№ 10370
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110160096 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, във
вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД от „Е.М.З.“ ЕАД срещу М. К. В. за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 5898,58 лева за главница, представляваща
стойност на електрическа енергия, доставена за обект в ********, за периода от 17.11.2020 г.
до 09.02.2022 г., ведно със законна лихва от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането, и
сумата 354,72 лева за мораторна лихва за периода от 16.02.2021 г. до 16.03.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д.
№ 25957/2022 г., СРС. Ищецът твърди, че вземането произтича от доставка на електрическа
енергия и мрежови услуги по договор при Общи услови /ОУ/ за продажба на електрическа
енергия, сключен между длъжника и кредитора (предишно ЧЕЗ Р.Б. ЕАД) за горепосочения
обект на доставка, съобразно констативни протоколи КП № 3031837/20.01.2021 г., КП №
3031575/26.04.2021 г., КП № 3033026/07.06.2021 г., КП № 3032359/15.07.2021 г., КП №
3033133/03.08.2021 г., КП № 3033485/15.09.2021 г., КП № 3033300/22.12.2021 г., КП №
3034057/09.02.2022 г., с които са извършени проверки на средството за техническо
измерване и установена промяна в схемата на свързване; с оглед на което по реда на чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ операторът изчислява доставеното количество ел. енергия като неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена. Претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и
съдебни разноски.
Ответникът оспорва исковете с довод, че имотът не е ползван от него, а трети лица
се самонастанили без негово съгласие, както и са извършили соченото от ищеца незаконно
присъединяване към ел.мрежата; няма достъп до имота, поради което не е присъствал на
проверките. Счита, че като лишен от фактическа власт върху имота не дължи изпълнение на
сумите. Не оспорва стойността на твърдяната доставка, а само по въпроса кой дължи
плащане.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
На осн. чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че са извършени проверки на СТИ и установено нерегламентирано
присъединяване към ел.мрежа чрез промяна схемата на свързване и съобразно изложените в
искова молба твърдения, както и че доставката и количеството неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел. енергия и лихвата за забава са в размер на предявените исковете.
Спорно е единствено дали ответникът притежава качеството потребител на електрическа
енергия за процесния обект.
Ищцовото дружество осъществява дейността „разпределение на електрическа
енергия“ на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за
разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г.
Процесното правоотношение по доставка и продажба на електрическа енергия
между страните се регламентира от действащите в тази област нормативни актове - /ЗЕ Обн.
ДВ, бр. 107 от 9 Декември 2003 г./ и приетите въз основа на него Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР). Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите без да е необходимо изрично
приемане, като e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен
снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия,
като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение.
Ответникът нито твърди, нито е представил доказателства, че е заявил несъгласие с
публикуваните Общи условия и не е предложил специални такива съобразно дадената от
закона възможност. Поради това съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни Общи
условия за продажба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните за спорните факти и по правилата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, при съвкупната преценка на представените по делото писмени
доказателства, приема, че ответникът притежава качеството на битов клиент на
електрическа енергия по см. на пар. 1, т. 2а от ДР.
В чл. 4, ал. 1 от ОУ, одобрени с Решение ОУ-2/04.06.2021 на КЕВР, е предвидено,
че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия. Поначало ответникът не
оспорва, че е собственик на процесния имот, а извежда съображенията си за липса на
пасивна материалноправна легитимация от обстоятелството, че не живее в имота, а там са се
настанили трети лица без негово позволение. В представеното Заявление за прекратяване на
договор за достъп и пренос с приключваща фактура №**********/15.02.2023 г., подадено от
ответника до ищцовото дружество, се съдържа и недвусмисленото му признание, че
притежава правото на собственост върху процесния имот. Ето защо, доколкото то
представлява такова на неизгоден факт, съдът намира, че се ползва с материална
доказателствена сила и по делото се установява непротиворечиво, че ответникът е
собственик на имота, а като такъв притежава качеството битов потребител на електрическа
енергия и отговаря за неплатените суми към ищеца. За пълнота следва да се отбележи, че
обстоятелствата, от които ответникът извежда липсата на задължение за плащане на
претендираната от ищеца сума, а именно ползването на имота от трети лица, са
ирелевантни, доколкото те не го освобождават от задълженията му за плащане на
потребената в имота електрическа енергия, на които същият е носител в качеството си на
собственик на имота, като спрямо фактическият ползвател той би разполагал с регресни
права. Освен това, за установяването им не са ангажирани доказателства, за което съдът
изрично е дал указания. Ирелевантна е и адресната регистрация на ответника и къде
фактически пребивава.
Не се спори и от представените Констативни протоколи № 3031837 от 20.01.2021
г., № 3031575 от 26.04.2021 г., №3033026 от 07.06.2021 г., №3032359 от 15.07.2021 г.,
2
№3033133 от 03.08.2021 г., №3033485 от 15.09.2021 г., №3033300 от 22.12.2021 г. и
№3034057 от 09.02.2022 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическата енергия се установява, че на 20.01.2021 г. служители на
електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Р.Б.“ АД /предишно наименование на ищеца/ в
присъствието на представители на Федерацията на потребителите в България, са извършили
неколкократно проверки на електромерно табло тип ТЕМО, монтирано на стълб, за имот,
представляващ къща, находяща се на ул. „Синчец“ №4 в с. Долно церовене, при които е
установено, че изходящата линия на абоната е прекъсната и демонтирана и е извършена
промяна в схемата на свързване, състояща се в присъединяване преди мерене с 2 броя
проводници тип ПВА 1- 10мм, като единият е присъединен към фазов проводник от мрежа
Н.Н., а вторият е присъединен към нулев проводник от мрежа Н.Н. В другия си край
проводниците влизат в къщата, което води до това, че консумираната енергия не преминава
през средството за техническо измерване и не се отчита.Въз основа на извършените
проверки, за периода 17.11.2020 г. – 09.02.2022 г. ищецът е начислил по кл. №530000910091
на ответника сумата от общо 5898,58 лв., за която е издал и Фактури
№**********/02.02.2021, №**********/30.04.2021, №**********/30./06.2021,
№**********/19.07.2021, №**********/06.08.2021, №**********/21.09.2021,
№**********/29.12.2021 и №**********/14.02.2022. С писма изх.
№NTZ153751/21.01.2021, №NTZ158842/27.04.2021, №NTZ160455/08.06.2021,
№NTZ162164/16.07.2021, №NTZ163025/04.08.2021, №NTZ165021/16.09.2021,
№NTZ169060/23.12.2021, №NTZ170901/10.02.2022, получени съответно на 28.01.2021 г.,
05.05.2021 г., 14.06.2021 г., 21.07.2021 г., 10.08.2021 г., 24.09.2021 г., 03.01.2022 г. и
19.02.2022 г., ищецът изрично е уведомил последния за извършването на процесните
проверки и начисляването на процесните суми и отправил покана за доброволно плащане,
които обстоятелства не се оспорват от ответната страна.
За периода от 17.11.2020-09.02.2022 г. са приложими Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. Съгласно чл. 49, ал. 1 и сл. от ПИКЕЕ, при
извършване на проверки по реда на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2, операторът
на съответната мрежа съставя констативен протокол. Констативният протокол се подписва
от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.
При отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на констативен
протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и
отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен
такъв. В този случай в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол
операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна
разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт
(чл. 49, ал. 4). Според чл. 49, ал. 8, когато при проверката се установи добавяне на чужд за
системата елемент или друга намеса, представляваща промяна на схемата на свързване,
което не влияе на изправността на средството за търговско измерване, операторът на
съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване, без да демонтира
средството за търговско измерване. Установено е правило с чл. 58, че в случаите, когато при
извършена проверка се установи неправомерно присъединяване или намеса в
измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомява за това МВР.
Съдът, като взе предвид изложеното, счита, че ищецът доказа пълно и главно
основание за претендиране на процесната сума, като същата е начислена по реда на чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ. Крайният снабдител на електрическа енергия не следва да доказва виновно
поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента, за да бъде
извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и
допълненията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени
със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и
след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. В
3
този смисъл е Решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156 по описа за 2016г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961 по описа за 2016 г. на ВКС, II т.о. и др.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, според които е допустима едностранна корекция при
условие, че бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на
електрическата енергия и спазена процедурата за това по ЗЕ и ПИКЕЕ. Това е така, тъй като
облигационната връзка между страните по своята правна същност е продажбено
правоотношение, по което купувачът, съгласно общото правило чл. 183 от ЗЗД, във вр. чл.
98а от ЗЕ, има задължението да плати цената на доставената стока и за това, че му е
предоставен достъп до електроснабдителната мрежа. В тази насока са разясненията, дадени
по приложението на закона, приложимо и по настоящия казус, с Решение №
124/18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III гр. о., че от „правилото на чл. 183 от
ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва
специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване“.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава се установява, че ищецът е
издал Фактури №**********/02.02.2021, №**********/30.04.2021,
№**********/30./06.2021, №**********/19.07.2021, №**********/06.08.2021,
№**********/21.09.2021, №**********/29.12.2021 и №**********/14.02.2022 за
претендираната сума за доставена електрическа енергия, чието получаване ответникът не
оспорва. В тази връзка следва да се отбележи и че съгласно чл. 41, ал.2 от ОУ на ищеца,
неполучаването на фактури в оригинал не освобождава потребителя от задължението му да
заплати сумите по нея в договорения срок, с изключение на случаите, когато
неполучаването на фактура е по вина на „ЕРМ З.“, като такова изключение не се твърди и не
се установява в настоящото производство. С процесните фактури ищецът е предоставил
срок за плащане съответно от 02.02.2021 – 15.02.2021 г., 30.04.2021 – 17.05.2021 г.,
30.06.2021 – 12.07.2021 г., 19.07.2021 – 02.08.2021 г., 06.08.2021 – 23.08.2021 г., 21.092021 –
08.10.2021 г., 29.12.2021 – 10.01.2022 г. и 14.02.2022 – 28.02.2022 г. По делото не се твърди
и не се установява ответникът да е погасил задълженията си към електроразпределителното
дружество. С оглед на това съдът намира, че последният е изпаднал в забава считано от
16.03.2021 г. и дължи мораторна лихва за процесния период. Съобразно правомощието по
чл. 162 ГПК, съдът определи размер на дължима лихва за забава за периода от 16.02.2022 г.
до 16.03.2023 г. възлизащ на 357,86 лв., поради което при съобразяване на принципа на
диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира заплащане на сума в по-малък
размер - 354,72 лв., предявеният иск е основателен и подлежи на уважения за пълния
предявен размер.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна следва
да възстанови направените от ищеца съдебни разноски, като с оглед разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което
компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, за сумата общо 435,94 лв.– сбор от 260,87 лв. разноски за исково
производство за платена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт, и 175,07 лв. за
платена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт пред заповедния съд. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, юрисконсултското възнаграждение е
определено от Съда в предвидения минимум по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. К. В., с ЕГН: **********, с адрес:
********, дължи на „Е.М.З.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
***********, сумата от 5898,58 лева – главница, представляваща стойност на електрическа
енергия, доставена за обект в ********, за периода от 17.11.2020 г. до 09.02.2022 г., ведно
със законна лихва от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 354,72 лева –
мораторна лихва за периода от 16.02.2021 г. до 16.03.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
25957/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА М. К. В., с ЕГН: **********, с адрес: ********, да заплати на „Е.М.З.“
ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: ***********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 435,94 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело № 25957/2022 г. и
по гр. дело № 60096/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5