РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. ХАСКОВО, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Г. П.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500012 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №141/12.11.2021г.,постановено по гр.д.№809/2021г. Районен съд-
Димитровград: ОТХВЪРЛЯ иска за делба на ПОЗЕМЛЕН ИMOT с идентификатор ****
/****/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на *****, одобрени със Заповед No
РД-18- 38 от 05.07.2006г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра, находящ се в
местността „****", квартал „****", вид собственост - Частна, вид територия - Урбанизирана,
с начин на трайно ползване - ,,ЗА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, КОМПЛЕКС, целият с площ от
1660,000 кв.м. /хиляда шестотин шестдесет и шест квдцратни метра/, с номер по предходен
план: **** /****/, кв.****, при граници - съседни поземлени имоти с идентификатори: имот
*****, имот *****, имот *****, имот *****, предявен от А. В. А. ЕГН: ********** от
***** и С. В. А. ЕГН: ********** от ***** срещу М. П. Д. ЕГН: ********** , от ******,
като недопустим; ОСЪЖДА А. В. А. ЕГН: ********** от ***** и С. В. А. ЕГН: **********
от **** , да заплатят на М. П. Д. ЕГН: ********** , от ****, разноски в размер на
800/осемстотин/ лева за адвокатски хонорар; ОСЪЖДА А. В. А. ЕГН: ********** от **** и
С. В. А. ЕГН: ********** от ***** , да заплатят ДТ в размер на 50/петдесет/ лева по сметка
на Районен съд- Димитровград.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците А. В. А. и С.
В. А., които чрез пълномощниците си го обжалват в законоустановения срок с оплаквания
1
за неправилност. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения по приложимите
правни норми, които според въззивниците водят до извод различен от този който е направил
първоинстанционният съд. Поддържат, че процесният имот е съсобствен между страните,
поради което няма процесуална пречка този имот да бъде допуснат до делба според квотите
посочени в исковата молба. Излагат подробни съображения относно обстоятелството, че
построените в процесния имот сгради не са индивидуална собственост на страните по
делото, поради което няма пречка терена върху който са построени тези сгради да бъде
разделен между страните. Поддържат също, че тъй като собствениците на земята не
притежават обект от построените в него сгради, тази част не представлява принадлежност
по смисъла на чл.98 от ЗС, поради което делбата на терена е допустима. Считат също, че
делбата на процесния имот би била недопустима само когато собственикът може да получи
разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл.183 ал.4 от
ЗУТ съобразно предвижданията на действащия ПУП. Посочената разпоредба била
неприложима в случая, поради обстоятелството, че дори да е налице възможност за
изграждане и на друга постройка, за това било необходимо съгласието на всички лица,
които нямат сграда в имота и това са страните по делото, които са съсобственици на
процесния поземлен имот. Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение на РС-Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с
което да допусне делба на процесния поземлен имот между страните по делото при
квотите,описани в исковата молба,а именно: ¼ ид.част за А. В. А.; ¼ идеална част за С. В. А.
и 1/2 идеална част за М. П. Д.. Претендират и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.268 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна М. П. Д., която чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи
за нейната неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди решението на
РС-Димитровград. Претендира и присъждане на разноски .
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
РС-Димитровград е бил сезиран с иск за съдебна делба от ищците А. В. А. и С. В.
А., прeдявен от пълномощниците им срещу ответницата М. П. Д. относно следния
недвижим имот,а именно: ПОЗЕМЛЕН ИMOT с идентификатор No ***** /*****/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрени със Заповед No РД-18- 38
от 05.07.2006г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра, находящ се в местността „****",
квартал „****", вид собственост - Частна, вид територия - Урбанизирана, с начин на трайно
ползване - ,,ЗА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, КОМПЛЕКС", целият с площ от 1660,000 кв.м.
/хиляда шестотин шестдесет и шест квдцратни метра/, с номер по предходен план: ****
/*****/, кв.***, при граници – съседни поземлени имоти с идентификатори: имот No ****,
имот No***, имот No ****, имот No ****.
По делото е безспорно установено,че страните по делото са съсобственици на
процесния недвижим имот, за който имот същите притежават Нотариален акт за собственост
2
на земеделска земя, възстановена по чл.18ж, ал.1 от ПП3СП33 в съществуващи или стари
реални граници от 21.04.1998г. с No ***, том ***, дело No **** на Росен Стоименов -
Нотариус при Районен съд - гр. Димитровrрад. Съгласно този нотариален акт, на основание
чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и чл.483 от ГПК /отм./ за собственици са били признати лицата:
П. А. Д., която е майка на ответницата М. П. Д., починала на 27.02.2018г. в ****,
притежаваща 1/2/една втора/ идеална част от имота и двамата ищци - А. В. А. и С. В. А.,
всеки един от тях притажаващ по1/4 /една четвърт/ идеална част от имота. Установено е
също,че с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 22.10.2015г., вписан
в Служба по вписванията - гр.Димитровград по вх.рег.No 3959, дв. вх. рег. No ****, акт No
***, том ***, П. А. Д. е продала на дъщеря си М. П. Д., притежаваната 1/2 /една втора/
идеална част от процесния поземлен недвижим имот, от който момент имотът е станал
съсобствен между страните в настоящето производство. Съгласно представената по делото
скица на делбения поземлен имот, в него има нанесени сгради, една от които е построена и в
част от съседен поземлен имот. От приетото като доказателство по делото писмо на
Община Димитровград изготвено след справка в архива и регистрите на Отдел „Устройство
на територията, кадастър и регулация“ при Общинска администрация Димитровград се
установява,че не са издавани разрешения за строеж и/или удостоверения за законност на
сгради в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.423 по КК на Димитровград, община
Димитровград. По отношение на наличните сгради в процесния поземлен имот никоя от
страните не е представила доказателство за собственост или съсобственост.
Пред настоящата инстанция бе назначена съдебно-техническа експертиза,от
заключението на която се установява,че процесния поземлен имот е нанесен в КК на **** с
идентификатор **** с площ от 1660 кв.м. В картата са нанесени и обекти,съществуващи в
този имот, а именно:
1.едноетажна сграда за търговия с идентификатор **** със застроена площ от 28 кв.м., която
има характер на строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, няма характер на преместваем
обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ, в Община Димитровград липсва документация за
сградата и данни за собствеността. Обектът функционира като магазин за хранителни стоки;
2.едноетажна сграда за търговия с идентификатор **** със застроена площ от 27 кв.м.,
която има характер на строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ, няма характер на
преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ, в Община Димитровтрад липсва
документация за сградата и данни за собствеността. Обектът функционира като склад;
3.едноетажна сграда за търговия с идентификатор **** със застроена площ от 29 кв.м., която
има характер на строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, няма характер на преместваем
обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ, в Община Димитровтрад липсва документация за
сградата и данни за собствеността. Обектът функционира като склад;
4.едноетажна сграда за търговия с идентификатор ***** със застроена площ от 55 кв.м.,
която има характер на строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ, няма характер на
преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ. В Община Димитровтрад е налично
Разрешение за строеж №164 от 28.06.1994г.,съгласно Договор от 11.04.1994г. за учредяване
3
право на ползване на общински терен за монтиране на временен павилион „Агроаптека“ за
срок от 3 години, считано от 11.04.1994г. Обектът функцонира като ветеринарна аптека;
5. едноетажна сграда за търговия с идентификатор **** със застроена площ от 161 кв.м., от
които 131 кв.м. попадат в съседния ПИ с идентификатор ****, която има характер на строеж
по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ, няма характер на преместваем обект по смисъла на
чл.56 от ЗУТ. В Община Димитровтрад липсва документация за сградата и данни за
собствеността.
Вещото лице установява в заключението си, че в процесния поземлен имот не е
нанесен на място метален контейнер с площ от 21 кв.м., който няма характер на строеж по
смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, има характер на преместваем обект по смисъла на чл.56 от
ЗУТ и в Община Димитровград липсва документация за него, като същият е свързан с
въздушен кабел със съседната му от южната страна сграда с идентификатор ****.
Проследявайки статута на имота назад във времето вещото лице сочи, че този имот,
съгласно Заповед №160/24.03.1998г. и скица №102/19.02.1998г. е нанесен в кадастралния
план на ***** като дворно място с пл.№***, в кв. ***, при което западната му граница е
поставена в съответствие/съвпада/ с уличнорегулационната линия между осови точки **** и
***. Квартал *** и към 1998г. и към момента е отреден „За хотел,обществено хранене,
пазар,спортен комплекс,плувен басейн и трафопост“. Установява още, че процесния
поземлен имот е нанесен погрешно в кадастралната карта на ****, като грешката се изразява
в това, че западната му граница не съвпада с уличнорегулационната линия между осови
точки с номера *** и ***, северозападния ъгъл на имота е на отстояние 1,12м. от
уличнорегулационната линия,а югозападния ъгъл- на 1,25м. Вещото лице сочи още,че
процесния имот не попада в разпоредбите на чл.19 ал.1 от ЗУТ, поради това, че не е за
жилищно застрояване и за него важи разпоредбата на чл.19 ал.6 от ЗУТ-урегулиране на
поземлени имоти в границите на населените места за нежилищно застрояване или за други
нужди без застрояване. Съобразно квотите на страните, посочени в исковата молба,
поземлен имот *** е поделяем на три нови самостоятелни имота с площи съответстващи на
квотите на страните-по един имот с площ от 415 кв.м. за всеки иден от ищците/всеки с
квота по ¼ ид.част/ и един имот с площ от 830 кв.м. за ответницата/ с квота ½ ид.част/. При
разделянето на имота по този начин би се засегнала сграда с идентификатор **** или сграда
с идентификатор ****, които към момента се ползват. Същите биха могли да бъдат
приведени във вид, отговарящ на законовите изисквания и поради това, този начин на
разделяне не е удачен и е възможен само след отстраняване на грешката в нанасянето на
процесния имот в КК. Вещото лице прави предложение за делба, при което процесния имот
е нанесен коректно, съобразно Заповед №160/24.03.1998г. и скица №102/19.02.1998г. и
посочва, че в това предложение биха могли да се сформират два дяла, всеки с по 830 кв.м.,
съобразно притежаваното право на собственост от страните по делото и изразеното
становище на ищците за определянето на общ дял, като за да не се затруднява достъпа до
имот с проектен идентификатор ***/поради наличието на търговски обекти-павилиони в
западната му страна/, то тези павилиони трябва да се премахнат ако не са законни или
4
трябва да му се учреди право да преминава през съседния имот с проектен идентификатор
**** и уточнява, че това разделяне е възможно само след отстраняване на грешката в
нанасянето на процесния имот в КК.Т.е. процесния имот попада в квартал, отреден за
нежилищно застрояване и е поделяем при условие,че преди разделянето му се проведе
процедура по ЗКИР за отстраняване на грешката в нанасянето му в кадастралната карта, т.е.
да бъде нанесен коректно на ККТ, съгласно Заповед №160/24.03.1998г. и скица
№102/19.02.1998г. към нея.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,от
активно легитимирани страни, в законоустановения срок и е процесуално
допустима.Разгледана по същество жалбата е основателна.
Според ППВС № 2/82 г., т. 1, б. "д" е недопустима делбата на съсобствен парцел, в
който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и
принадлежат на отделни собственици. Приема се, че в такъв случай поземленият имот има
обслужващо значение спрямо сградите. Хипотезата се приравнява на отношенията в
етажната собственост - собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата са
съсобственици на общите части на сградата, но съсобствеността върху тях не може да бъде
делена - чл. 38, ал. 3 ЗС.
В практиката на Върховния касационен съд по Решение № 40 от 18.05.2018 г. по
гр. д. № 2201/2017 г. на ІІ г. о., Решение № 476/12 от 07.03.2013 г. по гр. д. № 52/2012 г. на І
г. о., Решение № 87 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на ІІ г. о., Решение № 137 от
29.11.2018 г. по гр. д. № 4874/2017 г. на ІІ г. о., Решение № 106 от 5.11.2018 г. по гр. д. №
3161/2017 г. на I г. о. се дава тълкуване, че застроен терен /урегулиран поземлен имот/ е
обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в
сградата в режим на етажна собственост, а терена е предназначен да обслужва построени
в него сгради, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелна
сграда. Ако някой от съсобствениците на поземления имот не притежава самостоятелен
обект в етажна собственост или отделна сграда, нито право на строеж, реализируемо при
условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, то теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е
придобил обслужващо значение спрямо сградите. Затова делбата му е допустима.
Съобразно приетото по-горе разрешение по правния въпрос в случая не е налице
хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на
застроения урегулиран недвижим имот, тъй като не всички съсобственици на терена
притежават самостоятелна сграда, респ. самостоятелен обект в сграда. Както е разяснено в
новата практика на ВКС, разрешенията на ППВС № 2/82 г. са създадени при действието на
отменен териториално устройствен закон - ЗТСУ, поради което целта на новата практика е
да следва логиката и принципните разрешения, дадени в постановлението, но съобразявайки
сега действащия Закон за устройство на територията. Именно с оглед на това практиката
приема, че при действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването, основано на чл. 58, ал. 1 и чл.
61, ал. 4 ЗТСУ /редакция до изменението в ДВ бр. 45/1984 г. /. Съответно, при действието на
ЗУТ делбата би била недопустима, ако са налице предпоставките за прилагане на чл. 183, ал.
5
4 ЗУТ - съсобственикът, непритежаващ отделен обект може да извърши застрояване без
съгласието на съсобствениците, които притежават, започнали са или имат права за
съответно строителство в имота на самостоятелен обект.
В случая съсобствениците на поземлен имот **** са страните по делото, за които
безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че притежават
право на собственост върху този имот при следните идеални части, а именно:А. В. А.-1/4
идеална част, С. В. А.- ¼ идеална част и М. П. Д.-2/4 идеална част. За сградите които се
намират в терена вещото лице сочи, че липсват данни в Община Димитровград чия
собственост са и макар и същите да имат характера на строеж по смисъла на §5т.38 от ДР на
ЗУТ и не са преместваеми обекти по смисъла на чл.56 от ЗУТ, за тези сгради липсват данни
в Община Димитровград чия собственост са. От друга страна по делото липсват и
доказателства, че всеки от съсобствениците на посочения по-горе поземлен имот притежава
в индивидуална собственост някоя от тези сгради или обект в същите. При това положение
съдът приема, че всички сгради, които са построени в съсобствения терен на страните, по
силата на приращението са също съсобствени между тях/ чл.98 от ЗС/ според правата, които
притежават в съсобственоста на терена.От друга страна по отношение на тези сгради по
делото липсва и искане за допускане на делба. При така посоченото, за да се определи
процесния поземлен имот като предназначен да обслужва сградите, не е достатъчно да
съществуват отделни сгради, които да са индивидуална собственост, а е необходимо всяка
една от тези сгради да е индивидуално притежание на собствениците на поземления имот,
върху които са построени . Тъй като обаче за съсобствениците на терена липсват данни да
притежават сграда в индивидуална собственост или самостоятелен обект в сграда, то
поземления имот няма характер на обща част, обслужваща сградите. Затова няма пречка да
се допусне делба на този поземлен имот и делбата на такъв имот е допустима.
В този ред на мисли съдът счита, че процесния поземлен имот е реално поделяем
както на три, така и на два реални дяла, съгласно приетото по делото заключение на вещото
лице, съответсващи на броя на съделителите,съответно на искането на двама от
съделителите да им бъде определен общ дял. Независимо, че вещото лице сочи, че
обособяването на посочените дялове е възможно, след изпълнение на процедурата по
отстраняване на грешка в нанасянето на имота в КК съобразно Заповед №160/24.03.201998г.
и скица №102/19.02.1998г., което може да стане както служебно от Община Димитровград,
така и по инициатива на страните съдът счита, че това действие не предхожда процеса по
допускането на делбата, а касае самото й извършване и е свързано с предоставянето на
проекта за делба за одобрение пред общинската администрация. В практиката на
съдилищата еднозначно се приема, че основен принцип на делбата е всеки съделител при
възможност да получи дял в натура/чл.69 ал.2 от ЗН/. При делбата на УПИ установяването
на реалната поделяемост се установява по реда на чл.201 от ЗУТ. Когато вещото лице даде
заключение за поделяемост на имота, но за одобряване на дяловете се налага разделянето на
УПИ, съдът следва да изиска становище от общинската администрация относно
поделяемостта, като дължи съдействие на страните в отношенията им с общинската
6
администрация по повод делбата. При наличието на положително становище, съдът следва
да укаже на страните задължението им да внесат в общинската администрация проект за
изменение на действащия план за регулация, с който съсобствения УПИ следва да се раздели
на две или три УПИ-та , което обаче следва да се осъществи вече във втората фаза на
делбата при самото й извършване, а не във фазата на допускане. В този смисъл неправилен
се явява извода на съда за недопустимост на поисканата делба .Едва във втората фаза на
делбата и при наличието на положително становище за поделяемостта на поземлен имот с
идентификатор **** от общинската администрация съдът следва да даде указания на
страните да предприемат съответните действия по отстраняване на грешката в
КК,допусната при нанасянето на имота и внесат проект за изменение на действащия план за
регулация, с който съсобствения поземлен имот следва да се раздели на два или три УПИ,
съгласно приетото по делото заключение на вещото лице и изготвения от него проект за
изменение с приложена скица /Приложение №5 към заключението/.
Преценката за допустимостта на делбата настоящият съдебен състав извърши въз
основа заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което възприема като
компетентно и безпристрастно дадено и от което се установява по несъмнен начин, че към
момента застроеният със сгради поземлен имот не се явява обща част и е възможно да бъде
поделен. Тъй като по допустимостта на делбата съдът се произнася в първата фаза на
делбеното производство, в тази фаза е установена възможността от застроения съсобствен
УПИ да бъдат обособени два или повече самостоятелни имота. От процесния имот могат да
се образуват нови имоти, които ще отговарят на изискванията на чл. 19 ал.6 от ЗУТ, налице
е и скица-предложение за делба на ПИ, която следва да се представи за одобрение на
общинската администрация във втората фаза на делбата и след отстраняване на допуснатата
грешка в КК.
По отношение на построените в поземления имот сгради, за които няма налична
документация следва да се отбележи,че същите не са предмет на делбата и с оглед данните
по делото към настоящия момент същите по силата на приращението са собственост на
съделителите според правата им върху терена,върху който са построени. Тези сгради е
допустимо да бъдат допуснати до делба дори и в хода на друго производство дори да се
установи,че същите имат характер на незаконен строеж след като съществуват във вида, в
който са отразени в заключението на вещото лице докато не бъдат премахнати по
надлежния ред, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС. Законността на строежа
не се изследва в първата фаза на делбата, а незаконната постройка следва се третира като
подобрение при оценката му във втората фаза на делбата в случай, че не е издадено
предписание за събарянето й и съсобствениците желаят запазването й.
Предвид изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав счита, че
като е отхвърлил иска за допускане на делба между страните по делото, съобразно
установените по безспорен начин собственически права върху имота първоинстанционния
съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявеният иск за
7
допускане на съдебна делба да бъде уважен като бъде допуснат до делба процесния
недвижим имот , между страните по делото, при квотите посочени в исковата молба.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №141/12.11.2021г., постановено по гр.д.№809/2021г. на
Районен съд-Димитровград, вместо което постановява:
ДОПУСКА съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***** /****/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Димитровград, одобрени със Заповед
No РД-18- 38 от 05.07.2006г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра, находящ се в
местността „***", квартал „****", вид собственост - Частна, вид територия - Урбанизирана, с
начин на трайно ползване - ,,ЗА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, КОМПЛЕКС, целият с площ от
1660,000 кв.м. /хиляда шестотин шестдесет и шест квадратни метра/, с номер по предходен
план: **** /****/, кв.****, при граници – съседни поземлени имоти с идентификатори: имот
No ****, имот No****, имот No ***, имот No ****, между съделителите А. В. А. ЕГН:
********** от **** и С. В. А. ЕГН: ********** от ***** и М. П. Д. ЕГН: ********** , от
****, при следните квоти,а именно:1/4 идеална част за А. В. А.; 1/4 идеална част за С. В.
А. и ½ идеална част за М. П. Д..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8