицензирана, а като
последица - и дейността за създаване на програми,
предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи (чл. 105,
ал. 1 от ЗРТ), каквато е дейността на ищеца. Защитата на интересите на
гражданите (лицата извън предприятията по чл. 47 от ЗЕС) е при осигурена възможност за максимална полза по отношение
на избора, цената и качеството въз основа на ефективна конкуренция (чл. 4, ал.
1, т. 4, б.“б“ от ЗЕС), а възможността
безплатно да се изразява мнение
по ефирна телевизия в цифров формат е чрез
мрежата за обществен оператор (мултиплекс с
програмите на БНТ). Българската национална телевизия като национален обществен
доставчик на аудио-визуални медийни услуги дължи отразяването на различните
идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от
новинарските и актуално-публицистичните
предавания с политическа и икономическа тематика (чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗРТ, вр. § 3 от ПЗР на ЗЕС).
Неоснователно е позоваването на ищеца на постигнатите със
Съвета за електронни медии условия по издадената му лицензия № ЛРР-01-3-023-01.
Лицензията е индивидуален
административен акт от категорията на разрешителните с благоприятстващ характер
за адресата – в случая с право да се извършва дейност, което иначе е
изключително право на държавата и се контролира и регулира от нея. В допълнение
на издадената лицензия, съответно на ЗРТ, са били уговорените условия за
осъществяването й от страна на ищеца, но
в тези условия липсва поето от името на държавата задължение при
осъществяването на дейността на ищеца като доставчик на медийни услуги да бъде
осигурявано финансиране, каквото задължение, както се посочи, не намира опора нито в Конституцията, нито в
закон.
Няма
основание също при дейността на
ищеца за доставяне на аудио-визуална медийна услуга въз основа на лицензията №
ЛРР-01-3-023-01 да се дава приоритет на едно право на кредитора при договорно
неизпълнение на ищеца като длъжник или такова право да се изключва. Твърдението на ищеца, че ответникът може да
иска единствено реално изпълнение по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е неоснователно – ответникът кредитор
разполага с всички права по ЗЗД и ТЗ при осъществяваната от него търговска
дейност по предоставяне на електронни съобщителни услуги.
В този смисъл изрично в клаузата на чл. 7 от договора
между страните е било уговорено спиране на разпространението при неизпълнение на задължението на ищеца да
заплаща услугите в определен срок в хипотезата на чл. 90, ал. 1 от ЗЗД,
гарантиращо на ответника, че няма да бъдат трупани допълнителни загуби и като
начин да бъде стимулиран ищецът да изпълни задължението си. Това право е било и упражнено.
Клаузата на чл. 7 от договора не е нищожна и не е
налице договорно неизпълнение на ответника при преустановяване на
разпространението от 17.02.2021г., при което той да дължи обезщетение, по
начина, по който ищецът претендира. Ответникът е упражнил правото си по чл. 90, ал. 1 от ЗЗД при съществуването на
предпоставките за това – неплащане от ищеца на месечна цена за услугите.
По същите съображения не се касае и за недопустима
икономическа цензура по чл. 40 от Конституцията, вр.
чл. 5 от ЗРТ, тъй като задълженията на
ищеца да заплаща възнаграждение са били уговорени изрично, отнапред и
допустимо в рамките на свободата на
договаряне по чл. 9 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ,
включително последиците от неизпълнение.
Същото е и по отношение на оспорената
от ищеца клауза на чл. 18 от договора
между страните, предвиждаща неговото разваляне (чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ).
Няма основание да се приеме, че ответникът -
кредитор е лишен от преобразуващото
право да развали договора при неизпълнение от страна на ищеца, нито ответникът
- кредитор има право единствено да търси и получи реално изпълнение. Касае се
за комисорна уговорка - клауза, с която страните още при сключване на
договора са уредили начин на разваляне в случай на неизпълнение, което е
възможно да настъпи и само с факта на неизпълнението, в допустимо отклонение от
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
Действително разпоредбите на чл. 39, 40
и чл. 41 от Конституцията създават задължение на държавата, така както
възразява ответникът, а по правило нищожността на договор при противоречие със
закона по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД касае нарушение на повелителни правни норми
(забраняващи или задължаващи), отнасящи се до неговото сключване и правни
последици, с адресат страните по договора, както и самото облигационно отношение е единствено
обвързващо страните по него. Но при предвиденото непосредствено действие на
конституционните норми и задължението за управление според конституцията и
законите на страната ( чл. 5, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 от Конституцията) съдът
дължи разрешение на повдигнат пред него правен спор в съответствие с
Конституцията, т.е. при съобразяване включително на разпоредбите на чл. 39, 40
и чл. 41 от Конституцията. Ищецът твърди права, установени в тези разпоредби, и
тяхното нарушаване, при което е и
изложеното по-горе от съда.
Тълкуването от съда на разпоредбите на
чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията е при съобразяване на практиката на
Конституционния съд на РБ, от която Решение № 7 от 04.04.1996г.
по к.д. № 1/1996г. на Конституционния съд, потвърждаващо неабсолютния характер
на тези права, и останалите решения на КС, на които се позовават страните, от които и решението по к.д № 30/1998г. Последното решение предвижда, че
40, ал. 1 от Конституцията е спазен, най-общо, когато условията и реда за лицензиране са публични,
достъпни и предварително установени, което е и в случая по отношение на
лицензираната дейност на страните.
Разрешението на настоящия съдебен състав съобразява
и разпоредбите на чл. 10 от ЕКПЧ.
Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България са част от вътрешното право на страната, те
имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат (чл. 5, ал. 4 от Конституцията).
Разпоредбите на
чл. 10 от ЕКПЧ са за допустимо
ограничаване на свободата на мнение пропорционално с оглед
необходимостта в едно демократично общество, на законоустановени
основания и при конкретна легитимна цел. В този смисъл, най-общо, са решенията
на ЕСПЧ по делата Osgur Gundem
срещу Турция, Appleby срещу Обединено Кралство, Fuentes Bobo срещу Испания, Rommelfanger срещу Германия, Palomo Sanches и други срещу
Испания – за необходим баланс между свободата на едно лице да изразява мнението
си и позитивното задължение на държавата
да го гарантира. В случая от националния
съд този баланс се спазва.
В този смисъл е изложеното и от ответника – че
ограниченията са установени в закона
(чл. 90, ал. 1 и чл. 87 от ЗЗД), че преследват легитимна цел – изпълнение на
договорни задължения, и ограничението е необходимо в едно демократично
общество.
При изложеното следва да се приеме спазено и
европейското законодателство. ЕКПЧ не е акт, формално интегриран в правния ред
на съюза (С-617/10, С-601/15), но признатите от ЕКПЧ основни права са част от
правото на съюза в качеството им на общи принципи (чл. 6, § 3 от ДЕС), както и
съгласно чл. 52, § 3 от Хартата на основните права на ЕС съдържащите се в нея
права, които съответстват на гарантирани от ЕКЧП права, имат същия смисъл и
обхват, както дадените им в конвенцията.
Или като неоснователни исковете на ищеца за
установяване нищожност на клаузите на чл. 7 и чл. 18 от сключения между
страните Договор № 433 от 25.09.2019г. като противоречащи на повелителни
разпоредби на ЗРТ и Конституцията на Република България следва да бъдат
отхвърлени.
Неоснователно е и искането да бъде осъден ответникът
да заплати сумата от 50 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, частично от 318 894. 96
лева, и 5 000 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от
договорно неизпълнение на договора –
преустановяване на разпространението на сигнала на доставяната от ищеца аудио-визуална медийна
услуга „А.ТВ“ на територията на гр. София.
Като акцесорни неоснователни
са и исковете за лихви за забава от
датата на исковата молба (12.03.2021г.) до окончателното плащане на паричните
суми.
По
разноските
При изхода на делото разноски на ищеца по чл. 78, ал.
1 от ГПК не са дължими.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал 1 от ГПК, вр.
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от
Фондация „А.****“, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
пл.“******и със съдебен адресат адв. Д.К.С. ***, срещу „Н.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и със
съдебен адресат адв. А.П.– гр. София, ул.“******, за установяване нищожност на клаузите на чл.
7 и чл. 18 от Договор № 433 от
25.09.2019г. като противоречащи на повелителни разпоредби на ЗРТ и
Конституцията на Република България, и за осъждане на „Н.Б.“ ЕАД да
заплати сумата от 50 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, частично от 318 894. 96
лева, и 5 000 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от
договорно неизпълнение на договора –
преустановяване на разпространението на сигнала на доставяната от Фондация „А.****“
аудио-визуална медийна услуга „А.ТВ“ на територията на гр. София, със законните
лихви за забава от датата на исковата молба (12.03.2021г.) до окончателното
плащане на паричните суми.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: