Р Е
Ш Е Н
И Е
260365/8.10.2021г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд,
в публичното заседание, на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Людмила Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. №341 по описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че е бил в
трудови правоотношения с ответника
„Артемис“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.М., като последната,
изпълнявана от него длъжност била „Началник отдел“. Ищецът твърди, че работел
при ответника до 30.09.2020 г., като поради навършване на пенсионна възраст, правоотношението
било прекратено. Ищецът счита, че предвид факта, че преди прекратяване на
трудовия договор същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ответникът му дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, в размер на две
работни заплати, равняващи се общо на сума от 3200.00 лева. Соченото
обезщетение не му било изплатено, тъй като ответникът претендирал дължими от
ищеца към дружеството парични суми. Поради изложеното, моли съда да постанови
решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 3 200.00 лева, представляваща обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ в размер на 2 трудови възнаграждения, както и сума в размер
на 112, 89 лева, представляваща мораторно обезщетение, считано за периода от
02.10.2020 г. до датата на предявяване на исковете, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и разноски.
В хода на делото
поддържа претенциите си.
Ответникът, в законоустановения
едномесечен срок, депозира отговор, в който заявява, че счита исковете за
допустими и изцяло неоснователни, излагайки правни и фактически доводи и
възражения. Прави материално правно възражение за прихващане със свое насрещно
вземане, в размер на 6 323, 74 лева, представляваща имуществена вреда,
причинена умишлено от ищеца на ответника, като работодател, като заявява, че
ангажира пълна имуществена отговорност на ищеца, излагайки фактически
твърдения. Моли исковете да бъдат отхвърлени, поради извършване на съдебно
материално правно прихващане с вземането на ответника срещу ищеца за сумата от
6 323, 74 лева. Претендира и разноски.
В хода на делото
заявява, че поддържа направеното от него възражение за прихващане, като
уточнява, че желае исковете да бъдат отхвърлени както главният за сума в размер
на 3 200.00 лева, така и акцесорният за сума в размер на 112, 89 лева,
поради извършване на съдебно материално правно възражение за прихващане с
вземането на ответника за сума от 6 323, 74 лева.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното: Не се спори между страните, а се установява и от събраните по
делото писмени доказателства, че същите са били във валидни трудови
правоотношения, като ищецът е работел при ответника и последната, изпълнявана
от него длъжност е била „Началник отдел“, с място на работа Метална дивизия,
Код 10000- Отдел Технически, Код 10010. Не се спори, че със Заповед
№889/30.09.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328,
ал.1, т.3 от КТ /намаляване обема на работа/. Трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 01.10.2020 г. Не се спори, че преди датата на
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Няма спор, а се установява от приложените по
делото доказателства, че трудовият договор между страните е действал през
периода от 24.01.2019 г. до 30.09.2020 г. От представените по делото писмени
доказателства /уведомление към ищеца по повод сигнал с вх.№20098961 от
27.11.2020 г., отправен към Дирекция „ИТ“- гр. Шумен/, се установи, че по повод
отказ на работодателя да изплати на ищеца обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ,
последният е сезирал Дирекцията, която е извършила проверка, при която е
установила, че на ищеца се дължи обезщетение по смисъла на цитираната
разпоредба. На ответника, като работодател, са му дадени задължителни
предписания да изплати на ищеца дължимото му обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ
в срок до 31.12.2020 г., като спази изискванията на разпоредбата на чл.228,
ал.3 от КТ. Няма спор, че размерът на договореното основно трудово
възнаграждение на ищеца се равнява на сума от 1600.00 лева. Съгласно текста на
разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия
10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази
алинея може да се изплаща само веднъж. Ето защо заключава, че в случая на ищеца се дължи
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на двумесечното му брутно трудово
възнаграждение.
Касателно акцесорната претенция за закъснителни лихви, за да се произнесе,
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.228, ал.3 от КТ, обезщетенията
по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва. В разглеждания случай ответникът е следвало да
изплати обезщетението до 30.11.2020 г., като считано от 01.12.2020 г. е изпаднал
в забава, като от този момент дължи съответното обезщетение за забавено
плащане. Ето защо и предвид възможността, дадена от разпоредбата на чл.162 от ГПК, счита, че за периода от 01.12.2020 г. до датата на предявяване на иска
/05.02.2021 г./ на ищеца се дължи мораторно обезщетение, чийто размер съдът
определя на сума от 59, 56 лева. За да определи този размер съдът използва
общодостъпните в интернет пространството електронни калкулатори.
Досежно направеното от ответника материалноправно изявление за
прихващане и възражение за съдебно прихващане с вземане на ответника, представляващо обезщетение за вреди, причинени от ищеца,
в качеството му на работник, на ответника, в качеството му на работодател, при
изпълнение на трудовите му задължения, подробно посочени по основание и размер
в отговора на ответната страна, за да се произнесе съобрази следното:
По дефиниция прихващането
представлява погасителен способ на облигационни задължения, при който две
насрещни, еднородни, заместими задължения се погасяват до размера на по-
малкото от тях. За да настъпи погасителния ефект на прихващането трябва да са
налице, в условията на кумулативност, следните предпоставки: 1/.Идентичност на субектите при двете
задължения, която търпи някои изключения- хипотези при обезпечаване на чужд
дълг и при
наличието на договор за прехвърляне на вземане /цесия/; 2/. Двете вземания трябва
да са еднородни, т.е. да имат еднакъв предмет; 3/.Предметът на вземанията
трябва да бъдат заместими вещи; 4/. Активното вземане, т.е. това, с което се прихваща трябва
да е изискуемо, а задължението, кореспондиращо на пасивното вземане, трябва да
е изпълняемо; 5/. Вземанията трябва да са ликвидни, т.е. безспорни по основание
и размер. Според съдебната практика, ликвидно следва да е активното вземане,
като същото не трябва да бъде обвързано с възражение, което да води до неговото
отпадане или до намаляване на размера му. В настоящата хипотеза, предвид
оспорването от страна на ответника, счита, че ответникът обективира едновременно материално правно изявление за
прихващане и възражение за съдебно прихващане, поради обстоятелството, че
вземаното на ответника е неликвидно. Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗД, прихващането е погасителен способ на задължения, при който две насрещни
еднородни, заместими задължения се погасяват до размера на по-малкото от тях. В случая ответната
страна ангажира доказателства за претенция, представляваща обезщетения за
вреди, причинени му от ищеца при изпълнение на трудовите му задължения.
Съгласно чл.203, ал.1 от КТ работникът или служителят отговаря имуществено
съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя
по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения, като
ал.2 от същата норма сочи, че за вреда, която е причинена умишлено или в
резултат на престъпление, или е причинена не при или по повод изпълнение на
трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. От
посочените текстове следва изводът, че за да се приложи специалният режим на
имуществената отговорност, установен в КТ трябва да са налице, в условията на
кумулативност, два признака- небрежност и непрестъпност на деянието. При
умишлено причиняване на вредата, макар това да не съставлява престъпление,
отговорността е по гражданския закон. Отговорността е по гражданския закон и
когато, макар вредата да е причинена по небрежност, деянието съставлява
престъпление, както и когато вредата е причинена не при или по повод
изпълнението на трудовите задължения на работника или служителя. В настоящия
случай ответникът още в писмения си отговор заявява, че се позовава на пълна
имуществена отговорност на ищеца, което обстоятелство го потвърждава и в
съдебно заседание, като съдът следва да изследва тези твърдения и доводи на
ответното дружество, обуславящи претенцията му. В случая ответникът твърди, че
ищецът, по време и във връзка с изпълнение на трудовите си задължение, е
поръчал резервна част за машина на ответника, която част в последствие, след
закупуването ѝ, се оказало, че не е необходима, тъй като нужда от подмяна
имало за друга част на машината. Не се спори между страните, а се установява и
от приетите писмени доказателства, че по време на действие на трудовия договор
между страните, ищецът е направил запитване към трето лице, дружество доставчик,
за наличие на резервни части за REA 3- Ролкова автоматична трансферна машина и по-конкретно
за главина. Ищецът е поискал, при наличие на заявената част,
дружеството-доставчик да направи оферта, с оглед закупуването ѝ от
работодателя. Не се спори, че това дружество е направило оферта, която е приета
и в последствие ответникът е заплатил цената на поръчаната част от машината,
равняваща се на сума от 3 579.00 швейцарски франка. Няма спор, че частта
за машината е доставена на дружеството след прекратяване на трудовите
правоотношения между страните. Няма спор, а се установява и от събраните по
делото гласни доказателства, и от заключението по приетата СТЕ, че поръчаната и
доставената част не е тази, която се нуждае от подмяна. При разглеждания казус,
ответникът обосновава възражението си за прихващане, сочейки, че настъпилата
имуществена вреда, представляваща стойността на закупената част за машина е
причинена от ищеца умишлено. Вината е психическо отношение на дееца към
извършеното от него и неговите последици. Тя се проявява в две форми- умисъл и
небрежност, които имат интелектуалното и волевото съдържание, определено в
чл.11 от НК. Според легалната дефиниция на умишлените деяния, дадена в
разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал или допускал настъпването на тези последици. В настоящия случай,
предвид изложените твърдения относно начина на извършване на деянието и
ангажираните по делото доказателства, съдът стига до извода, че ответникът не
проведе главно и пълно доказване, че при процедурата по вземане на решение за
поръчка и заявка за закупуване на резервна част за машината, ищецът е действал
умишлено, т.е. при условията на пряк или евентуален умисъл. Няма представени
доказателства, че ищецът е знаел, че поръчва част, която не е необходима, т.е.
знаел е, че нужда от подмяна има друга част от машината, но въпреки това е направил
заявката за покупка, като е искал по този начин работодателят да закупи ненужна
му вещ. Събраните в този смисъл гласни доказателства са неясни и противоречиви,
тъй като и двамата свидетели не дадоха категоричен отговор към датата на
заявката за закупуване на вещта, знаел ли е със сигурност ищецът коя част от машината
следва да се подмени- „За „Ролинг машината“ ми беше докладвано от един от
операторите, че машината има проблем с
определена нейна функция, след което аз на оперативка на техническия отдел
съобщих на колегите, че някой трябва да отиде да погледне какъв е проблемът и
да прецени какво е необходимо да се направи по машината, за да бъде
отремонтирана“, са показания на свидетеля Димчев. Същият свидетел, след
зададени въпроси, отговори, че човекът, който е отишъл да види машината, след
тази оперативка е бил ищецът, като след оперативката повече не е имал
комуникация с него. Другият свидетел,
след зададени му няколко въпроси, също не беше категоричен в изявленията си
дали ищецът е знаел какъв точно е проблемът на машината и коя част има нужда да
се подмени. Предвид всичко изложено, съдът стига до извода, че в случая не се
установи по безспорен и категоричен начин, че действията на ищеца по поръчка на
процесната движима вещ са извършени умишлено. Поради изложеното, стига до
извода, че възражението за прихващане е неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед установеното от
фактическа и правна страна касателно исковете на ищеца, съдът счита, че
главният иск следва да бъде уважен изцяло, а акцесорният следва да бъде уважен
за сума от 59, 56 лева, като за остатъка, до пълния предявен размер се
отхвърли, поради неоснователност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 590, 34 лева, представляваща извършените
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника деловодни разноски за
изплатено адвокатско възнаграждение и заплатени възнаграждения за извършени СТЕ
и ССЕ, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 12, 01 лева.
На
основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът дължи
заплащане на Шуменски районен съд сумата от 178.00 лева, представляваща
държавна такса, изчислена съобразно уважената част от исковете.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Артемис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано
от управителя И.К.М., ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3 200.00 лева /три хиляди и двеста
лева/, представляваща
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на две трудови възнаграждения, както и сума в размер на 59, 56 лева /петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща мораторно
обезщетение, считано за периода от от 01.12.2020 г. до датата на предявяване на иска
/05.02.2021 г./,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба 05.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 590, 34 лева /петстотин и деветдесет лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу „Артемис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***
представлявано от управителя И.К.М.,
акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД в останалата му част, до пълния предявен размер,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „Артемис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***,
представлявано от управителя И.К.М.,
срещу Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ
за сума в размер на
6 323, 74 лева /шест хиляди триста двадесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща имуществена
вреда, причинена умишлено от ищеца на ответника, съставляваща стойността на закупена движима вещ-
главина на „Ролинг машина“.
ОСЪЖДА Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Артемис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***,
представлявано от управителя И.К. М.,
сумата от 12, 01 лева /дванадесет лева и една стотинки/, представляваща
извършените от ответника разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Артемис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя И.К.М., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Шумен, сумата от 178.00 лева /сто седемдесет и
осем лева/, представляваща държавна такса, изчислена съобразно уважената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: