Решение по дело №49408/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2485
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20211110149408
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2485
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря А. Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110149408 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. П., ЕГН
**********, с адрес гр. ****, чрез адв. Р. К., със съдебен адрес гр. **** против „ОП 19“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. ****, представлявано от
управителя В.Р.И., с която е предявен осъдителен иск на основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева),
представляваща остатък от общо дължимия двоен размер на даден задатък по споразумение
за депозит от 22.07.2020 г., с което страните са се задължили да сключат предварителен
договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: МАГАЗИН № 2 (две), находящ се

в новострояща се жилищна сграда на адрес: гр. София, район Център, ул. „Опълченска№
19, на етаж 1 (едно, партерен), на кота 0,00 м, със застроена площ от 37.80 кв.м. (тридесет и
седем цяло и осемдесет стотни квадратни метра), състоящ се от: търговска площ,
преддверие, склад и тоалетна, при граници: юг - магазин № 1 (едно), изток - двор, запад -
двор и магазин № 1, север - стълбищен коридор и магазин № 3 (три), заедно с прилежащите
към магазина 6,36 кв. м. (шест цяло и тридесет и шест стотни квадратни метра) идеални
части от общите части на сградата, представляващи съответните 2.518% (две цяло петстотин
и осемнадесет хиляди процента) идеални части от правото на строеж върху мястото.
Ищцата излага твърдения, че на 22.07.2020 г. с ответника са подписали споразумение
за депозиране на сумата от 10 000 лева, с което се задължили да сключат предварителен
договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот. Заявява, че е внесла
депозитната сума с преводно нареждане от 23.07.2020 г. Твърди, че е поканила ответника да
сключат предварителен договор на 31.03.2021 г. след представен проект за същия, но
ответникът отказал да подпише. Поддържа, че комуникацията с ответното дружество била
осъществявана посредством брокерска агенция „Примоплюс“, като ищцата била изпратила
многобройни имейли с покана за сключване на предварителен договор върху процесния
имот, но въпреки това е получила отговор от брокера само веднъж, като й е било указано, че
последният не може да се свърже с управителя на ответното дружество. С оглед изложеното
ищцата твърди, че е изпратила нотариална покана до ответника, която била връчена на
05.06.2021 г. чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК. Посочва, че на
11.06.2021 г. ответникът е превел обратно депозитната сума от 10 000 лева, представляваща
1
задатък по сключеното споразумение. Твърди, че ответното дружество следва да й дължи
връщане на уговорения задатък в двоен размер, тъй като не е изпълнило задължението си да
сключи предварителен договор. Предвид че ответникът й е върнал сумата от 10000 лева,
ищцата претендира заплащане на остатъка до пълния размер до 20000 лева. Претендира
присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск и направените
доказателствени искания. Във връзка с възраженията на ответника представя допълнително
писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на
сключено споразумение за депозит от 22.07.2020 г. Оспорва, че е имал задължението да
върне сумата по задатъка в двоен размер. Поддържа, че основанията за сключване на
предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот не са били налице, поради
което отказът му да сключи същия бил основателен. Заявява, че предварителният договор
следвало да бъде подписан от страните в 10-дневен срок от получаване на строителна линия,
което обстоятелство не било доказано от ищеца да е настъпило. Поддържа, че в настоящия
случай договорът е развален на основание чл. 6.2 от споразумението за депозит. Моли за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа
направените в отговора възражения. Не сочи доказателства.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 22.07.2020 г. между ответното дружество и ищцата е сключен договор, наименован
„споразумение (разписка) за депозит“. Съгласно клаузите на споразумението „ОП 19“ ЕООД
се задължава да продаде на М. П. следния недвижим имот: МАГАЗИН № 2 (две), находящ
се в новострояща се жилищна сграда на адрес: гр. **** (едно, партерен), на кота 0,00 м, със
застроена площ от 37.80 кв.м. (тридесет и седем цяло и осемдесет стотни квадратни метра),
състоящ се от: търговска площ, преддверие, склад и тоалетна, при граници: юг - магазин № 1
(едно), изток - двор, запад - двор и магазин № 1, север - стълбищен коридор и магазин № 3
(три), заедно с прилежащите към магазина 6,36 кв. м. (шест цяло и тридесет и шест стотни
квадратни метра) идеални части от общите части на сградата, представляващи съответните
2.518% (две цяло петстотин и осемнадесет хиляди процента) идеални части от правото на
строеж върху мястото. От друга страна, купувачът М. П. се задължава да депозира сумата от
10 000 лв. по посочената в споразумението банкова сметка с цел спирането предлагането на
имота за продажба. Съгласно чл. 3 от Споразумението страните се задължават да сключа
договор за покупко – продажба в нотариална форма в 45-дневен срок от получаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация, а съгласно чл. 4.2.1 от Споразумението ищцата
и ответното дружество следва да сключат предварителен договор за покупко – продажба на
имота в 10-дневен срок от датата на получаване на строителна линия. Според клаузите на
чл. 6.1 и чл. 6.2. от споразумението, ако продавачът откаже подписването на предварителен
договор, той дължи връщането на дадения депозит в двоен размер, а при забава за
снабдяване с разрешение за строеж с повече от три месеца, купувачът може да развали
договора, като получи обратно всички платени суми. Срокът, в който „ОП 19“ ЕООД следва
да се снабди със строително разрешение е регламентиран в чл. 2 – до 30.08.2020 г.
На 23.07.2020 г. М. П. е превела по сметка на ответното дружество сумата от 10 000
лв., като посоченото в платежното нареждане основание е „споразумение за депозит за
магазин № 2 с „ОП 19“ ЕООД.
2
Като писмени доказателства по делото са приети електронни писма между
пълномощника на ищцата и брокер на недвижими имоти, според съдържанието на които
брокерът не е могъл да се свърже с представител на ответното дружество. Приет е и проект
за предварителен договор, който не е подписан от страните.
С нотариална покана с рег. № 1252, том I, акт 100 от 13.05.2021 г. по описа на нотариус
Ангелина Георгиева, рег. № 437 и район на действие – Софийски районен съд, връчена чрез
залепване на уведомление на 05.06.2021 г., ищцата е поканила ответното дружество да
сключат предварителен договор съобразно клаузите на споразумението за депозит в срок от
три работни дни. Не се спори между страните по делото, че предварителен договор не е
сключен, но на 11.06.2021 г. ответникът е върнал на М. П. сумата от 10 000 лв.
С разрешение за строеж № 212 от 16.11.2020 г. е разрешено изграждането на жилищна
сграда с подземни гаражи в поземлен имот с идентификатор 68134.301.404, УПИ IV – 14, кв.
181, м. „Западно направление“, район Възраждане, по плана на гр. София, с
административен адрес в гр. София, кв. Център, бул. ***. Не е спорно между страните,
поради което съдът прие за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през месец
април 2021 г. за построяването на описаната сграда е дадена строителна линия и ниво.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният осъдителен
иск за допустим и основателен, предвид следните правни доводи:
Исковата претенция е предявена от правоспособно физическо лице против
правосубектно търговско дружество при липсата на отрицателни и наличието на
положителни процесуални предпоставки.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Безспорно се доказа по делото наличието на облигационна договорна връзка между
ищцата и ответното дружество, основана на ненаименован договор – споразумение
(разписка) за депозит. Страните не навеждат доводи за недействителност на договора.
С посочения договор, „ОП – 19“ ЕООД е поело задължението да сключи с ищцата
предварителен договор за покупко – продажба (а впоследствие и окончателен такъв) на
недвижимия имот, подробно описан в споразумението в срок до десет дни от датата на
получаване на строителна линия. Ответникът призна обстоятелството, че строителна линия
за сградата, в която се намира имота, предмет на споразумението, е дадена през месец април
2021 г. Тъй като не се сочи конкретен ден, съдът приема, че началният ден, от който започва
да тече срока за сключване на предварителен договор е последният ден на месец април т.е.
от 30.04.2021 г. Следователно срокът е изтекъл на 10.05.2021 г. В този срок, а и след него
между М. П. и „ОП – 19“ ЕООД не е сключен предварителен договор за покупко – продажба
на следния имот: МАГАЗИН № 2 (две), находящ се в новострояща се жилищна сграда на
адрес: гр. **** (едно, партерен), на кота 0,00 м, със застроена площ от 37.80 кв.м. (тридесет
и седем цяло и осемдесет стотни квадратни метра), състоящ се от: търговска площ,
преддверие, склад и тоалетна, при граници: юг - магазин № 1 (едно), изток - двор, запад -
двор и магазин № 1, север - стълбищен коридор и магазин № 3 (три), заедно с прилежащите
към магазина 6,36 кв. м. (шест цяло и тридесет и шест стотни квадратни метра) идеални
части от общите части на сградата, представляващи съответните 2.518% (две цяло петстотин
и осемнадесет хиляди процента) идеални части от правото на строеж върху мястото.
Напротив, след получаване на нотариална покана, ответникът не е предприел действия по
сключването на предварителен договор, а е върнал на ищцата платения „депозит“ от 10 000
лв. Съдът приема, че ответното дружество е неизправната страна по договора, тъй като без
наличието на основателна причина е отказало да изпълни задължението за сключване на
предварителен договор за покупко – продажба. Ето защо и предвид виновното неизпълнение
на договорното задължение, „ОП – 19“ ЕООД следва да понесе санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 6.1. от Споразумението за депозит, а именно да заплати на ищцата
двойният размер на дадения депозит т.е. сумата от 20 000 лв. Съдът намира за
3
неоснователни доводите на ответника, че споразумението е развалено на основание чл. 6.2.
от Споразумението. Съгласно тази клауза, купувачът (ищцата) има право да развали
договора ако ответното дружество е в забава за снабдяване със строително разрешение с
повече от три месеца. На първо място, в случая не е осъществен фактически състав на тази
договорна клауза. Според чл. 2 от Споразумението продавачът следва да се снабди с
разрешение за строеж до 30.08.2020 г., а същото е издадено на 16.11.2020 г. т.е. преди
изтичането на тримесечния срок по чл. 6.2 от Споразумението. На второ място,
разпоредбата на чл. 6.2. дава право само на купувача (а не и на двете страни) да развали
договора, от което право ищцата не се е възползвала. Ето защо, съдът приема, че ответникът
се е отказал от договора по смисъла на чл. 6.1. от Споразумение и на чл. 93 ал. 2 от ЗЗД,
поради което дължи на ищцата двойния размер на дадения депозит (задатък) т.е. сумата от
20 000 лв. Не се спори между страните, че „ОП – 19“ ЕООД е заплатило на М. П. сумата от
10 000 лв., т.е. останало задължено за сумата от 10 000 лв., за която е предявен и следва бъде
уважен осъдителния иск.
С оглед извода за основателност на исковата претенция и на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
заплащане на държавна такса в размер на 400 лв. С писмената защита пълномощникът на М.
П. моли и за присъждането на разноските в обезпечителното производство, но в кориците на
делото липсват доказателства за направени такива разходи. Не се представят доказателства и
за разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОП 19“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. ****,
представлявано от управителя В.Р.И. да заплати на М. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.
**** сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), дължима на основание чл. 6.1. от
Споразумение (разписка) за депозит, сключено на 22.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ОП 19“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. ****,
представлявано от управителя В.Р.И. да заплати на М. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.
**** сумата от 400 лв.(четиристотин лева), представляваща направени от ищцата разноски
за заплащане на държавна такса в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен
съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на
страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4